Решение по дело №148/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 154
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20221700500148
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Перник, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат М.К., особен представител на Д. Г. А.,
против Решение № 260032 от 17.01.2022 г. постановено по гр. д. № 583 описа на
Районен съд Перник за 2021 г., с което са уважени исковете предявени от „ЧЕЗ Електро
България“ АД.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй
като липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното решение, като въззивният съд постанови
друго, с което съдът да се произнесе съобразно събраните доказателства, като отхвърли
предявения иск. Иска се присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подал отговор на жалбата, в
който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната
неоснователност и за потвърждаване на решението.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
1
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Установената от Районният съд фактическа обстановка изцяло се споделя от
настоящия състав на въззивния съд, поради което и последният счита, че не е
необходимо същата да бъде преповтаряна, а препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в тази им част на осн. чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите и възраженията обосновани в жалбата въззивният съд приема
следното:.
Отношенията между страните към процесния период, когато са извършвани
проверките, обективирани в констативни протоколи № *** г., №*** г. и № *** г. за
проверка на неточно измерване на електрическа енергия се уреждат от ЗЕ и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително и ПИКЕЕ (обн. в ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Проверките са осъществени след
влизането в силата на приетите ПИКЕЕ и след тяхната частична (с решение № 1
500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм.дело№ 2385/ 2016 г. на ПИКЕЕ, с
изключение на нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ), поради което и
нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ са приложими правни норми към
отношенията между страните по повод извършените действия по установяване на
неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия, тъй като отмяната на
нормите на ПИКЕЕ няма обратно действие и се прилага за в бъдеще, т.е тези норми са
действали през процесния период.
Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, синтезиран израз на която са решение
№ 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д.
2605/14 г. I ТО на ВКС и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. 1650/14 г., I ТО на
ВКС, приема, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (редакция след
ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за периода след влизане в
сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), приети въз основа на
законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител
(доставчикът) едностранно да коригира сметката на клиента (потребителя) само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. При установено, в резултат на извършена проверка,
неправилно и неточно измерване или неизмерване, количеството енергия се определя
съгласно процедура, определена в ОУ или в раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Такава регламентация е налице и в обвързващите страните общи условия на „ЧЕЗ
Електро България” АД и на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Според въззивния съд
2
при съвкупен анализ на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ на
„ЧЕЗ Електро България“ АД и чл. 58 и чл. 55, ал. 2 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, следва извод, че са налице клаузи, предвиждащи ред за уведомяване на
клиента съобразно изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Дори и да има празноти в
ОУ, последните са попълнени/допълнени от ПИКЕЕ, в които безспорно е уредено при
какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството
електрическа енергия, както и ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са налице
всички законови изисквания, съгласно чл. 98а ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, които
дават правото на ответника да извърши корекция на сметката на ищеца.
За дължимостта на сумата представляваща стойността на неизмерената ел.
енергия е без значение и дали потребителя е уведомен за корекцията. Уведомяването
има значение само за изпадането му в забава и съответно за дължимостта на лихва (вж.
Решение 124/18.06.2019 г. по гр.д. 2991/2018 г. на ВКС, III Г.О.). Съгласно цитираното
Решение съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита
на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа
на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода
на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е
пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче, не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Предвид
изложеното настоящият въззивен състав счита, че предявените искове са допустими.
С оглед направените във въззивната жалба изявления, настоящият състав намира
за спорен въпроса дали Д.А. е потребител на електрическа енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на електрическа
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват електроснабдения имот със съгласието на собственика и
са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за този
имот директно с електропреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и електропреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
3
на ГПК. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с електропреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Видно от направената по делото служебна справка, жалбоподателят е с постоянен
и настоящ адрес, който съвпада с адреса на електроснабдения имот, посочен в исковата
молба. По делото е представено заявление от *** г. за продажба на електрическа
енергия за битови нужди, подадено от ответника Д.А. до ЧЕЗ „ Електро България“ АД
за процесния имот, в което ответникът сочи, като основание за ползването си договор
за наем от *** г. Представена е декларация от ответника, с която декларира, че
титулярят на партидата за ел. енергия на посочения процесен имот – В. И. Н. е
престанало да бъде фактически ползвател на имота и Д.А. няма връзка с това лице.
Представена е по делото декларация, с която представител на „Мини открит
въгледобив“ ЕАД, като собственик на процесния имот декларира пред „ЧЕЗ Електро
България“ АД, че е съгласен титуляр на партидата на имота да бъде Д. Г. А..
Представена е разписка за предаване на документи от *** г., с която Д. Г. А.
удостоверява, че е получил във връзка със заявена услуга оригинал на SD фактура.
Заявеният от ответника към онзи момент и до предявяване на заявлението и вписан в
регистрите на населението негов постоянен и настоящ адрес от *** г. е процесния –
***. Съгласно заключението на СИЕ в дружеството- ищец има открита партида с
клиентски номер *** на името на ответника.
При тези доказателства настоящият въззивен състав счита, че правото на ползване
за исковия период е установено от представените документи, като жалбоподателят е
потребител по смисъла на закона на доставената за имота електрическа енергия и е
страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество по договор за
продажба на електрическа енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба. Не са представени доказателства за сключено между
страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението в
отклонение от предвиденото в Общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД за
продажба на електрическа енергия за битови нужди.
По делото липсват доказателства за последващо преминаване на собствеността за
процесния период към друго лице, съответно за учредено вещно право на ползване на
друг субект. Такова обстоятелство, ако се твърди от страната, че се е осъществило в
правния мир, е следвало да бъде доказано от нея. Да се изисква от въззиваемия да
установява, кому принадлежи правото на ползване върху имота при липса на данни за
промяна, вменява недопустимо задължение за страна да установява отрицателен факт –
неосъществена промяна. По делото не са ангажирани никакви доказателства
владението на процесния имот в процесния период да е било осъществявано от лица,
4
различни от жалбоподателя, както и липсват доказателства същият да е прекратил по
установения ред договорните отношения с „ЧЕЗ Електро България“ АД, възникнали по
силата на закона. Предвид изложеното правилно и законосъобразно Районният съд е
приел, че той е пасивно легитимиран по предявените искове, въз основа на валидна
облигационна връзка.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението. С решението си
първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с този на
въззивния съд, поради което и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл.
78 ГПК.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от Районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемото дружество е направило искане за присъждане на разноски в
настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за
правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи
размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе
предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото,
Окръжният съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260032 от 17.01.2022 г. постановено по гр. д. №
583 описа на Районен съд Перник за 2021 г.
ОСЪЖДА Д. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес ***, да ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ
Електро България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 100 лв. (сто лева) направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6