№ 521
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502200 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 24.03.25г. /с участието на секретаря Христова/
въззивно гражданско дело № 2200/24г. и констатира следното:
С решение на ОС - Враца от 10.06.24г. по г.д. № 95/23г. са уважени /частично: до
размера на сумата 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху тази главница за периода след 11.07.22г./ искове по чл. 2 от ЗОДОВ на С. Д.
против Прокуратурата на РБ.
Със същото решение са отхвърлени изцяло искове чл. 2 от ЗОДОВ на С. Д.
против Прокуратурата на РБ /за присъждане на обезщетения за имуществени вреди/.
Решението на ОС - Враца се обжалва и от двете страни както следва:
От С. Д. – в отхвърлителната част /касаеща само иска за неимуществени вреди;
ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение, заедно със законна лихва
върху същото за периода след 11.07.22г./.
От Прокуратурата на РБ – изцяло /в осъдителната част/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред ОС - Враца и САС/.
Събраните в процеса /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на
твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро
от ГПК/ установяват, че:
Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпления по чл.
252 от НК, чл. 213а от НК, чл. 214 от НК/ и същото е приключило с оправдателна присъда
/постановена от СНС на 10.05.18г. по н.о.х.д. № 52 от 17г; присъдата е влязла в сила на
11.07.22г./.
Ищецът поддържа, че е претърпял /вследствие на процесното наказателно
1
производство/ неимуществени вреди /психически травми, неудобства, притеснения/. С оглед
това: С. Д. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 2 от ЗОДОВ/
имуществената отговорност на ПРБ /в качеството й на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.
Жалбата на ПРБ е частично основателна /първоинстанционното решение следва
да бъде ревизирано частично/:
Принципната предпоставка на закона /чл. 2 от ЗОДОВ/, която позволява да бъде
ангажирана отговорността на Държавата /чрез ПРБ – съгласно правилото на чл. 7 от ЗОДОВ/
в случая е удостоверена – доказана /а не е и спорна/: постановена е оправдателна присъда
/същата е и влязла в сила/. В този смисъл: искът /за неимуществени вреди/ се явява –
доказан по основание.
Същият иск се явява доказан /частично/ и по размер:
Първоинстанционният съдия е изброил /и обсъдил конкретно и подробно/
събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни/ и е съотнесъл
съдържанието на доказателствения материал към всички обстоятелства, които са релевантни
за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: предметът /правната квалификация/ на процесното
наказателно производство; продължителността на процеса във времето; приведените в
изпълнение мерки за процесуална принуда /„задържане под стража“, впоследствие „парична
гаранция“/; периодите на действие на тези мерки; физическото и психическо състояние на
ищеца преди започване на наказателното дело, през времетраенето на последното, след
приключването на процеса и към настоящия момент; негативната рефлекция на
наказателния процес върху здравето /физическо и психическо/ на С. Д., върху начина му на
живот, върху отношенията му с близки, приятели, познати.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към
съображенията на окръжния съдия. Въззивният съд намира обаче, че описаните
обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в размер на 20 000 лева:
От една страна:
Наличието на причинно-следствена връзка между съществуването на процесното
наказателно производство /и приведената там в изпълнение мярка за неотклонение
„задържане под стража – за продължителен период от време/ и появилото се при ищеца
заболяване „захарен диабет“ – не се установява категорично /еднозначно/, а само косвено от
събраният по делото експертен /медицински/ доказателствен материал.
Другото заболяване на ищеца /хипертония/ не стои в причинно-следствена връзка
/пряка или косвена/ с наказателното производство и с осъщественото в рамките на процеса
фактическо задържане на подсъдимия /предвид констатациите в тази насока на експертния
доказателствен материал/.
От друга страна:
По делото се съдържат писмени доказателства, които удостоверяват, че спрямо
ищеца са били водени /през същия период – когато е текло и процесното производство/
други две наказателни дела /приключили с негативен за С. Д. резултат - наказания по чл. 78а
от НК/. Това обстоятелство следва /съгласно постановките на съдебната практика в тази
насока/ да бъде отчетено и именно същото обосновава – редуциране на заявеното
обезщетение до размера на горната сума. Последната кореспондира по размер с
обезщетенията, които се присъждат от съда /в това число и от касационната инстанция/ по
подобни казуси /в хипотези – близки до процесната/.
С оглед изложеното: първоинстанционното решение следва да бъде частично
отменено /изменено/.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция /и правилото на чл. 10 от
ЗОДОВ/ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски /държавна такса/; в
полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъден адвокатски хонорар
по чл. 38 от ЗА.
Съдът,
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на ОС - Враца от 10.06.24г. по г.д. № 95/23г. в частта, с която
искът по чл. 2 от ЗОДОВ на С. М. Д. ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ е уважен
за сумата над 20 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2 от ЗОДОВ на С. М. Д. ЕГН ********** против
Прокуратурата на РБ за сумата над 20 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Враца от 10.06.24г. по г.д. № 95/23г. в
останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на С. М. Д. 5 лева – съдебни разноски
/държавна такса за производството пред САС/.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адвокат С. Х. 500 лева – адвокатски
хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
В частта относно обезщетението за имуществени вреди - първоинстанционното
решение е влязло в сила /като необжалвано от ищеца/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3