РЕШЕНИЕ
№498
22. 06. 2023г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание тридесети май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова ….............………………………..и
в присъствието на прокурор………………………………………………...................……………..………..като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 1168 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба на Н.Д.Ш. ***, депозирана чрез пълномощник, против
акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. за кампания
2022г., и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/5275#2 от 08.11.2022г. на Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“-РА.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен,
постановен при нарушения на материалният закон, при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и немотивираност .
Твърди се, че по повод откритото
производство оспорващият подал възражение от 03.10.2022г., което органът не
разгледал и не изложил съображения по каква причина приема, че същите са
неоснователни.
Наред с това се твърди, че измененията и допълненията в чл.18, от Наредба №
7 били в сила считано от 19.04.2022г. На разпоредбата не било придадено обратно
действие и същата следвало да се прилага занапред към ангажименти, поети след
датата на направените изменения, а не и към тези поети през 2017г.
Сочи се и че едновременното прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ
представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила и силно ограничавало правото на защита на
оспорващата страна, тъй като чрез налагане на административна финансова
принуда, изразяваща се в предаване на издадения АУПДВ на НАП и налагането на
запор на сметките му се оказвала необоснована финансова тежест. Освен това,
издаден по този начин, актът противоречал и на чл.8, ал.2 от АПК.
Сочи се също, че съгласно чл.8, ал.1 и ал.3
от Наредба № 7 от 24.02.2015г. агроекологичните дейности се прилагани за
пет последователни години. Срокът започвал да тече от началото на годината на подаване и одобрение на
заявлението за подпомагане , което през първата година на кандидатстване е и
заявление за плащане. В процесния случай срокът започнал да тече през 2016г.и
изтекъл през 2020г., като поетия ангажимент бил изпълнен точно. Съгласно чл.17,
ал.2 от Наредба № 7 удължените след 2020г. ангажименти се изпълнявали на
одобрената площ за извършване на дейности по направление“Биологично
растениевъдство“, която можело да варира с процент по-голям от 10%, като
ангажиментът продължавал да се изпълнява с одобрените през текущата година площи,
при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма регистрирано
правно основание през текущата година.
Като не изпълнил задълженията си по чл.35 от АПК за изясняване правилно
фактите и обстоятелствата по случая административният орган допуснал нарушение
на административнопроизводствените правила. В процесният акт било установено,
че е налице 89.48% припокриване на одобрените референтни парцели за участие по
направление „Биологично растениевъдство“ и заявените за кампания 2022г., което
съставлява нарушение на цитираната норма на чл.17, ал.2 от Наредбата и е
основание за прекратяване на поетия ангажимент от страна на ДФЗ. При издаване
на оспорения акт обаче, ответникът не взел предвид възраженията на
жалбоподателя и изложените от него факти и представени писмени доказателства
относно факта, че същия е с изпълнен пет годишен ангажимент и се намира в
условията на неговото продължаване съгласно чл.6, ал.3 от Наредбата. Ответникът
не изследвал въпроса относно това дали земеделския стопанин има основание за продължаване
на ангажимента и незаявените площи са без регистрирано правно основание за
текущата година.
Редакцията на чл.17, ал.2, вр. с чл.6, ал.3 от наредбата в редакцията му
към датата на издаване на акта, предвиждала различни изисквания в сравнение с
редакцията към поемане на ангажимента. В общия случай съобразно новата редакция
одобрената площ можело да бъде намаления с не повече от 10%, като всяка година
поне 90 процента от площа се припокрива географски с площа, за която има поет
ангажимент. В частния случай се уреждало изпълнение на удължен след 2020г. поет
ангажимент.
Условията при които ДФ“Земеделие“ прекратявал поет ангажимент били посочени
изчерпателно в чл.15 от Наредбата, като едно от въведените основания било и
неизпълнение изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата- чл.15, ал.3, т. 1 от
с.п.н.а.
Административният орган бил този, който следва да докаже какъв е вида на
подаденото заявление и защо това заявление не отговаря на изискванията на
чл.17, ал.2 от наредбата. Самият орган се позовал на пар.19, от ПЗР на Наредбата, но не ставало ясно по какви съображения органът
не е изследвал приложимостта на чл.17, ал.2, изр.2-ро от п.н.а.
В тази връзка според оспорващия не били налице фактическите основания
посочени в акта за прекратяване, като основание за неговото издаване. Същевременно
налице били изискванията на чл.17, ал.2, от Наредбата, поради което
прекратяването на подпомагането било незаконосъобразно.
Излагат се и съображения за неспазване на установената форма на валидност на
акта, тъй като в същия липсвало каквото и да е изложение на приетото за
установено от фактическа страна, което да обуславя и обосновава издаване на акт
с точно такова съдържание. Едностранно били цитирани европейските правила за
подпомагане на производителите на биологична продукция, но в крайна сметка не
ставало ясно какво конкретно свое задължени не изпълнил бенефициера. Липсата на
мотиви представлявала нарушение на чл.59, т.4 от АПК.
По изложените съображения се моли обжалваният акт да бъде отменен. Претендира
се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът: Заместник - Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”,
чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата,
поради което се моли за отхвърлянето й. Претендира се присъждането на разноски
, вкл. юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. Алтернативно при
уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2016г. Н.Д.Ш. подал заявление за подпомагане(л.180) Форма за физически лица рег. с УИН 26/130516/48986 и
УРН 645436, в което заявил за подпомагане схеми и мерки, измежду които и Биологично
земеделие(Мярка 11). Видно от таблицата за използваните парцели за 2016г., по това направление
били заявени за подпомагане общо 25 парцела, направление биологично
растениевъдство БР1 с обща площ 33.83 ха. С уведомително писмо изх. №
02-260-6500/18611 от 08.12.2016г.(л.199) оспорващия е уведомен, че е одобрен за участие по
мярка 11“Биологично земеделие“, направление “Биологично растениевъдство“, за
посочените в Таблица 1 към писмото парцели, с обща одобрена площ 33.83 ха.
Заявления за подпомагане по мярка
Биологично земеделие(Мярка 11), направление“Биологично растениевъдство“за кампания 2017г. – втора година
от поетия ангжимент, 2018г.- трета година от поетия ангажимент, 2019г. –
четвърта година от поетия ангажимент, 2020г.-пета година от поетия ангажимент и
2021г., Н.Ш. е подавал съответно на 08.05.2017г.(л.222), 11.05.2018г.(л.263), 07.05.2019г., (л.296 гръб), 13.05.2020г. (л.343 гръб) и 07.05.2021г. (л.373).
На 04.05.2022г. Н.Ш. подал заявление за подпомагане и за кампания 2022г.(л.18), заявявайки подпомагане и по мярка „Биологично земеделие“ . В заявлението на
стр. 15, декларирал че намалява площа на поетия ангажимент по
направление“Биологично растениевъдство“ и спазва разпоредбите на чл.17, ал.2 от
Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11“Биологично земеделие“. В
таблица на заявените площи по направление (л.44) заявил подпомагане по направлението с код на дейността
БР10 обща площ за подпомагане 30.27ха.
С писмо изх. № 01-6500/5275(л.73) заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ уведомил Н.Ш.,
че с изменение на чл.15, ал.3 от Наредба № 4 от 2015г. е въведена единна
процедура, с която ДФ“Земеделие“ – РА едновременно прекратява многогодишните
ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане
по тях . Със същото Ш. бил уведомен и за това, че процентът на припокриване на
площа от пресичане на заявените от него през текущата кампания парцели, спрямо
одобрените за участие по направление “Биологично растениевъдство“ е 89.48%
съгласно описание в приложена в същото писмо таблица. В писмото е посочено, че съгласно
чл.15, ал.3, т.1 от Наредба № 4, ДФ“Земеделие“, едновременно предприема
действия по прекратяване на ангажимента и по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление, когато земеделските стопани не са
спазили изискванията на чл.17, ал.1 и ал.2 от с.п.н.а. Ш. бил уведомен също, че
на основание чл.26, ал.1 от АПК ДФ“Земеделие открива производство по прекратяване
на ангажимента и издаване на АУПДВ. В писмото са посочени изплатените през
шестте години от ангажимента суми по мярка 11, направление Биологично
растениевъдство“, както за всяка година поотделно така и и общата сума на
изплатеното финансово подпомагане по направлението за целия период на
подпомагане, и бил уведомен, че в съответствие с чл.15, ал.4, т.2 , б.“г“ от
Наредба № 4 от 24.02.2015г. следва да възстанови 10 % от общата му изплатена
сума за периода , равняваща се на 8147.92 лева.
С писмото е указана възможността при несъгласие с направените констатации
да се отправят в 14-дневен срок от получаването му възражения и се представят
допълнителни доказателства. Писмото е получено от Н.Ш. на 13.10.2022г.(л.75).
Под вх. № 01-6500/5275 от 19.10.2022г.(л.165) Н.Ш. е депозирал възражение срещу уведомителното писмо
от 03.10.2022г., в което посочил че 2022г. е втора година от удължения му
ангажимент. Няма регистрирано правно
основание за 3 бр. имоти, защото са изтекли, както и че съгласно нормата на
чл.17, ал.2 от Наредба 4/2025г.удължените след 2020г. ангажименти се изпълняват
върху одобрената площ, която може да варира с процент по-голям от 10%, като
ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година площи,
при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма регистрирано
правно основание през текущата година.
На 08.11.2022г. е издаден оспорения в настоящото производство Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за
кампания 2022г. и за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/5275#2, с който заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ прекратил
поетия от Н.Д.Ш. ангажимент по мярка 11 и определил подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 8147.92 лв. Издаденият акт е получен от Н.Ш.
на 17.11.2022г.(л.78 гръб) . Жалба срещу административния акт е депозирана чрез административният
орган, където е заведена с вх. № 01-6500/5275#4 от 25.11.2022г.
Гореизложената непротиворечива фактическа обстановка се изяснява от
приобщения по делото доказателствен материа,л съдържащ се в административната
преписка и допълнително представените от страните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения
срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020г. са предмет на уреждане от Закона за
подпомагане на земеделските производители - чл. 1 т. 7 от закона. С него се
определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките
и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната
компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата
на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП в приложимата редакция органът, който приема,
проверява и взема решение по заявления за подпомагане и заявки за плащане по
схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика / ОСП/ е
Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1
от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11,
ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от
датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „
Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция
са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно
разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2,
т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а
разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият правилник на ДФ „Земеделие”
установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване
или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска
политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
С т.6 от Заповед № 03-РД/3088
от 22.08.2022г.(л.97) изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е
делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ г-жа В. И. К.,
правомощията да издава и подписва актове от оспорения в настоящото производство
вид по мярка 11“Биологично земеделие“. Предвид изложеното оспореният акт се
явява издаден от компетентен орган.
ИАА е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа подпис на издателя си.
Условията и
редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски
дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР), наричани „биологични дейности“ са предмет
на законодателна уредба в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г.
В чл.3 от наредбата е предвидено, че предмет на подпомагане по същата е прилагането на дейностите от подмерки "Плащания за преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично земеделие", включени в следните направления:1. биологично растениевъдство;2. биологично пчеларство;3. биологично животновъдство
Чл. 6, ал.1 от наредбата сочи, че биологичните
дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет
последователни години, а в ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че след
приключване на периода на ангажимента по съответното направление, същият може
да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 г.
Условията, при
които ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент са посочени
изчерпателно в чл. 15 от Наредбата, като според цитираната в обжалваният акт
ал. 3, т. 1 ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато: 1. не са изпълнили
изискванията на чл. 17, ал. 2. Предвид
изричното установяване в нормативен акт на възможността ответникът да издаде
акт с който едновременно да прекрати поет ангажимент и да установи публично
вземане , то възраженията в жалбата в тази насока, обосноваващи допуснато
процесуално нарушение не се споделят от съда.
Чл. 17, ал.1 от Наредба № 4 в
редакция към датата на издаване на акта, предвижда задължение, дейностите по
направление "биологично растениевъдство" да се извършват върху едни и
същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на
многогодишния ангажимент. Съгласно ал.2, изр.1-во на нормата, в приложимата към
датата на издаване на акта редакция, одобрената площ за извършване на дейности
по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с
не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се
припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава
четвърта на наредбата или в случаите по ал. 4 и 5. При определяне на
процентното съотношение по изречение първо ДФЗ – РА, закръгля получения
резултат до втория знак след десетичната запетая. Удължените след 2020 г.
ангажименти, съобразно чл.17, ал.2, изр.2-ро от Наредба № 4(отново в редакция към датата на издаване на обжалвания
акт) следва да се изпълняват на одобрената площ
за извършване на дейности по направление "Биологично
растениевъдство", която може да варира с процент, по-голям от 10 %, като
ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година
площи, при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма
регистрирано правно основание за текущата година. Съответно, в чл.17, ал.3 от
п.н.а. е предвидено, че при намаляване на одобрената площ по направление
"биологично растениевъдство" съгласно ал. 2 подпомаганите лица не
поемат нов ангажимент и финансовата помощ за текущата година се изчислява на
база на намалената площ.
От горецитираната нормативна уредба е
видно, че многогодишните ангажименти по мярка 11“Биологично земеделие“ се
поемат за срок от 5 години, като вече
поетия ангажимент може да бъде удължаван ежегодно, но не по късно от кампания
2022г. Видно е също и че за да отговаря на изискванията за подпомагане
кандидата за същото следва да изпълнява дейностите по направление „биологично
растениевъдство“ върху едни и същи площи за едни и същи блокове за земеделско
стопанство, като за периода на петгодишния многогодишен ангажимент одобряваната
площ може да бъде намалена с не – повече от 10% процента
при условие, че поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с
площта, за която има поет ангажимент. При удължените след 2020г. ангажименти
наредбата въвежда друга възможност - намалението да варира и с процент по-голям от
10%, стига
ангажиментът да продължава да се изпълнява върху вече одобрените през текущата
година площи и при условие, че за незаявените площи земеделският стопанин няма
регистрирано правно основание за текущата година
Следователно, материалноправните
предпоставки за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен
ангажимент по смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата са: - при изпълнение
на многогодишен ангажимент - заявяването за финансова помощ на площ, която е
намалена с повече от 10% от одобрената (референтната) за подпомагане площ или когато заявената за плащане
площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената за подпомагане
площ за съответното направление, а при удължен след 2020 г. ангажимент, макар одобрената
площ за извършване на дейности по направление "Биологично
растениевъдство" да варира с процент, по-голям от 10 %, то ангажиментът не
продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година площи, или не е
спазено условието за незаявените площи земеделският стопанин няма регистрирано
правно основание за текущата година.
Видно е, че в хипотезата на изречение
2-ро на чл.17, ал.2, нормативната уредба не въвежда изискване 90 % от площта по направлението да се
припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент.
От изложеното в обжалваният акт и уведомително писмо изх. № 01-6500/5275 от 03.10.2022г., с което е открито на основание чл.26, ал.1 от АПК производството по издаване на акта и в което също са изложени мотиви, е видно, че за да постанови съответния правен резултат органът е приел, че не е налице 90 % припокриване, а е налице 89.48% припокриване на заявените за участие за кампания 2022г. парцели спрямо одобрените парцели за участие по направление“Биологично растениевъдство и това е основание за прекратяването на поетия ангажимент от страна на ДФЗ. При издаването на оспореният акт обаче, ответникът не е взел предвид възраженията на жалбоподателя и доказателствата съдържащи се в административната преписка, относно факта, че същия за кампания 2022г. е с изпълнен петгодишен ангажимент и на практика се намира в условията на неговото второ едногодишно удължаване съгл. чл. 6, ал. 3 от Наредбата. Ответникът не е изследвал въпроса относно това дали земеделския стопанин има основание за удължаване на ангажимента, дали заявените за текущата 2022г. площи географски се припокриват с одобрените за участие в изпълнения пет годишен ангажимент, дали за незаявените за подпомагане за 2022г. площи, които са били заявени за подпомагане през многогодишния ангажимент има или не регистрирано правно основание за текущата година, така както се твърди от земеделския стопанин във депозираното от него на 19.10.2022г. възражение. В тази връзка основателни са възраженията на жалбоподателя, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение свързано с необсъждане на депозираните от него възражения постъпили в хода на проведеното административно производство. Предвид изложеното съдът намира, че при издаването на оспореният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г, са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е събрал всички относими за изясняване на релевантните факти и обстоятелства доказателства – съставляващо основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Това от своя страна е довело и до постановяване на немотивиран акт, тъй като ответникът не е дал със същия отговор на спорния в случая въпрос, въведен с възраженията на жалбоподателя свързан с това дали в конкретния казус са приложими изискванията на чл. 17, ал. 2 изр. 2-ро от Наредбата за удължен след 2020 г. ангажимент, съответно касае ли се за удължен многогодишен ангажимент по реда на чл. 6, ал.3 от Наредба №4/2015г., дейностите изпълняват ли се върху одобрените за текущата година парцели и без обсъждане на причините за отпадане на част от заявената през многогодишния ангажимент площ.
Допуснатото процесуално нарушение на практика е довело и до издаване на акта в нарушение на материалния закон, тъй като последния е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Административният орган е този, който следва да докаже, какъв е вида на подаденото заявление и защо това заявление не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата.
Отмяната на акта
, в частта на прекратяването на ангажимента, влече след себе си и отмяна на
акта в частта, с която поради прекратяването н ангажимента по мярката са
установени публични държавни вземания на основание чл. 15, ал.4, т.2б.“г“ от
Наредба №4.
Поради
изложените съображения, обжалваният административен акт следва да се отмени,
като незаконосъобразен, поради немотивираност, издаването му при допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон, дължащо се на неизяснена фактическа
обстановка. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне
по заявлението на Н.Д.Ш. за
кандидатстване по мярка 11 "Биологично растениевъдство",за кампания
2022г., като извърши повторна проверка на всички факти и обстоятелства във
връзка с подаденото от жалбоподателя заявление за кампания 2022 г., съответно
обсъди всички направени възражения по приложението на чл. 17, ал. 2 изр. 2 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. и се произнесе с надлежно мотивиран акт .
За пълнота
следва да се посочи че изложените в жалбата възражения за неспазване
разпоредбите на Наредба № 7 за прилагане на мярка 10 "Агроекология и
климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.,
съдът не следва да обсъжда доколкото относим за преценка законосъобразността на
обжалваният акт е именно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
С оглед изхода
на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, в размер на 610.00 лева от
които държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв. съобразно договор за правна защита и съдействие от 25.11.2022г.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. за кампания 2022г., и за
установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/5275#2 от 08.11.2022г. на Заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие“-РА.
ВРЪЩА преписката, на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", за ново произнасяне по подаденото от Н.Д.Ш. заявление за подпомагане за кандидатстване по мярка 11 "Биологично растениевъдство", за кампания 2022 г., съобразно указанията на съда дадени в мотивната част на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - София, да заплати на Н.Д.Ш., с ЕГН ********** *** разноски по адм.дело № 1168/2022г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 610.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението му до страните.
СЪДИЯ: