Решение по дело №1720/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ .................../…………………….. ,гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари 2023 година, в състав:

 

Председател: Мария Иванова-Даскалова

 

Секретар: Оля Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №1720 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.

Образувано е по заведена с вх. №11571/26.07.2022г. жалба от „Н. 07“ООД-Варна срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №121-ФК/20.07.2022г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

В жалбата се твърди, че административния орган неправомерно, в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, при липса на правно-валидни мотиви наложил принудителната административна мярка. Липсвали фактически и правни основания за издаване на заповедта. Изложените в нея мотиви били бланкетни, каквито се сочели и в другите заповеди за налагане на тази мярка. В заповедта не било посочено да са установени или доказани настъпили или предполагаеми значителни или труднопоправими вреди за фиска, за да е обосновано с настъпването им налагането на ПАМ. Липсвала обосновка за определения продължителен срок от 10 дни, за който се налагала мярката. Формален и без съображения свързани с конкретното деяние и с дружеството бил извода, че е необходимо налагане на мярката за такъв срок от половин месец. Не били изложени конкретни фактически основания, а дословно бил пресъздаден законовия текст. Твърди се, че забраната за достъпа до обекта за такъв срок е в нарушение на принципа за съразмерност, доколкото неотчетената продажба била на ниска стойност. Липсата на мотивировка правело невъзможна преценката дали акта е в съответствие с целите на закона. Развиваната от дружеството дейност била изцяло семеен бизнес и с изпълнението на ПАМ и забраната за достъп на обекта за 10 дни щяло да причини „изключително големи финансови загуби“, тъй като обекта представлявал изложба на живи декоративни животни в която имало: 30 броя декоративни зайчета, две понита, 10 броя декоративни козички. Те щели „да бъдат умъртвени заради невъзможност да бъдат изхранвани“.  В обекта работели 2–ма работника и те щели да бъдат засегнати от мярката, тъй като нямало да могат да полагат труд за издръжката на семействата си. Твърди се, че не е обърнато внимание на законовата възможност в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС за прекратяване на ПАМ след заплащане на глобата или имуществената санкция, тъй като нямало връчено НП към момента на връчване на Заповедта. Прилагането на ПАМ не можело да предотврати бъдещи административни нарушения, а щяло да доведе единствено до преустановяване на търговската дейност в обекта и до препятстване на възможността да се генерират приходи от него и средства за заплащане на данъци. В случая бил нарушен принципа на съразмерност, с оглед липсата на други извършени от дружеството нарушения на ЗДДС. С тези доводи се претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображенията поради които счита, че Заповедта е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с целта на закона. Намира за безспорно установени и доказани обстоятелствата свързани с основанието за издаването й, както и че жалбоподателят не оспорва извършването на нарушението. Органът издал заповедта в условията на обвързана компетентност, тъй като по закон бил длъжен при констатиране на такова административно нарушение да издаде заповед за налагане на ПАМ. Фискалната касова бележка съобразно чл.25 от Наредба №Н-8/2006г. следвало да бъде издадена от работещото в обекта фискално устройство в момента на плащането на стоката, което в случая не било направено.  10-дневния срок, за който е наложена ПАМ бил определен при спазване на АПК и правилна преценка на случая, както и при съобразяване на вида и разположението на обекта и стойността на неотчетената продажба. Неиздаването на фискален бон за извършена продажба водело до невъзможност за проследяване на реализираните обороти и влияело на размера на публичните задължения на дружеството, което водело до ощетяване на фиска. Извършеното нарушение било сериозно, тъй като водело до недостоверно отчитане на счетоводни приходи, които са от значение за данъчното облагане. Поради това Заповедта била правилна, обоснована и законосъобразна. Молят жалбата да бъде отхвърлена, а заповедта - да бъде потвърдена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Административното производство започнало по повод извършена проверка на 17.07.2022г.  в търговски обект  - парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК *********. Проверяващите констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, тъй като след извършването на контролна покупка в 18:10 часа /17:52 по часовника на ФУ/ от орган по приходите на 2 броя такса вход за парк на 2 лица на обща стойност 6 лв. / при единична цена за вход за възрастен 3 лв./ и на кофичка за храна за животни за 2 лв., общата цена на покупката от 8лева била платена с една банкнота от 10 лв. Плащането било прието от Ц.В. – продавач- консултант, която върнала ресто от 2 лв. и за извършената покупка не издала фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство в обекта, с посочени в протокола марка, модел, индивидуален номер и номер на фискална памет, нито издала касова бележка от кочан с ръчни касови бележки.    

За това и установеното при проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП-ТД-Варна е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №0060541/17.07.2022г.  В него посочили, че обекта представлява - парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК *********. В обекта имало инсталиран и функционирал фискален касов апарат, по който разчетената касова наличност била 293лв., а фактическата наличност била 570лв. – т.е. установена е разлика от 277лв., с която сума наличните в брой средства били повече от тези, които по касов апарат следвало да са налице. След легитимация е изведена разпечатка от КЛЕН на ФУ на който не била отчетена продажбата на проверяващите на двата билета и храната на обща стойност 8лв. Обектът бил с работно време от 09:00часа до 21:00 часа всеки ден и в него работели две лица на длъжност продавач –консултант.

Въз основа на описаното като установено в протокола за проверката и в приложените междинни отчети, описа на наличните парични средства и др., началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП намерил, че „Н. 07“ ООД-Варна не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от ЗДДС. Поради това на 20.07.2022г. на основание чл.186 ал.1 и чл.186 ал.3 от ЗДДС издал Заповед №121-ФК, с която за нарушение на чл.25, ал.1, вр с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.186 ал.3 от ЗДДС  постановил запечатване на търговския обект – парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК ********* и забранил достъпа до него за срок от 10 дни.

С преписката ответникът представя АУАН №F669148/26.07.2022г. съставен срещу „Н. 07“ООД-Варна с ЕИК *********, за това, че на 01.06.2022г. в 10:05 часа при извършена в стопанисвания от дружеството - парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ при покупка на вход за 2 бр. лица по 3 лв. и кофичка с храна за 2 лв. е извършено плащане в брой с банкнота от 10 лв. от инспектора по приходите Л. Т., че плащането било прието от Ц.В.-продавач, която върнала ресто 2 монети от по 1 лв., но за извършената покупка не издала касов бон от наличното в обекта ФУ или от кочан за ръчни касови бележки. В АУАН деянието е квалифицирано като нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС. В акта съставен от инспектора по приходите - Л. Т. е посочено, че сред документите свързани с нарушението са Протокола за извършена проверка сер. АА №0060541/17.07.2022г.  и писмените докадателства приложени към него.

За нарушението изразяващо се в неиздаването на фискален бон и нерегистрирането на ФУ на извършената на 01.06.2022г. продажба, по повод на което е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ №121-ФК/20.07.2022г. няма данни да е издадено НП и съответно да е заплатено наложената с него санкция.  

Във връзка с компетентността на издателя на Заповедта за налагане на ПАМ, от ответника с преписката е представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изменена със Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп. директор на НАП, с която на началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС.

Видно от разписката към Заповедта за налагане на ПАМ №121-ФК/20.07.2022г., тя е връчена на 26.07.2022г. на управителя и представляващ „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК ********* - И.Н.М. срещу подпис. В нея е посочен реда и сроковете за оспорването й. Жалбата срещу нея е депозирана на 26.07.2022г. в Административен съд-Варна. С оглед изложеното и доказателствата оспорването с жалбата е упражнено в законово установения 14-дневен срок от връчването й, от активно легитимирано лице – „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК *********, което е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито права този акт се засяга неблагоприятно. Това обосновава извода, че за дружеството е налице правен интерес и активна легитимация да оспори Заповедта и жалбата му срещу нея е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, на когото със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. изменена със Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на Изп. директор на НАП са предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на гр.Варна.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което са неоснователни оплакванията в жалбата в тази насока. Изложените в Заповедта мотиви отговарят на изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверка за законосъобразност на Заповедта на всички основания по чл.146 от АПК.

Основателно ответната страна изтъква, че при издаването на Заповедта на основание чл.186 от ЗДДС административния орган действа при условията на обвързана компетентност. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 17.07.2022г.  в търговски обект  - парк „Зайо“, находящ се в гр. Варна, Морска градина, двор ПНМ, стопанисван от „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК ********* след извършването на контролна покупка в 18:10 часа /17:52 по часовника на ФУ/ от орган по приходите на два броя такса вход за парк за 2 лица на обща стойност 6 лв. / при единична цена за вход за възрастен 3лв./ и на кофичка за храна за животни 2лв., като общата цена на покупката е 8лв. и заплащането й в брой на продавача - Ц.В., последната върнала рестото и не издала фискален бон от въведеното в експлоатация и функциониращо в обещта фискално устройство. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Законодателят е предвидил при констатирано такова нарушение да се налага ПАМ, без възможност за преценка от административния орган дали да постанови такава.

Поради това правилно административния орган намерил, че е задължен да приложи чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка «запечатване на обект» за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), издаден по установения ред за доставка/продажба. Издаването на заповед за налагане на принудителна административна мярка е самостоятелен процес по издаване на индивидуален административен акт, различен от процеса по реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Макар и уредени в ЗАНН, принудителните административни мерки се различават от административните наказания. ПАМ се налагат за предотвратяване или прекратяване на административни нарушения, а не за да бъде санкциониран нарушителя за извършването на тези нарушения. Поради това не съставлява съществено процесуално нарушение издаването на Заповедта за налагане на ПАМ преди да е съставен АУАН за нарушението, респ. след като е съставен такъв и преди да е издадено за него НП. По аргумент от тази правна уредба в производството по налагане на ПАМ не се дължи преценка налице ли са предпоставките за издаване на НП за него. В настоящият случай няма доказателства за издадено НП. Поради това неиздаването на НП преди постановяване на акта за налагане на принудителната мярка не е основание за отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ като неправилна и незаконосъобразна.

От приетите по делото доказателства се установява, че Заповедта е издадена след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, в съответствие с общото изискване на чл.35 от АПК, при правилно приложение на процесуалните и материалните норми. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - фискално устройство с конкретизиран в атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект, по аргумент от чл.25, ал.1 т.1, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

С представените с преписката и приети по делото писмени доказателства: Протокола за извършена проверка сер. АА №0060541/17.07.2022г., отчет от КЛЕН от ФУ от дата 17.07.06.2022г., междинен отчет от ФУ, опис на парични средства, описаните в заповедта факти и обстоятелства са доказани. Жалбоподателят не оспорва факта на извършването на нарушението.  Представителят на дружеството е вписал в протокола за проверката, че има възражения, които допълнително ще представи и той му е връчен. Допълнителни възражения не са депозирани.  Срещу констатациите в протокола няма възражения от дружеството, нито доказателства за други, различни от установените факти и обстоятелства. Административният орган е представил преписката с протокола и др. писмени доказателства, които доказват описаните в Заповедта факти и обстоятелства. Поради това неоснователно в жалбата се твърди, че не са били изяснени конкретните факти и обстоятелства свързани с нарушението, че не е доказано изложеното в обстоятелствената част на Заповедта.

 Всички факти и обстоятелства свързани с нерегистрирането на получените средства за извършената в обекта продажба, за проверката и усстановеното при нея са описани в Протокола сер. АА №0060541/17.07.2022г. и правилно са отразени в обстоятелствената част на Заповедта за налагане на ПАМ, поради което съдът формира въз основа на тях изводите си за правилността на приложението на закона и съответствието му с целта, за постигане на която се издава, както и с общите принципи в АПК. За заплатена цената за закупената стока и услуга, която в случая е на обща стойност 8,00лв. с пари в брой, на платилия ги е следвало да бъде издаден и предоставен документ за продажбата от наличното в обекта на дружеството регистрирано и функциониращо фискално устройство. Правилно при издаване на Заповедта е взет предвид факта, че тази продажба не е регистрирана на ФУ, че за нея не е издадена касова бележка от продавача, както и факта, че при проверката е установена разлика от 277лв. между регистрираната касова наличност от 293лв. и фактически установените налични 570лв. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавните интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти.

На административният орган налагащ ПАМ е предоставена преценката за какъв срок да запечата конкретния търговски обект, който не може да е по-дълъг от месец. С процесната Заповед  е определен срок от 10 дни, за които да се запечата и забрани достъпа обекта. Този срок по продължителност е по-малък от средния и представлява 1/3 от максималния предвиден в закона срок и е съобразен с конкретния случай: че не е издаден документ за заплатената сума в размер на 8 лв., при наличие на въведен в експлоатация фискален касов апарат. С оглед на това срокът определен в Заповедта е съответен на конкретните факти и обстоятелства и достатъчен за постигане на целите за които ПАМ се налага. Срокът на ПАМ е определен в размер съобразен с обществените интереси и достатъчен за да приведе поведението търговеца към спазване на установения правов ред.

Спазено е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради което не е допуснато съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2 т.4 от АПК, в каквато насока е установената съдебна практика в Решение №12854/17.10.2012г. по адм.д.№402/2012г., Решение № 11926/27.09.2011г. по адм.д.№2177/2011г. и Решение № 2371/24.02.2017г. по адм.д.№ 13978/2015г. на ВАС.

С обжалваната Заповед е наложена ПАМ на дружеството във връзка с извършваната от него търговска дейност, във връзка с констатирано неизпълнение на законово възведеното задължение за регистриране на всяка продажба на ФУ. Създадената организация в обекта, разположението му в централната част на Морската градина на град Варна, със значителен поток от хора, правилно и законосъобразно са отчетени от административния орган при индивидуализиране на срока за ПАМ. Поради това неоснователни са оплакванията, че запечатването на обекта и забрана достъпа до него за 10 дни за нерегистрираната продажба на ФУ в размер на 8лв. нарушава принципа за съразмерност. Неоснователни са оплакванията за неравилно и незаконосъобразно определен срока на ПАМ и предвид съотношението между регистрирания и нерегистрирания на ФУ оборот.

Тази мярка се налага независимо от предвидените глоби или санкции. Тя няма характер на допълнителна санкция, а има превантивно действие. Заради това как е започнало и дали е приключило административно-наказателното производство за нарушението и стойността на неотчетената продажба са без значение за издаване на този вид актове.

Не е налице и несъответствие на акта с целта на закона, която в случая е упражняване на нормативно предвидена принуда върху субекта извършващ дейност в обекта, която да го насочи към спазване на чл.118 от ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006г. за реда за отчитане на продажбите. В случая крайната цел на заповедта и на чл.118 от ЗДДС и на Наредба № Н-18/13.12.2006г. е да въздейства по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Непосредстве-ната му цел е да предизвика по-добра организация за регистриране на всяка извършена продажба на фискално устройство в него и предотвратяване на продажби, които не се регистрират, чрез което приходи не се отчитат по законовия ред и начин.

Заповедта е издадена и в съответства с целта на закона посочена в чл.22 от ЗАНН. Принудителната мярка "запечатване на обект" има превантивна цел, тъй като с налагането й на търговският обект, в който е осъществено нарушението, се препятства възможността търговецът да извърши друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В тази връзка неоснователни са възраженията в жалбата, че не са настъпили вреди за бюджета, а вредите, които ще претърпи дружеството от наложената ПАМ за срок от 10 дни ще бъдат значителни. Невъзможността обекта да реализира евентуални обороти през срока на ПАМ не представлява вреда в размер на евентуалните приходи. В Заповедта е указан срока и началния час и ден на запечатването, с оглед на което представителят на дружеството може да прецени кога да преустанови работата му и да подготви животните за временното им отглеждане без излаганев продължение на 10 дни.

Недоказани от страна на жалбоподателя останаха и изложените от него твърдения, че ще понесе „изключително големи финансови загуби“, тъй като обекта представлявал изложба на живи декоративни животни в която имало: 30бр. декоративни зайчета, две понита, 10 бр. декоративни козички, които ще „бъдат умъртвени заради съществуващата невъзможност да бъдат изхранвани“. По делото не са ангажирани доказателства за тези твърдения. С оглед гореизложеното, неоснователни са доводите в жалбата, че Заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК.

 Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на обжалваната Заповед, поради което оспорването й с жалбата следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед изхода на спора своевременно направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК ********* следва да заплати на НАП сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, който е минимума в чл.24 от НЗПП за процесуално представителство по административни дела и е съобразен с фактическата и правната сложност на делото.

Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх. №11571/26.07.2022г. на „Н. 07“ ООД-Варна с ЕИК ********* на Заповед за налагане на ПАМ №121-ФК/20.07.2022г., издадена от Началник отдел “Оперативни дейности” -Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Н. 07“ ООД - гр.Варна с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.

 

СЪДИЯ: