Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         21.11.2017г.                                       Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 08.11.2017г.  

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Антоанета Делчева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №554 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.220, ал.1 от КТ.

Искът е предявен от „А.-**” ЕООД гр.П. срещу В.Н.К. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е работил при ищеца по трудово правоотношение, като предвиденият срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор бил 3 месеца. На 01.06.2017г. ответникът подал заявление за прекратяване на трудовия договор, като изрично заявил, че няма да спази срока на предизвестието. Със Заповед №969/01.06.2017г. трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 02.06.2017г. Тъй като срокът на предизвестие не бил спазен, ищецът имал право на обезщетение в размер на три брутни работни заплати, възлизащи на сумата от 1380,00лв. За тази сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №3619/2017г. по описа на РС-С.З.. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 1380,00лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че действително на 01.06.2017г. е подала заявление за прекратяване на трудовия договор, считано от 02.06.2017г. Молбата на ответницата обаче е била, трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Ответницата изобщо не е подавала предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Освен това не било ясно как се е формирала сумата от 1380,00лв. като претенция за обезщетение. Не било ясно какъв е срокът за предизвестие, за който ищецът претендира обезщетение. Образуваното ч.гр.д. №3619/2017г. по описа на РС-С.З. било незаконосъобразно разгледано от некомпетентен съд. Заявлението на ищеца е трябвало да бъде разгледано от РС-Г., а не от РС-С.З., тъй като постоянния адрес на ответницата бил в Г.. Това обстоятелство ответницата посочила във възражението си срещу издадената заповед за изпълнение, с което поискала съдът да обезсили заповедта. Поради изложеното моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

В настоящото производство е приложено ч.гр.дело №3619/2017г. по описа на РС-С.З.. Същото е образувано въз основа на подадено заявление от страна на „А.-**” ЕООД гр.П. срещу В.Н.К. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 1380,00лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №2503/29.06.2017г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

Действително РС-С.З. не е бил местно компетентен да издаде заповед за изпълнение срещу ответницата. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК съдът служебно проверява постоянния адрес на длъжника по заявлението и когато установи, че постоянният адрес е извън района на действие на съда, заявлението се изпраща на компетентния районен съд. В случая съдът е извършил справка по реда на Наредба №14/2009г. от НБД за постоянния адрес на длъжника – ответник в настоящото производство, и въпреки, че постоянният адрес е бил в гр.Г., РС-С.З. е разгледал и се е произнесъл по същество по заявлението. Това обстоятелство обаче не е основание за обезсилването на заповедта за изпълнение. Съгласно т.3а от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК „Когато в процеса на връчване на заповедта заповедният съд установи, че същата е издадена срещу длъжник с постоянен адрес или седалище в района на друг съд няма основание както за обезсилване на заповедта, така и за изпращане на делото на съответния съд, тъй като след издаване на заповедта въпросът за местната компетентност не може да се пререшава.” Поради тази причина възражението на ответницата за незаконосъобразност на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №3619/2017г. по описа на РС-С.З. е неоснователно.

По делото са представени и приети като писмени доказателства копия на Трудов договор №1108/30.05.2016г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, Заявление с вх.№35/01.06.2017г. Заповед №969/01.06.2017г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, Длъжностна характеристика за длъжността „Чистач”, Заповед №28122016-4/28.12.2016г. на управителя на „Асенко – 04” ЕООД, от които се установява, че страните са били в трудови правоотношения, като ответницата е заемала длъжността „чистач” при ищеца. Сключеният трудов договор е с основно месечно трудово възнаграждение от 420,00лв., което от 01.01.2017г. е променено на 460,00лв. В трудовия договор е предвиден срок за предизвестие за прекратяването му – 3 месеца и за двете страни. На 01.06.2017г. ответницата е подала заявление, с което е заявила желание да прекрати трудовото правоотношение от 02.06.2017г. В заявлението изрично е записано, че тя няма да спази срока на предизвестието. Ищецът е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 02.06.2017г., на основание чл.326, ал.1 и 2 КТ. Съгласно чл.326, ал.1 от КТ „Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.”, а в ал.2 се определя минималния и максималния срок на предизвестието, съответно от 30 дни до 3 месеца.

От представените документи се установява, че ищецът е приел заявлението на ответницата за прекратяване на трудовото правоотношение като предизвестие и с оглед изявлението, че срокът на предизвестието няма да бъде спазен, ищецът е прекратил трудовото правоотношение именно на основание чл.326, ал.1 КТ. Твърдението на ответницата, че тя е искала прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, остана недоказано. Дори ответницата да е отправила такова предложение към работодателя си, макар от заявлението й това да не е видно, то предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325, ал.1, т.1 КТ, очевидно не е било прието от ищеца. Ответницата е имала възможност да оспори заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание, на което е прекратено – чл.326, ал.1 КТ, след като не такова е било нейното желание, но няма данни същата да е обжалвала заповедта на работодателя. Поради тази причина съдът приема, че трудовото правоотношение между страните е прекратено именно на основание чл.326, ал.1 КТ – с предизвестие от работника – ответницата.

Съгласно чл.220, ал.1 КТ „Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.” Както бе посочено по-горе, предвиденият в трудовия договор срок на предизвестието за прекратяването му е 3 месеца и за двете страни. Ответницата е подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на 01.06.2017г. и на същия ден е издадена от работодателя заповед за прекратяването му, считано от 02.06.2017г., т.е. срокът на предизвестието не е отработен изцяло. За срока на предизвестието ответницата дължи на ищеца обезщетение в размер на тримесечното си брутно трудово възнаграждение. Ищецът е представил и съдът е приел като писмени доказателства копия от разплащателни ведомости за изплатените на ответника възнаграждения за месец май и месец юни 2017г., от които обаче е видно, че ответницата не е отработила в цялост нито един от двата месеца. От друга страна, от трудовия договор и заповедта за изменение на трудовото възнаграждение, считано от 01.01.2017г., е видно, че основното месечно трудово възнаграждение на ответницата е било 460,00лв. Към това основно трудово възнаграждение е следвало да се начислява и допълнително възнаграждение за стаж – по 0,6% на година, като е възможно и да има и други допълнителни възнаграждения, т.е. сумата от 460,00лв. е възможно най – малкото брутно месечно трудово възнаграждение на ответницата. Ищецът претендира сумата от 1380,00лв., която представлява трикратния размер на основното месечно трудово възнаграждение - 460,00лв. Поради тази причина съдът намира предявения иск за основателен и следва да бъде уважен.    

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 27,60лв., представляващи платената от ищеца държавна такса. Ищецът претендира и разноски за правна услуга, но по делото няма данни за извършени такива разноски. Ищецът не е бил представляван нито от адвокат, нито от юрисконсулт, поради което такива разноски не му се дължат.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №2503/29.06.2017г. по ч.гр.дело №3619/2017г. по описа на РС-С.З..

 Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Н.К. ***, ЕГН ********** дължи на „А.-**” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К.В.” №*, представлявано от А.К.К., сумата от 1380,00лв. /хиляда триста и осемдесет лева/, представляващи обезщетение за неспазено предизвестие в размер на тримесечното брутно трудово възнаграждение, ведно със  законната лихва считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2503/29.06.2017г. по ч.гр.дело №3619/2017г. по описа на РС-С.З..

ОСЪЖДА В.Н.К. ***, ЕГН ********** да заплати на „А.-**” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К.В.” №*, представлявано от А.К.К. направените разноски по делото в размер на 27,60лв. /двадесет и седем лева и 60 стотинки/ за държавна такса.

ОСЪЖДА В.Н.К. ***, ЕГН ********** да заплати на „А.-**” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К.В.” №*, представлявано от А.К.К., направените разноски по заповедното производство в размер на 37,60лв./тридесет и седем лева и 60 стотинки/ - държавна такса, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2503/29.06.2017г. по ч.гр.дело №3619/2017г. по описа на РС-С.З..

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: