№ 217
гр. Шумен, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500365 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №562/13.07.2023г. по гр.д.№460/2022г. по описа на ШРС , съдът е
отхвърлил предявените от Е. С. Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Шумен, ул.
„.........., срещу Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания -
Шумен, с ЕИК ......... и адрес: гр. Шумен, ........, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между страните за
незаконно и отмяна на Заповед № 3/22.02.2022 г. на Директора, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„трудотерапевт“ с място на работа ЦСРИ гр. Шумен, с правно основание 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане ответникът да плати на ищцата обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението през периода от датата на прекратяване на
трудовия договор до подаване на исковата молба в размер на 5 517.66 лв., като
неоснователни, присъдил е разноски по делото в полза на ответника в размер на 1720лв.
Решението е обжалвано от ищцата Е. С. Д. , действаща,чрез пълномощника си
адв.Д. К. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да
уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с
увреждания - Шумен, действаща ,чрез пълномощника си адв.В. И. К. от ШАК е депозирала
отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и моли съдът да я
1
остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба на ищцата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна , при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Не се спори от страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по
което ищцата, от 2010г. е изпълнявала длъжността “Трудотерапевт” в ЦСРИ към Община
Шумен , което било прекратено със заповед № 3/22.02.2022г. , връчена на същата дата ,
считано от 23.02.2022г. на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ – по взаимно съгласие на
страните изразено писмено.
В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже
неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.
В тежест на ищцовата страна е да докаже по делото ,че в рамките на исковия период е
полагала труд по силата на трудов договор при ответника; размера на дължимото и размера
на брутното и нетно трудово възнаграждение за претендирания период, както и, че преди
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя е оказана твърдяната принуда
да подаде молба за напускане.
В чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е уредена възможността за прекратяване на трудовия договор
без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на страните по договора.
Предложението за прекратяване на договора се счита за прието, когато страната, към която е
отправено е изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е
уведомила насрещната страна. Страната, отправила предложението се счита обвързана от
него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато
волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди
или най-късно едновременно с предложението - чл. 13, ал. 2 ЗЗД. Оттеглянето на
предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след
достигането му до насрещната страна по трудовия договор не поражда правни последици,
тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят е обвързан
от предложението си (чл. 13, ал. 1 ЗЗД), а насрещната страна разполага с възможността да
изрази съгласие за приемането му.
2
Предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ следва да изразява ясно и по безсъмнен начин
волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да е посочила точния
текст от закона - достатъчно е от изявлението и да следва, че желае трудовото
правоотношение да бъде прекратено. Основание за прекратяване на трудовия договор трябва
да бъде посочено или да следва от текста на изявлението, когато страната по договора
упражнява потестативното си правото да го прекрати едностранно на друго основание,
различно от това по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като тогава изявлението и не съставлява
предложение, а уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение и поражда
правни последици от момента на достигането му до адресата. Единствената, предвидена в
Кодекса на труда хипотеза, в която всяка от страните по трудовия договор може да
предложи на насрещната прекратяването му без да сочи причини за това е по чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ, поради което нито предложителя следва да посочва изрично основанието за
прекратяване на трудовия договор, нито за това е задължен приемащия предложението, ако
от писменото му изявление следва ясно изразено съгласие за прекратяването. Основанието
по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор следва да бъде посочено
задължително само в заповедта за уволнение, имаща констативен характер, предвид
различните последици от прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от
основанието за това.
В случая ищцата е депозирала до работодателя си молба с която е поискала да бъде
освободена от заеманата от нея длъжност“ трудотерапевт“, считано от 23.02.2022г., като
тази молба е била приета от работодателя и той е изразил съгласие с предложението ,като е
посочил че я приема и правоотношението да се прекрати считано от 23.02.2022г. на
осн.чл.325 ал.1 т.1 от КТ , като заповедта е била издадена на 22.02.2023г. Ищцата е
представила и по делото е приета молба от 22.02.2022 г. , с коята оттегля молбата си до
Директора ЦСРИ за прекратяване на трудовото правоотношение. След оспорване от страна
на ответника по реда на чл. 193 ГПК, и дадената възможност по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК с
протоколно определение №390/21.04.2022 г., тази молба е изключена от доказателната
съвкупност, поради изрично заявеното от ищцовата страна, че не желае да се ползва от този
документ – Заявление № 5217/19.04.2022 г. /л. 333/.
Спорът между страните е относно твърдяната от ищцата принуда оказана от
работодателя преди прекратяване на трудовото правоотношение.
По искане на ищцовата страна пред ШРС е разпитана свидетелката Е.С.Г., чиито
показания макар и на пръв поглед от незаитересован свидетел, са косвени и частични, тъй
като ищцата не дава отговор на въпроса на свидетелката за причините довели до твърдяния
конфликт с Директора на центъра, а предвид, че са основани само на твърдения на ищцата,
дадени по телефона от дома, където е била под влиянието на родителите си, не водят до
извод за оказан натиск преди подаване на молбата за напускане. Ищцата е представила по
делото флаш памет във второто по делото съдебно заседание и това доказателствено искане
е недопустимо ,тъй като е било преклудирано и ШРС не е следвало да го допуска. Искането
на ищцата за назначаване на СПЕ също е било преклудирано ,тъй като е било направено във
3
второто по делото съдебно заседание и не е следвало да бъде допускано, поради което и тези
доказателства не следва да се кредитират от въззивният съд ,тъй като са недопустими. В
тази връзка не следва да се кредитира и назначената и приета от ШРС СГЕ на флаш памет
,тъй като се отнася за недопустимо доказателство по делото. Показанията на Т.Н., А.И. и
А.М., макар и в служебни правоотношения с ответника, съдът намира за логични и
безпротиворечиви и те не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Т.С.Н. твърди, че след назначаване била взела под опеката си ищцата и лично
многократно я защитавали от недоволството на потребителите, както и че при определени
ситуации ищцата изпадала в състояния на неадекватност. Такова състояние било
наблюдавано на 09.02.2022 г. когато вечерта при тръгване от работа попитала Е. Д. дали е
изключила принтера, на което получила отрицателен отговор. Двете тръгнали да го
изключват, при което ищцата се обърнала към свидетелката викайки: „Ти ще ме набиеш, ти
ще ме убиеш.“ Заедно с колежката А.М. се опитали да я успокоят. След няколко дни от
Общината се обадили на Директора на ЦСРИ като я упрекнали, че е допуснала Т.Н. да набие
ищцата. Това свидетелката възприела като уронване на авторитета, поради което поискала
от ищцата да извика майка си и баща си, тъй като майката била човека, който идвала в
центъра да се разправя със служителите при всеки конфликт с Е.. Майката пристигнала да
им се кара като заявила „Център няма да има, Вас няма да Ви има, Е. ще я има. Вие
познавате ли кой е мъжът ми?”, което било чуто от група потребители, 43 – ма, които се
подписали под сигнал до кмета. На 21.02.2022 г. майката на Е. била отново в центъра да ги
обвинява, колко са лоши. Пристигайки свидетелката чула майката да казва на Е.:
„Записвай“. Е. пипнала джоба си и казала „Записвам“. На следващата сутрин свидетелката
отишла при Директора на ЦСРИ и споделила съмнението си, че ищцата прави звукозаписи
на разговорите между служителите в центъра. Попитали я: „Ели ти нещо правиш ли, нещо
записваш ли“. Тя бръкнала в единия джоб, бръкнала в другия и изкарала телефон и
„химикал”, за който установили, че е записващо устройство. Събитието разстроило много
колежките. След това Е. Д. саморъчно написала молбата за напускане, която била предадена
на директора на ЦСРИ и резолирана положително, след което свидетелката изготвила
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. До края на този работен ден Е.
била спокойна като се интересувала какви са начините за обезщетения, както и как може да
кандидатства да бъде потребител в центъра. В края на работния ден на 22.02.2022 г. в
центъра пристигнала майката на Е.. Свидетелката отсътвала, но от присъствалите колежки
разбрала, че поводът е несъгласие с подадената от ищцата молба за напускане. Според
свидетелката след скандала със записващото устроиство ищцата сама искала да напусне. По
повод жалба до кмета на Община Шумен от майката на Е. Д. за прекратяване на трудовото
правоотношение на дъщеря и, свидетелката по своя инициатива изготвила Становище вх. №
06/24.02.2022 г. /л. 113/ и Жалба вх. № 04/24.02.2022 г. /л. 127/. По същия подвод към
трудовото досие на ищцата са приложени: Становище на директор на ЦСРИ С. К. /л. 111/;
Становище на Д.Т.П.-труцотерапевт в ЦСРИ-Шумен /л. 115/; Становище от А.И.-
рехабилитатор в ЦСРИ-Шумен /л. 116/; Становище от С.С.Х.-хигиенист в ЦСРИ-Шумен /л.
117/; Становище от М.С. Х.хигиенист в ЦСРИ-Шумен /л. 118/; Становище от
4
П.М.[1]шофьор в ЦСРИ-Шумен /л. 120/; Становище от А.М.-социален работник в ЦСРИ-
Шумен /л. 122/; Становище на П.З.-хигиенист в ЦСРИ-Шумен /л. 123/; Становище от П.С. -
на длъжност психолог в ЦСРИ-Шумен /л. 124/; Становище от С.М.-социален работник в
ЦСРИ ЛЗУ-Шумен /л. 125/. От показанията на А.Е.И., от 2010 г. в служебни
правоотношения с ответника, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се
установява, че на 22.02.2022 г., когато отишла на работа около 12,30 ч., тъй като била втора
смяна, видяла корежките си много разстроени, а Е. много притеснена, поради
обстоятелството, че била хваната със записващо устроиство. В разговор със свидетелката
ищцата заявила, че не е искала да носи на служебното си място записващо устройство, но го
направила под натиск от майка си и баща си, както и, че много пъти им го е казвала да не го
прави, защото се притеснява и знае, че е незаконно. Всяка вечер баща й прехвърлял
файловете от записващото устройство в личния си компютър. Обяснила на свидетелката, че
е написала изцяло доброволно молба за напускане, защото осъзнавала, че това което е
направила е незаконно, поради което се е притеснила и решила да напускане. По време на
разговора обяснила, че все още не била се обаждала или писала на майка си, за да и каже, че
е хваната и че е предала записващото устройство, защото се притеснявала от нейната
реакция, след което се разревала, според свидетелката поради емоционална нестабилност.
Малко по-късно същият ден, около три - четири часа следобяд, видимо много ядосана в
центъра дошла майка на Е., влизайки с въпроса „Къде е Е.“. След като от свидетелката било
установено, че Е. се е заключила в тоалетната и „си е изключила телефона и че се
притеснява да провежда този разговор с майка си“, майката със заповеднически тон
попитала дали кабинетът на С. К. е отключен и подала лист хартия на свидетелката с
думите: „дай този лист на С. К..“ Свидетелката отказала да вземе листа и се обърнала към
А.М., която го приела с обещанието да го предаде на Директора. Двете служителки
установили, че това е молба, с която се иска предишна молба да бъде незачетена и според
свидетелката с подпис на майката, тъй като Е. Д. била през цялото време в центъра и нямал
възможност да напише тази втората молба. Свидетелката обяснила на майката, че като
външно лице няма право да е в сградата на ЦСРИ и, че ще предаде на дъщеря й, когато
излезе от тоалетната, че я чака отвън, на което майката демонстративно отворила вратата,
застанала на прага и зачакала. След като Е. се появила майката започнала да й крещи.
Свидетелката се притеснила за Е. и се опитала да подслуша разговора, но майката се
противопоставила, на което свидетелката обяснила, че ако не иска да им слуша разговора
може да излезе отвън и там да говорят, на което майката се разкрещяла: „Ти коя си?”. От
показанията на А.Г.М., в служебни правоотношения с ответника от 2010 г., които съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че до работното й място в ЦСРИ, Е. била
водена от майка си и баща си. Като трудотерапевт Е. никак не се била справяла със
задълженията си, защото не можела, поради което имало и сигнала от потребител Д., както
и оплакване от Г.М.. На 21.02.2022 г. майката пристигнала в центъра по настояване на Т.Н.,
тъй като същият ден узнали, че има оплакване до кмета, за това, че последната набила
ищцата, което било лъжа. Сутринта на 22.02.2022 г., около 9.00 часа, Т. и директорът се
усъмнили, че Е. ги записва, защото предния ден майка й много конкретно казала на Е. „да
5
записва”. Поискали от Е. и тя извадила от единия си джоб „химикалка”, за която установили,
че има светещ диод и място за зареждане, което притеснило Е. – изчервила се, започнала да
пъшка, да се върти. След около половин[1]един час Е. поискала лист хартия от М.
/чистачката/ и саморъчно написала нещо, след което го предала на М., а тя от своя страна го
занесла в съседната стая, където били С. К. и Т.Н.. Тогава свидетелката узнала, че е молба за
напускане. В края на работния ден на 22.02.2022 г., около четири часа, били посетени от
майката на Е., която от вратата започнала да вика: „Къде е Е., защо не си вдига телефона“.
Твърдяла, че са я били заключили в тоалетната. Свидетелката излязла да говори с майката,
която и дала лист хартия с молба от името на Е., която не била написана от нея, за да го
предаде на С. К.. След това си тръгнали, при което свидетелката чула майката да казва на Е.:
„Колко пъти ти казахме да не подписваш и да не пишеш нищо“.
В тежест на ищцата по делото бе да докаже ,че е налице твърдяният порок по
отношение на едностранното й волеизявление за напускане на работа , което тя е изразила в
писмена молба до работодателя си. На основание чл.44 от ЗЗД правилата относно
договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите ,в
които законът допуска те да пораждат ,изменят или прекратяват права и задължения, като в
случая волеизявлението на ищцата попада в тази регламентация ,тъй като с него се цели
прекратяване на нейното трудово правоотношение. На основание чл.30 от ЗЗД
заплашването е основание за унищожаване на договора ,когато едната страна е била
принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора ,чрез възбуждане на
основателен страх.
За да е налице заплашване е необходимо:
1/Действие на другата страна или трето лице, което да е възбудило основателен страх у
заплашвания чрез противоречащи на закона или морала действия на психическа принуда;
2/ Действия, които да предизвикат основателни страхови представи за предстояща
злина, т.е. засягане на съществени лични или имуществени блага или интереси на
заплашената или на нейни близки, като преценката за основателността на страха следва да
бъде обективна и абстрактна - с оглед на човек с нормален интелект и воля, а не с оглед на
субективните качества на конкретния заплашван;
3/осъществяването на тази злина да зависи в някаква степен от заплашващия.
4/заплашването да е извършено за да застави заплашвания да извърши сделка с
определено съдържание;
5/да има причинно-следствена връзка между заплашването и извършването на сделката
от заплашваното лице, които предпоставки не се установиха по делото.
По делото от показанията на свидетелката А.Е.И., които кореспондират
безпротиворечиво с останалите събрани писмени доказателства и показанията на другите
водени от ответника с свидетели, се установява, че Е. на 22.02.2022г. е била притеснена от
нерегламентираното използването на звукозаписно устройство в работния процес, но го е
правила под натиск от родителите си. Обяснила на св. А.Е.И., че е написала молбата за
6
напускане сама, изцяло доброволно и че се притеснявала от реакцията на майка си. В този
смисъл са показанията и на св.А.М., която казва, че Е. се изчервила, започнала да пъшка и да
се върти, признак на притеснение от откриването на звукозаписното устройство от
служителите на ЦСРИ. От показанията на А.Г.М., се установява ,че след като ищцата и
нейната майка си тръгнали, свидетелката чула майката да казва: „Колко пъти ти казахме да
не подписваш и да не пишеш нищо“, се налага извода, че върху Е. Д. е оказан натиск от
майката да не напуска по собствено желание.
Предвид гореизложеното , въззиввият съд счита ,че по делото не се доказа твърдяната
от ищцата принуда , която да е била упражнена от работодателя върху нея преди
прекратяване на трудовото правоотношение да вземе решение и да напусне по собствено
желание. Не се установиха посоченото от ищцата в исковата й молба твърдения ,че у нея са
били създадени страхови представи съобразно предвиденото в чл.30 от ЗЗД и че волята й да
подаде молба за прекратяване на трудовото й правоотношение е била изтръгната по
принудителен начин ,чрез упражнена психическа принуда и възбуждане на основателен
страх за живота ,здравето, честта и имуществените й интереси и че упражненото влияние
било с такъв интензитет ,който представлявал сериозна заплаха ,довела до възбуждането у
нея на основателен страх.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразно и искът му по чл.344 ал.1 т.1 от КТ
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Поради акцесорния си характер и с оглед изхода от правния спор по чл.344 ал.1 , т.1 от
КТ , неоснователни се явяват и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ в
размер на 5 517.66лв. за времето през което ищцата е останала без работа.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото за
настоящата инстанция , а той дължи на въззиваемата страна разноски по делото. По
представеният списък се претендират разноски в размер на 1600лв. за адвокатски хонорар.
Направено е възражение за прекомерност на адвотаския хонора от другата страна на
осн.чл.78 ал.5 от ГПК ,което съдът след преценка на фактическата и правна сложност на
делото счита за основателно ,като пред ШОС не са били представяни и събирани нови
доказателства и е било проведено само едно съдебно заседание . Ето защо адвокатското
възнаграждение следва да се намали до минималния му размер по чл.7 ал.1 т.1 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
780лв. , което следва да се присъди в полза на въззиваемата страна от жалбоподателя .
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №562/13.07.2023г. по гр.д.№460/2022г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА Е. С. Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Шумен, ул. „.......... да
заплати на Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания - Шумен,
с ЕИК ......... и адрес: гр. Шумен, ........ разноски за адвокатски хонорар за въззивната
инстанция в размер на 780лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
13.09.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8