Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
09.12. 2021 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на девети ноември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 381 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9
от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 и, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) във вр. с чл.45, т.6 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за
прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., наричана
за краткост Наредба № 14/2015 г. Образувано е по
жалба на Е.К.Е. ***, срещу Акт за установяване на публично вземане (АУПДВ) №
08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 15.07.2021 г., издаден от
директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна, А.И., с който на жалбоподателя е отказано изплащането на
финансова помощ в размер на сумата от 24 447, 50 лева, представляваща второ
плащане по Договор № 08/06/1/0/01506 от 20.01.2016 г. и е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на сумата от 24 447,50
лева, ведно със законната лихва, представляваща първо плащане по горепосочения
договор.
В жалбата са изложени доводи за нищожност на издадения АУПДВ.
Жалбоподателят изтъква, че предходно
издаден, на 05.12.2018г. АУПДВ, който е със същото съдържание, е обявен за
нищожен от Върховен административен съд с Решение 7899/30.06.2021г.,
постановено по адм.д. № 10636/2020г. по описа на ВАС. Независимо от това,
оспореният в настоящото производство АУПДВ от 15.07.2021г. отново бил издаден
от същия административен орган, директорът на ОД на ДФЗ-Варна, две седмици след
постановяванена решението на ВАС. Позовавайки се на решението на
Върховния административен съд, цитирано по-горе, жалбоподателят изразява
становище, че и оспореният в настоящото съдебно производство АУПДВ също страда
от порока нищожност, тъй като е издаден от териториално некомпетентен орган. В
жалбата е изразено становище, че не е допустимо да се издава нов АУПДВ, т.е.
оспорения в настоящото произвотво, въз основа на документите, събрани в
административното производство, послужили за издаването на обявения за нищожен
АУПДВ от 05.12.2018г. В съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя, адв. Т.С.заявява, че поддържа жалбата и направеното с нея
възражение за нищожност на АУПДВ. Жалбоподателят е оспорва обстоятелството,
установено с икономическа експертиза в предходните съдебни производства, че не
е разкрил едно работно място така, както е предвидено в договора му, сключен на 20.01.2016 г. с Държавен фонд „Земеделиеи”
(ДФЗ). Моли жалбата да бъде уважена и да му се присъдят направените съдебни
разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на Областна
дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ – Варна, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Д.Б.оспорва жалбата като неоснователна и моли
същата да бъде отхвърлена. Изразява становище за законосъобразност на оспорения
АУПДВ и моли в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа
страна съдът приема за установено
следното:
Жалбоподателят, Е.К.Е., с УРН 653205, е сключил на 21.01.2016 г. с
Държавен фонд „Земеделие“ - София Договор № 08/06/1/0/01506 (л.32 и сл.) за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно предмета на договора по чл.1 и чл.3, Държавен фонд “Земеделие“ (ДФЗ) е
предоставил на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895
лева за изпълнение на инвестициите и дейностите в представения от него и
одобрен бизнес-план, който ползувателят на помощта се е задължил да изпълни в
срок до 30.05.2018 г., видно от чл.6 от договора.
От бизнес-плана (л.320 и сл.)
се установява, че Е.Е. е регистриран земеделски
производител с дейност отглеждане по биологичен начин на 8 дка насаждения от
домати - открито производство и 32 дка насаждения от краставици също открито
производство в имот с площ от 11 дка, находящ се в с.Професор Златарски, община
Тервел, област Добрич. Към момента на кандидатстване стопанският обект на
жалбоподателя се намира в преход към биологично производство като целта е
разширяване на стопанството с насаждения от домати-открито производство. С
бизнес-плана са поети задължения към ДФЗ да се изпълни изискването за минимално
увеличение на стопанството с минимум 4 000 евро СПО в сектор „Плодове и
зеленчуци“ и да се наеме едно работно лице.
Първото плащане по Договора е извършено на
31.03.2016 г. като е изплатена сума в размер на 24 447,50 лева, видно от УП за
одобрение от 08.06.2016 г.(л.65). С
Уведомително писмо № 17/21.10.2016 г. (л.63),
получено лично от жалбоподателя на 26.10.2016 г. ДФЗ-РА са изискани заверени за
вярност документи, доказващи започналото изпълнение на одобрения с договора
бизнес-план, като изрично са поискани и трудовите договори и справки от НОИ за
наетите лица. С това писмо ДФЗ-РА е указал и какви щe са последиците в случай,
че не бъде установено точно изпълнение на одобрения бизнес-план, както и при
неспазване на едно или повече от изискванията на Наредба № 14/2015 г.
На 30.05.2018 г. жалбоподателят е направил заявка до за второ плащане (л.109 и сл.), по повод която са извършени административни
проверки. Видно е, че
заявката е направено до ОД на ДФЗ-Варна.
След заявката заявката за второ
плащане са извършени проверки и е съставен Контролен лист от
посещение на място от 11.07.2018 г. (л.245 и сл.), с който проверяващият екип на ДФЗ-Варна е
направил заключение, че инвестицията е
извършена и функционира по предназначение, нередности не са констатирани.
Преценявайки приложените към заявката за второ
плащане документи органите на ДФЗ-РА са установили, че ползувателят на помощта
не е изпълнил друго свое договорно и нормативно задължение, а именно поетия съгласно чл.6, ал.3 от договора
за предоставяне напБФП ангажимент по бизнес-плана за създаване на едно работно място.
С Писмо за откриване на производство за издаване
на АУПДВ с из. № 01-033-6500/242 от 23.08.2018 г. (л.105 и сл.), връчено лично на Е.Е. на 29.08.2018 г., жалботподателят е уведомен за
констатациите от извършените проверки, а именно че не е постигнат един от
критериите за подбор „Създаване на допълнителна заетост и нови работни места в
стопанството”. Неизпълнението на поетото задължение за създаване на едно
работно място е посочено като повод за откриване на производство за издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане за 24 447,50 лева- сумата
на първото плащане по договора. С писмото е предоставена възмогжност за
излагане на писмени възражения.
На 07.09.2018 г. жалбоподателят е подал писмено възражение ( л.107), в което е изложил съображения, че целта на мярката е изпълнена
и че дори и без критерия „създаване на едно работно място“, проектът
му пак щял да бъде одобрен, тъй като би получил брой точки над необходимия минимален
праг.
От приложеното по делото ад.д.
№ 96/2020г. по описа на АдмС-Добрич, се установява, че на 05.12.2018г. директорът на Областна дирекция на
ДФЗ-Варна е издал АУПДВ, в чиито мотиви като причина за отказа
за извършване на второ плащане по договора с ДФЗ и възстановяване на сумата,
получена като първо плащане по договора, се сочи доказано от ползувателя на
помощта увеличение на средния списъчен рой на персонала с 0,262007 броя, а не с
едно работно място, какъвто е поетия ангажимент. Действително, издаденият на
05.12.2018г. АУПДВ освен, че е с
идентичен номер като оспорения в настоящото производство, е и с идентично
съдържание.
Актът от 05.10.2018г. е бил
оспорен с жалба пред Административен съд-Добрич и е било образувано адм.д. №
69/ 2019г. По това дело е допусната икономическа експертиза, извършена
от вещото лице Дарина Дойчева, чието заключение е установило верността на
констатациите на административния орган по отношение на средния списъчен брой
на персонала, нает в стопанството, изчислен за период от една година спрямо
месеца предхождащ подаването на заявката за второ плащане.
По адм.д. № 69/ 2019г. е
постановено Решение № 230/18.06.2019г., с което АУПДВ от 05.12.2018 г.
е бил отменен на процесуално основание.
Решението е отменено с Решение №
1974/06.02.2020 г. по адм.д. № 9817/2019г. на ВАС, І отд. като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с
указания да се изложат мотиви по спазването на правилата по АПК за издаване на
АУПДВ и относно материалната законосъобразност на отказа за извършване на второ
плащане и определянето на публичното вземане на възстановяване. В мотвите на Решение № 1974/06.02.2020 г. по адм.д. № 9817/2019г.
на ВАС, І отд. е прието, че „периодът на мониторинг“ не е
изтекъл към момента на подаване на заявката за второ плащане /на 30.05.2018г./
и образуване на производството пред ДФ Земеделие по издаване на оспорения
АУПДВ, което сочи, че за
установяването на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166,
ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ.
В
резултат на горното пред АдмС-Добрич е образувано
адм.д. № 96/2020 г., служебно изветно на настоящия състав, приключило с
постановяването на Решение № 192 от 08.07.2020г., с което съобразно дадените
указания на касационната инстанция, са изложени мотиви за спазването на правилата по АПК за издаване на АУПДВ
и относно материалната законосъобразност на отказа за извършване на второ
плащане и определянето на публичното вземане на възстановяване. С това решение жалбата срещу
АУПДВ от 05.12.2018г. е отхвърлена като неоснователна.
В последвалото касационно
производство по обжалване на решението
то е отменено с Решение № 7899 от 30.06.2021г. по адм.д. № 10636/2020г. по
описа на ВАС, Осмо отделение, а спорът за законосъобразността на АУПДВ № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г. е решен по същество с обявяването нищожността
на акта.
Касационният състав е споделил
мотивите на първоинстанционното решение относно неизпълнението на договорните
задължения за разкриване на едно работно място, но е приел, че оспореният АУПДВ
от 05.12.2018г. е издаден от териториално некомпетентен орган. В мотивите на
решението е посочено, че договорът от 20.01.2016 г. за отпускане на БФП по подмярка
6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанска" по мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР /2014-2020 г. / е
сключен между земеделския производител и директора на ОД на ДФЗ – Добрич, като
представител на ДФЗ, а процесният АУПДВ е издаден от директора на ОД на
ДФЗ – Варна. Прието е, че издадената от изпълнителния
директор на ДФЗ заповед за делегиране на правомощия не е породила последиците по
чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, тъй като посоченият в заповедта елемент
"териториалната компетентност" на директора на ОД на ДФЗ - Варна по
отношение на ПРСР във връзка с дейност, осъществявана в област Добрич, не е
налице. Извършено било препращане
към териториална компетентност, която не била нормирана в действащия Устройствен правилник на ДФЗ и не било определено как е разпределен
териториалния обхват на посочените ОД на ДФЗ по отношение на ПРСР. В мотивите на решението е прието също, че този пропуск не е саниран и с
последвалото изменение на ЗПЗП в сила от 28.06.2019 г. Отбелязано
е, че както в чл.
20а, ал. 4 ЗПЗП, така и в заповедта на изпълнителния директор на фонда,
делагацията на правомощия е обвързана от териториалната компетентност на
директорите на областните дирекции, а не от функционална им компетентност.
Непосредствено след
постановяване на Решение № 7899 от 30.06.2021г. по адм.д. № 10636/2020 г. по
описа на ВАС, Осмо отделение, с което е обявена нищожността на АУПДВ № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г., на 15.07.2021г. директорът на
Областна дирекция на ДФЗ-Варна, А.Ибрямова, е издала нов АУПДВ със същия
номер 08/06/1/0/01506/2/01/04/01.
Вторият АУПДВ от 15.07.2021г.,
оспорен в настоящото производство, е със същото съдържание като обявения за нищожен
АУПДВ от 05.12.2018г.
Горната фактическа обстановка
не е спорна между страните. Не е спорно и установеното с АУПДВ от 15.07.2021г.
обстоятелство, че жалбоподателят не е изпълнил условието „създаване на едно
работно място” , което неизпълнение е послужило като материално-правно
основание за постановяване на отказа за второ плащане и определяне на
извършеното първо плащане като подлрежащо на въстановяване публично държавно
вземане.
Спорът между страните е за
компетентността на директора на Областна дирекция на ДФЗ-Варна да издаде акт от
вида на процесния за неизпълнение на догоро, сключен с друг административен
орган-дикертора на ОД на ДФЗ-Добрич. Спорен е и въпросът за спазването на
процесуалните правила в административното производство по издаване на втория
АУПДВ от 15.07.2021г., тъй като в него е извършено позоваване на документи от
административната преписка, послужили за издаването на обявения за нищожен АУПДВ.
Оспореният АУПДВ от
15.07.2021г. е съобщен на 21.07.2021г., а жалбата е подадена по пощата на
03.08.2021г.
При така усктановената
фактическа установка, съдът намира жалбата за допустима като подадена от
надлежна страна в законоустановения 14-днивен срок за оспорване на
административните актове, срещу годен за оспорване акт.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Оспореният в настоящото
производство АУПДВ № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 15.07.2021г. не е нищожен.
Същият е мотивиран от правна страна с
нормите на чл.27.ал.3 и ал.7 и чл.20а, ал.5 и ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), с чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс( ДОПК) и със Заповед № 03 РД/1759 от 21.06.2021г., издадена
от изпълнителния директор на ДФЗ-РА.
Видно от представената по
делото л.18 и сл. Заповед № 03 РД/1759 от 21.06.2021г. изпълнителният директор
на ДФЗ-РА, позовавайки се на чл.20, чл.20а, ал.1- ал.6, чл.12, ал.7 от ЗПЗП,
както и на чл.11, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.44 от Устройствения правилник на
ДФЗ, е делегирал, в раздел III т.9 и в
раздел IV, т.2 на заповедта, правомощието на директора на ОД на ДФЗ-Варна да
издава съответните актове за установяване на публични държавни вземания по реда
на ДОПК на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в области
дирекции Варна, Добрич и Шумен на ДФЗ.
Съгласно чл.20а, ал.1-6 от ЗПЗП в актуалната му редакция,
приложима и към датата на издаване на оспорения АУПДВ, (1) Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. (2)Изпълнителният
директор: 1. организира и ръководи дейността на Разплащателната
агенция; 2. представлява Разплащателната агенция. (3)Изпълнителният
директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния
съвет правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на
административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. (4)
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. (5) Изпълнителният
директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда
на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда
на глава пета,
раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. (6) Изпълнителният директор може да делегира
със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
Видно е, че с
изменението и допълнението на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, публ. ДВ бр.51 от 2019г., в
сила от 28.06.2019г., е отменен изразът, съществувал в предишната редакция на
нормата, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си на директорите на областните дирекции
на фонда, съобразно „тяхната териториална компетентност”.
Териториалната
компетентност на еднаквите по степен структури на ДФЗ се определя с
Устройствения правилник на ДФЗ, като в чл. 42 е предвидено, че Държавен фонд
"Земеделие" е структуриран в 28 областни дирекции със седалища в
областните центрове в страната. На всички дирекции в областните центрове са
възложени общи функции описани подробно в чл. 43 от УПДФЗ. А в чл.44 е
определено кои областни дирекции какви дсопълнителни функции осъществуват във
връзка с финансирането на проекти по ПРСР, Оперативната програма за развитие на
сектор "Рибарство", ПМДР и националната програма по пчеларство.
След момента на издаване на обявения за нищожен, поради липса на
компетентност АУПДВ от 05.12.2018г., е последвало изменение и допълнение и на
чл.44, т.2 и т.3 от Устройствения правинкил на ДФЗ, публикувано в ДВ, бр. 20 от 2020 г.,
в сила от 01.04.2020 г.) В цитираната в заповедта за
делегиране на правомощия разпоредба на чл.44 от Устройствения правилник на ДФЗ,
е определено, че областните дирекции на фонда със седалища в област София, Варна, Монтана,
Пловдив, Плевен, Ямбол, Разград, Велико Търново, Благоевград, Хасково и
Кърджали осъществяват и функции във връзка със: 1.
финансирането на проекти по ПРСР, Оперативната програма за развитие на сектор
"Рибарство", ПМДР и националната програма по пчеларство, като: а)
приемат заявки за плащане; б) отговарят за одобряване на заявени суми за
плащане; в) извършват финансов
контрол на заявките за плащане; г) извършват проверки на одобрени лимити и
допустими разходи, посочени в заявките за плащане; д)
попълват и проверяват контролните листове за оторизация на плащанията; е)
изготвят доклади за оторизация на плащанията за нуждите на фонда -
Разплащателната агенция; 2. администрирането на
заявленията по мярка 14, като: а) обработват, одобряват, оторизират и
извършват последващ контрол на подадените заявления по чл. 43, ал. 3, буква
"г"; б) осъществяват последваща обработка на подадените
заявления след постановен акт от компетентен орган, като извършват необходимите
последващи действия; в) извършват повторна калкулация и оторизация
въз основа на резултатите от извършена извънредна редакция; 3.проверката
на кандидатите за подпомагане, като:а) организират и осъществяват извършването
на проверки на място при кандидата/ползвателя; б) водят писмената
документация и изготвят отчетите за всички извършени проверки; в)
изпращат контролната документация и отчетите в дирекция "Технически
инспекторат" на Централното управление на фонда.
Въз основа на тези законодателни изменения изпълнителният директор на ДФЗ
на валидно правно основание е издал новата Заповед за делегиране на правомощия
от 21.06.2021г., с която в раздел III
т.9 и в раздел IV, т.2 е определил директора на ОД на ДФЗ –Варна като
компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания по
отношение на бенефициенти, подали заявления за подпомаганепо реда на Наредба №
14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани” от мярка 6”Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за
периода 2014-2020г. в областните дирекции на ДФЗ в градовете Варна Добрич и
Шемин.
Видно от данните по делото, заявлението за подпомагане на жалбоподателя е
подадено в ОД на ДФЗ-Добрич, а заявката му за второ плащане е подадена в ОД на
ДФЗ-Варна. Следователно директорът на ОД на ДФЗ-Варна е компетентен да издаде
акт от вида на процесния.
В мотивите на оспорения в
настоящото производство АУПДВ от 15.07.2021 г.
е извършено позоваване на уведомителното писмо по чл.26 от АПК - Писмо
за откриване на производство за издаване на АУПДВ с изх. № 01-033-6500/242 от 23.08.2018 г. И на събраните в хода на предходното
административно произцводство документи от административната преписка, което не
може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Съществени
процесуални нарушения са тези, които ако не бяха допуснати биха довели до
резултата, различен от постановения. Съществени процесуални нарушения са и тези
нарушения, който нарушават и ограничават правото на защита на лицето, срещу
което се издава акта.
В случая не се констатира нито
една от горепосочените хипотези. Оспореният АУПДВ е издаден по повод подадената
на 30.05.2018г. заявка за второ плащане по договора за предоставне на БФП и в
административното производство по издаването му няма основание за съставяне на
нови или различни документи от преписката. Съдът намира, че в администативтото
производство не е допуснато съществено нарушаване на правото на защита на
жалрбоподателя, който е бил уведомен, депозирал е възраженията си и който не
представя доказателства, установяващи нещо различно от констатациите на органа
в оспорения АУПДВ.
Актът отговоря на изискванията
за форма на административните актове и съдържа мотиви.
Според данните по делото, за
периода от 30.04.2017 г. до 30.04.2018 г. действително средният списъчен брой
на персонала, нает от ползувателя на помощта, е 0,262007, изчислен, съобразно разпоредбите на § 1, т.31 от ДР на Наредба
№ 14/15 г. и Методиката за изчисляване на средния списъчен брой на персонала,
утвърдена от Националния статистически институт.
Жалбоподателят
не оспорва факта, че достигнатия от него среден списъчен брой на персонала за
период от една година, преди подаване на заявката за второ плащане не е
единица, а 0,262007.
Оспорения
АУПДВ съответства на материалния закон. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от Наредба № 14/2015 г.,
ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и
дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно,
включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне
на финансова помощ. Подписвайки договора
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на 21.01.2016 г., ползувателят
на помощта се е задължил, видно от чл.6, ал.1 от същия, да изпълни изцяло
бизнес-плана в срок до 30.05.2018 г.
Съгласно чл.38, ал.1, т.9 от Наредба № 14/2015 г.,
ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и
дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато проектът му е оценен по някой от
критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 - 4, и ползвателят не е
поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил
оценен.
По делото не се спори,
че жалбоподателят не е успял към датата
на подаване на заявката за второ плащане, която е посочена и като крайна дата
за постигане на целите, заложени в бизнес-плана, 30.05.2018 г., да поддържа
критерия по чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № 14/2015 г., а именно да създаде заетост от едно ново работно място.
Според легалната дефиниция на §1, т.31 от ДР на Наредба
№ 14/2015 г., "създаване на едно работно място" е
увеличение на средния списъчен брой на персонала, деклариран към датата на
кандидатстването, с един брой, изчислен съгласно Методиката за изчисляване на
средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически
институт за отчетен период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването
на заявката за второ плащане.
Правилно и в съответствие с тези нормативни правила
административният орган е изчислил показателя в размер на 0,262007 по
Методиката изпълнението на този критерий за периода от 30.04.2017 г. до
30.04.2018 г., тъй като този едногодишен период приключва в месеца, предхождащ
подадената на 30.05.2018 г. заявка за второ плащане.
Действително, дейността на жалбоподателя е със
сезонен характер, но средния списъчен брой на персонала се изчислява за отчетен
период от една пълна стопанска година. В случая от 30.04.2017 до
30.04.2018 г. и броят на работниците,
необходими за месеците работа през 2018 г. се компенсира с броя на работниците, наети през 2017 г. Затова съдът намира, че
сезонният характер на дейността по отглеждане на зеленчуци не може да се изтъква като причина за
неизпълнението на показателя „създаване на едно работно място“, заложен в
бизнес-плана.
Целите
на подмярка 6.1 са визирани в чл.2, ал.1 от Наредба № 14/2015 г. и са две: 1/
улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви
земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече съществуващи
стопанства и 2/ насърчаване на заетостта. Наредбата не
определя коя от двете цели е главна и коя второстепенна. Следователно, както създаването на жизнеспособни,
устойчиви земеделски стопанства, така и насърчаването на заетостта са главни цели на подмярката с еднаква
тежест. В случая ползувателят на помощта
се е ангажирал при подписването на договора да постигне и двете цели, заради
което проектът му е бил с приоритет над останалите проекти. Неизпълнението на
един от заложените критерии пряко засяга една от двете цели, за постигането на
които е предвидено да се разходват
безвъзмедно публични средства, поради което
правилно е постановено и възстановяването на предоставените средства.
По гореизложените съображения съдът намира оспореният
акт за законосъобразен, а жалбата за неоснователна. Същата следва да се
отхвърли.
Основателна е претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които следва да му се присъдят на основание
чл.143, ал.4 от АПК заедно с разноските от 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, определени в минимален размер.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Административен съд гр. Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на на Е.К.Е.,***, срещу Акт за установяване на публично вземане
(АУПДВ) № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 15.07.2021 г., издаден от
директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна.
ОСЪЖДА Е.К.Е., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена чрез Административен
съд –Добрич, пред Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: