Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1
гр.Свищов,
2.01.2018 г.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 11.12.2017г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Василка Лалова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. 826 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Е.М.“ЕООД ***, чрез пълномощника адв.
М. Хрискова от ВТАК твърди, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК срещу В.В.Й. било образувано ч.гр.дело № 428/2017г. по описа на РС Свищов,
като длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение. Заявява, че на 05.04.2012г. бил
сключен договор за потребителски кредит № * между „ЮАД с ответника, по който бил
одобрен и отпуснат на ответника потребителския кредит от 1080,00 лева. Целта на кредита била пълно предсрочно
погасяване на задълженията му по договор за кредитна карта EUROLINE от 04.05.2006г. , сключен между банката и В.В.Й.. За
усвоения кредит кредитополучателят се задължил към банката да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора за
кредит. Заявява, че било договорено за усвоения кредит кредитополучателят да
дължи на банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита
променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на
Юробанк И Еф Джи България АД за потребителски кредити в лева за съответния
период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на -8,20 пункта. Така към момента на сключване на
договора за кредит БЛП на банката е бил в размер на 13,200 процента. За периода
след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателят се е задължил да плаща на банката променлива годишна лихва в
размер на сбора от БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния
период плюс договорна надбавка в размер на 0,800 пункта. Договорен бил годишен
процент разходи по разрешения кредит в размер на 12,41 процента, а общата сума
дължима от кредитополучателя била 1 556,03 лева и изчислена към момента на
сключване на договора. Договорено било, че по отношение на разплащателната
сметка, предназначена да обслужва кредита се дължала ежемесечна такса за
поддържане на сметката в размер на 2,50 лева. Твърди, че с този договор било
уговорено краен срок за погасяване на кредита , включително дължимите лихви –
05.02.2018г., като кредитополучателят се задължил да погаси кредита на равни
анюитетни месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителен план,
включващи лихва и главница с изключение на вноските през първите девет месеца
от срока за издължаване на кредита с размер на всяка вноска: 4,50 лева през
първите девет месеца от срока на издължаване на кредита и 24,84 лева за периода
след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита, изчислена
съгласно действащия към датата на сключване на договора БЛП. Твърди, че на
14.08.2013г. между Ю.АД и В.В.Й. бил сключен Анекс № 1 към Договора за кредит,
като в него било уговорено, че кредитополучателят дължи на банката фиксирана
годишна лихва в размер на 5% за срок от шест месеца, считано от подписването на
анекса до 05.02.2014г. вкл., като след изтичане на уговорения гратисен период,
кредитополучателят е следвало да плаща на банката лихвата определена в чл. 3
ал. 2 от договора за кредит. След усвояване на кредита, длъжникът не изпълнил
задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния
план, поради което останала непогасена сума по договора в размер на 1165,04
лева – дължима главница, 313,37 лева -
договорна лихва за периода от 05.04.2012г. до 18.01.2016г., както и сума в
размер на 105 лева – такса по договор. Заявява, че на 18.01.2016г. с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и приложение към него, сключен между
Ю.АД и Е.М. ЕООД, задължението на В.В.Й., произтичащо от посочения договор било
изкупено от ищеца, за което ответникът бил уведомен с писмо ,връчено му на
16.03.2017г.. Със същото писмо на ответника бил предоставен 15-дневен срок за
изпълнение на непогасеното задължение по договора за кредит, както и бил
уведомен, че при липса на изпълнение, цялото му задължение ще бъде обявено за
изцяло и незабавно дължимо, считано от първия ден от изтичане на срока за
доброволно изпълнение. Твърди, че поради липса на доброволно изпълнение нито
към стари, нито към новия кредитор, задължението на ответника било обявено за
изцяло изискуемо. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му
дължи сумата от 1165,04 лева – главница-
задължение по договор за потребителски кредит № *
от 05.04.2012г., договорна лихва в размер на 313,37 лева за
периода от 05.04.2012г. до 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане. Претендира разноски за заповедното и исково
производство. В съдебното заседание по
делото е направил искане по чл. 237 ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, предвид становището на ответника в съдебно заседание, с което се прави
признание изцяло на предявения иск. В хода на устните състезания моли да бъде
постановено решение при признание на исковете, като претендира изцяло
разноските за заповедното производство и разноски за исковото производство. В
съдебно заседание на 11.12.2017г. заявява, че претендира разноски за
заповедното и исково производство за държавни такси, като не се претендира
адвокатско възнаграждение.
Ответникът В.В.Й. *** е представил в едномесечен срок отговор на
исковата молба, в който не отрича дължимостта на сумата, а заявява желание да
погаси доброволно дължимите суми. В съдебно заседание на 11.12.2017г. по делото
признава исковете по основание и размер.
Заявява, че признава дължимостта на сумите, има желание за разсрочено плащане.
Съдът счита направеното искане за постановяване
на решение при признание на иска за
основателно. Ответникът в дадения от
съда срок е подал отговор на исковата
молба, в който признава дължимостта на исковите суми, както и в съдебното заседание по делото на 11.12.2017г. признава
исковете по основание и размер. Налице е признание на исковете от ответника, тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе
с решение при признание на иска.
Не са налице регламентираните в
нормата на чл. 237, ал. 3 ГПК процесуални пречки, тъй като признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, както и е признато право, с което
страната може да се разпореди.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК в
мотивите на решението е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
признанието на исковете и не е необходимо да извършва преценка на представените
по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното – направеното от
ответника признание на исковете, съдът намира, че предявения иск с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1
от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД , както и иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал.
1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД следва да
бъдат уважени, като бъде прието за установено по отношение на ответника, че
ищецът „Е.М.“ЕООД има вземане от
ответника в размер на 1165,04 лева – главница - задължение по договор за
потребителски кредит № *
от 05.04.2012г., договорна лихва в размер на 313,37 лева за
периода от 05.04.2012г. до 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 5.05.2017г. до окончателното
изплащане .
При този изход на делото, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска по чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаване на предявените установителни искове по чл. 422
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за заповедното производство в размер на 29,57 лева – ДТ.
Предвид уважаването на исковете,
основателна се явява претенцията на ищеца за направените по исковото
производство разноски за ДТ в размер на 70,43 лева, които разноски ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца. В конкретния случай разпоредбата на
чл. 78 ал. 2 от ГПК не е приложима, защото с поведението си ответникът е дал
повод за започване на заповедното, а след това и на исковото производство,
подал е възражение, че не дължи сумите по издадената заповед по чл. 410 от ГПК,
а след това прави признание на иска по чл. 422 от ГПК. Съдът следва да присъди разноските на ищеца.
При този изход на делото, съдът не следва да
се произнася по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.
Водим от горното на основание чл. 237 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.Й. с
ЕГН ********** ***, че В.В.Й. с ЕГН ********** *** дължи на „Е.М.“ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление *** 6, чрез пълномощника адв. М.Х. сумата
1165,04 лева/хиляда сто шестдесет и пет лева и четири стотинки/ – главница -
задължение по договор за потребителски кредит № *
от 05.04.2012г., договорна лихва в размер на 313,37
лева/триста и тринадесет лева и тридесет и седем стотинки/ за периода от
05.04.2012г. до 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 5.05.2017г. до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 279/10.05.2017г. по
ч.гр.дело № 428/2017г. по описа на РС Свищов.
ОСЪЖДА В.В.Й. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Е.М.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление *** 6 направените разноски за заповедното
производство в размер на 29,57 лева/двадесет и девет лева и петдесет и седем
стотинки/ – ДТ.
ОСЪЖДА В.В.Й. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Е.М.“ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление *** 6, направените по делото разноски
в размер на 70,43 лева /седемдесет лева
и четиридесет и три стотинки/ - ДТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението
след влизане в сила да се докладва по ч.гр.дело № 428/2017г. по описа на Районен
съд Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: