Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
503 /23.07.2019 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І Граждански състав
На пети юни Година 2019
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ 2. АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА
ВАСИЛЕВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1451 по описа за 2018
година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на Н.Ш.П., подадена чрез адв. С.Т.,
против решение № 388 от 28.06.2018 г., постановено по гр.дело № 2069/2017 г. на
Казанлъшкия районен съд.
Въззивницата счита, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила в
разрез с императивната разпоредба на чл.146 от ГПК и необосновано. Намира, че
за да отхвърли иска за делба в обжалваната част съдът е приел, че бившите
съпрузи не са собственици на процесните сгради, защото по делото не било
установено, че собствениците на земята не са дали съгласие да се построят
същите, поради което построеното по приращение ставало собственост на
собственика на земята. От друга страна не било установено, тъй като не били
ангажирани гласни доказателства, бившите съпрузи да са построили и владели
постройките открито и необезпокоявано за
себе си повече от 10 години, който правен извод на съда намира за незаконосъобразен,
в следствие на което в обжалваната част е постановен порочен съдебен акт, който
подлежи на отмяна. Излага подробни съображения.
Моли съдът да отмени обжалваното
решение в обжалваната част като постанови друго, с което да допусне до делба
между Н.П. и М.П., при квоти по ½ ид.ч. за всеки един от тях.
Моли да й бъдат присъдени разноските
във въззивната инстанция.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другите страни М.А.П., А.К.П., К.А.П. и Л.А.Й. чрез пълномощника си адв. В.А.,
оспорват изцяло въззивната жалба и вземат становище, че същата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и
обосновано, съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Изразяват съображения по всички оплаквания в жалбата.
По
отношение на направеното доказателствено искане заявяват, че категорично
възразяват същото да бъде уважавано, тъй като считат, че то е фактически
преразпит на разпитаните в РС свидетели, както и че не са налице нови
обстоятелства, които не са могли да бъдат установени в хода на производството
пред първоинстанционния съд. Молят съдът да отхвърли доказателственото
искане като неоснователно.
Молят
съдът да приеме, че въззивната жалба е неоснователна и да потвърди решението на
първоинстанционния съд, както и да им присъди направените разноски за
въззивната инстанция.
В производството е постъпила частна
жалба от М.А.П., А.К.П., К.А.П. чрез пълномощника им адв. В.А., против
определение № 1964 от 05.10.2018 г. постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по
описа на Казанлъшкия РС, с което съдът е уважил изцяло искането на Н.Ш.П. да й
бъдат присъдени направените в първата фаза на делбения процес съдебни и деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение, като ги е осъдил да й заплатят
претендираната сума. Излагат съображения. Считат, че и законодателят е
предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете
им, като се има предвид ДТ и другите деловодни разноски, а разноските за
адвокатски хонорар се понасят от страните, както са направени.
Молят съдът да постанови определение,
с което да отмени изцяло обжалваното определение на първоинстанционния съд като
неправилно, както и да присъди на М.А.П. направените по делото разноски за
въззивната инстанция.
В отговора на частната жалба подаден
от Н.Ш.П., подаден чрез адв. С.Т., заявява, че изложените доводи в нея са
неправилно, поради което и депозираната жалба намира за неоснователна. Счита,
че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излага
съображения по всички оплаквания в частната жалба.
Моли съдът да потвърди определение №
1964 от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на КРС,
както и да й присъди направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателите.
В производството е постъпила и втора частна
жалба от Л.А.Й. чрез адв. В.А. против определение № 1964 от 05.10.2018 г.
постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на Казанлъшкия РС, която втора
частна жалба е абсолютно идентична по съдържание с първата частна жалба,
подадена от адв.А., с което съдът е уважил изцяло искането на Н.Ш.П. да й
бъдат присъдени направените в първата
фаза на делбения процес съдебни и деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, като я е осъдил да й заплати претендираната сума. Излага
съображения. Счита, че и законодателят е предвидил разноските да се понасят от
страните съобразно стойността на дяловете им, като се има предвид ДТ и другите
деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните,
както са направени. Втората частна жалба е с абсолютно същото съдържание като
първоначалната частта жалба, подадена от адв. В.А., само с различен вх. № и
час.
Против частната жалба на Л.А.Й. против
определение № 1964 от 05.10.2018 г. постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по
описа на Казанлъшкия РС, е подаден писмен отговор от Н.Ш.П., чрез адв. С.Т., в
който заявява, че изложените доводи в нея са неправилни, поради което и
депозираната жалба намира за неоснователна. Счита, че определението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излага съображения по
всички оплаквания в частната жалба.
Моли съдът да потвърди определение №
1964 от 05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на КРС,
както и да й присъди направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателите.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба и частните жалби за допустими и редовни, поради което следва
да се произнесе по същите относно тяхната материална основателност.
Въззивницата Н.Ш.П. - редовно и своевременно
призована, не се явява, вместо нея се явява адв. С.Т. – надлежно
упълномощена по делото, които молят въззивиния съд да уважи въззивната жалба и
да отмени частично първоинстанционното
съдебно Решение, с което не е допуснал до делба процесните второстепенни постройки
и недвижими имоти като незаконосъобразно в тази му част.
Въззиваемите М.А.П., А.К.П., К.А.П., Л.А.Й. – редовно
и своевременно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява адв. В.А. – упълномощена
от по-рано, която молят въззивиния съд да остави без уважение въззивната жалба на
въззивницата Ш. като неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло
първоинстанционното съдебно Решение. Също така молят въззивният съд да уважи
изцяло тяхната частна жалба, по съображенията подробно изложени в съдебното
заседание по съществото на делото от датата 05.06.2018 год.
След като се запозна с изложеното в жалбата и с частната
жалба на жалбоподателите, както и с писмените доказателства по делото съдът
намира за изяснено следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от
ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за
делба, като производството е във фазата по допускането на делбата.
В първоинстанционното
производство е установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото Н.Ш.П.
и М.А.П. са бивши съпрузи, чийто
граждански брак е прекратен с
развода на основание влязло в сила
решение под № 61/01.02.2013г., постановено по гр. д. №
3062/2012г., постановено по описа на
РС – Казанлък.
С договор за покупко
– продажба, сключен на датата 25.04.2008г., обективиран в Нотариален акт с №
20, том III, рег. № 4682, дело № 381 от 2008 г., страните са придобили недвижим
имот, дворно място с площ от 1260 кв. м, съставляващо УПИ III-198. Видно от
скица № 248/19.06.2017 г. на Община Мъглиж
гореописания имот е вписан като УПИ III-655. По делото е прието като
доказателство удостоверение изх. № 77/07.11.2017 г. на Община Мъглиж, в което е
отразено, че УПИ III-198 в кв. 39 е идентичен с парцел УПИ III-655 в кв. 39 по
регулационния план от 1976 година.
Страните не спорят,
че по време на брака си са придобили в режим на СИО следните движими вещи:
аспиратор, марка „КОНЕЛИАНО“, закупен на 24.04.2008 г.; фурна за вграждане
24.04.2008г., марка „ЕЛЕКТРОЛУКС“; пералня, марка „ГОРЕНИ“ , закупена на
24.04.2008 г.; Кухненско оборудване, закупено през 2007 г., състоящо се от 5
двойни и 5 долни кухненски модули /шкафове/, с две врати, червени и жълти на
цвят, със сиви дръжки, изработени от ПДЧ; холова гарнитура, закупена през
2007г., представляваща петместен ъглов диван, с дамаска от черна и бяла еко
кожа; холова секция, закупена през 2007 г., състояща се от двукрилен гардероб,
стъклена витрина и място за телевизор, изработена от ПДЧ; холова маса, закупена
през 2007г., изработена от ПДЧ материал, квадратна форма с цвят черен дъб;
ъглов диван, закупен през 2007г., тип ъглов кухненски диван, със сива дамаска;
спалня с трикрилен гардероб, два броя нощни шкафчета, тоалетка с огледало,
изработени от ПДЧ, като и ъглово голямо
легло за матрак 120/190 см. с кожена тапицерия – цвят бял; лек автомобил марка
„ФИАТ ПУНТО“, модел Хетчбек, с рег. № СТ 2938 АК, зелен металик, закупен през
2008 г., с рама № ZFA17600000012469; лек автомобил марка Рено, модел Меган, с
рег. № СТ 6883 АК с рама № VF1JA0F051743124, последният автомобил се
намира при ищцата- Н.П. в Италия. От
представената справка ЗВЕНО „РОППССВ“ – Казанлък, сектор „ПП – Стара Загора“ се
установява, че на името на Н.П. в АИС – КАТ до развода й с ответника се водят
следните автомобили: „ФИАТ“, модел „ ПУНТО“, с рама № ZFA17600000012469,
придобито на 01.04.2008г. и лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рама № VF1JA0F051743124, придобит
на 30.04.2008г.
Бащата на ответника А.К.П.
закупил на 05.08.1969 г. с нотариален акт за покупко – продажба № …, т…., нот.
дело № …г. недвижим имот, предстявляващ,
незастроено дворно място от 300 кв. м., находящо се в с. Тулово, окръг Стара
Загора, за което по плана на селото е отреден
парцел № VI в квартал
„Цигански“.
Майката на ответника
Р.М.П. закупила на 11.11.1978 г. с нотариален акт за покупко – продажба № …, т….,
нот. дело № …г. дворно място от 300 кв.
м., находящо се в с. Тулово, съставляващо по плана на селото имот планоснимачен намер 52, което
се включва в самостоятелен парцел IV,
отреден за имоти планоснимачни номера 51
и 52 в квартал 5. В представения по делото разписен лист към проекта за дворищна регулация на с.
Тулово, обл. Стара Загора, имот № 51 по предназначение – двор, е отбелязан като
собственост на Радка Митева П., съгласно нотариален акт № 50, том V, от 1978
година.
Видно от Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № …, том …,
№ …от …година, А.К.П. със съгласието на съпругата си Р.М.П. дарява на
сина си М.А.П. следния свой недвижим имот: дворно място от 300 кв. м, находящо
се в с. Тулово, което по плана на селото има планоснимачен № 51 в кв. 5 и
заедно с имот с пл. № 52 в кв. 5, образува съсобствен парцел № ІV-51,52 в кв.
5.
Видно от Заявление
от Р.М.П. до Председателя на ГОНС, гр. Мъглиж, на осн. чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ
дава съгласието на сина си М.А.П., по време на брака му с Н.П., да построи
жилище в собствения ѝ парцел с
планоснимачен № ІV-51,52 в кв. 5 по плана на с. Тулово със собствени средства и
за свои нужди. Завеждащият нотар. служба при ГОНС – гр. Мъглиж удостоверил, че
подписа под заявлението бил положен пред нея от М.А.П.. Нотариалната заверка била вписана в
нотариалната книга на съвета под № 1 на
26.01.1983г.
Видно от Строително
разрешение под № 14 от 1982 година, на М.А.П. е разрешено да построи жилищна
сграда с площ от 60 кв. м в собственото си място в кв. 5, парцел ІV-51,52.
Видно от Молба до
Държавна спестовна каса, гр. Казанлък, вписана 31.01.1983 г. на М.А.П. бил
отпуснат заем за жилищно строителство в размер на 12 000 лева, като е вписана
ипотека за обезпечение на плащането на следния недвижим имот: дворно място (с
право на строеж) от 300 кв. м, съставляващо парцел № 51 в кв. 5 по
градоустройствения план на с. Тулово.
Видно от
Удостоверение за наследници с изх. № 157/13.11.2017 г. на Община Мъглиж Р.М.П.
е починала на 24.09.2009г. и е оставила следните наследници по закон: А.К.П. –
съпруг, М.А.П. – син, Л.А.Й. – дъщеря и К.А.П. – син.
По делото е
изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. К.Д.Й.. Съгласно
описаните документи от вещото лице, става ясно, че УПИ IV-51,52 в кв. 5 по
плана на с. Тулово е в съсобственост на А.К.П., Р.М.П. и М.А.П.. Имот с пл. №
51 е собственост на М.А.П., а имот с пл. № 52 е собственост на А.К.П. и Р.М.П..***
действащ към момента регулационен план на с. Тулово, касаещ имоти с пл. № 51 и
52 е видно, че същите имоти са отредени за парцел УПИ IV-51,52 в кв. 5 по плана
на селото. С извършена промяна на кадастралния план, се обединили имоти с пл. № 51 и 52, като останал
единствено кадастрален № 52, отреден за УПИ IV-51,52 в кв.5. Промяната не била нанесена на регулационния план на селото, а
само на оригиналния картон на населеното място, съхраняван в архива на отдел
„Кадастър и регулация“ на Община Мъглиж. На извадката на картона-оригинал на
кв. 5 били нанесени корекциите в кафяв цвят в границите на имоти пл. № 50, 51 и
52, както и ново нанесените сгради, попадащи в УПИ IV-51,52 в кв. 5. На
основание Строително разрешение № 14 от 25.11.1982 г. била построена жилищна
сграда в УПИ IV-51,52 в кв. 5 по плана на с. Тулово. Строежът представлявал
двуетажна масивна жилищна сграда и бил построен в имот пл. № 52, който бил
отреден за парцел IV-51,52 в кв. 5. Съгласно цифровия модел на с. Тулово,
всички сгради били построени в УПИ IV-51,52 в кв. 5 по плана на с. Тулово и
представлявали, както следва: двуетажна масивна жилищна сграда; полумасивна
жилищна сграда; полумасивна жилищна сграда; полумасивна жилищна сграда; масивна
стопанска сграда; навес; навес. Разпитан в съдебно заседание вещото лице инж. К.Й.
поддържа заключението и заявява, че с плана от 1976 г. двата поземлени имота
били отредени за един парцел и към настоящия момент УПИ ІV-51,52 бил един имот.
По делото е
назначена още една съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д.М.Д.,
на което е поставена задача да извърши оглед в процесния имот и да опише какви
други постройки има в имота. Експертът
е констатирал, че в северозападната част на имота били построени следните
сгради: масивна двуетажна жилищна сграда, която страните не спорят, че е
предмет на делбата; масивна стопанска постройка; масивен гараж. В
североизточната част на имота били построени: полумасивна жилищна сграда;
полумасивна жилищна сграда; полумасивна жилищна сграда; масивна стопанска
сграда и два броя навеси. Между двете групи сгради съществувала изградена
масивна ограда. Изслушан в съдебно заседание, вещото лице Д. заяви, че
масивната стопанска сграда и масивния гараж били пристроени към масивна
двуетажна жилищна сграда. Стопанската сграда била пристроена и залепена към
двуетажната сграда. Двете били на общ зид. Покривът представлявал бетонова
плоча. Стопанската сграда била с височина 2,20 метра и с площ 22 кв. метра.
Масивната стопанска сграда била с бетонова плоча, излята с едновременно гаража.
Заявява, че масивната стопанска сграда и гаража били почти еднакви по
конструкция. Гаражът имал малка обща част с къщата. Между гаража и стопанската
сграда имало проход, били свързани. Нямали топла връзка с къщата. Стопанската
сграда имала вход от юг, а гаражът имал вход откъм улицата – към северната
страна. Твърди, че гаража можел да бъде абсолютно самостоятелен обект. Неговата
площ била приблизително 21 квадратни метра. Ставало въпрос за две сгради на
калкан с един общ зид – стопанската сграда и жилищната сграда. Навеси в тази
част от имота нямало. В имота била изпълнена масивна ограда север-юг
между западната и източната част на имота УПИ IV-51,52, която разделяла имота
на две части. На практика бил разделен парцела, но по кадастралния план бил
отбелязан като един имот.
С Нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот № …, том …, рег. № …,
дело № …година, М.А.П. е признат за собственик на следния недвижим имот: дворно
място, находящо се в с. Тулово, общ. Мъглиж, с площ от 300 кв. м,
представляващо УПИ ІV-51,52 в кв. 5 по плана на с. Тулово, заедно с построената
в него двуетажна жилищна сграда, както и всички подобрения и приращения,
находящи се в имота.
Видно от приходната
квитанция със серия ББ17, с № **********/02.06.2017 г., Н.Ш.П. е заплатила
данъка за имота, находящ се в с. Тулово, ул. „…“ № …за периода от 01.07.2013 г.
до 31.10.2017 година. С приходна квитанция серия ББ12, № 6207/26.10.2012 г., Н.Ш.П.
е заплатила данък за земя, находяща се в с. Тулово.
Видно от приходна
квитанция серия ББ12, № 6210/26.10.2012 г., М.А.П. е заплатил данък за земя и
сграда, находящи се на адрес: с. Тулово, ул. „Илинден“ № 5. С приходна
квитанция серия ББ12, № 6208/26.10.2012 г., М.А.П. е заплатил данък за земя,
находяща се в с. Тулово.
За доказване на твърдението, че страните са придобили по
давност собствеността по отношение на процесната двуетажна жилищна сграда по
делото са били ангажирани и съответните гласни доказателства. Пред първостепенния съд са били разпитани свидетелите З.Н.М., Г.С.С.,
Р.Ш.М., посочени от ищцата и М.Т.Ч., посочен от ответника, които са установили
по категоричен начин собствеността върху процесната двуетажна постройка.
В хода на
първоинстанционното производство като ответници по делото са били конституирани
и въззиваемите А.К.П., К.А.П., Л.А.Й..
С Решението по
делото първоинстанционния съд е ДОПУСНАЛ делбата между Н.Ш.П., с ЕГН **********,***
Загора и М.А.П. ЕГН **********,*** на следните недвижими имоти и движими
вещи: дворно място с площ 1260 кв.м
/хиляда двеста и шестдесет кв. метра/, което по сега действащия устройствен
план, одобрен със Заповед № 1020/26.06.1976 на община Мъглиж, съставлявал
урегулиран поземлен имот III - 198 /трети за сто деветдесет и осем/, вписан
като УПИ III-655 в скица № 248/19.06.2017 г. на Община Мъглиж, в кв. 39
/тридесет и девет/, по плана за с. Тулово, обл. Стара Загора, при съседи:
улица, имот II-198, имот II-198, имот X-203, I имот VII-204, ведно с всички
подобрения върху имота; построената
в недвижим имот с партиден номер 7405Н6300, находящ се в село 6170 с. Тулово,
ул. …№ …, планоснимачен номер 51 от 1976, квартал 5, УПИ парцел IV - 51,52,
одобрен през 1976 г., двуетажна масивна жилищна сграда с площ 120 кв. м, състояща се от: първи етаж
от 60 кв. м, включващ три спални, с обща
баня и тоалетна; втори етаж от 60 кв. м., включващ хол, кухня с
трапезария, сервизни помещения и тоалетна;
аспиратор, марка „КОНЕЛИАНО“, закупен на 24.04.2008 г.; фурна за
вграждане 24.04.2008г., марка „ЕЛЕКТРОЛУКС“; пералня, марка „ГОРЕНИ“ , закупена
на 24.04.2008 г.; кухненско оборудване, закупено през 2007 г., състоящо се от 5
двойни и 5 долни кухненски модули /шкафове/, с две врати, червени и жълти на
цвят, със сиви дръжки, изработени от ПДЧ; холова гарнитура, закупена през 2007г.,
представляваща петместен ъглов диван, с дамаска от черна и бяла еко кожа;
холова секция, закупена през 2007 г., състояща се от двукрилен гардероб,
стъклена витрина и място за телевизор, изработена от ПДЧ; холова маса, закупена
през 2007г., изработена от ПДЧ материал, квадратна форма с цвят черен дъб;
ъглов диван, закупен през 2007г., тип ъглов кухненски диван, със сива дамаска;
спалня с трикрилен гардероб, два броя нощни шкафчета, тоалетка с огледало,
изработени от ПДЧ, като и ъглово голямо
легло за матрак 120/190 см. с кожена тапицерия – цвят бял, които съществуват и
се намират във фактическа власт на М.П. и лек автомобил марка Рено, модел
Меган, с рег. № СТ 6883 АК с рама № VF1JA0F051743124, който съществува и се
намира при Н.П. в Република Италия при равни квоти от по 1/2 идеални части за
всеки от съделителите Н.Ш.П., с ЕГН ********** и М.А.П. ЕГН **********, на
основание чл. 34 от ЗС.
Същевременно с това
РС-Казанлък е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователен и недоказан, иска за делба, между Н.Ш.П., с ЕГН **********,***
Загора и М.А.П. ЕГН **********,*** на следните движими и недвижими вещи: построените
в северозападната част на недвижим имот с партиден номер 7405Н6300, находящ се
в село 6170 с. Тулово, ул. … № …, планоснимачен номер 51 от 1976, квартал 5,
УПИ парцел IV - 51,52, одобрен през 1976 г., навеси и самостоятелна стопанска
сграда с височина 2,20 метра и с площ 22 кв. метра, построена на калкан с
допуснатата до делба жилищна сграда; лек автомобил марка „ФИАТ ПУНТО“, модел
Хетчбек, с рег. № СТ 2938 АК, зелен металик, закупен през 2008 г., с рама №
ZFA17600000012469.
В тази насока спорното
е кой, кога и с какви средства е изградил постройките, находящи се в
северозападната част на имота, какво представляват тези постройки, кой ги е
ползвал и следователно
чия собственост са те.
С оглед на отхвърлителните мотиви
на първостепенния съд касателно второстепенните постройки, застроени в
процесното място от въззивната инстанция са били допуснати до повторен разпит двама свидетели пред тази инстанция:
Видно от показанията на СВИТЕЛЕКТАТА З.Н.М. при нейния
повторен разпит пред въззивната инстанция се установява, че същата познава Н. и
М. П., те са от селото. Те израснали покрой тях. Познава ги и двамата. Сега е
на 53 г. Познават се вече около 40 години. Живеят в селото на ул. „…” № …. Сега
са разделени. Те през 1986 г. се оженили. След това живели при неговата баба.
След това неговата майка - на М. баба Р. им подарила дворното място. Само
дворното място. Намирало се, където живеят на М. майка му. Дворът бил голям,
разделили го на две части. Мястото било празно, на ул. „…” № …. Те двамата си
построили и къщата, а покрай къщата построили и една постройка като сайвант,
там си гледали животните - овце и крави. Знае, че е покрита с тенекии, колкото
за животните дъждът да не ги намокри. Тя е дървена с подпори. Паянтова. След
това те ги продали в 1994 - 1995 г. продали кравите и овцете. След това Н.
заминала в Италия и тази постройка я съборили и си построили нова постройка,
която е за гараж. Това станало през 2003 г. Направили около къщата едно мокро
помещение за тоалетна и баня. Не знае с точност дали е завършена тази баня, но
предполага че може би е завършена. Н. го правила това помещение . Като идвала в отпуска си го правели заедно.
Друг освен майстора не е помагал. Никой не е имал претенции към тях. Имала
брат, който живеел отделно. Тя е разделена с мрежа. Точно номера не може да
го Баща му живеел там, а имал и сестра която
живеела в Тулово на ул. „…”, номера не знае. Гаражът бил леко залепен до
къщата, а мокрото помещение било залепено на къщата да се използва самата стена
на гаража. В Крън живеела от 2015 г., четвърта година преди това била в Тулово.
От показанията на СВИДЕТЕЛКАТА Г.С.С. се установява,
че с Н. и М. се знаят от деца, ние сме от едно село, братовчедки са и са
комшии. Не може да каже коя година се оженили. Тя била на 16 – 17 г. Заедно
живеели при неговата баба в една малка къщичка. После майка му дала това дворно
място и двамата си построили всичко – къща на два етажа със стълби. После те
имали и гараж. То не било гараж първо, а там гледали животни - крави после
овце. Като ги продаде си сложи колата там. Пълно на дъщеря му колата, после
неговата кола. Тя като се върнала Н., там построили до гаража направили мокро
помещение за баня и тоалетна. Не я ползват още. Тя беше в Италия. Върнала се от
Италия да го строи това. Знае, че двама го строили. Около 2003 г. строили
къщата. Никой не е оспорвал постройките.
СВИДЕЛКАТА знае, че двамата са ги построили второстепенните постройки.
Като се развели бащата не давал децата да идват. И до сега не говорили с тях.
Едната дъщеря с две деца и до сега не говорила с тях. Не са им давали пари, никой
не им давал пари. Нито от неговата страна, нито нейната. Те двамата били дали
парите за второстепенните постройки. Свидетелката обяснява, че тя откакто отишла
в Италия да работи тогава всичко наново направили. Тя развалила и направила
всичко ново. С двете си дъщери била в Италия.
С оглед показанията именно на тези две свидетелки, дадени пред въззивния
съд, този съд приема по делото за безспорно установено, че в процесния имот
бившите съпрузи
са изградили и построили със свои средства и труд по време на своя брак, освен двуетажната
масивна сграда, още и допълнителните постройки - масивна стопанска сграда и масивен гараж
находящи се в северозападната част на недвижимия имот, с партиден номер
7405Н6300, с. Тулово, общ. Мъглиж.
Също така настоящата инстанция намира, че същите второстепенни
постройки се явяват тяхна обща съсобственост, при равни дялове за всеки един от
тях, защото са изградени общо от двамата
съпрузи и са ги владели /необезпокоявано и спокойно/ повече от 10 години. / т.е.
тези вторични постройки са придобити от тях на основание - давностно владение и
никои до настоящия момент не е оспорвал собственическите им права.
Основните съображения на съда за тези правни изводи,
се извеждат от следното: От приетия по делото и неоспорен от страните НА за
дарение, се установява, че процесния имот, предмет на прехвърлитената сделка,
представавлява дворно място, без в него да са изградени каквито и да е било
постройки. Т.е родителите на първия въззиваем М.П. са дарили на сина си по време
на брака му с въззивницата Н.П. - само и единствено празното дворно място. Този
извод се извежда от факта, че в самото съдържание на НА, не са
индивидуализирани каквито и да е други обекти в този имот, т.е нотариусът е
прехвърлил единствено и само право на собственост на земята, тъй като върху нея
към датата на прехвърлителната сделка, е нямало изградени никакви постройки.
Безспорният факт, че родителите на ответника М.П. са му
дарили празното дворно място, обективирано в НА за дарение, се установява и от
показанията на разпитаните свидетели, както в хода на първоинстанционното
производство, така и на тези във въззивното.
Разпитаните свидетели депозираха пред
съда непротиворечиви и кореспондиращи се помежду им гласни
доказателства, че „…като се ожениха първо живяла при баба му после
баба Р./майката на М./ им
подари дворно място само дворно
място. ".
Свидетелите заявиха още, че след като било дарувано
дворното място - бившите съпрузи започнали и строежа на къщата си. В тази
връзка кореспондират редица приети по делото доказателства - строително
разрешение за жилищна сграда, издадено от 25.11.1982г., заявление на основание
чл. 56, ал.2 ЗТСУ на Р.П., с което дава съгласието си - сина й да построй
жилище в процесния имот, молба за вписване на законна ипотека върху дворното
място, обезпечаваща предоставения им заем за строежа на къщата и др.
Свидетелите също така установиха, че след като
съпрузите се отделили да живеят самостоятелно, за препитание, те се занимавали
с отглеждането на животни. Показания в този смисъл има депозирани както пред
районния съд, така и пред въззивния. Именно и в тази връзка те са изградили към
масивната къща и навеси за отглеждането на добитъка. След преустановяването на
тази дейност, навесите били разрушени, поради отпадането на необходимостта на
съществуванието на същите. На тяхно място бившите вече съпрузи са изградили
другите постройки - масивна сграда която е преустроена като гараж с «^ височина
2,20метра и масивна стопанска сграда. Тези имоти са посочени в стр. последна на
изготвената по делото техническа експертиза, изпълнена от ВЛ Д.Д.. В тази
връзка той посочва, че в северозадната част на имота има изградени масивна
жилищна сграда, масивна стопанска сграда и масивен гараж.
Видно от заключението, изготвено от вещото лице Д., се
установява, че на практика процесния парцел е бил разделен с изградена масивна
ограда /макар и по кадастралния план да е бил отбелязан като един имот/ - на
две части - северозападна част / където са изградени всички процесни постройки/
и североизточна част.
Всички
свидетели твърдят, а не се и оспорва от никой от страните, че северозападна
част / където са изградени всички процесните постройки/ на парцела, от момента
на построяването на масивната двуетажна къща са живели единствено и само
бившите вече съпрузи , заедно с децата им.
Следователно от изложеното до
тук може да бъде направен следния единствено възможен и правилен правен извод,
а именно: Цялото имущество, находящо се в северозападна част / където са
изградени всички процесии постройки/, така както са и посочени в издаденото и прието
доказателство по делото -удостоверение за търпимост, предмет на делбеното
производство, са построени и изградени със средства и труд на двамата бивши съпрузи.
Никой не им е оспорвал правото на собственост повече от 10 години,
никой е
нямал претенции към които и да е от обектите, находящи се в северозападната
част на недвижимия имот. Именно и затова те са заявили претенция за делба на
тези имоти още със петитума на ИМ, депозирана пред РС. Именно и затова възржението
за придобивна
давност се отнася за всички тези имоти, защото те представляват неразделна част от
допусната до делба жилищна сграда.
Съгласно задължителните постановки,
залегнали в тълкувателно решение под № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, с докладчик съдията З.П. относно приложението на чл. 69 ЗС
и чл.
79 ЗС презумпцията на чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, именно
както безспорно се доказа в настоящия случай.
Именно с оглед на това и защото страните-бивши съпрузи Н. и М. Попови са
построили и своили процесното имущество и второстепенните постройки, парцелът, върху който са
изградени, както е констатирало и вещото лице е практически разделен на две части /макар и
по кадастралния план да е бил отбелязан като един имот/ - на две части - северозападна
част / където са изградени всички процесии постройки/ и североизточна
част. Никога и по никакъв начин никой не им е оспорвал правото на собственост върху
имуществото, предмет на делбата, бившите съпрузи са упражнявали и
фактическата власт върху всички постройки, находящи се в северозападната част
на парцела, без противопоставянето на трети липа. Фактът, че единствено
и само бившите съпрузи . заедно с децата си, за живели в северозападната
част на процесния имот е безспорен и за съда и за страните. Това е така, защото
никога не е имало въведени твърдения в процеса от ответниците, че в оградения в северозападната
част на процесния имот, е живял някой друг, освен бившите съпрузи,
заедно с децата си.
Следователно иска и решението в обжалваната му част е неправилно, защото
по отношение на същото имущество не може да бъде приложен института на приращението, тъй
като тези имоти са изцяло и само съсобствени между бившите съпрузи, като собственическите
им права се установиха по безспорен начин с оглед на горното. Единствено възможният
правен извод, с оглед събраните по делото доказателства, че по отношение на
цялото недвижимо имущество, предмет на делбата, находящо се в северозападната част
на процесния парцел, а именно: двуетажната масивна сграда, второстепенната сграда и гараж, е че
същото е в собственост на бившите съпрузи, като собственическите права са придобити на
основание давностно владение , бившите съпрузи изцяло са построили същите, били владени
от тях в продължение на повече от 10 години, като единствено и само съпрузите
са упражнявали фактическата власт върху същите и са ги своили за именно себе си.
■
Правото им на собственост никога не е било оспорвано от трети лица, а
напротив всички
доказателства, анализирани както поотделно, така и в тяхната съвкупност обосновават
категоричния правен извод, че тези имоти са собственост на бившите съпрузи, а не на
трети лица.
За пълнота следва да бъде посочено, че първостепенният съд в
противоречие със събраните по делото доказателства - неправилно е приел, че навеса и
самостоятелна стопанска сграда, били
построени в имот, който не е бил собственост ответника М.П.. От заключението
на изготвената експертиза от ВЛ К.Й., се установява, че процесиите сгради са
изградени именно в дворното място, което е било дарено на отв. М.П.
от майка му. Т.е тук изобщо не съществува хипотезата за строителство в чужд
имот и следователно няма как да бъде приложен института на “преращението” в полза
на трети лица –останалите въззиваеми, различни от първоначалните страни по
делото. Следователно това имущество е в съсобственост на бившите съпрузи и
следва да бъде допуснато до делба само между тях.
Именно и защото у ответника М.П., е налице знание, че процесиите имоти, изградени в -
северозападна част, не са собственост на трети лица /конституираните . по инициатива на
процесуалния представил - адв. А. ответници/ същия се е снабдил с констативен
акт НА за собственост за всички процесни сгради - масивна двуетажна сграда,
както и всички подобрения и приращения, находящи се в урегулиран поземлен имот IV
- 51,52 в кв.5 по плана на с. Тулово,.общ. Мъглиж.
В
тази насока съдът намира, че въззивната жалба се явява основателна и доказана.
Съдът счита, че оплакванията във въззивната жалба,
сведени до наличието на предпоставките за придобиване на процесните недвижими
имоти –второстепенни постройки по давност по реда на чл.79 от ЗС следва да бъде
преценявано като основателен аргумент, въз основа на който въззивницата иска частична
отмяна на първоинстанционното решение по първата фаза на делбата.
Ето защо въззивният
съд следва да отмени отчасти обжалваното Решение под № 388/28.06.2018г. по гр.дело
№ 2069/2017г в обжалваната му част и да постанови друго, с което да допусне до делба
между бившите съпрузи Н. и М. П. следното
имущество, а именно:
построените в северозападната част на недвижим имот с партиден номер
7405Н6300, находяща се в с.Тулово, ул. „…" № …, планоснимачен номер 51 от
1976г., квартал 5, УПИ парцел І -51,52, одобрен през 1976 год., масивна
стопанска сграда и масивен гараж, построен на калкан с допуснатата до делба
жилищна сграда, няходяща се в същия имот, при равни квоти 1/2 идеална
част на всеки един от тях.
По отношение на постъпилата в производството частна
жалба с вх. № 12494/16.10.2018 год. постъпила в 10.45 часа от М.А.П., А.К.П., К.А.П.
чрез пълномощника им адв. В.А., против определение № 1964 от 05.10.2018 г.
постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на Казанлъшкия РС, - лист
25-27 от възз.дело /частна жалба с абсолютно същото съдържание и искания е
постъпила и с вх. № 12 632/18.10.2018 год. в 14.02 часа, листи 39-40 от
въззивното дело/, с което съдът е уважил изцяло искането на Н.Ш.П. да й
бъдат присъдени направените в първата фаза на делбения процес съдебни и
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, като ги е осъдил да й заплатят
претендираната сума. Излагат съображения. Считат, че и законодателят е
предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете
им, като се има предвид ДТ и другите деловодни разноски, а разноските за
адвокатски хонорар се понасят от страните, както са направени.
Молят съдът да постанови определение,
с което да отмени изцяло обжалваното определение на първоинстанционния съд като
неправилно, както и да присъди на М.А.П. направените по делото разноски за
въззивната инстанция.
С обжалваното Определение № 1964/05.10.2018г.
съдът е уважил изцяло искането на ищцата Н.Ш.П. да й бъдат присъдени
направените в първата фаза на делбения процес съдебни и деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 691лв., като осъди и тримата въззиваеми да й заплатят
претендираната сума.
Въззиваемите М.А.П., А.К.П. и К.А.П. не са доволни от
така постановеното определение, поради което в законния срок и на основание
съгласно чл.275 ал.1 във връзка с чл.248 ал.З ГПК обжалвам същото пред Вас с
молба да бъде отменено изцяло като неправилно.
С Решение № 388/28.06.2018г. по гр.д.№ 2069/2017г. съдът е отхвърлил
частично
като неоснователен предявения от Н.Ш.П. иск за съдебна делба, като не е допуснал
делбата на масивна стопанска сграда с площ 22 кв.м. и навеси, построени в УПИ 1\/-51,52
кв.5 по плана на с.Тулово, община Мъглиж. Но на практика в тази му част
първоинстанционното Решение следва да се отмени от въззивния съд с оглед на
гореизложените съображения и доводи.
С допълнително Решение под № 562/05.10.2018г. по гр.д.№ 2069/2017г. Районния съд -
Казанлък е отхвърлил иска за делба на построената в имот пл.сн, № 51, включен в
УПИ 1\/-51,52 в кв.5 по плана на с.Тулово двуетажна масивна жилищна
сграда с площ 120 кв.м. и навеси по отношение на К.А.П., А.К.П. и Л.А.П..
Въззивният съд намира, че изложените
доводи в частната жалба са неоснователни и недоказани, тъй като на практика с
уважаването на въззивната жалба, се уважава и изцяло иска за делба на
въззивницата Ш., така както той е предявен. Поради което и депозираната частна жалба
съдът намира за неоснователна. В тази насока настоящата инстанция счита, че
определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено ведно с всички последици от това.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели и въззиваеми, че по
делбените дела разноски не се присъждат, а остават в тежест на страните така както са
направени.
Съгласно чл. 355 ГПК, при делбените дела страните заплащат разноските
съобразно стойността
на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по чл. 78 ГПК. Според
установената практика на ВКС„в хипотезите при които не е налице спор между
страните-съделители по делото относно съсобствеността и правата,
както и относно
способа на извършване на делбата приложение намира специалната разпоредба на закона -
чл.355 ГПК.".
В хипотеза на оспорване на факта на съществуване на съсобствеността чрез възражения,
съответно обективно съединяване на искове, обема права на съделителите, приложение
намира чл.81 ГПК вр. с чл.78 ГПК, а не специалната разпоредба на чл.355 ГПК. В този смисъл и е константната съдебна
практика на ВКС по идентични казуси. В
Определение под № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г.о., са инкорпорирани правните изводи
досежно решаването на споровете по отношение на разноските, по дела в първата
фаза по допускане на делбата, при въведи оспорвания от страните, във връзка с
правото на собственост на имуществото, предмет на делбата.
Следователно, безспорно се установява правния извод, че при наличието на
спор за
правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване
на делбата , както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното
решение, намират приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че събраните по делото доказателства осъществяват и изпълват напълно
хипотезата за осъществяваното давностно владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от
ЗС, което при условията на чл. 79, ал.1 от ЗС да доведе до придобиване на
изключително право на собственост върху процесните второстепенни постройки в
настоящия случай. При тези данни следва да се направи категоричния извод, че същите
процесни второстепенни имоти - предмет на делбеното производство са обща
собственост на ищцата и първия ответник Н. и М. П..
Тъй като в случая въззивницата успя до докаже по
категоричен начин твърдението си за придобивна давност на същите процесни
недвижими имоти в съответствие със задължителната практика на Върховните
съдилища на Републиката, жалбата се явява основателна и доказана и като такава
следва да се уважена.
С оглед на гореизложеното, Окръжният съд като въззивна инстанция следва
да постанови съдебно решение, с което да отмени частично обжалваното Решение в
отхвърлителната му част относно процесните второстепенни постройки, като уважи
иска относно същите и потвърди обжалваното Определение по отношение на
присъдените разноски, по първата фаза на делбата. В
останалата му част решението е влязло в законна сила, както и допълнителното
Решение на РС-Казанлък.
На
основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззиваемите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззивницата направените по делото разноски пред
въззивната инстанция, общо в размер на 920 лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат адв. С.Т. *** съобразно представените доказателства за направени
такива, а именно договор за правна защита и съдействие от 13.09.2018 год. /на
лист 71 от въззивното дело/, както и разписката, в която е отбелязано че
посоченото възнаграждение на адв. Т., е заплатено в брой, а също така и списъка
на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 70 от въззивното дело/.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отчасти
решение под № 388/28.06.2018г., постановено по гр. дело №
2069/2017г. по описа на Районен съд Казанлък в обжалваната му част с която РС – Казанлък е ОТХВЪРЛИЛ,
като неоснователен и недоказан, иска
за делба, между Н.Ш.П., с ЕГН **********,*** Загора и М.А.П. ЕГН **********,*** на
следните движими и недвижими вещи: построените в северозападната част на
недвижим имот с партиден номер 7405Н6300, находящ се в село 6170 с. Тулово, ул.
… № …, планоснимачен номер 51 от 1976, квартал 5, УПИ парцел IV - 51,52,
одобрен през 1976 г., навеси и самостоятелна стопанска сграда с височина 2,20
метра и с площ 22 кв. метра, построена на калкан с допуснатата до делба жилищна
сграда В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част.
допусКА до делба между бившите съпрузи Н.Ш.П. с ЕГН **********,***
Загора и М.А.П. ЕГН **********,***, следното
имущество, а именно:
построените в северозападната част на недвижим имот с партиден номер
7405Н6300, находящ се в Тулово, ул. „…" № …, планоснимачен номер 51 от
1976г. , квартал 5, УПИ парцел І -51,52, одобрен през 1976 год., масивна
стопанска сграда и масивен гараж, построен на калкан с допуснатата до делба
жилищна сграда, няходяща се в същия имот, при равни квоти по 1/2 /една
втора/ идеална част на всеки един от тях Н.Ш.П. с ЕГН **********,*** Загора и М.А.П. ЕГН **********,***.
потвърЖдаВА определение № 1964 от 05.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2069/2017 г. по описа на Казанлъшкия РС, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА М.А.П.
ЕГН **********,***, А.К.П. с ЕГН ********** с адрес ***, К.А.П.
с ЕГН **********, с адрес *** и Л.А.Й. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Ш.П. с
ЕГН **********,*** Загора сумата от 920.00 лв. /деветстотин и двадесет лева/,
представляваща направените от последната разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.