Р Е Ш Е Н И Е
№ 930
гр.Кюстендил,05.11.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр.д.№ 2566/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид
следното:
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
на дейността-гр. София , бул.
"Васил Левски“ № 114 , етаж Мецанин , съдебен адрес-***,горния
чрез юк.Д. А.,е
предявило против М.С.И.,ЕГН ********** ***,искове да бъде установено по
отношение на ответника,че ищеца
има към него следните вземания: 799.11 лв.главница,67.69 лв. договорна лихва за
периода 11.04.2017 г. до 07.11.2017 год.;537.52 лв.неустойка за неизпълнение на
договорно задължение,лихва за забава върху
непогасена главница ,в размер на 61.40 лв. за периода 08.11.2017
год.-19.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата,считано от
момента на подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
дължимата сума.
В срока по чл.131 ГПК ОСОБЕНИЯТ представител на ответникът
изразява становище за неоснователност на исковата претенция,не взима становище
по доказателствата и не прави самостоятелни доказателствени искания.
КРС,след като обсъди събраните доказателства при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
На 09.03.2017 год.в гр.Кюстендил межуду „Изи Асет
Мениджмънт“Ад от една страна като заемодател и от друга като заемополучател
ответницата бил сключен договор за паричен заем № 2765275 /л.7-10/,по силата на
който на ответницата бил предоставена в заем сумата от 1500.00 лв.,която същата
следвало да върне за срок от 8 месеца, на осем равни месечни вноски,на
конкретно посочени в договора дати, ведно с възнаградителна лихва от 233.60
лв.,или общо сума в размер на 1733.60 лв.Договорът е с посочен фиксиран годишен
лихвен процент по заема и годишен процент на разходите.Съгласно чл.4 от
договорът ответницата дължала неустойка,ако в срок от три дни от подписването
на договора не предостави на заемодателят обезпечение чрез поръчителство от две
физически лица. Ищецът признава неизгодното за него обстоятелство,че по кредита
ответницата заплатила сума в размер на 1737.00 лв.С рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/,сключен между заемодателят и ищцовото
дружество било договорено че продавача –цедент ще прехвърля на купувача-цесионер
свои вземания ,конкретно индивидуализирани в изготвени приложения № 1 и
анекси,уговарящи покупната цена за всяко конкретно вземане.Представено като доказателство по делото е приложение №
1/01.06.2018 год./л.19/,съдържащо данните на ответницата и размер на дълг от
1458.50 лв.,като не се представя анекса.Продавачът упълномощил ищцовото
дружество с нарочно пълномощно /л.21/ да уведоми от негово име всички негови
длъжници за сключените цесии.Няма доказателства ответницата да е уведомявана за
сключената цесия.Ищцовото ТД депозирало пред КРС заявление по реда на чл.410 ГПК и видно от претото в цялост ч.гр.д.№ 1554/2018 год.КРС е това,че същото
било уважено с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение №
765/27.07.2018 год.,като при усл.на чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявяват искове за
установяване съществуване на вземането по заповедта.От експ.з-ние вх.№
23102/22.10.2019 год./л.81-84/,изп.от в.л. С.Т. се установява,че ответницата е
получила реално в заем уговорената сума,платила е по договора общо 1737.00 лв.
и към датата на депозиране на заявлението дължи общо сума в размер на 1466.34
лв.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателства.
КРС,като съобрази горното счете че предявените искове са
неоснователни,поради което ще ги отхвърли.Мотивите са следните:,
Производството е по реда
на чл. 422 ГПК
за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 765/27.07.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 1554/2018 г.КРС, както следва:сумата от 799.11 лв.
незаплатена главница по Договор за паричен заем № 2765275/09.03.2017
год.,сключен между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“АД, сумата 67.69 лв.
договорна лихва за периода от 11.04.2017 г. до 07.11.2017 год.,сумата от 537.52
лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение и сумата от 61.40 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасената главница за периода от
08.11.2017 год.до 19.07.2018 год.,ведно със законната лихва върху сумите 799.11
лв. и 537.52 лв.,считано от 26.07.2018 год. до изплащане на всяко вземане.
Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи
доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
Вземането, предмет на
договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор "Изи
Асет Мениджмънт" АД и длъжника – ответник, договор за паричен заем, по
силата на който заемодателят се е задължил да предостави сумата в размер на 1
500 лв.,с част от която страните са договорили,че ответницата ще погаси свое
предходно задължение към заемодателят.Даденото в заем е следвало да се върне на
8 вноски с конкретно посочени падежни дати на вноски, включващи в себе си
погасявяне на главницата и на договорната лихва.Крайната дата за връщане на
полученето в заем е 07.11.2017 год.и до същата ответницата е сторила погашение
по кредита в общ размер от 1737.00 лв.,обстоятелство неизгодно за ищецът което
той признава и което се установи от експертното заключение на в.л. С.Т..
По отношение на
породеното между посочените страни облигационно правоотношение намират
приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение
представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. В случая договорът за паричен заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания - чл. 7 от Договора.
Съдът счита,че стореното
в отговора на исковата молба възражение, че договорът за заем е частично
недействителен,е основателно досежно клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора, с
която е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на
обезпечение в установения в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора вид, както
и досежно клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора, с която е уговорена такса
разходи за принудително събиране на вземането. Съгласно трайно установената
съдебна практика съдът винаги извършва проверка на действителността на
договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за
нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни норми, както и
при противоречие на норми, установени в обществен интерес, каквито са тези,
установени в защита правата на потребителите в качеството им на икономически
по-слабата страна в това облигационно правоотношение.
В клаузата на чл. 4, ал.
2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 1362.72 лв., която
се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се
добавя сумата от 170.34 лв.
Съгласно задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно
решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
Освен типичната
обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката тя може да има и
санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето
на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява привидно
съобразен с законоустановените изисквания за действителността му. По изложените
съображения неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
във вр. с, ал. 4 ЗЗД,
в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие и искът за
присъждане на сумата от сумата от 537.52
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.Следва да се изтъкне
това,че при нищожността на горната клауза ответницата практически е изплатила
изцяло задължението си по договора за главница и договорна лихва,при това
съобразно експертното заключение на в.л. Т. малко след крайната падежна
дата.Вещото лице заключава,че ответницата е заплатила сума в по-малък размер от
общо дължимият по главница и лихва, но пък е заплатила и такава за други
такси,за естеството,размерът и начисляването на които няма никакви
доказателства.Поради горните изводи на съда не се кредитира експертното
заключение на в.л.Т. за размера на дължимите суми към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК.
Досежно задължението за
заплащане на главница, договорът за заем е съобразен с изискванията на Закона за потребителския кредит,
поради което е възникнало задължението за връщане на предоставената в заем
сума, доколкото е настъпил падежа за заплащане и на последната вноска за
погасяване на задължението – на 07.11.2017 год.,но както бе изтъкнато по-горе
задълженията си по договора за плащане на главница и договорна лихва
ответницата е изпълнила .
На практика нито към
датата на сключване на договора за цесия,нито към датата на изготвяне на
приложение № 1 цедента не е имал валидно и изискуемо вземане към ответницата,
поради което не е могъл да прехвърли валидно такова на ищцовото ТД.Следва да се
отбележи и това,че вземането не е прехвърлено надлежно, защото рамковият
договор за прехвърляне на вземане е глобалното споразумение предписващо,че
всяко отделно вземане ще се индивидуализира конкретно с приложение № 1 и анекс
към договора, съдържащ продажната цена,тъй като цесията е възмездна сделка.По
делото като доказателство не се представя анекса,по силата на който цедент и
цесионер са постигнали съгласие за прехвърляне на конкретното вземане на
цедента към ответницата и за конкретна
цена, поради което и въпреки изложеното по-горе за недължимост на сумите ,съдът
приема че липсва валидно сключена цесия и сумите по ЗИПЗ не се дължат,поради
което исковете ще се отхвърлят като неоснователни.Разноски на ответницата не се
следват,тъй като не е сторила такива.
Водим от горното и на осн.чл. 415,ал.1,т.2 ГПК във вр. с чл.99,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
на дейността-гр. София , бул.
"Васил Левски“ № 114 , етаж Мецанин против М.С.И.,ЕГН **********
***,искове да бъде установено по отношение на ответника,че ищеца има към него следните
вземания: 799.11 лв.главница,67.69 лв. договорна лихва за периода 11.04.2017 г.
до 07.11.2017 год.;537.52 лв.неустойка за неизпълнение на договорно
задължение,лихва за забава върху непогасена
главница ,в размер на 61.40 лв. за периода 08.11.2017 год.-19.07.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от момента на подаване на
заявление по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: