РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Бургас , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Цветанка Р. Арнаудова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Гражданско дело №
20202100102058 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът С. Н. В., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 и офис 6 - адв.
Николай Димитров, мл. адв. Сияна Христова е предявил иск против
ответника Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 за заплащане на сумата от 67000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 24.06.2015г.в КК „Слънчев бряг” на главната алея, в близост до комплекс
„Лайфстайл 1”, при което лицето В.М.Г., ЕГН *** от гр. Б., при управление
на лек автомобил „Мерцедес Вито” с рег. № А1836МС (със застраховка
„Гражданска отговорност при ответника), причинил на ищеца средна телесна
повреда, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2015 г. до окончателно
изплащане.
Ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД е
1
оспорил предявения иск по основание и размер. Предявил е възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец,
както и възражения за изтекла давност относно лихвите.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По приложеното НОХД № 286/2019 г. на РС – Несебър е одобрено
споразумение по чл. 381 от НПК, сключено между Прокуратурата и
извършителя на увреждането В.М.Г., с което деликтът е признат за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. ІІ от НК.
Съгласно нормата на 383, ал. 1 от НПК одобреното споразумение
има силата на влязла в сила присъда и следователно по аргумент от нормата
на чл. 413, ал. 2 и 3 от НПК е задължително за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.
Разпоредбата на чл. 300 от ГПК относно зачитането на последиците на
влязлата в сила присъда не е в колизия с цитираната норма на НПК, а само
пресъздава една от хипотезите й. Изложеното обосновава съобразяването на
одобреното споразумение, с което В.М.Г. от гр. Б. е признат за виновен в
непредпазливото причиняване на описаното по-горе увреждане.
Механизмът на ПТП е изяснен от изслушаната съдебна
автотехническа експертиза:
На 24.06.2015г. по обед В.М.Г. потеглил с лек автомобил (микробус)
„Мерцедес Вито” с рег. № А1836МС от складова база „Топливо” - гр.
Несебър към гр. Свети Влас. Около 12.30 часа стигнал до кръстовището край
комплекс „Лайфстайл 1”. Пътният участък бил прав с две платна с по две
ленти за еднопосочно движение. Двете платна били отделени от ивица с
декоративни храсти и мантинела. Еднопосочните ленти във всяко платно
били отграничени с прекъсната линия „М3“.
Кръстовището било регулирано с пътни знаци и хоризонтални
маркировка. Преди да навлезе в него Г. се престроил в лентата за завиване
наляво, за да продължи по страничен път към строителен обект. Започнал да
завива пресичайки насрещното платно, без да прецени дистанцията до
2
наближаващия го мотоциклет „Ямаха Маджести 250” с рег. № КН3686А,
управляван от ищеца С.В.. Той се движел със скорост 55,7 км./ч. в лявата
насрещна лента. При навлизането на микробуса в насрещното платно
мотоциклетистът бил на разстояние около 30 метра. Той веднага предприел
аварийно спиране, но на около 11 метра паднал с мотоциклета надясно и в
процеса на плъзгане се ударил в микробуса. Вещото лице е категорично, че от
техническа гледна точка действията на мотоциклетиста били правилни.
Микробусът попадал в опасната му зона за спиране.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗДвП ищецът е можел
да се движи в която и да е от двете еднопосочни ленти. Скоростта му обаче е
била над допустимата граница от 50 км./ч. съгл. чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Според изслушаната съдебномедицинска експертиза той е бил приет
по спешност в УМБАЛ – Бургас с диагноза „Транскондиларна фрактура на
лява раменна кост. Контузия на главата. Мозъчно сътресение“. Имал
краткотрайна загуба на съзнание без усложнения. Бил с охлузвания вляво по
челото и по лицето. По външната страна на лявата му лакътна става имало 10-
сантиметрова разкъсно-контузна рана, засягаща кожата, подкожието,
мускулатура и долната третина на раменната кост.
В бургаската болница под обща анестезия била извършена ревизия
на раната с поставяне на външен фиксатор.
На 29.06.2015г. ищецът продължил лечението си по собствено
желание в УМБАЛСМ „Пирогов“. Там на 06.07.2015 г. бил подложен на
двучасова оперативна интервенция за транспониране на лакътния нерв, при
която бил трудно интубиран. Поставен му бил кръвоспиращ турникет
(есмарх). Поради липса на фрагменти лакътната кост била скъсена с 2 см.
След локална местна репозиция на мястото били поставени две плаки с
винтове с фиксация на олекранона (лакътния израстък).
На 08.07.2015г. ищецът бил изписан с подобрение.
Вещото лице при прегледа е констатирало наличие на 9-сантиметров
оперативен белег (цикатрикс) от левия лакът нагоре. Левият лакътен израстък
бил по-изпъкнал от десния. Възможността за сгъване в лявата лакътна става
3
била редуцирана с 20%, а за разгъване – с 10. Ищецът изпитвал болки при
пасивен натиск и съпротивление и немощ в лява ръка, въпреки проведената
рехабилитация и физиолечение.
По делото са разпитани свидетелите П.М. и Т.К. - близки познати на
ищеца, които говорят за преживения от него стрес непосредствено слез
инцидента и по време на оздравителния процес. Заради катастрофата той
спрял да спортува. Бил депресиран от скъсяването на ръката, непълното й
възстановяване и останалите белези.
При така изяснената обстановка съдът определя по справедливост, в
съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания в размер на 52000 лева.
Размерът на обезщетението следва да бъде намален с 1/10 на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – поради съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който непосредствено преди инцидента се
движел с превишена скорост.
Няма спор, че автомобилът, с който е извършено увреждането, е бил
застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ето защо и на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ответникът
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 46800 лева.
По възражението за изтекла давност относно лихвите:
Лихвата е дължима от момента на увреждането – 24.06.2015 г. На
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД тя се погасява с тригодишна давност. Делото
е заведено на 19.08.2020 г. Началото на календарния 3-годишен период,
предшестващ завеждането на делото е 19.08.2017 г.
Като се има предвид спирането на давността по време на въведеното
в страната извънредно положение между 13 март и 13 май 2020 г. и
4
възстановяването на течението й считано от 21 май 2020 г. по силата на § 13
от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.,
погасена се явява лихвата до 04.05.2017 г. вкл.
Затова върху главницата от 46800 лева следва да се присъди
законната лихва, считано от 05.05.2017 г.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на дължимите такси:
Ищецът е освободен от такси и разноски.
Таксата върху присъдената сума възлиза на 1872 лева. Тя следва да
бъде възложена тежест на ответника.
По отношение на направените от страните разноски:
Ищецът е била представляван безплатно от адвокат по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът
определя на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение от
2540 лева. В съответствие с уважената част от иска ответникът следва да
заплати част от това възнаграждение, възлизаща на 1774,21 лева.
Ответникът е направил разноски за експертиза в размер на 300 лева.
Съдът определя на тази страна (по повод изрично искане) юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в съответствие с отхвърлената
част от претенциите съдът присъжда разноски в полза на ответника в размер
на 180,90 лева.
Направените за сметка на бюджета на съда разноски възлизат на 200
лева – за съдебномедицинска експертиза. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
част от тези разноски, възлизаща на 139,70 лева, следва да възложена в
тежест на ответника.
5
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Застрахователно акционерно дружество
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на
ищеца С. Н. В., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. София, ул.
„Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 и офис 6 - адв. Николай
Димитров, мл. адв. Сияна Христова сумата от 46800 (четиридесет и шест
хиляди и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.06.2015г.в КК „Слънчев
бряг” на главната алея, в близост до комплекс „Лайфстайл 1”, при което
лицето В.М.Г., ЕГН *** от гр. Б., при управление на лек автомобил
„Мерцедес Вито” с рег. № А1836МС (със застраховка „Гражданска
отговорност при ответника), причинил на ищеца средна телесна повреда,
ведно със законната лихва, считано от 05.05.2017 г. до окончателно
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА за главницата за неимуществени вреди
– над присъдения размер от 46800 лева до претендираната горница от 67000
лева, както и В ЧАСТТА относно законната лихва за периода от 24.06.2015 г.
до 04.05.2017 г. вкл.
ОСЪЖДА С. Н. В., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес
гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 и офис 6 -
адв. Николай Димитров, мл. адв. Сияна Христова да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Позитано“ № 5 съдебноделоводни разноски в размер на 180,90 лева (сто
и осемдесет лева и деветдесет стотинки).
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на Сияна Атанасова
Христова, ЕГН *** - адвокат от АК – София, с адрес гр. София, ул. „Христо
6
Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 и офис 6 сумата от 1774,21 лева
(хиляда седемстотин седемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца С. Н. В. с ЕГН ********** по реда на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса в размер на 1872 (хиляда осемстотин седемдесет
и два) лева, както и разноски в размер на 139,70 лева (сто тридесет и девет
лева и седемдесет стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7