Определение по дело №848/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.147 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподател е Емили Лукс ЕООД, ЕИК:******, с адрес гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, кв.Пясъците 7. В производството жалбоподателят участва чрез управителя на дружеството.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при ЦУ на НАП. Същият участва в производството лично.

Предмет на обжалване е решение № 44/27.04.2023г. на ответника, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 04-Е-Ж-27/08.03.2023г., подадена от Емили Лукс ЕООД, чрез адвокат Ж. И. от АК Бургас, срещу ревизионен акт № Р-02000222002246-091-001/14.02.2023г., издаден от компетентните за това длъжностни лица при ТД на НАП Бургас, като просрочена.

В жалбата се оспорва извода на решаващия орган за просрочие на жалбата. Правят се доводи, че срокът за обжалване на ревизионния акт не е започнал да тече, тъй като на адресата не е било съобщено за издаването на РА по надлежния начин. Липсата на надлежно връчване на акта, според жалбоподателя, следва да се разглежда като пречка за изтичането на срока за обжалване. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на жалбата за разглеждането и по същество. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, представя преписката по проведеното пред него производство. Не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.147 ал.3 ДОПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Фактическата обстановка по случая в основната си част е безспорна и се подкрепя от доказателствата по делото. Представено е копие от ревизионен акт № Р-02000222002246-091-001/14.02.2023г., издаден от Радостина Тодорова, началник сектор, възложил ревизията, и Димитър Минчев, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. С ревизионния акт са установени публични задължения на Емили Лукс ЕООД. Издаденият ревизионен акт е изпратен на адресата на адреса по регистрацията му - гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, кв.Пясъците 7. За физическо връчване на съобщението са били извършени две посещения на адреса, за което са съставени и приложени протоколи № 1299888/15.12.2022г. и № 1299891/22.12.2022г. Протоколите са надлежно изготвени от един от издателите на ревизионния акт – Димитър Минчев. От протоколите се установява, че с цел връчване на съобщението за изготвения ревизионен акт ГИП Минчев е извършил посещение на адреса на двете дати на съставяне на протоколите. Констатациите в двата протокола са идентични, а именно, че на посочения адрес не е бил открит управителя на фирмата или друго длъжностно лице на дружеството.

Допълнително решаващият орган е приел за установено въз основа на материалите по преписката, че на адрес гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, кв.Пясъците 7, не съществува офис на дружеството, а помещения тип магазини. Помещението било празно и необитаемо. От събраните от органа допълнителни данни се установило, че преди да се преустанови ползването на магазина, той е бил стопанисван от лице, различно от жалбоподателя. Затова органът приел, че е налице хипотезата на чл.32 ал.3 от ДОПК – посочения от ДЗЛ адрес е несъществуващ, при което не е необходимо спазването на правилото по чл.32 ал.1 от ДОПК за второ протоколирано посещение на адреса през седем дни ( в случая второто такова посещение е било през шест дни). Затова след надлежно изпълнение на другите елементи от процедурата по чл.32 от ДОПК ( за което не се спори) органът приел, че е налице надлежно връчване, при което срокът за обжалване е започнал да тече на 07.01.2023г. и е изтекъл на 20.01.2023г. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена по пощата на 27.02.2023г.

При така установените факти жалбата се явява основателна.

Съгласно чл.152 ал.1 от ДОПК ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. За да започне да тече срока за обжалване връчването следва да е редовно. Правилно органът е приел, че са налице предпоставките за провеждане на процедура по чл.32 от ДОПК за връчване чрез прилагане към досието, тъй като когато „лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция…“ Общата процедура в тези случаи изисква (ал.1) установяването на липсата на лице за контакт да е чрез най-малко две протоколирани посещения на адреса през 7 дни. Това не е било изпълнено, тъй като второто посещение на адреса е извършено през 6 дни. Вместо при това положение органът да извърши трето посещение на адреса приел, че това не е необходимо, поради наличието на предпоставките по ал.3 на чл.32 от ДОПК, съгласно която необходимостта от последващи посещения отпада когато се установи, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ.

Изводът за приложимост на изключението по чл.32 ал.3 от ДОПК е неправилен, тъй като несъществуването на посочен от лицето адрес по никакъв начин не се свързва с присъствието на определени физически или (представители на) юридически лица на място. Един адрес може да е несъществуващ по смисъла на чл.32 ал.3 от ДОПК ако (1) не е юридически обособен като такъв по реда на чл.89 ал.5 от Закона за гражданската регистрация или ако (2) обективно не съществува имот, който да се свърже с индивидуализиращите белези, посочени като адрес. Нито една от тези хипотези в случая не е налице. Установено е, че адресът обективно съществува, като на място са били извършвани посещения и е била изпращана кореспонденция. Сам решаващият орган приема в мотивите си, че органите по приходите „са посетили декларирания адрес за кореспонденция“. От изложеното следва извод, че адреса на жалбоподателя е бил съществуващ, което е налагало надлежно провеждане на процедурата по чл.32 ал.1 от ДОПК, т.е. представител на дружеството да не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Това изискване на закона не е било спазено, поради което връчването чрез прилагане към досието не е било надлежно извършено, съответно срокът за обжалване на ревизионния акт към момента на подаване на жалбата не е започнал да тече. Жалба вх. № 04-Е-Ж-27/08.03.2023г. срещу ревизионен акт № Р-02000222002246-091-001/14.02.2023г. не е била просрочена и не са били налице предпоставки за оставянето и без разглеждане.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ по жалба на Емили Лукс ЕООД, ЕИК:******, с адрес гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, кв.Пясъците 7, решение № 44/27.04.2023г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при ЦУ на НАП.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: