Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Русе, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на 29 юни, през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 201 по
описа за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с
чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ц.В.Ц. ***, чрез
адв.-пълномощник З. М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 22-1085-000277 от 04.05.2022 г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР - Русе, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. ”б” от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат съображения, че
заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби
и процесуални правила.
Претендира се обжалваната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Претендира и направените по делото разноски,
съгласно представен списък на разноските (л. 67 от делото).
Ответникът по жалбата, чрез процесуален
представител, счита оспорената заповед за законосъобразна, като оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 68
от делото).
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По фактите
Със
ЗППАМ № 22-1085-000277 от 04.05.2022 г., издадена на основание чл. 22 от ЗАНН и
чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, Началникът на група в Сектор „Пътна полиция” към
ОД на МВР - Русе е наложил на жалбоподателя ПАМ „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач” до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца (л. 26 от делото).
За
да наложи тази мярка, административният орган е съобразил, че на 04.05.2022 г.,
около 03:40 часа, в гр. Русе, ул. „Чипровци”, срещу блок 49, посока ул. „Тича“,
като водач на МПС – Ауди А4 Авант с рег. № Р3247КН, собственост на Елина
Тодорова, управлява МПС след употребата на наркотични вещества или техни
аналози, установено с техническо средство „Drug test 5000“, с фабр. № ARNJ 0003,
проба № 117 на 04.05.2022 г., в 04:21 часа, който отчел положителен резултат,
наличие на амфетамин и метамфетамин (л. 29 и л. 33 от делото). На водача е
издаден и връчен талон за медицинско изследване № 115048 (л. 30 от делото).
Лицето е задържано и откарано в УМБАЛ „Канев“ (л. 34 от делото), където
отказало да се подложи на изследване (л. 31 от делото).
Констатацията на контролните органи дала основание
и за съставяне на АУАН № GА669302 от 04.05.2022 г., тъй като деянието
на водача на МПС нарушава разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП (л.
27 от делото).
Посочените факти и обстоятелства дали
основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция ЗППАМ №
22-1085-000277 от 04.05.2022 г. за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б.
„б“ от Закона за движението по пътищата и свидетелството за управление на МПС
на водача било отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Оспорената заповед е връчена на датата на
издаването й, видно от отбелязването в разписката в самата заповед (л. 26, гръб
от делото), а жалбата против същата е подадена на 17.05.2022 г. в АдмС - Русе,
видно от поставения щемпел (л. 2 от делото).
Ответникът представя писмени доказателства -
заверени преписи от документите, съдържащи се в административната преписка,
включително и такива, касаещи компетентността на органа-издател на заповедта - Заповед
№ 336з-3170 от 31.12.2021 г. (л. л. 25 – 40 от делото).
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя представя още заверени копия на
амбулаторен лист № 3178/04.05.2022 г., амбулаторен лист № 354/16.06.2022 г.,
рецептурна бланка № 17/16.06.2022 г., епикриза от 10.08.2020 г.,
магнитнорезонансна томография от 25.05.2022 г., постановление от 25.05.2022 г.
на РРП, докладна записка рег. № 1085р-2785/04.05.2022 г., докладна записка №
УРИ3393р-6313/04.05.2022 г. (л. л. 41 – 52 от делото).
По искане на
жалбоподателя е разпитан воденият от него свидетел Елина Тодорова, която свидетелства
за това, че е съдружник на Ц., работят заедно от дълги години, и двамата са
кинезитерапевти, тя е собственик и на процесното МПС. Знае, че Ц. е опериран от
дискова херния и оттогава е на медикаменти – обезболяващи. Знае, че сега отново
имал образувани две нови хернии и възпаление. По отношение на процесната дата
заявява, че били заедно до късно в салона, в който работят. Трябвало тя да го
закара до тях, но жалбоподателят пожелал първо да измият колата. Това било след
полунощ и свидетелката не искала да ходи никъде повече, разменили си няколко
реплики, тя се ядосала и си тръгнала. После му звъняла, той не й вдигнал,
предположила, че се е прибрал, оказало се, че е спял в колата. Преди да се
разделят въпросната нощ, го закарала до кръстовището на „Олимп“, не знае името
на улицата. Когато по-късно през нощта жалбоподателят й се обадил и тя отишла
на място, видяла, че автомобилът е преместен от мястото, където го оставила.
Свидетелства за това, че е присъствала по време на пробата с техническо
средство, като знае, че техническото средство не отчело наличие на ксанакс, за
който знае, че Ц. приема.
От обясненията на
жалбоподателя става ясно, че той приема ксанакс от 2020 г., когато бил опериран,
защото този медикамент действал като обезболяващо. След като се разделили
въпросната нощ със свидетелката, той седнал на предната седалка, чудел се дали
да се обади на някого да дойде да го вземе и заспал.
По делото, по искане
на ответната страна и с цел изясняване на релевантния за спора въпрос относно това
дали Ц. е имал качеството „водач“ по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП – лице,
което управлява пътно превозно средство, са разпитани свидетелите С.С.И., който
е извършил проверката с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози след като е бил изпратен на място да
съдейства на колеги от Второ РУ, както и П.В.А., един от двамата полицейски
служители от Второ РУ, които през въпросната нощ, към 03:15 часа патрулирали по
ул. „Чипровци“. Този свидетел дава много подробни, ясни и непротиворечи
показания за събитията, които са се случили, от момента, в който забелязали
неправилно паркиран автомобил, в който именно бил жалбоподателят и спял, когато
му разпоредили, че автомобилът трябва да бъде преместен, тъй като е паркиран
неправилно, видели как жалбоподателят излязъл от автомобила, влязъл в близкия
денонощен магазин, впоследствие отново се качил в автомобила си, но не го
преместил. Тогава полицейските служители отново му разпоредили, че тъй като
престоява неправилно автомобилът трябва да бъде преместен. Ц. потеглил с
автомобила, след което бил и спрян за проверка от автопатрула, полицейските
служители установили самоличността му, че вече има издадена ЗППАМ на основание
чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП,
като към този момент у тях вече се било породило и съмнение, че водачът може да
е употребил наркотични вещества или техни аналози, затова и поискали съдействие
за извършването на проверка на лицето с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Правни
изводи
Жалбата е подадена в срок от лице, което е
адресат на оспорената заповед и има правен интерес от оспорването, поради което
е допустима.
По същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена
от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида
на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-3170
от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил
длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които
по т. 2 и Началниците на групи в Сектор „Пътна полиция“ към Областната дирекция
(л. л. 37 и 38 от делото). Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
с която Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР
като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП (л. л. 54 – 55 от
делото). Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-3170 от
31.12.2021 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане
на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на група в Сектор ПП при ОД на МВР - Русе.
Изводът е, че процесната заповед е издадена
в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
С оглед съдържанието на акта съдът приема, че
е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2
от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН № GА669302
от
04.05.2022 г., който изрично е посочен като основание за издаване на оспорения
административен акт.
В производството по издаването на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Административният акт е съобразен и с целта
на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по
пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
За да е приложима цитираната норма е
необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки,
а именно лицето да е водач, който управлява МПС и да извършва това след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, какъвто е конкретният казус.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение,
който АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното.
В настоящия случай безспорно са налице
материалноправните предпоставки за налагане на дадената ПАМ, като този извод на
съда се подкрепя от събраните доказателства, въз основа на които съдът
установява и фактическата обстановка по делото. Последната кореспондира изцяло
с описаните в съставения АУАН и в оспорената в настоящото производство ЗППАМ релевантни
факти и обстоятелства.
Безспорно се установява фактът, че Ц. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози - амфетамин и метамфетамин. Това е установено
с годно, съгласно протокол ********* – 10000 за сервизна проверка (л. 66 от
делото) техническо средство „Drug test 5000“, с фабр. № ARNJ-0003. Фактът на
управление на автомобила от страна на жалбоподателя по несъмнен начин се установява
от всички събрани по делото писмени доказателства, подкрепя се изцяло от
показанията на св. А., който заедно със свой колега от Второ РУ са спрели
първоначално за проверка водача. Свидетелят подробно, ясно и непротиворечиво
описва събитията от процесната дата, час и място. Изводът, че Ц. е имал
качеството „водач“ по смисъла на закона /§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП – лице,
което управлява пътно превозно средство/ не се опровергава от
показанията на водения от него свидетел. Това е така, тъй като свидетелката Е.Д.
няма преки впечатления за това какво се е случило след като със жалбоподателя
са се разделили след полунощ на въпросната дата до момента, в който след
обаждане от страна на жалбоподателя, тя е отишла на място и е видяла, че
автомобилът не е на мястото, на което се били разделили.
За поведението на
водача Ц., както беше посочено и по-горе, е съставен и АУАН, който съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. А противно на така установеното и в проведеното съдебно
производство не се доказва.
Управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози е релевантен факт, безспорно установен и пред
настоящата инстанция, с осъществяването, на който за административния орган,
действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да
приложи принудителната административна мярка и да отнеме временно
свидетелството на жалбоподателя за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца.
Съдът счита, че не е налице основание за
отмяна на заповедта, тъй като безспорно са установени материалноправните
предпоставки за налагане на процесната ПАМ.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание чл. 143, ал.
3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по
жалба на Ц.В.Ц. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1085-000277 от 04.05.2022 г. на Началник група в Сектор „Пътна
полиция” към Областна дирекция на МВР - Русе, с която на Ц. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ”б” от Закона за движението по
пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
Ц.В.Ц.,
ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сума от 100 (сто)
лева разноски по делото – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: