Решение по дело №4342/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2294
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20195330204342
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  

№ 2294

гр. Пловдив, 13.12.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

                                                                                        

            при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4342/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Медицински център Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление № 16- 002430 от 27.06.2019г., издадено от  директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 128, т. 2 КТ, на „Медицински център Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 / десет хиляди / лева.

В жалбата се навеждат конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи се, че същото е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Акцентира се върху обстоятелството, че наказателното постановление е издадено преди да бъдат изяснени в цялост всички, релевантни за нарушението факти. Изтъква се, както в АУАН, така и в атакуваното НП не е посочена дата, на която е извършено нарушението. Защитата твърди, че този пропуск накърнява съществено правото на защита на дружеството- жалбоподател. Сочи се, че в обжалваното НП не са изтъкнати каквито и да било мотиви, защо се налага административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 10 000лв. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост. При условията на евентуалност, моли се размерът на имуществената санкция да бъде редуциран от 10 000лв. на 1 500 лв.

В съдебно заседание, дружеството- жалбоподателят, редовно призовано,  изпраща процесуален представител в лицето на адв. Д.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се становище по същество на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител. Оспорва се жалбата. Излагат се съображения по съществото на спора. Акцентира се върху обстоятелството, че процесното нарушение е реализирано чрез бездействие. Именно и предвид това, правилно в АУАН и НП е посочена датата, на която е било дължимо трудовото възнаграждение. Следвайки това, работодателят изпада в забава, като е невъзможно да се посочи времето, до което ще продължава това бездействие. Акцентира се върху факта, че и към датата на приключване на съдебното следствие в настоящата инстанция, дължимото трудово възнаграждение на служителя не е изплатено. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено в своята цялост.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирано лице, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № З- 0058/ 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34  от ЗАНН- нарушението и нарушителят са установени на дата 06.06.2019г., при извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пловдив. АУАН е съставен на 12.06.2019г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на 27.06.2019г.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, касаещи непосочване в АУАН и атакуваното НП на дата, на която административният орган счита, че е извършено нарушението. Съвсем правилно, процесуалният представител на въззиваемата страна отбеляза в своята пледоария, че съставът на процесното нарушение се консумира чрез форма на изпълнителното деяние- „бездействие“. Неплащането на трудовото възнаграждение, в случая представлява едно продължаващо във времето състояние ( доколкото, дори и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, не бяха представени доказателства за заплащането му) . За целите на административнонаказателното производство е напълно достатъчно, че в АУАН и НП съвсем недвусмислено е отразено, че се касае за незаплащане на дължимото трудово възнаграждение на лицето Д. И. Д., за месец декември 2018г., което е следвало да бъде изплатено до 30.01.2019г. Допълнително, посочено е и принципното положение, че договореността между дружеството- жалбоподател и работещите по силата на трудов договор при него, е трудовото възнаграждение да се изплаща до 30 –то число на месеца, следващ този, за който се отнася. При това положение, то съвсем ясно е, че дружеството- жалбоподател изпада в забава, а оттам консумира и състава на процесното нарушение, на датата следваща 30- ти за съответния месец.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 06.06.2019г., служители към Дирекция „Инспекция по труда“- Пловдив извършили в сградата на дирекцията,  проверка по документи на „Медицински център Хипоталамус“ ООД. От справка за начислени и дължими трудови възнаграждения за м. декември 2018г. и фиш за работна заплата за м. декември 2018г. било установено, че „Медицински център Хипоталамус“ ООД, в качеството си на работодател, не е изплатило уговореното трудово възнаграждение на Д. И. Д., заемаща длъжност „****“, за положения от нея труд за м. декември 2018г. в размер от 1052, 03 лв. Във връзка с така констатираното, било изискано писмено обяснение „Медицински център Хипоталамус“ ООД, като изрично упълномощеното от управителя лице- С. И. С. посочил, че трудовите възнаграждения на служителите в „Медицински център Хипоталамус“ ООД се дължат до 30- то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Предвид така установеното, на 12.06.2019г., в присъствието на упълномощен представител на дружеството, св. Д.Т.Б. съставила АУАН № 16- 002430. Така съставеният АУАН бил предявен на пълномощника, последният се запознал със съдържанието му и лично го подписал без възражения.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за недвусмислено установена от показанията на св. Б. / л. 18 гръб/, която разпитана в ОСЗ, изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН от 12.06.2019г. Съдът кредитира изложеното от свидетелката, като счита, че поднесената от нея информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива. Така описаната фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежния ред към делото писмени доказателства- АУАН № 16- 002430 от 12.06.2019г., Справка за дължимите към служителите на „Медицински център Хипоталамус“ ООД трудови възнаграждения, обезщетения и неизползван отпуск, Фиш за трудово възнаграждение за м. декември, Пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя рег. № 539 от 16.03.2018г. на Н. Б.- Нотариус с район на действие РС- Пловдив, Писмена декларация от 12.06.2019г., Разписка за получено наказателно постановление, Заповед № З- 0058 от 11.02.2014г., и Справка от ТД на НАП- Пловдив / л. 22 от съд. пр/ за датата на възникване и прекратяване на трудовото правоотношение между Д. И. Д. / работник/ и „Медицински център Хипоталамус“ ООД / работодател/.

 За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че дружеството- жалбоподател е издало фиш за дължимото трудовото възнаграждение на Д. за м. декември 2018г., но и до момента на съставяне на АУАН сумата в размер от 1052, 03 лв. не е заплатена. Последното обстоятелство се установява, както от приетата по делото справка за дължими трудови възнаграждения, изходяща от жалбоподателя, така и от думите на св. Б., че до 12.06.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“ не е представено доказателство, удостоверяващо изплащането на дължимото трудово възнаграждение.

Съдът счита следното по правните аспекти на спора:

При така изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна страна, дружеството- жалбоподател е осъществило всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 128, т. 2 КТ. Съобразно цитираната норма, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Всяко едно лице, което престира работната си сила в полза на работодателя, следва своевременно да бъде възмездявано за своите усилия, чрез получаването на договореното между работодател и работник/ служител трудово възнаграждение.

В процесния случай, безспорно установено е, че лицето Д. И. Д. за периода от 25.08.2017г. до 01.04.2019г. е заемала длъжност „****“ в „Медицински център Хипоталамус“ ООД. Изясни се и че дружеството, в качеството си на работодател, е длъжно да заплаща трудовото възнаграждение на ангажираните в него работници/ служители до 30- то число на месеца, следващ този за който се отнася. Тоест, възнаграждението на Д. за м. декември 2018г. следва да бъде изплатено до 30.01.2019г. Считано от деня, следващ тази дата, при незаплащане на дължимото възнаграждение, работодателят изпада в забава, с което си бездействие консумира и състава на чл. 128, т. 2 КТ. Процесният случай е именно такъв, предвид което за настоящия съдебен състав не съществува каквото и да било съмнение, че процесното нарушение е реализирано.

По размера на наложеното наказание:

Съобразно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500лв. до 15 000 лв. В конкретния случай, доколкото се касае за юридическо лице, административнонаказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в размер от 10 000 лв. Съдът счита, че така определеният размер на санкцията е прекомерен. Нарушението е извършено за пръв път и наказващият орган не е установил наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които биха обусловили налагането на „имуществена санкция“ над минимума, посочен в цитираната норма. Предвид това, съдът счита, че в частта, касаеща размера на наложената „имуществена санкция“, атакуваното НП следва да бъде изменено и размерът й да бъде редуциран от 10 000 лв. на 1 500 лв.

По въпроса за маловажността на процесния случай:

Съобразно изричните разяснения, дадени в ТР № 3 от 10.05.2011г. на ВАС, специалният състав, разписан в глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. В тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.

В конкретния случай, отстраняване на нарушението, непосредствено след констатирането му не е последвало, тъй като дружеството- жалбоподател и към момента на приключване на съдебното следствие пред настоящата инстанция не е представило доказателство, установяващо заплащането на трудовото възнаграждение на лицето Д.. Предвид това, не следва да бъде прилагана и привилегията, разписана в чл. 415в КТ.

Съобразно гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено в частта, с която е наложена имуществена санкция, като същата бъде редуцирана от 10 000 лв. на 1 500лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16- 002430 от 27.06.2019г., издадено от  директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 128, т. 2 КТ, на „Медицински център Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ, е наложена имуществена санкция, като НАМАЛЯВА размера на същата от 10 000 / десет хиляди / лева на 1 500 / хиляда и петстотин / лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.

                                                          

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.

Вярно с оригинала.

Т.К.