№ 408
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000502739 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 180 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 7/2024 г. от
Окръжен съд Монтана, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК ********* да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 05.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023
г., както и деловодни, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от
7 000 лева.
С решение № 180 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 7/2024 г. от
Окръжен съд Монтана, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК ********* да заплати на Н. Д. Н., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30 915.41 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /тотална щета
на мотоциклет „БМВ С 1000 ХР“ с рег. № ********/, настъпили при ПТП на
05.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023 г., както и
деловодни, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата 4 586.61 лева.
1
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло от ответника
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение на първия
ищец Д. Н. Д., ЕГН ********** за неимуществени вреди е завишено по размер
и не съответства на действително претърпените от него вреди.
Поддържа, че Д. Н. Д., ЕГН ********** е управлявал мотоциклета в
непосредствена близост с разделителната линия на пътното платно и със
скорост по-висока от разрешената за пътния участък, с което поведение е
допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния, не само за него
вредоносен резултат, но и за тоталната щета на мотоциклета, собственост на
неговата дъщеря, имаща качеството на втори ищец по делото.
Моли въззивният съд да определи процент на съпричиняване и да
намали присъдените обезщетения.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещните страни - Д. Н. Д., ЕГН ********** и Н. Д. Н., ЕГН
**********, чрез процесуалния им представител оспорват основателността на
въззивната жалба и моля да се потвърди атакуваното решение.
Молят да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищците – Д. Н. Д., ЕГН ********** и Н. Д. Н., ЕГН ********** са
предявили против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Първият от ищците твърди в обстоятелствената част на исковата молба,
че на 05.08.2023 г., около 09:05 часа на път ІІ – 11, между с. Сливата и с.
2
Орсоя, община Лом е настъпило ПТП между управлявания от него
мотоциклет „БМВ С 1000 ХР“ с рег. № ******** и лек автомобил „Тойота
Корола Версо“ с рег. № ********, управляван от В. Г. И., ЕГН **********.
Ищецът Д. Н. Д., ЕГН ********** твърди още, че:
- виновен за настъпване на ПТП В. Г. И., ЕГН **********, която
загубила контрол върху управлението лекия автомобил, който навлязъл
частично в неговата пътна лента, по която се движел насрещно с мотоциклета
и ударът между двете МПС бил непредотвратим за него;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на пътна
полиция, които извършили оглед и съставили Констативен протокол за ПТП;
- вследствие на удара между двете МПС получил средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в травма в областта на
лявата подбедрица и увреждане на пояснокръстцовия сплит;
- бил е транспортиран и приет за лечение в МБАЛ – гр. Лом, където е
установена разкъсно-контузна рана около 11 см. с увреда на подлежащи
структури и същия ден на 05.08.2023 г. е извършено оперативно почистване на
раната и последващо зашиване на мускула и апоневрозата, както и на кожата;
- два месеца след инцидента, на 23.10.2023 г. ищецът е приет за лечение
в „Първа частна МБАЛ Враца“, ЕООД гр. Враца, където е проведено второ
оперативно лечение под формата на повторно почистване на раната на долния
ляв крайник с възстановяване на кожната повърхност, при което е установено
чуждо тяло с размери 1/1 см. и множество малки фрагменти, вероятно от
пътната настилка;
-проведено е съпътстващото медикаментозно противовъзпалително и
антибиотично лечение и е изписан на 26.10.2023 г.;
- лекият автомобил „Тойота“ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- на 18.08.2023 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ за
обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е заплатено
обезщетение за неимуществени вреди.
Вторият ищец Н. Д. Н., ЕГН ********** твърди в обстоятелствената
част на исковата молба, че е била собственик на мотоциклет „БМВ С 1000 ХР“
с рег. № ********, който е управляван от нейния баща Д. Н. Д., ЕГН
********** и участвал в ПТП на 05.08.2023 г.
3
Твърди, че вследствие на удара между двете МПС мотоциклетът е
претърпял тотална щета, оценена в сервиз на сумата от 30 915.41 лева.
На 18.08.2023 г. е предявила претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване
на претърпените имуществени вреди, по която е образувана щета, но не е
заплатено обезщетение.
С предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва.
Поискала в тежест на ответника да се възложи отговорността за
разноски.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 101/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените
доказателства не установяват поведението на застрахования водач да
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди на първия ищец, което да е съобразено с критериите на
съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото,
установяващи, че ищецът е управлявал мотоциклета в нарушение на
правилата за движение, установи в чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и със скорост по-
висока от максимално допустимата за конкретния пътен участък, като с това
си с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносния резултат във
висока степен.
Оспорил основателността на исковете, предявени от втория ищец и
поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не
установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност изложил доводи, че принос за
настъпване на ПТП и за произлезлите имуществени вреди има водача на
мотоциклета.
Поискал да се конституира като подпомагаща страна застрахователя на
мотоциклета.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Първоинстанционният съд отхвърлил молбата за конституиране на
подпомагаща страна с влязло в сила определение.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
4
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че на 05.08.2023 г.,
около 09:05 часа на път ІІ – 11, между с. Сливата и с. Орсоя, община Лом е
настъпило ПТП между мотоциклет „БМВ С 1000 ХР“ с рег. № ********,
управляван от първия ищец Д. Н. Д., ЕГН ********** и лек автомобил
„Тойота Корола Версо“ с рег. № ********, управляван от В. Г. И., ЕГН
**********.
В. Г. И., ЕГН ********** управлявала лекия автомобил със скорост
около 66 км/ч., загубила контрол и лекия автомобил частично навлязъл в
лентата за насрещно движение, където се движел мотоциклета, управляван от
първия ищец със скорост около 78 км/ч.
Последвал удар между двете МПС, в резултат на който мотоциклетът и
неговия водач паднали на пътното платно.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на пътна
полиция, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и Констативен
протокол за ПТП;
Ищецът Д. Н. Д., ЕГН ********** е бил транспортиран и приет за
лечение в МБАЛ – гр. Лом, където е установена разкъсно-контузна рана около
11 см. с увреда на подлежащи структури и същия ден, на 05.08.2023 г. е
извършено оперативно почистване на раната и последващо зашиване на
мускула и апоневрозата, както и на кожата.
Два месеца след инцидента, на 23.10.2023 г., ищецът е приет за лечение в
5
„Първа частна МБАЛ Враца“, ЕООД гр. Враца, където е проведено второ
оперативно лечение под формата на повторно почистване на раната на долния
ляв крайник с възстановяване на кожната повърхност, при което е установено
чуждо тяло с размери 1/1 см. и множество малки фрагменти, вероятно от
пътната настилка.
Проведено е съпътстващото медикаментозно противовъзпалително и
антибиотично лечение.
Изписан на 26.10.2023 г.;
Ударът между двете МПС е настъпил в лентата за движение на
мотоциклета и е бил непредотвратим за неговия водач.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
приложените по делото доказателства и писменото заключение на вещото
лице, извършило автотехническа експертиза в първата инстанция – л. 138.
Пазарната стойност на мотоциклета с първа регистрация 2021 г. в деня
на ПТП възлиза на сумата от 35 774 лева.
Мотоциклетът в резултат на ПТП е претърпял тотална щета.
Съгласно протокол за оглед на щета /л. 66/ стойността на ремонта
възлиза на сумата от 30 915.41 лева, която надвишава 80 % от пазарната му
стойност.
С решение № 29 от 06.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 54/:2024 г. от
Районен съд Лом е признал В. Г. И., ЕГН ********** за виновна в това, че при
управлението на застрахования автомобил на 05.08.2023 г. е допуснала
нарушение на правилата за движение по чл. 16, ал. 1 ; чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал.
2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила на Д. Н. Д., ЕГН **********
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в травма в
областта на лявата подбедрица и увреждане на пояснокръстцовия сплит –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ от НК, като на основание чл. 78а. от НК я
е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба.
6
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило
медицинска експертиза /л. 186/, което потвърждава наличието на
съставомерните за наказателната отговорност увреждания.
Лекият автомобил „Тойота“ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
Двамата ищци, на 18.08.2023 г., самостоятелно са предявили отделни
писмени претенции по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по които са
заведени щети, но на никой от тях не е заплатено обезщетение.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба и спорът се концентрира размера на обезщетението
за неимуществени вреди за първия ищец и размера на обезщетението за
втория ищец.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди
за първия ищец и имуществени вреди за втория ищец:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
7
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег.
№ ********, управляван от В. Г. И., ЕГН ********** е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на
която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Със съдебен акт, имащ последиците на влязла в сила осъдителна
присъда е осъществена наказателната отговорност по отношение на В. Г. И.,
ЕГН **********.
Доказателствата и съдебният акт на наказателния съд, задължителен за
гражданския съд /чл. 300 от ГПК/, който разглежда граждански последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца обосновават извод, че В. Г. И., ЕГН
********** с поведението си е осъществила деликтния състав по чл. 45 от
ЗЗД.
Доказателствата по делото не установяват ищецът Д. Н. Д., ЕГН
********** с поведението си да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от Д. Н. Д.,
ЕГН ********** е доказан по основание, като размерът на обезщетението за
тези вреди, пряка и непосредствена последица следва да се определи от съда
по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищецът Д. Н. Д., ЕГН
********** възлиза на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., който е
съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните
8
данни по делото, относно възрастта на пострадалия и неговото обществено
положение; вследствие на ПТП е получил травматично увреждане, което по
своите медико - биологични характеристики осъществява признака трайно
затруднение на движението на десния крайник за срок не по-малък от 2-3
месеца, т. е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК;
продължителността на периода, в който болките и страданията са били
интензивни след двете оперативни интервенции; общият лечебен и
възстановителен период; отсъствието на настъпили усложнения; обществено –
икономически условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен в пълния предявен размер на сумата от
50 000 лева.
Въззивният съд намира предявеният пряк иск от Н. Д. Н., ЕГН
**********, имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени
вреди от ПТП за основателен в пълния предявен размер 30 915.41 лева,
съобразно заключението на вещото лице, извършило автотехническа
експертиза.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди и обезщетението за имуществени вреди:
Ищците с исковата молба са поискал да се присъди законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди и обезщетението за
имуществени вреди, считано от датата на подаване на писмените претенции
по чл. 380 от КЗ, поради което ответникът дължи законната лихва, върху двете
обезщетения, считано от 18.08.2023 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника е
неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд.
Неоснователни са доводите на ответника, направени в отговора на
9
исковата молба и с въззивната жалба, че първият ищец, при управлението на
мотоциклета е допуснал нарушение на привилата за движение по ЗДвП и с
това пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на ПТП и на
вредоносния за него, както и на втория ищец резултат.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на неоснователността на жалбата, подадена от
ответника и на непромененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
исковете, както и на изявлението на процесуалния представител на ответника,
че не прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
следва:
- ответникът да заплати деловодни разноски за въззивното производство
на първия ищец Д. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на сумата от 4 650 лева.
- ответникът да заплати деловодни разноски за въззивното производство
на втория ищец Н. Д. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на сумата от 3 000 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 180 от 28.06.2024 г., постановено
по гр.д. № 7/2024 г. от Окръжен съд Монтана, с което ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати:
- на Д. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
05.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023 г., както и
деловодни, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 7 000 лева;
- на Н. Д. Н., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30 915.41 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди /тотална щета на мотоциклет „БМВ С 1000
ХР“ с рег. № ********/, настъпили при ПТП на 05.08.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2023 г., както и деловодни, на основание чл.
10
78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата 4 586.61 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати направените деловодни разноски във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:
- на Д. Н. Д., ЕГН **********,в размер на сумата от 4 560 лева;
- на Н. Д. Н., ЕГН **********, в размер на сумата от 3 000 лева;
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11