Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 10.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12089 по
описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.03.2019
год., постановено по гр.дело №42295/2018 год. по описа на СРС, ГО, 141 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Г.К.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 136.39 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.март 2015
год. до 30.04.2017 год. в топлоснабден имот с абонатен №188790 и сумата от 39.59 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.май 2014 год. до 30.04.2017 год., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №16417/2018
год. по описа на СРС, ГО, 141 с-в – 09.03.2018 год. до окончателното им
изплащане, като искът за стойността на доставената топлинна енергия е отхвърлен
в останалата му част до пълния предявен размер от 208.57 лв. и за периода от м.май
2014 год. до 28.02.2015 год., а исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
32.14 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
представляваща стойност на топлинна енергия, за периода от 16.09.2015 год. до
01.03.2018 год. и за сумата от 7.88 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, представляваща цена на услугата дялово
разпределение, за периода от 16.09.2015 год. до 01.03.2018 год. – изцяло, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 198.46 лв., както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 21.37 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществявала при публично известни Общи условия, които били влезли в сила
спрямо ответника /който не бил упражнил правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/. В раздел
ІХ от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия“, чл. 32, ал. 1, бил
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. ответника/
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
бил изпаднал в забава. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че задълженията
на ответника за периода от м.май 2014 год. до 28.02.2015 год. са погасени по
давност, като не бил съобразил, че сумата по общата фактура, издадена през
м.юли 2015 год., ставала изискуема едва на 16.09.2015 год. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение било подадено на 09.03.2018 год., с което действие
на ищеца давността била прекъсната. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането
на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата Г.Г.К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответникът е собственик на
процесния апартамент №20, находящ се в гр.София, ж.к.“*********, ет.*, абонатен
№****** и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на доставената
през периода от м.май 2014 год. до м.април 2017 год. топлинна енергия възлиза
на 203.89 лв., а стойността на услугата дялово разпределение за същия период –
на 39.59 лв.
Спорните между страните
въпроси по същество във въззивното производство е свързан с това дали вземанията
за главници – стойност на доставена топлинна енергия, които се отнасят за
периода от м.май 2014 год. до м.февруари 2015 год. включително, са погасени по
давност, както и дали ответникът е в забава по отношение на задълженията си за
стойността на доставената топлинна енергия и извършената услуга дялово
разпределение.
Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114,
ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по
отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е
приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Съгласно действалите през процесния
период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1,
а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово
разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за месечни вноски възникват след изтичането на
съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. Т.е., в частност
тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за периода от м.май
2014 год. до м.февруари 2015 год. включително /които са само такива за месечни
вноски – според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за
посочения период с издадената изравнителна сметка е определена сума за връщане
на абоната/ е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец и е
изтекла преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №16417/2018 год.
по описа на СРС, ГО, 141 с-в – 09.03.2018 год. /чл. 422, ал. 1 ГПК/. Следователно
процесните главни вземания се явяват погасени по давност, както законосъобразно
е приел и СРС.
Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в процесната фактура, с който жалбоподателят
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Срещу изчисленията на размера на
непогасените вземания за главници, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия, за изтеклия тригодишния период до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не са наведени
оплаквания в жалбата, поради което и с оглед ограничения характер на въззивното
обжалване /чл. 269, изр. 2 ГПК/, жалбоподателят не би могъл да постигне
присъждането на суми в размери, по-големи от установените в атакувания съдебен
акт.
На следващо място, по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в
забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния
период, поради което и при правилно приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният съд
е приел, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му
част, като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.03.2019 год., постановено по гр.дело
№42295/2018 год. по описа на СРС, ГО, 141 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/