№ 311
гр. гр. Д.град, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20235610100318 по описа за 2023 година
1. Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
2. ИЩЕЦЪТ- С. В. К. в исковата си молба твърди, че с устен договор е предал на
ответника сумата от 3000 лева на 11.11.2020 г., която сума била преведена от
личната му сметка към нейна лична сметка. Ищецът е поискал връщане на
дадената сума, но ответника е отказала. Ищецът се е сдобил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума , така моли от съда да
се произнесе с решение , с което да се признае за установено по отношение на
ответника , че тя му дължи сумата от 3000 лева- главница , предоставена по
банков път чрез паричен превод сума, с която последната се е неоснователно
обогатила без основание- чл. 55, ал.1, пр.І- во от ЗЗД и която след покана се е
отказала да върне. Моли за лихва и разноски.
3. В с.з. чрез представител поддържа иска.
4. ОТВЕТНИКЪТ- Н. Б. Р. в писмен отговор оспорва. Твърди, че тя не е получавала
сумата , а същата е била равна на върнат заем на мъжът, с който живеела на
семейни начала- ?=U=?=
5. В с. з. чрез представител поддържа становището си, моли за разноски.
Съдът намира:
Приложим закон:
6. Закон за задълженията и договорите.
55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
По фактите.
7. Представено е потвърждение за плащане от Прокредит банк по референция
********* с дата 11.11.2020 г. Според същото ищецът е наредил по сметка на
ответника сумата от 3000 лева с посочено основание – захранване на сметка.
8. С покана рег. №61, т.1, №3 по описа на Нотариус рег. №096 ищецът на 05.01.23 г.
отправил до ответникът покана , в която описал, че с посоченият по- горе банков
превод предоставил краткосрочен паричен заем в размер на 3000 лева и дал на
1
ответника срок от седем дни да го върне също по банков път.Връчена е на
ответника на същата дата.
9. С отговор на нотариална покана рег.638, т.1, акт 29 по описа на Нотариус рег.№
181, ответника заявила, че никога не е искала и получавала паричен заем от
ищеца. Посочва, че сумата е връщане на заем, който нейният съпруг ?=U=?=му е
предоставил през м. септември 2020 г. пред свидетели. Понеже последният нямал
банкова сметка, парите постъпили по нейна, каквато била предварителната
договорка.
10. Ищецът се е снабдил със заповед №14 за изпълнение на парично задължение по
ч.г.д.№ 29/23 г. по описа на РС- Д.град против ответника за сумата от 3000 лева,
като вземането произтичало от предоставена от заявителя по банков път чрез
паричен превод сума в този размер , с която длъжникът неоснователно се е
обогатил (чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД) и която сума след покана отказва да върне,
липсва правно основание , на което длъжникът да претендира задържане на
процесната сума. След постъпило възражение от ответника в срока по закон, че
не дължи е предявена и настоящата искова молба в срокът по ГПК.
11. По делото бе разпитан като свидетел воденият от ответника св. Б.. Същият
твърди, че дал парите на ищеца лично за една седмица. Минало повече време, но
не ги връщал. Свидетелят поискал сумата да се върне по сметка на жена му-
ответник по делото, което ищеца сторил с основание- зареждане на банкова
сметка. После двамата имали конфликт, което довело и до водене на настоящото
дело с цел- отмъщение. Свидетелят нямал подписан граждански брак с ответника
,но от 20 години живеели заедно и имали общо дете ,припознато от него като
свое.
12. Други доказателства по делото няма.
По допустимост.
13. Искът е допустим по общите и специални правила на ГПК- подаден пред
компетентен съд, в срока по чл. 415 от ГПК, той е с правно основание чл. 422 от
ГПК.
14. Извън обхвата е претенция за вземане за законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като в самото заявление такова искане няма-
съответно не е и постановено това от заповедният съд.
По същество.
15. Искът е недоказан, поради и което- неоснователен.
16. Първият фактически състав на чл. 55, ал.1, пр.І- во от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание
е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в
случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването
на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието
на някакво правоотношение[1].
17. Следва да се отбележи, че основанието винаги се предполага до доказване на
противното по аргумент от чл. 26, ал.2 in fine от ЗЗД.
18. Всички тези предпоставки подлежат на доказване от страна на ищеца.
19. Той доказва несъмнено- не се и спори по това- че по банков път превежда, т.е.
предава сумата в размер на 3000 лева на ответникът. Няма никакви данни, това
предаване да е станало против волята му, той е можел да отмени операцията в
последствие – не го е сторил. Основанието , записано при предаване на сумата е
2
захранване на сметка.
20. Така от представеното , то и единствено по отношение на твърдяното
неоснователно обогатяване доказателство- банков документ, се предполага, че
основанието е такова ,което е записано в този същият документ.
21. Няма нито едно аргументирано и обосновано доказателство по делото , което да
разколебава записаното в документа основание.
22. Захранването на сметка не визира категорично конкретно облигационно
правоотношение, което да се е развило между страните- например договор. То
обаче не е противозаконно, не сочи към грешка в субекта, не сочи на грешка
изобщо в извършеното предаване. Така не става ясно, защо точно ищеца счита, че
сумата е дадена без основание.
23. Следва да се отбележи, че самият ищец в предпроцесуалното си поведение, а и
към момента на подаване на заявление и искова молба, като че ли твърди наличие
на договор за заем.
24. Разбира се, няма пречки договорът за заем да е сключен конклудентно или устно.
Няма пречка , с оглед размера на сумата да го доказва и с всички допустими
доказателства, включително и гласни такива по аргумент от чл.164, ал.1, т.3 от
ГПК. Проблем за ищеца е , че той не прави нищо такова.
25. Изявленията, които отправя чрез нотариус са всъщност негови изявления, т.е. не
са достатъчни да убедят съда в правото , което се твърди , че има.
26. Всъщност без да е длъжен да го прави, ответникът използва свидетелски
показания ,чрез които като че ли дава една по- ясна картина за действително
случилото се- че заем има , но страните по договора са други, ищецът е всъщност
длъжник, сумата е върната на името на жената, в която кредитора живее на
семейни начала от 20 години. Тази фактическа обстановка е възможна, но според
съда няма отношение към задължението на ищеца да докаже своят иск за
неоснователно обогатяване , не го ползва.
27. Съдът не намира възможност да изнася повече правни аргументи, при оскъдният
подход на ищеца по отношение задължението му да докаже иска си, така
крайният извод е, че претенцията е недоказана и следва да се отхвърли изцяло
като такава.
Разноски.
28. Разноски има претендирани от ответника , те са за адвокатски хонорар от 600
лева, което е платен- видно от договор за правна помощ.
29. С оглед отхвърляне на иска , фактът , че действително положена правна помощ е
налице- депозиран е отговор , адвоката пледира в с.з. и участва дейно в събиране
на доказателства, то разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран така, съдът
[1] Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. В. К., ЕГН**********, гр.Ст.З., ул. св. О.П. № **, ет.
**, ап. **, съдебен адрес- гр. Ст.З., бул. Руски №56- сутерен, адв. Д. Д. при АК- Ст.З.
иск да бъде признато за установено, че има против Н. Б. Р., ЕГН**********, гр. Д.град,
бул. ХБ. № ** вземане по заповед №14 за изпълнение на парично задължение по ч.г.д.
3
№ 29/23 г. по описа на РС- Д.град против ответника за сумата от 3000 лева, като
вземането произтича от предоставена по банков път чрез паричен превод сума в този
размер , с която Н. Б. Р. неоснователно се е обогатила (чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД) и която
сума след покана отказва да върне като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. В. К. да заплати на Н. Б. Р. направените по делото разноски в размер на
600 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред ХОС.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
4