Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . .
05.04.2017 год., гр. Велики Преслав
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав, I-ви състав
На шести март през две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател:Мирослав Марков
Секретар:М.А.,
като разгледа
докладваното от Председателя,
гражданско дело №322
по описа за 2016 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.530 и сл. от ГПК,
чл.110, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН.
Образувано
е по депозирана в съда искова молба и уточняваща такава от адв.Д.М. от САК, в качеството му на
пълномощник на М.М., с удостоверение за пребиваване на гражданин
на Европейския съюз в Република България ЛНЧ **********, с адрес *** с посочено правно
основание чл.110, ал.1 от ГПК, вр. с чл.14 от КМЧП.
С оглед посоченото правно основание, а именно чл.14
от КМЧП - българските съдилища и други
органи са компетентни по исковете по чл. 110 от
Гражданския процесуален кодекс и другите производства, свързани с
наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал
обичайно местопребиваване в Република България или е бил български гражданин,
както и когато част от имуществото му се намира в Република България и чл. 110, ал.1 от ГПК - исковете за
наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и
за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито
наследството.
Съдът,
на основание чл. 534 от ГПК е постановил лично явяване на молителката, за
потвърди устно истинността на изложените в молбата обстоятелства. Молителката
на въпроси на съда е отговорила, че е в България от месец септември 2005 г., заедно
със съпруга си Д. М., с когото през през 1991 г. сключила брак в гр. Линкълн,
Великобритания в службата по гражданско състояние. За двамата този брак бил
втори. От брака нямали деца. Молителката от предишен брак имала 2 деца. Д. М. от
предишния си брак нямал деца. Закупили имот в България, къща в с. Златар на
името на фирма, която била обща между съпрузите. Освен имота, друго не са
закупували. След смъртта на съпруга си през 2013г., продължава да живее в с.
Златар, в същата къща.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, а именно: заверено
копие на вписване на брак съгласно закона за брака от 1949г. относно лицата Д. М.
и М. Л. във вид на официален превод на български език с приложен екземпляр от
оригинала на същият – 2 листа; препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз
основа на акт за смърт № 0644/12.04.2013г. съставен от длъжностно лице по
гражданско състояние при Община Варна; Удостоверение
с № УРИ: 372000-11311/25.07.2016г. от ОДМВР – Шумен, Група „Миграция“;
Удостоверение с № УРИ: 372000-13775/09.09.2016г. от ОДМВР – Шумен, Група
„Миграция“; справки от НБД „Население“ с дата
04.10.2016г. – 2 бр., разпечатка от БД на НАП относно лицето М., Д с ЛНЧ **********
с дата 04.10.2016г. и разпечатка от Търговския регистър относно фирма „ДИ ЕНД
ЕМ М.“ ООД към дата 29.06.2016г. - съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира следното:
От представените от молителя писмени доказателства и установеното в съдебно
заседание, безспорно се установява, че молителката е наследник на
съпруга си Д. М.. Същата е изразила изрично волята си, а и с
действията си, е приела наследството на починалото лице. Съгласно чл.48 и сл. от ЗН, наследството се придобива с приемането му,
което произвежда действие от откриването на наследството. Приемането
може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е
открито наследството, като в този случай приемането се вписва в особена за това
книга. Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено
предполага неговото намерение да приеме наследството.
Д. М. - гражданин на
Кралство Великобритания и Северна Ирландия е бил с последен адрес на
пребиваване в ***. Д. и М.М. са
имали удостоверение за постоянно пребиваване, като граждани на Европейския съюз
и са адресно регистрирани на този адрес. Покойният Д. М. е декларирал пред ОД
на МВР Шумен, група „Миграция“, роднински връзки само със съпругата си.
Предвид гореизложеното,
безспорно се установява, че М.М. е приела наследството и е наследник на Д. М. - гражданин на Кралство
Великобритания и Северна Ирландия с последен адрес на пребиваване в ***, като
това обстоятелство, следва да бъде вписано в особената книга за приемане на наследството,
водена при РС-Велики Преслав.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДА СЕ ВПИШЕ в
особената книга за приемане на наследството, водена при РС-Велики Преслав, че М.М. /MUIR MAUREEN/, с удостоверение за пребиваване на гражданин
на Европейския съюз в Република България, ЛН: **********, гражданин на
Великобритания, с адрес в Р.България: Л., е
наследник и е приела наследството,
оставено след смъртта на Д.
М., ЛН: **********, бивш гражданин на Великобритания, с адрес в
Р.България: Л., починал на 11.04.2013г.
Решението, на основание чл.537, ал.1 от ГПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
За настоящото решение да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: