Мотиви към Присъда № 292,
постановена на 05.12.2019г. по н.о.х.д. № 3630 по описа на Районен съд – Варна
за 2019г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по бързо производство на О.Д.И. за това, че на 30.07.2019 г. в гр. Варна, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - алуминиева
дограма на прозорец в областта на заключващия механизъм на магазин за
велосипеди, находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „Нидерле" №1 и използване на неустановено техническо
средство, направил опит да отнеме чужди движими вещи - парична сума в размер на
40,00 лв. и комплект гидории, ведно с пластмасов
куфар на стойност 142,50 лв., всичко на обща стойност 182,50 лв., от владението
на М.А.А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради
независещи от волята на дееца причини - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1
и т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.18, ал. 1 от НК.
Съдът разгледа
производството по делото без да провежда разпоредително заседание, тъй като
същото постъпи като бързо производство и даде ход на съдебното заседание и
съдебното следствие при условията на чл. 269, ал.3, т.4, б. „а“ НПК, тъй като
по делото се събраха данни, че подс. И. е напуснал
пределите на Република България, въпреки наличието на висящо по отношение на
него наказателно производство.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение на него да бъде наложено наказание в размер на една година, което да
бъде изтърпяно ефективно, като на основание чл. 68, ал.1 НК бъде приведено в
изпълнение и предходно определено наказание „лишаване от свобода“ на подс. И..
Защитникът на подсъдимия на
свой ред сочи, че виновността на подзащитния му не е
доказана по изискуемия от закона начин. На първо място това било така, тъй акто не било установено с категоричност, че И. със свои
лични действия е взломил преградата, от която не били
иззети и анализирани дактилоскопни следи. Наред с
това се оспорва размера на претендираната като отнета
сума от 40 лева, както и основанието за нейното връщане, не било изяснено и по
какъв начин било подготвяно отнемането на съответните описани от обвинението
вещи и дали това било сторено от подс. И., както и по
отношение на кои вещи. В посочения смисъл пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Подс. О.Д.И., не се явява и не взема становище по
същество, в това число и не се възползва от предоставената му на основание чл.
297, ал. 1 НПК последна дума.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
О.Д.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно
образование, осъждан, с ЕГН: **********.
Подс. И. бил осъждан
два пъти за тежки умишлени престъпления по смисъла на НК.
На
30.07.2019 г., около 06:00 ч., подс. О.И. се намирал
в района около Спортна зала в гр. Варна.
В
близост до неговото местоположение се намирало ателие за продажба и ремонт на
велосипеди, на което управител бил св. М.А.А..
О.И.
знаел за местонахождението на ателието, тъй като познавал св. М.А. и двамата
имали предходни отношения помежду си.
Минавайки покрай
помещението, находящо се на ул. „Нидерле“
№1, И. решил да извърши кражба.
В
изпълнение на замисленото от него деяние, с неустановено в хода на
разследването техническо средство, И. взломил
алуминиевата дограма на прозорец, находящ се вляво от
входната врата на магазина, в областта на заключващия механизъм, след което
проникнал във вътрешността на помещението.
Започнал
да оглежда вещите, намиращи се вътре и решил да вземе парична сума в размер на
40,00 лв., намираща се под монетника на касата,
оставена като оборотни пари.
Малко
след това подс. И. видял комплект с гидории, поставени в черен пластмасов куфар с правоъгълна
форма и червени закопчалки, които взел и подготвил за изнасяне, като ги
поставил в чанта от плат под едно от бюрата, намиращи се в магазина.
Около
06:50 ч. на 30.07.2019 г. И. решил да напусне магазина заедно с взетите от него
и подробно описани по-горе вещи, но този път през входната врата, която била
заключена, а след нея имало поставена метална решетка.
С
помощта на намиращи се в магазина метални инструменти, И. взломил
вътрешната решетка, след което я вдигнал, но не успял да отключи входната
врата.
В
този момент колега на св. А. - св. Г.Ц., пристигнал пред магазина и решил да
отключи входната врата, но ключът му заял и не успял да го завърти.
Св.
Ц. установил, че частично отваряемият прозорец,
намиращ се вляво от входната врата, е отворен напълно, след което позвънил на
св. А., както и на тел.112 и съобщил за случилото се.
На
място пристигнал св. А., който установил, че вътре в магазина се намира
неговият познат - подс. И..
Малко
след него на мястото пристигнали и полицейски служители от Второ РУ - ОД МВР -
Варна, които също констатирали, че в магазина се намира подс.
И.. Тъй като полицейските служители не успели да отворят входната врата,
разпоредили на И. да излезе през прозореца, което се случило с тяхна помощ,
след което го задържали и отвели в районното управление за изясняване на
случая.
С
протокол за доброволно предаване от 02.08.2019 г. О.И. предал на разследващ
полицай при Второ РУ - ОД МВР - Варна сумата от 40,00 лв. за възстановяване на
причинената имуществена вреда.
С
разписка от същата дата сумата била възстановена на св. А..
Видно от заключението на изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на комплект гидории,
поставени в пластмасов куфар, възлиза на 142,50 лв.
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните по
делото доказателства – заключението по назначената в хода на проведеното
досъдебно производство съдебно-оценителна експертиза, показанията на
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели М.А.А., Г.О.Ц., Д.П.П. и М.С.П. (в
това число тези дадени от свидетеля на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК), както и от писмените доказателства и доказателствени
средства протокол за доброволно предаване, оглед на местопроизшествие, справка
за съдимост.
Гласните доказателствени средства съдът
условно раздели на две групи между които не се констатираха противоречия –
първата група обхваща свидетелите, установили И. в магазина, а втората –
отзовалите се на подадения впоследствие сигнал полицейски служители.
Към първата група свидетелски показания съдът причисли показанията
на св. М.А. Атанасов и на св. Г.О.Ц.. Двамата свидетеля в пълнота посочиха
обстоятелствата при които са установили на инкриминираното място подсъдимият И..
И двамата свидетели при разпита си бяха категорични, че именно подсъдимия И. е
лицето установено да се намира в магазина, както и че той се е опитвал да ги
убеди, че следва да го пуснат да си върви, тъй като бил с две условни присъди.
Видно от разпита на св. А. и от намиращия се по делото протокол,
за доброволно предаване размера на отнета от магазина сума е именно 40 лева,
която лично подсъдимият И. е предал „…за възстановяване на щети“, като
независимо от първоначалната неяснота относно размера на липсващите парични
средства, в показанията си св. А. посочва, че в крайна сметка е установил липса
именно в посочения размер, която му е била възстановена от подсъдимия
посредством цитирания протокол.
В показанията си св.Ц. действително описва сума в по-голям размер,
но с изричното уточнение, че той посочва какви са били изобщо наличните суми.,
събрани за наем и други разходи, като е категоричен, че липсващата сума е била
малка по размер и не може да посочи с точност размера й.
Що се отнася до останалите инкриминирани вещи, а именно комплект гидории, ведно с пластмасов куфар на стойност 142,50 лв. и
двамата свидетели при разпита си бяха категорични, че същите са били подготвени
за вземане, тъй като същите не се намирали на мястото където обичайно са ги
съхранявали, а магазина е бил необичайно разхвърлян.
Втората група свидетелски показания са тези на отзовалите се на
подадения сигнал полицейски служители, които макар и да не помнеха с
подробности случилото се по същество потвърдиха фактическата обстановка
изложена в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Видно от приобщените от ДП показания на св.П. (л.29) същият
потвърди, че при пристигането си в магазина са установили именно подс. И., който излязъл с тяхна (на полицейските служители)
помощ и се е молил на св. А. с думите : „Абе Милене,
недей така, имам две деца…“
Налице са всички основания (доколкото заключението е пълно,
компетентно изготвено и неоспорено в хода на цялото наказателно производство) съдът
да се довери на заключението, посредством което да приеме за установена
стойността (в това число общата) на всички инкриминирани вещи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. О.Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав,
предвиден в разпоредбата на чл. 195, ал.1, т.3, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК, тъй като безспорно
се установи, че на 30.07.2019 г. в гр. Варна, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот - алуминиева дограма на прозорец в областта
на заключващия механизъм на магазин за велосипеди, находящ
се на адрес в гр. Варна, ул. „Нидерле" №1 и
използване на неустановено техническо средство, направил опит да отнеме чужди
движими вещи - парична сума в размер на 40,00 лв. и комплект гидории, ведно с пластмасов куфар на стойност 142,50 лв.,
всичко на обща стойност 182,50 лв., от владението на М.А.А.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
Квалификацията по чл.195, ал.1,
т.3 от НК се определя от обстоятелството, че при отнемането на инкриминираните
вещи, подс. И. е разрушил преграда здраво направена
за защита на имот - алуминиева дограма на прозорец в областта на заключващия
механизъм на магазин за велосипеди, находящ се на адрес
в гр. Варна, ул. „Нидерле“ №1.
Възраженията на защитата, че в
случая не било доказано, че подсъдимият посредством свои лични действия е взломил преградата, като това би могло да е направило което
и да е трето лице, не се споделят от съда. Действително по досъдебното производство
не са налице преки доказателства, че именно И. е извършил действия по взломяване (не са налице очевидци на същото, не са били
снети и анализирани дактилоскопни следи), но въпреки
това по делото са налице достатъчно косвени доказателства, че именно И. е автор
на инкриминираните действия, тъй като той е установен в магазина, в негов
непосредствен интерес е било да разруши преградата, за да си осигури достъп до
помещението, той е подготвил вещи за изнасяне от същото, като противоречаващо на всяка житейска логика е, че той случайно
е установил взломяването на прозореца и е влязъл в
помещението, за да провери дали в него все още има човек.
Квалификацията на
престъплението по чл.195, ал.1, т.4 от НК, се определя от факта, че за да си
осигури достъп до помещението и до инкриминираните вещи, както и за да създаде
условия за тяхното отнемане, И. използвал неустановено техническо средство.
Квалификацията на деянието по
чл.18, ал.1 от НК се определя от факта, че И. е започнал изпълнението на умишленото
престъпление, за което е обвинен, но изпълнителното деяние е останало
недовършено по независещи от него причини, а именно поради намесата на св. Ц.,
впоследствие пристигането на св. А., както и на служителите на Второ РУ - ОД
МВР - Варна.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият е действал
при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на
извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че подс. И. беше признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. чл.195,
ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК предвижда за
подобно деяние в техния случай наказание „лишаване от свобода” за срок от една
до десет години.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелството,
че същият е възстановил доброволно размера на отнета сума, като не констатира
отегчаващи отговорността му обстоятелства (като обстоятелството, че същият се
укри от правоохранителните органи в хода на съдебното
производство съдът оцени и санкционира изменяйки мярката му за неотклонение), поради
което и определи, при условията на чл. 54 НК, наказанието да бъде в минималния
допустим от наказателния закон размер, а именно „лишаване от свобода“ в размер
на една година, като на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС постанови то да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
Доколкото настоящото деяние е било извършено
в изпитателния срок на предходни условни наказания на лицето, на основание чл.
68, ал.1 НК съдът приведе в изпълнение наказанието наложено по нохд № 452/2019г. по описа на ВРС и постанови то да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати и сторените по делото
разноски в размер на 86, 30 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, както и
сумата от 120 лева, представляваща сторени по делото разноски по сметка на ВСС
в полза на ВРС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: