Решение по дело №338/2023 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 и сл. от ЗУТ, образувано въз основа на депозирана жалба от М. С. А., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], чрез процесуален представител адвокат В.П. при ШАК и със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 2, против Заповед № РД-25-912/06.11.2023г. на Кмета на О. К. за премахване на незаконен строеж „гараж с навес“, находящ се в [УПИ] в кв.9 по плана на [населено място], с [идентификатор] по КК на [населено място] и с административен адрес [улица], издадена на основание чл.225а от ЗУТ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, издаването й в нарушение на материалния закон. В тази връзка жалбоподателят твърди, че в заповедта не е посочено правното основание за нейното издаване, както и не са посочени длъжностните лица, които са съставили Констативен акт на 26.01.2023 г., послужил като основание за издаване за издаване на заповедта, което води до невъзможност да се прецени дали тези лица отговарят на изискванията на чл.223 ал.2 от ЗУТ. Твърди се, че жалбоподателят не бил уведомен за датата на проверката, както и по отношение на другите съсобственици на имота е нарушена разпоредбата на чл.225 ал.2 от ЗУТ и заповедта не е публикувана в единния публичен регистър по устройство на територията по правилото на чл.225а ал.1 и ал.2 от ЗУТ. В процесната заповед не бил посочен собственикът на незаконния строеж, като адресати са шестимата собственици на поземления имот, както и е налице съществено разминаване в размера на строежа, установен в КА и в КК на [населено място]. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда да бъде отменена атакуваната от него заповед като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание се явява упълномощения процесуален представител, който поддържа жалбата и допълнително представя писмени бележки.

Ответната страна- Кмет на Община Каспичан, редовно призован, за него се явява адвокат В.Д. при ШАК, редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. Депозирани са и писмени бележки, в които се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от приложения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 42, том I, дело №80/1994г., по описа на нотариус с район на действие РС Нови пазар, се установи, че жалбоподателят е собственик на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроено и незастроено дворно место, цялото от 747 кв.м., находящо се в [населено място], парцел IX-333 в кв.9 по плана на [населено място], заедно с принадлежащите се идеални части от сградата, и на ½ ид.ч. от незастроеното дворно место, в което е застроена сградата/стр.64/.

Няма спор между страните, а това се установява и от приложените [нотариален акт], т.II, от 31.05.1963 г. и н.а. №65, том XII, дело №1916/2013 г., че останалите съсобственици на имота са М. Д. К., М. И. К., М. К. Д. и А. Г. И., като наследници на Г. П. Ж., съгласно Удостоверение за наследници от 27.09.2021 г. на Община Каспичан, и притежаващи ¼ ид.ч. от дворното место, и К. И. П. притежаваща право на собственост върху 1/4 ид.ч. от дворното место и първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, съгласно [нотариален акт], т.XII, д.№1916/2013г..

Административното производство е било образувано по повод жалби с вх. №УТ-5130-7/20.07.2021г., вх. № УТ-5130-6/26.09.2022г. и вх. № УТ-5130-7/08.11.2022г., подадени от М. С. А. до кмета на община Каспичан за наличие на незаконно строителство.

Съгласно Протокол № 1/11.10.2021г. (л.53 и сл. по делото) във връзка с постъпила жалба, комисия от длъжностни лица на общинска администрация Каспичан, назначена със Заповед № РД-25-477/01.10.2021г. на кмета на община Каспичан, посетила на място жилищен имот- [УПИ], кв.9 по плана на [населено място], ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], разположен на две улични регулации, като входа на жалбоподателя и собственик на втори жилищен етаж– М. С. А. е разположен от към ул.Ал.Стамболийски, а входът на К. И. П., съсобственик на ¼ от дворното място и първи жилищен етаж е откъм [улица]. При пристигане било извършено многократно позвъняване на звънеца откъм входа на първи жилищен етаж, но достъп до имота не бил осигурен.

Комисията посетила дворното място към входа на втори жилищен етаж. След направен оглед установила наличие на постройка, долепена в северната част на жилищната сграда, изградена от газобетонови блокчета, покрива на същата бил изграден от метални плоскости, едноскатен с наклон към улицата. Изградена била и плътна ограда с височина около 2,20 м към уличната регулация, изпълнена от зидария с газобетонови блокчета, започваща от посочената по-горе постройка и завършваща до изграден гараж, изпълнен от тухлена зидария. В съставения протокол е отразено също, че дворното място е разделено с вътрешна ограда от телена мрежа и от частта, използвана от подателя на жалбите, не може да се осигури достъп до изградените постройки, за които същият твърдял, че са незаконни. Предвид това комисията предложила да се извърши повторна проверка със съдействие на органите на МВР, с цел осигуряване на достъп до имота.

Със Заповед № РД-25-542/15.09.2022г./стр.47/ Кметът на община Каспичан разпоредил извършване на повторна проверка за установяване на незаконно строителство в процесния имот, като определил служители за контрол по строителството и указал на наследниците на Г. Ж., на К. П. и на М. А., съсобственици на недвижимия имот, да осигурят свободен достъп в имота си на 26.09.2022г. от 10,00 часа до 12,00 часа. Издадената заповед е съобщена на съсобствениците на имота, включително жалбоподателят, чрез изпращане на препис от същата по пощата с обратна разписка.

На указаната в заповедта дата, комисията отново посетила имота, за което е съставен Протокол № 2/26.09.2022г. (л.40 и сл.). Видно от същия достъп до имота отново не бил осигурен. Последвали нови жалби, подадени от М. С. А. до кмета на община Каспичан с твърдения за незаконно строителство.

Въз основа на Заповедта на Кмета на О. К. № РД-25-542/15.09.2022г./стр.47/ и извършената проверка от определените служителите от отдел ТСУ при Община Каспичан на 26.09.2022г., бил съставен Констативен акт /КА/ № 2 от 26.01.2023г., обективиращ констатациите от проверката на строеж „гараж с навес“, намиращ се в [УПИ] в кв.9 по плана на [населено място], с [идентификатор] по КК на [населено място] и с административен адрес [улица]. Било установено, че имотът е собственост на наследниците на Г. П. Ж.- М. Д. К., М. И. К., М. К. Д. и А. Г. И., които притежават ¼ ид.ч. от дворното место, на К. И. П. притежаваща право на собственост върху 1/4 ид.ч. от дворното место и първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, и на М. С. А., собственик на ½ ид.ч. от дворното место и втори жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, съгласно нотариалните актове за собственост и удостоверение за наследници.

Установено е също, че процесният строеж „гараж с навес“, представляващ обект с [идентификатор] се намира в [УПИ], кв.9 по плана на [населено място], с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес [улица], разположен в североизточната част на имота, на граница с [улица] по КК на [населено място]. Установено е също, че строежът е изпълнен от тухлена зидария, като е съставен от две части- гараж и навес. Частта от сградата, предназначена за гариране е частично измазана с външна мазилка, покрита със стоманобетонна плоча, поставена дървена дограма и дървена входна врата и метална гаражна врата. Частта от сградата, обособена като навес, разположена на уличната регулация е изпълнена от три оградни стени, като северната стена се явява обща стена с гаража с отвор на запад към двора, покрит с вълнообразен облицовъчен материал. Строежът е с общи размери в план гараж-3,90 м./8,45 м. със средна височина 2.40 м. и навес 1,50м/3.00м със средна височина 2,30м., като поради неосигурен достъп същите са измерени от външната страна на имота, а допълнителни данни са получени от КК на [населено място]. Установено е, че монтажните работи при строителството са извършени в отклонение на проекти и издадени разрешения за строеж, съставляващо нарушение по чл.154 ал.4 и ал.5 от ЗУТ, както и, че възложители на строежа са наследниците на Г. Ж.– М. Д. К., М. И. К., М. К. Д. и А. Г. И., както и К. П. и М. А.. В Констативния акт е отразено, че за строежа има одобрен проект за изграждане на гараж със застроена площ 21 кв.м. на 15.05.1972г. и разрешение за строеж № 17 от 20.05.1972г., протокол за откриване на строителна площадка не се е изисквала, Протокол за строителна линия и ниво №17 от 20.05.1972г., заповедна книга не се е изисквала. Посочено е в КА, че същият се явява основание за започване на административно производство по чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на строителството. Строежът е онагледен чрез скица към акта.

Констативният акт бил връчен чрез залепване на входната врата на обекта и на таблото за съобщения на О. К. на 22.02.2023г., като в него било разяснено правото да се депозират възражения в 7-дневен срок, считано от 22.02.2023г. КА е подписан и от двама свидетели, доколкото извършителите на строежа са отсъствали, като КА е връчен лично на жалбоподателя на 01.02.2023г. Няма данни, а не се твърди в жалбата, жалбоподателят да е депозирал Възражение срещу КА.

Въз основа на депозираните жалби от М. С. А. и съставения КА № 2/26.01.2023 г. и на основание чл.225а ал.1 във вр. с чл.225 ал.2 т.3 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, Кметът на О. К. издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-25-912/06.11.2023 г., с която е наредено на жалбоподателя и другите собственици на строежа да премахнат незаконно изградения строеж „гараж с навес“, находящ се в [УПИ], кв.9 по плана на [населено място], с идентификатор на имота 36587.502.333 по КК на [населено място], с административен адрес [улица], както и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно премахване на незаконния строеж.

Административният орган е приел, че строежът е шеста категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. Имотът е собственост на наследниците на Г. П. Ж.– М. Д. К., М. И. К., М. К. Д. и А. Г. И., както и на К. И. П. и М. С. А., като строежът е извършен от тях. Строежът, представляващ обект с [идентификатор], се намира в имот с [идентификатор] по КК на [населено място], представляващ [УПИ], кв.9 по плана на [населено място], разположен в североизточната част на имота, на граница с [улица] по КК на [населено място], с общи размери в план гараж- 3,90м./8,45м. със средна височина 2.40м. и навес 1,50м/3.00м със средна височина 2,30м, като поради неосигурения достъп до имота размерите са измерени от външната страна на имота, а допълнителни данни са получени от КК на [населено място]. Установено е също, че строежът е изпълнен от тухлена зидария, като е съставен от две части- гараж и навес. Частта от сградата, предназначена за гариране е частично измазана с външна мазилка, покрита със стоманобетонна плоча, поставена дървена дограма и дървена входна врата и метална гаражна врата. Частта от сградата, обособена като навес, разположена на уличната регулация е изпълнена от три оградни стени, като северната стена се явява обща стена с гаража с отвор на запад към двора, покрит с вълнообразен облицовъчен материал. Установено е, че действащият ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №РД-25-300/1986 г. на зам. председателя на ИК на ОНС, предвижда по плана за застрояване основно застрояване –свободно жилищно застрояване-приложено, като допълващо застрояване не е предвидено. Прието е от органа, че монтажните работи при строителството са извършени в отклонение на проекти и издадени разрешения за строеж, като същият не е изпълнен съгласно изискванията на ЗУТ, съставляващо нарушение по чл.154 ал.4 и ал.5 от ЗУТ. Въз основа на това административният орган заключил, че се касае за строеж, който е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ и е разпоредено неговото премахване.

Процесната заповед е съобщена на жалбоподателя на 17.11.2023г./обратна разписка на стр.10/, срещу която е подадена жалба пред Административен съд град Шумен, чрез административния орган на 01.12.2023г.

С оглед установяване фактическите твърдения на страните е назначена и приета съдебно– техническа експертиза. Констатациите по нея са въз основа на приложените доказателства към делото и оглед. Вещото лице сочи, че сградата е ситуирана в североизточния ъгъл на УПИ IX 333 кв.9 по действащия застроителен и регулационен план на [населено място] и на улична регулационна линия на ул.Тракия. Строежът се характеризира от шеста категория- допълващо застрояване, каквото не е предвидено по действащия ЗРП на [населено място]. В последната КК на града, одобрена със Заповед № РД-18-57/01.10.2015г. е отразен гараж на улична регулационна линия, но навес не е отразен. Гаражът и навесът са трайно свързани със земята чрез бетонови основи. Гаражът представлява масивна постройка с размери в план 8,85м./3,45м., височина 2,20- 2,60м., изграден от тухлени стени с дебелина 25см. Покривът е стоманобетонова плоча с дебелина 8см., наклонен. Първоначално бил изграден гараж по одобрен проект от 15.05.1972г., виза за проектиране и разрешение за строеж №17 от 20.05.1972г. с размери в план 5,85м./3,45м. По- късно в периода 1970-1985г. е изградена източно пристройка на гаража от съществуващата към уличната регулационна линия, както и навес на юг от гаража. Навесът е пристроен към стената на гаража в план 4м./1,9м. с височина 2,3-2-5м., като са изградени две стени от изток и юг от тухли върху бетонни основи. Покрит е с вълнообразни етернитови плоскости. Времето на пристрояване, според СТЕ е 1983-1984г, като материалите на пристройката към гаража са същите. Гаражът е търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, понеже е отговарял на правилата и нормативите, действали по времето на извършването му. Навесът не е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и по разпоредбите на ЗУТ, поради което не е търпим строеж. За постройки на допълващо застрояване не се изисква одобряване на инвестиционен проект, а само разрешение за строеж по чл.148 от ЗУТ.

По искане на ответната страна по делото е разпитан свидетел, касателно годината на реализиране на строежа. Показанията на свидетелката- съсед на жалбоподателя, не са категорични и не се подкрепят от другите доказателства по делото, поради което не следва да бъдат напълно кредитирани. Видно от показанията, жалбоподателят е изградил пристройките към построен гараж.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните прави изводи:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.215 ал.4 от ЗУТ и от лице, разполагащо с правен интерес от нейното оспорване, доколкото същото е адресат на заповедта, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК, съдът приема, че жалбата е основателна, по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.225а ал.1 от ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба, строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него лице. Доколкото процесният строеж се явява шеста категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ, компетентен орган се явява кметът на общината по смисъла на чл.225а ал.1 от ЗУТ по местонахождение на имота– в случая Кметът на О. К., както и местонахождението на имота е [населено място].

Обжалваната заповед е издадена в предвидената в чл.59 ал.1 от АПК писмена форма. Като фактическо основание за нейното издаване е посочено наличието на извършен строеж в отклонение на одобрени проекти и издадени разрешения за строеж, а като правно основание– чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ, поради което възражението в жалбата, че не било посочено правно основание за нейното издаване се явява неоснователно. Включително е посочена и нормата на чл.225а ал.1 от ЗУТ, определяща правомощието на кмета на общината да издава заповеди за премахване на строежи от съответната категория.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в оспорената заповед не били посочени длъжностните лица, извършили проверката и съставили КА. Няма законово изискване в ЗУТ при издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в заповедта на компетентния орган да бъде вписано изрично лицата, съставили КА. Достатъчно, а и законово необходимо е, в заповедта да бъде вписан КА, въз основа на който е издадена заповедта, което в настоящия случай е сторено, тъй като КА е основание за издаване на заповедта, съобразно чл.225а ал.2 от ЗУТ.

Неоснователно се явява възражението, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като за датата на проверката жалбоподателят не бил уведомен и КА не бил връчен по надлежния ред на останалите собственици на строежа. За извършената проверка на 26.09.2022 г., въз основа на която е съставен и процесния КА, е била издадена Заповед №РД-25-542/15.09.2022 г. от Кмета на Община Каспичан, в която е определен денят и часът на проверката в имота, връчена на жалбоподателя. Дори и да се приеме, че оспорващият късно е уведомен за проверката, същото не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като на жалбоподателя му е връчен КА и му е дадена възможност да подаде възражения срещу него, което не е сторил. Възраженията, касаещи начинът на връчване на КА по отношение на другите лица– собственици на строежа са ирелевантни в настоящия случай и съдът не следва да ги обсъжда, тъй като тези действия не засягат правата на жалбоподателя, а касаят други участници в административното производство, които не са страни в настоящото съдебно производство. Неспазването на изискването по чл.225а ал.1 изр. второ от ЗУТ, за публикуване на оспорената заповед в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а от ЗУТ, не може да обуслови процесуална незаконосъобразност на административния акт.

Съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, поради следните съображения:

Установява се на първо място, че фактическите основания, с които е мотивирана заповедта, възпроизвеждат установеното при проверката, отразено в Констативен акт № 2/26.01.2023г., а именно- извършени монтажни работи при строителство, в отклонение с издадени проекти и разрешения за строеж, в резултат на което, строежът не е изпълнен съгласно изискванията на ЗУТ, което се посочва, че е в нарушение на чл.154 ал.4 и ал.5 от ЗУТ, което от своя страна сочи наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ. Съответно, на основание чл.225а ал.1, във връзка с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж „гараж с навес“.

Съгласно чл.154 ал.4 и ал.5 от ЗУТ, след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал.2 т.1, 2, 3 и 4 са недопустими, като след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал.2 т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл.149 ал.2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Съгласно чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4.

Съдът намира, с оглед на събрания доказателствен материал и СТЕ, че целият описан в заповедта строеж не подлежи на премахване на основанието по чл.225 ал.2 т.3 ЗУТ. Установено е със СТЕ, че същият се състои от 1. законно изграден гараж към минал период от време, притежаващ необходимите строителни книжа и 2. две пристройки към него, представляващи уширение на гаража до уличната регулационна линия и навес, ползващ налични стени на гаража. Описанието на строежа в процесната Заповед и КП не позволява той да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, като видно от обстоятелствената част на актовете и фактите по делото, строежът не е един.

Съдът намира, че е налице неяснота на мотивите и диспозитива, в частта описваща строежа, която представлява самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като препятства съдебния контрол за материалната му законосъобразност, която следва да обхване преценката налице ли са установените от административния орган факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се съдържат в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респективно дали въз основа на тях се следват разпоредените правни последици.

Според дефиницията, дадена с нормата на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция и др. Следователно преустройството и пристройките сами по себе си представляват строеж по смисъла на § 5 т.38 от ЗУТ и за да са законни се нуждаят от издаване на разрешение за строеж. Но следва да се отбележи, че законосъобразността на оспорения административен акт се проверява с оглед вида му и на основанията, въз основа на които е издаден. В случая не е конкретизирано в Заповедта дали и двете допълнително извършени постройки представляват строеж, дали са конструктивно свързани със законно построения гараж и подлежат ли на самостоятелно премахване. Съответно е неясно дали Кметът е наредил премахването на незаконен строеж, представляващ преустройство на съществуваща сграда, доколкото се сочат основания за отклонение в монтажни работи при строителство на гараж, каквито предвид данните по делото, не са налице. Недопустимо е съдът да замества административния орган и да сочи нови фактически основания. В този смисъл е Решение № 2511 от 9.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9742/2022 г., II о. по сходен казус.

Отделно съдът намира, че от доказателствата по делото се установи, че процесната пристройка към гаража е незаконна, но в новите си разширени параметри гаражът е търпим строеж, съобразно нормата на § 16 ал.1, предл. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като е бил допустим към момента на изграждането, поради което не следва да бъде премахван.

В настоящия казус е наредено да бъде премахне изцяло незаконен строеж, без фактическа конкретизация на обема му и без съобразяване с обстоятелството, че част от него представлява законно изграден гараж. Разграничение между законно и незаконно строителство, органът не е направил, а това е свързано с индивидуализация на самия строеж, предмет на заповедта. В този смисъл е Решение № 9042/13.06.2019г. по адм.д.№ 5193/2018г. по описа на ВАС, постановено по решение на настоящия съд. Констатираното представлява нарушение на изискванията на чл.59 ал.2 т. 4 и 5 от АПК и не е в съответствие с целта на закона. При издаване на заповедта по чл.225а ал.1 от ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа или отклонението от тях за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга- установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането ѝ в сила. Като е приел противното административният орган е постановил административен акт в противоречие с материалния закон– отменително основание по чл.146 т.4 от АПК.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при наличие на съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява основателна. Заповед № РД-25-912/06.11.2023г. на Кмета на Община Каспичан за премахване на незаконен строеж „гараж с навес“, находящ се в [УПИ] в кв.9 по плана на [населено място], с [идентификатор] по КК на [населено място] и с административен адрес [улица], издадена на основание чл.225а от ЗУТ, се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, община Каспичан, в чиято структура е ответната страна, следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1567, 89 лева, от които 1250 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие; 307,89 лева заплатено възнаграждение на вещо лице и 10 лева държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. С. А., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], Заповед № РД-25-912/06.11.2023г. на Кмета на О. К. за премахване на незаконен строеж „гараж с навес“, находящ се в [УПИ] в кв.9 по плана на [населено място], с [идентификатор] по КК на [населено място] и с административен адрес [улица], издадена на основание чл.225а от ЗУТ.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на М. С. А., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област Шумен, [улица], сумата от 1567,89 лева (хиляда петстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки), представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138 ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.