Р Е Ш Е Н И Е №
2468
гр. Пловдив, 20.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 31.05.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 19053 по
описа на съда за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, предявени от Ж.Б.Г. с ЕГН ********** с
адрес: ***, чрез ***. Р.П. против Прокуратурата на Република България, с адрес:
град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от ****** ******, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 23000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно
преследване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2016
г. /датата на окончателната оправдателна присъда/, до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 26.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с постановление от **.**.****г.
на ********* ****** при сектор ПКП при ОД на МВР Пловдив по ДП № ***/2013 г. срещу ищеца било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234в, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК. Спрямо същият била взета мярка за неотклонение „********“. Твърди се, че Окръжна Прокуратура – Пловдив внесла обвинителен акт в съда против ищеца,
въз основа на който било образувано НОХД № ****/2013 г. По образуваното дело
била постановена Присъда № **/**.**.**** г., с която ищецът бил признат за
невинен. Против посочената присъдата Окръжна прокуратура- Пловдив подала
протест, по който било образувано ВНОХД № ***/2014 г. на Апелативен
съд-Пловдив. По въззивното дело било постановено решение № ***/**.**.**** г., с
което била потвърдена присъдата, с която ищецът бил оправдан. След последващ
протест от Апелативна прокуратура- Пловдив било образувано касационно дело № ****/2014
г. на ВКС, ******* отделение. По касационното дело било поставено решение № ***/**.**.****
г., с което била отменено решение № ***/**.**.**** г. , в частта, в която
ищецът е оправдан и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на
Пловдивски апелативен съд. По образуваното ВНОХД № ***/2015 г. била постановена
присъда № **/**.**.**** г., с която била отменена присъда № **/**.**.****г. и
ищецът бил признат за ****** в извършване на престъпление по чл. 234в, ал. 1,
във вр. с чл. 26 от НК, като му било наложено ****** ****** ******, както и
глоба в размер на 3000 лева, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на
наложеното ****** било отложено с изпитателен срок от ****** *****. Така
постановената присъда била обжалвана пред ВКС, като с решение № ***/**.**.****
г. била отменена присъдата № ***/**.**.****г. и делото било върнато на
Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Образувано било
ВНОХД № ***/2015 г., по което дело била
постановена присъда № */**.**.****г., с
която била отменена присъда № **/**.**.****г., постановена по НОХД № ****/2014
г. на ОС-Пловдив, с която ищецът отново бил признат за ******, като му било
наложено ****** ****** ******, както и глоба в размер на 5000 лева, което ******
било отложено на осн. чл. 66 НК. Ж.Г. обжалвал присъдата пред ВКС, като с
присъда № ***/**.**.**** г. по касационно дело № ***/2016 г. на ВКС, ************
отделение, ищецът бил ******* за ******** и опр. по повд. му ********.
Присъдата била окончателна и не подлежала на обжалване. Сочи се, че
наказателното преследване срещу ищеца е продължило 3 години, 2 месеца и 16 дни,
за периода от **.**.****г. до **.**.**** г. ищецът е бил ********, а през
периода от **.**.**** г. до оправдаването му – **.**.**** г. е бил *****.
Твърди се, че незаконното обвинение, продължителното наказателно преследване,
както и търпяната от ищеца мярка за неотклонение „********“ причинило на същият
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силни притеснения, преживян
стрес и изживени негативни емоции, опетняване на доброто му име пред
обществото, унижение и потъпкване на достойнството му.
Посочва се, че по време на водените наказателни производства
ищецът сключил четири договора за правна помощ и съдействие, по които е
заплатил сумата в общ размер на 1500 лева. Тези разходи представлявали
имуществена вреда за ищеца от повдигнатото му обвинение. Въз основа на тези
твърдения се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 23000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на водено срещу него наказателно преследване, ведно със
законната лихва считано от 26.09.2016 г. /датата на окончателната оправдателна
присъда/ до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за периода
от 26.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изложеното моли предявения иск да бъде
уважен изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който
счита претенцията за основателна, но недоказана. Счита, че искът
за обезщетяване на неимуществени вреди е прекомерно завишен по размер с оглед
принципа на чл. 52 от ЗЗД. Обвинението срещу ищеца било за извършено
престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 97, т. 7 от НК. Счита, че взетата
по отношение на него мярка за неотклонение – ******** е най-леката от
предвидените в НПК. Разследването по делото е протекло в разумен срок.
Посочените обстоятелства не обосновавали такъв висок размер на исканото
обезщетение. Към исковата молба не били приложени и доказателства за това, че е
засегнато доброто име на ищеца в обществото, силните притеснения, преживяния
стрес и негативни емоции, поради образуваното срещу него наказателно
производство и взетата мярка за неотклонение – ********. Имуществените
претенции на ищеца в размер на 1500 лева за адвокатски възнаграждения, счита за
изцяло недоказани. Приложеният към исковата молба договор за правна защита и
съдействие от **.**.****г., удостоверявал договореното възнаграждение в размер
на 500 лева, но не и реално заплатена сума. Останалите три броя договори за
правна защита и съдействие, удостоверявали платена сума в общ размер на 1000
лева, но липсвали ангажирани доказателства за обема на извършените действия.
Подробни съображения се излагат от представител на ответната прокуратура в
писмени бележки.
Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от
приложените към делото преписки и дела:
С постановление от **.**.****г. по досъдебно производство № ***/2013г.
ищецът Ж.Б.Г. е привлечен в качеството на ********* за престъпление по чл.
234в, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и спрямо същия е взета ** „********“.
На **.**.****г. е внесен от Окръжна прокуратура срещу ищеца обвинителен
акт, въз основа на който е образувано НОХД № ****/2013г. и с Присъда № ** от **.**.****г. ищецът е
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 234в, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК за това, че в с. Н. с. , Обл. П. и в
гр. Х., Обл. П., при условията на продължавано престъпление, в периода от **.**.****г.
до **.**.****г. сам е осъществил неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН – България Електроразпределение“ ЕАД –
Пловдив, КЕЦ „Калояново“ и КЕЦ „Стамболийски“, както следва: на **.**.****г. в
гр. Х. сам е осъществил неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН – България Електроразпределение“ ЕАД –
Пловдив – КЕЦ „Калояново“ на електрическата инсталация към електромер „И.“ с № ******
на търговски обект, обслужващ партидата на магазин с ИТН: ****** на Н. В. К., в
качеството му на ЕТ „**************“, находящ се на адрес в гр..Х., ул. „Г. Г.“
№ ** и през периода от **.**.****г. до **.**.****г. в с. Н. с., Обл. П., сам е
осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД –КЕЦ „Стамболийски“ на електрическата
инсталация към електромер „И.“ с № ********* - обслужващ партида на къща с ИТН:
*******, находяща се на адрес в с. Н. с., Обл. П., ул. „**“ № **, с което е
създал условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия.
Срещу постановената оправдателна Присъда е подаден протест от представител
на Окръжна прокуратура – Пловдив, въз основа на който е образувано ВНОХД № ***/2014г.
по описа на Пловдивския апелативен съд, което е приключило с Решение № ***/**.**.****г.
и със същото е потвърдена първоинстанционната присъда.
Против така постановения съдебен акт отново е подаден протест от
представител на Апелативна прокуратура – Пловдив, въз основа на който е
образувано касационно дело № ****/2014г. по описа на ВКС, ********** отделение.
По цитираното дело е постановено Решение № ***/**.**.****г., с което е отменено
Решение № ***/**.**.****г., по ВНОХД № ***/2014г. по описа на ПОС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В
изпълнение указанията на касационната инстанция е образувано ВНОХД № ***/2015г. по описа на Пловдивския
апелативен съд, по което е постановена Присъда № **/**.**.****г., с която е
отменена оправдателната присъда и ищецът е признат за ****** в извършване на
престъпление по чл. 234в, ал. 1, във вр. с чл. 26 , ал. 1 от НК и му е наложено
наказания ****** „******“, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66
от НК с ****** **** от * години, както и глоба в размер на 3000 лева. Ищецът е
подал жалба против така постановения съдебен акт, въз основа на която е
образувано касационно дело № ****/2015г. по описа на ВКС, ******** отделение,
което е приключило с Решение № ***/**.**.****г. и със същото е отменена Присъда
№ **/**.**.****г. по ВНОХД № ***/2015г. и делото за пореден път е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд.
След връщането му, в ПАС е образувано ВНОХД № ***/2015г., по което е
постановена Присъда № * от **.**.****г., с която е отменена Присъда № **/**.**.****г.
постановена по НОХД № ****/2014г. по описа на ПОС и ищецът е признат за ******
за извършено престъпление по чл. 234в, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
му е наложено ****** „******“ за срок ******, чието изпълнение е отложено с ***********
от * години на основание чл. 66 от НК, както и глоба в размер на 5000 лева.
Така постановената Присъда е обжалвана от ищеца и въз основа на жалбата е
образувано касационно дело № ***/2016г. по описа на ВКС, ********** отделение,
по което е постановена Присъда № ****/**.**.****г., с която ищецът изцяло е
признат за ******* и е ******** по повдигнатото му обвинение. Присъдата е
окончателна и същата е в сила от датата на постановяването й – 26.09.2016г.
За твърдените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на инициираното против него наказателно производство са събрани гласни
доказателства посредством показанията на св. Ж. А. /обективирани в протокол от
съдебно заседание, проведено на 31.05.2018г./
От показанията на същия се установява, че познава
ищеца, с който поддържа приятелски отношения от детските им години. Св. знае за
образуваното против Ж. наказателно дело, което продължило почти ****** *****.
Веднъж седмично св. го посещавал в г., където Ж. рем. ****. При срещите им той
говорел единствено за делото, като споделял, че ту го оправдали, ту го осъждали
и бил много притеснен. Спрял да контактува с близки и приятели, не вдигал
телефона, не приемал и *******. Бил подтиснат и направо сринат психически,
срамувал се от обвиненията в кражба на ток, станал сприхав и избухлив.
Съдът кредитира показанията на св. А., тъй като
същият възпроизвежда непосредствените си възприятия досежно емоционалното
състояние на ищеца през процесния период, показанията му са неоспорени от
страните и допринасят за изясняване на делото .
Приети са като писмени доказателства, извън
приложените наказателни производства и договори за правна защита и съдействие
във връзка с твърденията за претърпени имуществени вреди от ищеца.
При така установените, релевантни за спора факти и
обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано
наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем,
като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е
на съд и впоследствие е оправдан. Това е достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността
се разглежда на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя
може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния
ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия, като напимер предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други
следствени действия, предявяване на разследването и т.н., съдебна фаза на
производството, и второ, оневиняване на обвиняемия.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу
органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано
наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е
контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по
делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, подготвила и
внесла в съда обвинителен акт, инициирал наказателно дело от общ характер и
протестирала постановената оправдателна присъда.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от
доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство
пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни
случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията
за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и
достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял
негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено
са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В случая не би могло да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не излага конкретни фактически
твърдения защо счита, че е налице съпричиняване, поради което съдът не може да
изследва наличието на противоправно поведение изобщо /извън доводите и
възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по делото не може да се
направи извод за наличието на виновно и противоправно поведение у ищеца, в
причинна връзка с действията на прокуратурата или друг негов принос като напр.
укриване от органите на реда или възпрепятстване на производството по друг
начин и т.н.
Размерът на обезщетението
следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: продължителния период на воденото
срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно производство – от
привличането му като обвиняем на 10.07.2013г
до влизане в сила на оправдателната присъда - 26.09.2016г; обвинението не е за тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
внасянето на обвинителен акт срещу ищеца, с което той е добил процесуалното
качество на подсъдим; многократното разглеждане на делото от нови състави, като
на два пъти е подаван протест на прокуратурата срещу постановената оправдателна
присъда и съответно ищецът е признаван за ******, преди да се стигне до
окончателното му оправдаване от състав на ВКС. При индивидуализиране на
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца съдът отчете
и факта, че спрямо него е взета най – леката мярка за неотклонение – „********”;
спрямо Ж.Г. не са взети други мерки за процесуална принуда; по делото не се
установява влошено здравословно състояние на ищеца, което да е пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение, нито се установяват други специфични по вид
и интензитет негативни последици /като напр. публично /медийно/ достояние на
обвинението и други, например уронен професионален авторитет/, подлежащи на
репариране /извън обичайните и презумирани от закона/. Освен това интензитетът
на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален
статус на ищеца. В случая свидетелските показания не са достатъчни, за да
обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. Поради
това и като се съобрази с икономическите условия в страната и стандарта на
живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на
ищеца неимуществени вреди е сумата от 3 000 лв, която следва да се присъди
ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 26.09.2016г, когато е влязла в сила оправдателната му присъда до
окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 23 000 лв, претенцията ще се отхвърли.
По отношение на претенцията
на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, същият твърди, че в
наказателното производство е направил разходи за процесуално представителство, в
размер на общо 1500 лева, за които са приети като доказателства 4 – ри на брой
договори за правна защита и съдействие.
Действително, съгласно чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В НПК не е предвиден ред за
възстановяване на направените от оправдания подсъдим разноски. Поради това
единственият способ за имуществена обезвреда е този по ЗОДОВ.
Като писмени доказателства по делото са приети общо
4 договора за правна защита и съдействие – от **.**.****г. /на л.39/, в което е
уговорено възнаграждение в размер на 500 лева, платими по банков път, но
липсват доказателства за действително извършено плащане, договор от **.**.****г.
/л.40/, по който е уговорено и заплатено в брой от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, Договор с № ********, по който е уговорено
възнаграждение в размер на 500 лева, но е отразено в същия изплащанена сумата
от 200 лева от страна на ищеца и договор от **.**.****г. /л. 68 от делото/,
видно от който за осъщественото процесуално представителство ищецът е заплатил
сума в размер на 500 лева.
При тези данни, съдът намира, че предявеният иск за
имуществени вреди е доказан до размера от 1000 лева, за които са налице
доказателства видно от три от приетите договори за правна защита и съдействие
за извършено плащане от ищеца, като за разликата над този размер до пълната
претенция за имуществени вреди в размер на 1500 лева искът ще се отхвърли като
недоказан, доколкото на обезвъзмездяване подлежат действително претърпените
вреди.
Претендират
се от ищеца разноски, които следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му се
присъдят съразмерно на уважената част на претенцията, а именно сумата от 20 лв
/за държавна такса, която се дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения следва да се определи
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от ***. Р.П.П. в
размер на 475 лева, като заплащането му следва да се възложи в тежест на
ответната прокуратура.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати на Ж.Б.Г.
с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез ***. Р.П. сумата от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2016 г. /датата на окончателната
оправдателна присъда/, до изплащане на главницата; сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 26.09.2016 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата над уважения размер на иска за имуществени вреди от 3 000 лева
до пълния претендиран размер от 23 000 лева, както и за разликата над
уважения размер на иска за имуществени вреди от 1000 лева, до претендирания
размер от 1500 лева, ОТХВЪРЛЯ предявените искове.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Ж.Б.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** лева /двадесет лева/, представляваща направени по
делото разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на ***. Р.П.П. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 475 лева /четиристотин седемдесет и пет
лева/, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.