РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501798 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Г. В. против Решение № 261298/23.04.2021г., пост. по
гр.д.№ 5627/2020, ПРС, с което е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Д. Р. В. на майката Х. П. Д., като се определя местоживеенето
на детето при майката; на бащата Р. Г. В. е определен режим на лични отношения с детето Д. Р.
В., както следва: бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си два уикенда в месеца
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, с две
преспивания при бащата, както и всяка не четна година детето ще прекарва Коледните празници
при бащата за времето от 10.00 ч. на 23.12. до 17.00 ч. на 28.12. в съответната година; всяка четна
година детето ще прекарва Новогодишните празници с бащата за времето от 10.00 ч. на 29.12. до
17.00 ч. на 02.01. на следващата календарна година; Великденските празници детето ще прекарва
всяка нечетна година с бащата.; присъдена е издръжка дължима от бащата на малолетното дете в
размер на 200,00лв. месечно, считано от влизане в сила на решението на основание чл. 143 от
СК до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга законоустановена причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното изплащане, отхвърлен е иска на Р. Г. В. против Х. П. Д. с
правно основание чл. 127,ал.2 от СК и са присъдени разноски.
Жалбоподателят Р. Г. В. поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита, че съдът неправилно е преценил възможностите на родителите да отглеждат
детето, като поддържа, че той е родителят, който е в състояние да осигури по-добри условия за
живот, по-спокойна и здравословна среда за детето, особено в ситуация на карантина поради
1
корона вируса. Посочва и , че работните ангажименти на родителите предполагат той да отглежда
детето през седмицата, а майката – през уикендите. Заявява, че е съгласен на по-широк режим на
контакти с майката. Счита и неясно решението относно липсата на определяне на режим през
лятото. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което му се предоставят
родителските права над детето.
Въззиваемата страна Х. П. Д. оспорва подадената въззивна жалба. Заявява, че при
определяне на родителските права водещ следва да е интересът на детето. В случая съдът е
съобразил този интерес, като е отчел съвкупността от обстоятелства, които имат отношение към
детето. Счита, че в случая родителските права следва да бъдат възложени на този родител, който с
оглед възрастта на детето, пола и нуждата от грижи е по-способен да ги осигурява и то не само по
отношение на бита, но и досежно възпитанието и изграждането като личност. Сочи, че когато е при
баща си, за детето се грижи основно неговата баба. Изразява становище, че за развитието на детето
е от изключително значение контакта с родителя, като бабите и дядовците могат само да
подпомагат родителите, но не и за ги заместят. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, недоволен от обжалваното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се
явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намери за установено следното :
Съгл. чл.269 от ГПК съдът във въззивното производство се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта в обжалваната част, а правилността се проверява с
оглед посоченото в жалбата. Изключение от това правило има само в случаите, в които съдът
служебно следи за интересите на някоя от страните или следва да приложи императивна правна
норма.
В настоящия случай се обжалва валидно и допустимо решение. Същото е постановено от
родово и местно компетентен съд, по надлежно предявен иск за предоставяне на родителските
права.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за предоставяне на родителските права
върху малолетното дете Д., към момента на 3г. Така предявеният иск е с правно основание чл. 127,
ал.2 от СК. Това е спор между родители, които не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие
помежду си относно местоживеенето на общите им деца, упражняването на родителските права ,
личните отношения с детето и издръжката му. За да постанови обжалваното решение, съдът е
приел, че по делото се доказва майката да е осигурила отлични условия за живот на детето в дома
си, да получава подкрепата и на своите родители, да му е осигурила посещение на детско
заведение, че реално полага пълноценни грижи на него и осигурява стриктно спазване на режима
на лични контакти с бащата, без да създава никакви затруднения. Отчел е че трудовата заетост на
бащата е на сменен режим, понякога в събота и неделя, което би го затруднило да полага грижи за
детето в тези периоди. По отношение на режима на лични контакти и определил един по-разширен
режим, с цел да не се прескъсва връзката на детето с бащата.
От фактическа страна безспорно се установява от представените писмени доказателства,
че страните Р.В. и Х.Д. са родители на малолетния Д., р.***г. Няма спор и по отношение на факта,
че те са се разделили през пролетта на 2020г., като до този момент заедно са отглеждали общото
им дете.
По отношение на бащата се установява, че живее в дома на родителите си, в общо
домакинство с майка си и баба си.Трудово зает е, като от справката от ТД на НАП-Пловдив се
установява , че получава основно възнаграждение в размер на 968лв.
По отношение на майката се установява от представения нотариален акт, че жилището е
собственост на нейната баба. От справката от ТД на НАП се установява, че майката реализира
основно месечно възнаграждение в размер на 630лв.
2
От изготвените социални доклади и за двамата родители се установява, че жилищните
условия в домовете им са добри, като в дома на майката е налице и самостоятелна стая за детето,
която е обзаведена с необходимата мебелировка за дете.
От приложените служебни бележки се установява, че детето Д. е посещавал детско
заведение в с. Ч., а след постановяване на привременните мерки – такова в гр. Пловдив, където е
записан и до момента.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите П. Д., баща на
Х.Д., П. Ч. в производството по постановяване на привременните мерки, като от тези показания не
може да се направи извод за липса на родителски капацитет у някой от родителите. Свидетелят Д.
поддържа тезата на дъщеря си, че бащата на детето не го е пускал при майката и е препятствал
свижданията й с детето. В тази връзка е разпитван и полицейският инспектор Д. К., занимавал се
със сигнали , подавани от Х.Д.. Последният твърди, че не може добре са си спомни подробности
около случая, че е работил по преписката и я е предал по канален ред. Спомня си, обаче, ясно, че
Р. поискал от него да задържи личната карта на Х. за времето, през което детето е при нея и едва
след като го върне, личната й карта да бъде върната. Свидетелят категорично отказал това и
настоятелно ги посъветвал да се разберат като родители. По случая си спомня и че на няколко пъти
Х. го е търсила за съдействие, т.к. не може да се види с детето. Следва да се отбележи, че към този
момент / раздялата на родителите/ детето Д. е било само на две години.
В производството по делото са разпитвани като свидетели А. Д.- баба на Х. и Д. Р. –
майка на Р.. Първата свидетелка установява факти , свързани с твърденията на ищцата за
причините за раздялата й с ответника. Настоящата инстанция намира тези данни за неотносими.
По отношение на детето установява, че е при майката от три месеца. Живеят в жилището, което
свидетелката е предоставила изцяло за ползване. Твърди, че когато детето боледува го гледа
майката, понякога и самата свидетелка, а в момента на разпит – детето е при другата му баба.
Свидетелката Р. твърди, че не отговаря на истината твърдението на ищцата, че не й е давано
детето. Заявява, че не са дали детето на майката когато се е разделила с Р., защото нейният баща
дошъл да я вземе и бил в нетрезво състояние. След това твърди, че при посещенията на майката
заключвали входната врата, за да не избяга детето на улицата, т.е. правели това с оглед
безопасността на детето. Твърди, че откакто детето е при майката постоянно боледува, а преди
това е било едно от най-здравите деца. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р., т.к.
същите са явно тенденциозни и противоречат на показанията на инспектора от МВР, занимавал се
със случая.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че се касае за определяне
на родителските права над малолетно дете, на три години. До навършване на две годишна възраст
на детето Д., то е отглеждано от двамата си родители, като майката го е гледала целодневно. За
кратък период, след раздялата на родителите, детето е останало в дома на баща си, като за него са
се грижили баща му, баба му и прабаба му. През този период майката е била ограничавана от
бащата и семейството му – предимно бабата, да се вижда с Д., наложило се е да търси съдействие
от полицията. Показателно е свидетелството на инспектор К., който си спомня, че Р. искал от него
да задържи личните документи на майката, за да й предоставят детето за осъществяване на лични
контакти. В същото време, в периода в който детето е взето от майката по силата на
привременните мерки, не се установява тя да е имала някакво поведение, водещо до ограничаване
на контактите с бащата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1/74 г., практика, която не е
изгубила значение и при действието на СК /2009/, от значение за извода на съда кой родител да
упражнява родителските права са не отделни обстоятелства /например пол и възраст/, а
съвкупността от всички релевантни за разглеждания случай обстоятелства, които могат да са от
най-разнообразно естество: възпитателските качества на двамата родители, техният морален
облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и
възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание,
социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно
битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Повечето
от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59,
ал. 4 от действащия СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5
3
от ДР на ЗЗакрД. Така в настоящия случай, съдът намира, че и двамата родители имат желание и
възможности да отглеждат общото им дете. И двамата получават помощ и подкрепа от своите
близки, които при това са на сравнително млада възраст. Жилищните условия са добри и при
двамата, като в жилището на майката е осигурена и оборудвана самостоятелна стая на детето. И
двамата родители проявяват обич и привързаност към детето. Откъм възпитателски качества,
обаче, съдът намира, че майката Х.Д. е по-пригодния родител, т.к. от една страна тя е родителят,
който е бил целодневно с детето до навършване на две годишната му възраст, реално грижите и
възпитанието му през този период са осъществявани изцяло от нея. Детето е взе още на много
ниска възраст, при която не е целесъобразно да бъде отделяно от майка си за продължителни
периоди. В същото време , за периода на конфликта между родителите, майката е проявила по-
зрялото поведение – стремила се е да не въвлича детето в конфликти с бащата или да го прави
свидетел на такива. В същото време постоянно е търсила детето, стремяла се е да не прекъсва
връзката си с него. С оглед на изложеното, съдът намира, че родителските права над детето Д.
следва да бъдат предоставени на майката. В същия смисъл е и постановеното решение, поради
което и следва да се потвърди.
С предоставяне на родителските права на единия родител следва да бъде определен
режим на лични отношения с другия, както и дължима издръжка за детето. В случая
първоинстанционният съд е определил един справедлив и достатъчно разширен режим на лични
отношения. Пропуснал е , обаче, да постанови режим за лятото, който традиционно се определя на
един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В този смисъл
определения режим ще следва да бъде допълнен.
По отношение на дължимата издръжка, не са наведени специални оплаквания във
въззивната жалба. Доколкото съдът следи служебно за интереса на детето, то при определяне на
дължимата издръжка се взема предвид доходът на родителите, задълженията им към други
низходящи , нуждите на детето. В настоящия случай, при доходи от около 900лв. за бащата, 600лв.
за майката, липсата на алиментни задължения към други лица, съдът намира, че издръжка в размер
на общо 300лв., от които 200лв. се поемат от бащата и 100лв. от майката, която полага и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, са достатъчни за издръжката
на малолетния Д.. В същата насока е и постановеното решение, поради което и следва да се
потвърди.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което и такива не се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261298/23.04.2021г., пост. по гр.д.№ 5627/2020, ПРС.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р. Г. В., ЕГН ********** с детето Д. Р.
В., ЕГН ***, за лятото – един месец, който не съвпада с пратения годишен отпуск на майката Х. П.
Д., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4