Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.09.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                           СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1 081 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 30 000 лв.

В исковата молба на М.Щ.К. се твърди, че е бивш М. на О.И Н.. Твърди се, че на 19.12.2016 г. във вестник „Труд”, на стр. 3, в категория „Новини” била поместена статия със заглавие „К. покрила половин милион, дарение на науката”. Изложени са твърдения, че към статията била поместена снимка на ищцата, под която се твърдяло, че МОН е отказал да отговори къде са парите и как точно се е оказала техен разпределител. Твърди се, че в статията се съдържали напълно неверни и клеветнически твърдения, че такова дарение никога не било договаряно, постъпвало и ищцата не се е разпореждала със сумата, сочена в статията. Изложени са твърдения в исковата молба, че в броя си от 20.12.2016 г., отново в секцията „Новини” ответникът направил допълнение като излязла нова статия със заглавието „К. не признава за изчезналите пари за наука”. В статията се твърдяло, че редакцията разполагала с документ за изнесеното в статиите, който бил автентичен и носел подписите на ищцата, на служителя в МОН – К.К. и на г-н Й., като лице, представляващо организацията – дарител. В статията се твърдяло, че този документ бил подписан на 20.04.2016 г. на официална бланка на МОН с положен печат на ведомството и положена заверка „Вярно с оригинала”. В исковата молба са наведени твърдения, че бланката на документа не е на МОН, положеният подпис е неистински, а самият документ е с невярно съдържание. След официално запитване и г-н Й. също потвърдил, че не е подписвал такъв документ и не е дарявал посочената в статията сума.  

 

Твърди се в исковата молба, че изнесените клевети в двете статии засегнали дълбоко ищцата и предизвикали страдания в нея. Изложени са твърдения, че накърнили в изключителна степен честта, достойнството, авторитета и доброто й име. Твърди се, че е налице посегателство по отношение на нейната репутация, градена с години и е направен опит да се срине авторитета и доверието в ищцата. Статиите били публикувани и в интернет страницата на вестника, където били коментирани от голям брой хора, чиито коментари били силно негативни и потвърждавали думите й за наличие на голям обществен отзвук от публикациите. Двете статии били препечатани и от други електронни издания, което допълнително увеличило нанесените й вреди.

Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статиите, публикувани във вестник „Труд” на 19 и 20.12.2016 г. Претендира се законна лихва върху сумата, както и сторените по делото разноски.

          Ответникът „Т.М.” ЕООД, редовно уведомен, оспорва искът чрез процесуален представител – адв. И. Й. - Т.. Подробни съображения сочи в писмен отговор, депозиран след срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.

          Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Д. М..

Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание от адв. И. Й. - Т..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

          По делото е представен брой на вестник „Труд” от 19.12.2016 г.  като на стр. 3 в същия е публикувана статия със заглавие „К. покрила половин милион, дарени за наука”, а над заглавието в отделно текстово поле е поместен текста „Парите са от Германия за клинични проучвания”. Под заглавието на публикацията е поместена снимка на ищцата с изписан текст под нея „От МОН отказаха да отговорят къде са парите и как точно М. К. се е оказала техен разпоредител”.

По делото е представен брой на вестник „Труд” от 20.12.2016 г.  като на стр. 4 в същия е публикувана статия със заглавие „К. не признава за изчезналите пари за наука”, а над заглавието в отделно текстово поле е поместено уточнение „Във връзка с публикация на вестника”, а под заглавието на публикацията е посоченото „„Труд” прилага факсимиле на документ, доказващ обратното” като под този текст е препечатан документ, носещ логото на МОН с дата 20.04.2016 г. и носещ подписите на Директор на Дирекция „КАС” – К.К. и на Г. Й. с отбелязване под фотокопието от документа, че същият съставлява „факсимиле на официалния документ за дарение на 250 хил. Евро за научна дейност от Германия за България и под документа са положени имената на г-жа К. и г-н Й.”.

По делото е представено писмо № 0104-2/09.01.2018 г., изходящо от Министерство на О.И Н., от текста, на което се установява, че в електронната деловодна система на „МОН Е. Р7” не е открита молба от „Т.М.” ЕООД и справка за получените в МОН дарения за периода 01.01.2016 г. – 31.03.2017 г. като от приложената към писмото справка се установява наличие на едно дарение от 4000 лв. на „СББ М.” АД, извършено на 20.05.2016 г. за „участие на българския национален отбор в 13-та Международна олимпиада по география в гр. Пекин, Китай”. Приложено по делото е и заверено копие от този договор, който е неотносим към предмета на доказване, с оглед очертания предмет на иска.

По делото е депозирано писмо от Лекарска камара – Берлин от 29.03.2018 г. В съдържанието на писмото е посочено, че Г. Й., Председател на Лекарската камара в Берлин, в никакъв момент не е обсъждал, договарял или подписвал договор за дарение на средства с българското Министерство на О.И Н., с М.а на О.И Н., с българското Здравно министерство или с друга българска служба. В текста на писмото е посочено, че на 07.12.2016 г. в преслужбата на Асоциацията на германските медицински асоциации с обикновен имейл е постъпило адресирано до г-н Й. запитване като изпращач на имейла е бил посочен П.П.Б., първи заместник-редактор на ежедневника „Труд” от София и съобщението не е съдържало идентификационен код, а прикрепеното към имейла запитване не е било подписано и се е отнасяло до посочения по-горе въпрос.

По делото е представен препис от електронно съобщение с вх. № 31-00-40/14.11.2016 г. от регистратурата на Министерство на здравеопазването. В текста на електронното писмо е отправено запитване до МЗ дали същото е получавало някаква сума по силата на дарение за 250 хиляди евро с дарител – „Гремания” и договор от 20.04.2016 г., подписан от М.К. и Г. Й. и предназначение на сумата за МЗ и за БАН за клинични изследвания.

В съдебно заседание на 02.04.2018 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Т.К., Е.К.П., Р.С.П., И.А.М.и Е. К.П..

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

За да бъде уважен предявеният иск да бъде присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, установен в нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищцата твърди, че в две поредни публикации /статии/ в печатното издание – вестник „Труд” са изнесени обстоятелства, които са неверни и клеветнически твърдения, довели до накърняване на нейното личното достойнство, авторитет, добро име и репутация.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и с оглед неоспорените в исковата молба фактически твърдения, съдът приема, че на стр. 3 и стр.4 на вестник „Труд” в броевете от 19.12.2016 г. респ. 20.12.2016 г. са били поместени статии със заглавие – „К. покрила половин милион, дарени за наука” /броя от 19.12.2016 г./ и „К. не признава за изчезналите пари за наука” /броя от 20.12.2016 г./.

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че действителното съдържание на тази публикации е това, съдържащо се в представените от ищеца по делото броеве на вестник „Труд”. Ответникът не е заявил оспорване на тези представени по делото доказателства, респ. не е оспорил същите досежно тяхното съдържание.

Страните не са формирали спор, че ответното дружество е издател на печатното издание, в което са публикувани процесните по делото статии. В това си качество той носи отговорност за верността на написаното, включително и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване респ. определя характера, съдържанието и визуалното оформление на публикуваните материали и има качеството на възложител на работата. Без правно значение за спора е дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или други отношения с него, дали практикува на свободна практика или е гражданин. В тази насока е и константната съдебна практика /решение 404/13.07.2010 г. по гр.д. 907/2009 г., решение 581/30.09.2010 г. по гр.д. 1019/09 г. и двете на Трето ГО на ВКС/.

За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В практиката си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС / приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно позорни. В настоящия казус обстоятелствата, изнесени в статиите, съобразно заявения предмет на иска, очертан в исковата молба касаят изнесените твърдения относно получено целево дарение от четвърт милион евро от Германия, които пари са „потънали безследно в мътните води около вицепремиера в оставка от Реформаторския блок М.К.”. По съображенията, изложени по-горе на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на ответника само ако са неверни и позорят адресата. Оценката /мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че същите не са конкретни факти от обективната действителност и респ. биха ангажирали отговорността му само ако са обидни. Съдът намира, че по естеството си изразите, използвани в статиите имат характер на фактически твърдения, а не съставляват оценка или мнение за личността на ищцата. Същите представляват изнесени твърдения за причастност на същата към изчезнало целево дарение на крупна сума, която не е достигнала до надарените. По естеството си това са конкретни факти, а не мнение или оценка. Тези твърдения настоящият съдебен състав намира, че не са нито обществено приемливи, нито допустими от гледна точка на морала и закона, доколкото внушават и уличават ищцата в извършване на противоправно деяние т.е. обективно притежават качеството „позорност” доколкото накърняват честта и достойнството й. Предвид което в тежест на ответника е да установи тяхната истинност. Няма данни по делото срещу ищцата да се водят наказателни или други производства в съдебна респ. досъдебна фаза по повод „безследно потъналото” дарение.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение, че в процесните публикации не се съдържат обидни и клеветнически твърдения, а същите са резултат от добросъвестно журналистическо разследване.

Неблагоприятните факти, насочени към друг правен субект следва да бъдат проверени преди да бъдат оповестени и това го изисква журналистическата етика с оглед журналистите и пресата да действат добросъвестно, като проверяват точността и надеждността на информацията, когато става въпрос за засягане на репутацията на частни лица ( дело Savitchi с/у Молдова). Това задължение е регламентирано и в Етичния кодекс на българските медии, където в чл. 2.2 е посочено, че медиите трябва да положат необходимите усилия да проверяват достоверността на информацията преди нейното оповестяване. В практиката си ЕСПЧ посочва, че журналистите могат да докладват за събития, базирани на информация, събрана от официални източници, без необходимост от допълнителна проверка /дело  Selistö v. Finland, № 56767/00, § 60, 16 ноември 2004 г./.  Данни за информация, базирана от официални източници не са ангажирани.

Правна регламентация относно начина на извършване на тази проверка липсва като е утвърдено схващането, че за изнесените факти следва да е получено потвърждение от поне два независими източника. При извършена добросъвестна проверка от страна на същия, дори фактите да се окажат неверни впоследствие, добросъвестността изключва вината /в този смисъл е решение 85/23.03.2012 г. по гр.д. 1486/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Добросъвестността предполага извършване на обективно необходимите действия, за да е налице увереност, че източниците на информация на журналиста са надеждни и че е сторил зависещото от него да отстрани разумните съмнения в надеждността на тези източници. В съдебно заседание от 02.04.2018 г. свидетелката П. е описала в какво се е състояло журналистическото разследване. Ценейки нейните показания в съвкупност с другите доказателства, ангажирани от страните, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод, че се касае за проучване, което да покрива изискванията за „добросъвестност”. Свидетелката споделя, че са работили с „няколко източника, които предпочита да не разкрива”, „с институция и с две лица работихме”. Данни за лицата и институцията свидетелката не съобщава. На следващо място, няма никакви данни по делото за предприети активни действия от страна на ответното дружество, насочени към проверка на истинността на „факсимилето от договора”, за което свидетелката твърди, че е съставен на немски език, а в публикацията от 20.12.2016 г. същият е на български език. Няма данни по делото да е отправено запитване до ищцата, за която в статията от 19.12.2016 г. се твърди, че е подписала договора. Няма данни по делото лицето, чийто подпис е положен за дарител да е потвърдил наличието на такъв договор. Няма данни по делото имейлът до него, изпратен до друга Асоциация да е стигал въобще до неговото знание. От писмото на МОН, приложено по делото се установява, че запитване, сигнал или искане за информация, заявено от ответното дружество не е регистрирано и в Министерство на О.И Н.. По делото е представено ксерокопие на писмо, за което се твърди, че е електронно такова /стр. 80/ и е изпратено до МОН. Липсват данни същото да има характер на електронно писмо, да е изпращано респ. получавано от адресата, а от съдържанието на самото писмо изобщо не става и ясно кой е адресатът му. Тези ангажирани от ответника доказателства не дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че се касае за добросъвестна и задълбочена журналистическа проверка. Субективната увереност на разпитаната свидетелка за „солидни източници на информация” не се потвърждават от ангажираните от ответника доказателства.

Разпоредбата на чл. 10 т.1 от КЗПЧОС прокламира свободата на разпространяване на информация, но тази норма не дава право да се разпространяват неверни факти /предвид липсата на доказателства по делото за тяхната истинност/, нито да се засяга достойнството и себеоценката на други правни субекти. В този смисъл е и цитираното по-горе решение 85 по гр. д. 1486/11 г. на ВКС.

При тези ангажирани от страните доказателства съдът намира, че ответникът е извършил противоправно деяние, насочено към увреда на човешкото достойнство, себеоценка, авторитет и професионална репутация на ищеца.

Причинените вреди, изразяващи се в накърняване на личното достойнство на ищеца чрез публично изнесени твърдения, които го представят в неблагоприятна светлина сред широк кръг от хора и засягат отношенията му с тези хора се установяват от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни и последователни.

Не са ангажирани доказателства, разколебаващи презумпцията на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът намира, че ответникът с факта на публикуване на процесните статии във вестник „Труд” е реализирал противоправно деяние, доколкото същото представлява посегателство върху личността и накърнява чувството на достойнство и себеоценка на ищцата.

Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, емоционален и психически дискомфорт представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация. Обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието на ищцата, периода от време, през който е търпяла негативни преживявания справедливо би било да се присъди сумата от 10 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски такива се следват на ищцата. При съблюдаване на списъка по чл. 80 от ГПК респ. заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, заявено от ответника, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и извършените по делото процесуални действия съдът намира за основателно. При съблюдаване на горните обстоятелства и с оглед разпоредбите на Наредба 1/2004 г. адвокатското възнаграждение на ищеца следва да се определи на сумата от 1 430 лв. Припадащата се част от претендираните в списъка по чл. 80 от ГПК разноски с оглед уважената част от претенцията възлизат на сумата от 906, 67 лв.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 1 167, 33 лв. Заявеното възражение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК от ищцовата страна досежно размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно доколкото същият е идентичен като аритметично изражение с минималния такъв по Наредба 1/2004 г.

          Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19 състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

  ОСЪЖДА „Т.М.” ЕООД, ЕИК*********, със съдебен адрес:*** – адв. И. Й. - Т. на основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД да заплати на М.Щ.К., ЕГН **********,*** – адв. М.М. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка със статия, поместена във вестник „Труд”, брой 19.12.2016 г., стр. 3 със заглавие – „К. покрила половин милион, дарени за наука” и статия, поместена във вестник „Труд”, брой 20.12.2016 г., стр. 4 със заглавие – „К. не признава за изчезналите пари за наука”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2016 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 906, 67 лв. – разноски.

ОСЪЖДА М.Щ.К., ЕГН **********,*** – адв. М.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Т.М.” ЕООД, ЕИК*********, със съдебен адрес:*** – адв. И. Й. - Т. сумата от 1 167, 33 лв. – разноски.

           РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ: