Решение по дело №269/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Зам.-директора на ТД на НАП гр. Пловдив срещу Решение № 31/18.01.2024 г., постановено по а.н. дело № 1637/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 630193-F630550/28.03.2022 на Зам.- директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ „Жери-Кирил Жерев“ с ЕИК ********* на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, за невключено КИ № **********/16.10.2019 г. с доставчик „Загорка“ АД (т. 7 в НП).

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде отменено решението на районния съд, съответно да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендират се направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Касаторът – ЕТ „Жери-Кирил Жерев“, в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. К. – П., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба. Счита постановеното от районния съд решение за правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 630193-F630550/28.03.2022 на Зам.- директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ „Жери-Кирил Жерев“ с ЕИК ********* на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, за невключено КИ № **********/16.10.2019 г. с доставчик „Загорка“ АД (т. 7 в НП).

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че ЕТ „ЖЕРИ-Кирил Жерев“ в качеството му на получател по фактури за доставки, издадени от „Загорка“ АД не бил отразил кредитно известие с № **********/16.10.2019 г. (т. 7 от НП) в дневника си за покупките и в справка-декларация по ЗДДС, подадени в ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ гр. Пазарджик с вх. № 13001667110/14.11.2019 г. за данъчния период, през който кредитното известие е издадено, а именно - м. 10/2019 г. Това е довело до резултат за м. 10/2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 2367.55 лева. Ако задълженото лице било включило процесното кредитно известие в дневника за покупки през месеца, в който е издадено (октомври 2019 г.), резултатът за този данъчен период би бил - ДДС за внасяне в размер на 4367.57 лева. По този начин, невключването на КИ в „дневник за покупките“ за периода на неговото издаване довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер.

При така установеното от фактическа страна е съставен АУАН и е издадено обжалваното НП. Районен съд гр. Пазарджик е отменил обжалваното наказателно постановление като е приел, че фактическият състав на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва не само издаването на кредитно известие, но и неговото реално получаване от задълженото по цитираната разпоредба лице.

Съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следва да бъде съобразено, че за да възникне задължението по чл. 124, ал. 5 ЗДДС за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчнозадълженото лице. Разликата между получаване и издаване е очевидна - едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или получено.

Следователно, за да е извършено нарушението на посочената от наказващия орган дата, а именно 15.11.2019 г., задълженото лице трябва да е получило кредитното известие до тази дата. В тази връзка, задължение на административно-наказващия орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации, че едноличният търговец е получил кредитно известие от посочения по-горе доставчик. В двата административни акта не е конкретизирано, че ответната страна е получила данъчните документи – КИ, както и датата на получаването им. В тях изобщо не е засегнат този въпрос. Едва в хода на съдебното дирене пред районния съд, по искане на процесуалния представител на административно-наказващия орган, са ангажирани допълнителни доказателства, от които да се установи дали на едноличния търговец е изпратено посоченото в НП кредитно известие и съответно дали има информация кога същото е получено от него. Видно от приложената справка на „Загорка“ АД се установява, че издаденото от акционерното дружество към едноличния търговец КИ № **********/16.10.2019 г. е било изпратено чрез куриер „Спиди“ АД, с товарителница № 61105212756 и е получено от него на 06.11.2019 г. в 09:49 часа, тоест в месеца следващ този, за който е издадено. Налице е обективна невъзможност санкционираното лице да отрази полученото от него кредитно известие в дневника за покупки за данъчния период, през който е било издадено. Ето защо при недоказано обвинение не може да се приеме, че за наказаното лице е възникнало задължение да отрази издаденото кредитно известие именно до заявената от органа дата, за да е налице извършено административно нарушение.

Императивните правила на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в административната фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу фактически и правни констатации, които не са му били предявени още в началната фаза на административно-наказателното производство, каквото е изискването на чл. 40 във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. В случая е налице непълнота в съдържанието на АУАН и НП относно съществен елемент от фактическия състав на установеното правило за поведение, която не позволява еднозначно да се потвърди датата на извършване на административното нарушение.

С оглед изхода на делото и предвид на това, че от процесуалния представител на касатора – ЕТ „Жери-Кирил Жерев“ е направено своевременно искане за заплащане на направените по делото разноски, то ще следва Национална агенция по приходите, гр. София да бъде отсъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на 400 лева. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са заявени в минимален размер и съответстват на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН Административен съд гр. Пазарджик, ХІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/18.01.2024 г., постановено по а.н. дело № 1637/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр. София да заплати на ЕТ „Жери – Кирил Жерев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, [улица], представлявано от К. Г. Ж., сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.