Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 15.11.2017
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и трети октомври
През две хиляди и седемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: ВИОЛЕТА
МОНОВА
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
355 по описа на Районен съд-Тетевен за 2017 година,със страни:
Ищец:Г.П.Г. ***,
Ответник: М.С.М. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за промяна на режим относно родителски права и мерки относно лични отношения между родител и дете.
Ищцата твърди,че с ответникът са бивши съпрузи,като бракът им е прекратен с решение по гр.дело №342/2016г по описа на РС-Тетевен.Със същото решение било утвърдено споразумение,по силата на което родителските права върху детето С.М. С. били предоставени на бащата,а на майката бил определен свободен режим на контакт с детето.Присъдена била и месечна издръжка в размер на 105 лева,която заплаща редовно на детето си.
След прекратяване на брака напуснала семейното жилище,но с ответникът се разбрали детето им да живее при ищцата,в дома на нейната баба по майчина линия,където заживели след развода.Въпреки,че се грижела и отглеждала детето им,давала и полагащата му се издръжка на неговия баща.Това продължило около един месец.След което ответникът поискал да спазят споразумението по делото и той да поеме грижите за детето им.Тогава ищцата заминала на работа в друго населено място в град Димитровград,където се устроила и където живее и към момента.Желанието и било детето да има по-добри възможности за развитие и се надявала да срещне разбиране от страна на ответникът.Започнала работа като счетоводител от 10.10.2016г с месечно възнаграждение от 600 лева.Въпреки опитите да поговори с ответника и да се споразумеят тя да упражнява занапред родителските права върху детето,от негова страна срещала неразбиране.След заминаването и не спира да контактува с детето,заплаща редовно месечната издръжка за него,както и му купува дрешки и играчки.Всяка вечер му се обажда по телефона,взима го два пъти в месеца от петък до неделя с преспиване,в дома на нейната баба в Тетевен.Чувства,че липсва на детето,при нея детето се чувства по-спокойно и сигурно.
Напоследък разговорите с детето по телефона прекъсват често в присъствието на бащата.То започва да става нерешително,несигурно и затваря телефона,с думите,че така казва баща му.От около две седмици детето спряло да отговаря на обажданията или ако вдигне телефона разговарят буквално по две думи,след което ез да предупреди затваря.Госпожите от детската градина,която то посещава,на няколко пъти и звънят,поради силно желание на детето да я чуе и в тяхно присъствие детето и споделя,че му е мъчно за ищцата.Очевидно ,че по отношение на ищцата е формиран негативизъм и страх у детето от свободно изразяване на чувства към нея.Не е за пренебрегване и факта,че напоследък детето често и споделя,че ответникът го удря по главата и рита,когато не слуша,на което и ищцата е била свидетел.Това се е случвало и в присъствие на нейната баба,която не един път е искала да сигнализира ДСП-Тетевен.
Наскоро разбрала,че ответникът е осъждан за престъпление по чл.310 от НК,който факт е особено притеснителен и не може да бъде подминат и който не сочи на личностно израстване и положителна промяна в родителските качества на ответника за времето след развода,а напротив.
Счита,че са налице изменение на обстоятелствата,при които е бил определен първоначалния режим относно родителски права,които съществено засягат интересите на детето и с които би се подобрило положението му при другия родител,в случая при майката.Към промените спадат влошаване на условията при родителя,на когото е предоставено детето,подобряване условията на живот при другия родител.Смета,че може да предложи на детето по-добри условия на живот,в дома ,в който живее,в по-голям град,с по-добри възможности за развитие и реализация.Налице е отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител.В резултата на поведението на ответника ,чувства отчуждение на детето спрямо ищцата,страх да контактува с нея,страх свободно да изразява чувствата си към нея.Друга причина да иска промяна на мерките е агресивното поведение на ответника,което той имал по време на брака им и което продължава и сега спрямо детето им.
Моли да бъде постановено решение,с което се изменят постановените мерки с решението по гр.дело №243/2016г на РС-Тетевен относно упражняване на родителски права спрямо малолетното дете С.М. С.,местоживеене,режим на лични отношения и издръжка на детето,като се предоставят родителските права върху детето на ищцата/майката/,при която се определи да живее детето,да се определи режим на лични контакти между бащата и детето,посочен в петитума на иска,както и бъде осъден ответнкът да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 115 лева.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.Съображенията си по съществото на спора доразвива в писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от ответника,в който същият излага,че искът е допустим,но неоснователен.След развода според ответникът не са настъпили и не са налице никакви изменения в обстоятелствата,налагащи промяна на определения режим на упражняване на родителски права.Оспорва част от изложените в исковата молба обстоятелства.Твърди,че по време на фактическото съжителство между страните и брак ответникът е подкрепял ищцата във всяко нейно начинание и желание за личностно развитие.Ищцата като семейна е завършила висше образование,пътувала постоянно в България,посещавала семинари в чужбина,като през периодите и на отсъствие грижите за детето са поемани от ответникът и негови близки.През цялото време на съжителството и брак ответникът е полагал грижи за семейството и детето си,като постоянно е бил служебно ангажиран.Заплащал е разходите по семейното жилище и битовите сметки,купувал е всичко необходимо за семейството и детето.Причините за влошените отношения са контактите на ищцата по интернет с различни мъже и организиране на срещи с други мъже.След развода и заминаването на ищцата за Димитровград,бащата по никакъв начин не е възпрепятствал режимът на лични контакти с майката.Детето никога не е заявявало в разговор с бащата ,че желае да отиде при майката и че желае да живее с нея.Детето има собствен телефон,закупен от бащата и провежда разговори с майката ежедневно.Ответникът не си е позволявал да прекъсва телефонните разговори между майката и детето.След телефонните разговори с майката детето нееднократно е казвало на бащата,че майката била предоставила телефонът на мъж,за да разговаря детето с него.Разговорите на детето с този мъж всеки път карали детето да се чувства некомфортно и разстроено след приключване на телефонния разговор.Няма никакви данни за формиран негативизъм у детето или страх от свободно изразяване на чувствата от страна на бащата.Той не е извършил никакви действия и не е създавал пречки на майката или на детето за осъществяване на личните отношения между тях.С описвани от ответника действия счита,че майката по естествен път е отчуждила детето от себе си,без за това да има вина бащата.Бащата никога не си е позволил да обижда или унижава детето.Невярно е твърдението,че ищцата не е знаела,че ответникът е осъден за престъпление.Ищцата не е представила никакви доказателства за подобряване на условията на живот при нея.Няма данни за адреса на жилището,където живее,за лицата,с които детето би съжителствало,за битовите условия,при които би отглеждала детето.Няма данни за мъжът,с когото живее,какво работи,с какво се занимава,за семейното му положение,за съдимост,дали има свои деца,къде живеят те.През месец септември 2017г детето ще бъде в първи клас,което е период ,свързан с голям стрес и преместването му в този момент в непознат град,далеч от баща му,баба му и дядо му,леля му и приятелите му,откъсването от обичайната му среда може да доведе до психически и емоционални проблеми и затруднения в обучението и комуникациите на детето.
Моли съдът да не изменя постановените мерки с решението по гр.дело №243/2016г на РС-Тетевен.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.Също представя писмена защита по делото.
От дирекция „Социално подпомагане“-Тетевен е депозирано становище,в което е отразено,че в най-добър интерес на детето е двамата родители да проявят толерантност в отношенията си и приоритетно ориентират нагласите си към задоволяване в пълен обем потребностите на своето дете,чрез избор на подходящо за възрастта му учебно заведение.Да се вземе решение,с което ще се защити най-добрия интерес на детето,като спорът се реши чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане,с цел да не се нанася психологическа травма на детето.
От Дирекция „Социално подпомагане“Димитровград е депозиран социален доклад,в който е отразено,че майката/ищцата/ заявява желание и готовност да поеме грижата за сина си,демонстрира нужния родителски капацитет да отглежда и възпитава сина си,тя и съжителят и разполагат с подходящи условия за обгрижването на детето с финансови средства и подкрепяща система.Семейната среда е сигурна и стабилна.
От представените по делото писмени доказателства,обясненията на ответника по реда на чл.176 от ГПК,показанията на свидетелите Г.П. В.,П.Д. Г.,Т.Н. С.,Д. Й. Д.-П.,Д.Д.Т.,Е.С. М.,Х.Ц.Й.,П.Т.М.,С.И.Д.,В.Б.Б.,В.В.М. и заключението на вещото лице/клиничен психолог/А.Г.А. по съдебно-психологическата експертиза,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Страните по делото Г.П.Г. и М.С.М. са бивши съпрузи,като бракът им е прекратен с решение по гражданско дело №342/2016г по описа на РС-Тетевен. С решението съдът е утвърдил постигнато между съпрузите споразумение по чл.50 от СК,съгласно което родителските права върху малолетното дете на съпрузите-С.М. С.,ЕГН:**********,ще се упражняват от бащата,детето ще има местоживеене ***,а майката ще има свободен режим на лични контакти с детето,като майката се е задължила да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 105 лева,начиная от 11.07.2016 година.
След развода на страните и съгласно постановените мерки относно упражняване на родителски права и режим на лични отношения,основните грижи за отглеждането и възпитанието на детето Стилян са полагани от бащата М.М.,като регулярни срещу детето е осъществявало и с майката,при посещение от последната в град Тетевен,в жилище на своята баба –св.В.,както и чести контакти са осъществявани по телефон.
Според показанията на свидетелите без родствена връзка със страните-Т.Н. С.,Д. Й. Д.,Д.Д. Т.,Х.Ц.Й.,след раздялата/развода/ между страните,десето е добре обгрижвано и отглеждано от бащата М.М.,не са констатирали прояви на „изблици“ и физическа агресия от бащата спрямо детето,поведението на последното не се е променило.
Показанията на свидетелите,имащи родствена връзка със страните,съответно ангажираните от ищцата Г.П. В./баба на ищцата,П.Д. Г./майка на ищцата/и Е.С. М./сестра на ответника/ излагат данни за поведение на другия родител пи негови близки,отразяващи се негативно за отглеждането и възпитанието на детето.Така свидетелите В. и Г. излагат данни за проява на вербална и физическа агресия от страна на бащата спрямо детето и ищцата,за манипулиране на детето и създаване у същото на страх,за прекъсване на телефонни контакти между детето и майката. Съответно свидетелката М. за стресово поведение и състояние на детето след осъществен контакт с майката и съжителстващия с нея мъж,за поведение от страна на майката,което е провокирало нежелание н детето да контактува със своята майка/ищцата/.
През учебната 2016/2017г детето С.М. С. е записано в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка в ДГ „хх“-Тетевен.От показанията на личния лекар на детето-св.В.М.,същото е водено редовно на прегледи от бащата в рамките на календарната 2017г.,на всички имунизации.
От приложеното удостоверение за настоящ адрес/стр.12 от делото/ е видно,че ищцата е с регистриран такъв в град Д.,обл.Хасково,а от гласните доказателства и социалните доклади,че съжителства в жилище с мъж,с когото и негова близка/баба/ живеят в двуетажно жилище/къща/ в града.Ищцата и съжителстващия с нея мъж са трудово ангажирани,като заявяват общ месечен доход в размер на 1 600 лева-според социалния доклад,представен от ДСП-Димитровград,а според приложените трудови договори в общ размер около 1310 лева. Ищцата редовно заплаща определената с решението по бракоразводното дело месечна издръжка за детето С.М. С..
Ответникът работи като „администратор хотел“ в град Тетевен и получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 505 лева.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице/клиничен психолог/ А.Г.А. се установява,че психическото състояние на детето С. към момента на обследването е нестабилно и е изводимо от наличието на установен при изследването синдром на родителско отчуждение спрямо майката.Налице е констатирана от вещото лице преднамереност и предпазливост в комуникацията у детето при споделяне на преживяванията с опасения за това каква ще бъде реакцията на баща му и страх да не провокира неговия гняв и отхвърляне,който страх е изводим и обясним със съществуващата в съзнанието му възможност да загуби и родителя,с който понастоящем живее –бащата.Налице е по-силна емоционална привързаност на детето към фигурата на бащата ,което се определя от факта на продължително в последния период време съжителство с него и това,че той е основната полагаща грижа и задоволяваща базисните потребности на детето фигура.Детето се идентифицира с възприетия като по-силен родител-бащата и го подкрепя в битката му за надмощие над другия родител,което прави детето враждебно,агресивно и недоверчиво спрямо майката и постепенно го отчуждава от нея,нарушавайки важната за правилното психическо развитие на детето емоционална връзка с майката.Емоционалната връзка на детето с майката не е докрай прекъсната,но е негативно повлияна и се наблюдава дистанциране и процес на отчуждаване на детето към нея.Причините за това са от една страна преживяната неудовлетвореност ,обида и огорчение от това,че майката има отношения с друг човек,който детето възприета като част от причините родителите му да не са заедно и което автоматично нарушава потребността на всяко дете да има пълно семейство като води до емоционален дисбаланс и психически дискомфорт у него.Този факт резултира в отхвърлянето на майката,защото детето и е сърдито за наличието на друг мъж в живота и ,детето се чувства изоставено от майка си и негативното му отношение се определя от това,че то възприема като акт на изоставяне напускането и на семейството и раздялата с бащата и изборът да живее с друг мъж.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е квалифициран в доклада по делото по чл.59,ал.9 от СК-иск за изменение на определени със съдебно решение мерки относно родителски права и лични отношения между родител и дете. При решаване на делото с оглед на установената фактическа обстановка, съдът съобрази и задължителната практика на ВС, обективирана в ПП № 1/12.11.1974 г. /прието при действието на СК-1968 г. /отм./ относно основния критерий при определяне на родителя, който ще упражнява родителските права относно ненавършилото непълнолетие дете- неговия интерес, в което понятие се включват необходимостта от правилното отглеждане и възпитание, създаване на навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище, битови условия, като решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси от аспекта на всестранното развитие на личността на детето, както и посоченото в пар.1,т.5 от ДР на ЗЗДт съдържание на това, какво включва преценката на „най-добър интерес на детето”. Указанията в Постановлението са релевантни и при действието на СК-1985 г. /отм./, а според актуалната практика на ВКС, даденото с него тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК-2009 г. Изрично е посочено в Постановлението, че правната възможност да се изменят мерките относно упражняването на родителските права в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата, за което съдът следи и служебно и след като е предвидена възможност и с оглед на чл.59,ал.9 от СК, и служебно съдът да измени постановените по-рано мерки и да определи нови, като следи служебно за ефикасността на взетите мерки и правилното упражняване на родителските права. Както при първоначалното постановяване на мерките относно упражняването на родителските права желанието на родителите и това на децата и мнението на близките не са задължителни за съда, така и в случая при изменението на мерките за родителски права те следва да се обсъдят на общо основание и да се вземат предвид при оценката на събраните доказателства и с оглед интересите на детето.При спор относно упражняването на родителските права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от родителите грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага.
Разпоредбата на чл. 59, ал.
9 от СК има предвид не нови данни за стари факти, а нови обстоятелства,
настъпили след влизане в сила на решението, които са променили съществено
обстановката и начина на отглеждане и възпитание на детето така, че с оглед
интересите му се налага изменение постановените мерки и предписване на нови
/виж Р -1454-1971 г., Р-1571-1971 г. на ІІ г.о./. Към
така общо формулирана разпоредбата на чл.59,ал.9 от СК могат да се отнесат
много конкретни хипотези, но основния и смисъл е, че трябва да е налице
новосъздадена обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на
постановените мерки. Съгласно трайната съдебна практика /ППВС № 1-74 г. / при
изменение на постановените мерки относно родителските права, са от значение
както измененията засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила
съдебно решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или
променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното
си съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. За да се
постанови изменение мерките относно упражняването на родителските права по реда
на чл. 59, ал. 9 от СК е необходимо да са настъпили нови обстоятелства след постановяване
на решението и те да са предизвикали промяна в положението на децата и
ефикасността на взетите по рано мерки /ППВС-1-1974, Р 1571-1971 г. на ІІ г.о/.
Изменението трябва да бъде съществено, като се преценят промените засягащи
положението на детето с оглед интересите на последното.Избирането на тези мерки
цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят
съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за
вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. По вътрешното им
съдържание новите обстоятелства могат да имат различна проявна форма.
Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните
качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните или битовите условия, до ефикасността на определения режим на лични
контакти и т. н.
Обособена е и особена група от изменени
обстоятелства, породена от нововъзникналите права и задължения на родителите по
повод задължителното спазване на мерките по чл.59 ал.9 СК, защото тези
обстоятелства имат отношение към ефикасността на защитата на детето и на
положението му, а именно отчуждаване на детето по вина на отглеждащия
родител спрямо другия родител/т.нар. синдром на родителско отчуждение/
или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за
осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето
след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са
предоставени за упражнение родителските права или пък нарушаване по
различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане
на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи
по отношение на детето.
Във всички случаи обаче
съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на
детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото.
От приложеното
Решение №102/1107.2016г постановено по гражданско дело №342/2016г по описа на
РС-Тетевен
не може да се направи никакъв извод
относно това при какви обстоятелства са определени мерките, защото между
родителите е било постигнато споразумение
по чл.51,ал.1 от СК,което е било утвърдено от съда. За наличието на посочените
следва да се преценява в настоящото производство.
Съдът приема,че в разглеждания казус е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, при
които е било постановено предходното решение, във връзка с установеното от
съд-психологичната експертиза синдром на родителско отчуждение/PAS-синдром/,чиято симптоматика очевидно датира след раздялата
между страните-родителите на детето С.М. С..
При решаване на въпроса за промяна на
родителските права обаче съдът следва да се вземе предвид онези изменени
обстоятелства или нови обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, или
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото
разрешение. Съгласно трайно установената практика интересът на
детето е основание за възлагане на родителските права, в това число и за
промяна на мерките за упражняването му.
От представените поделото доказателства съдът
приема,че и двамата родители на малолетното дете С. притежават необходимия
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето,както и силна
мотивация за полагат грижи за него/извод,обективиран
и в становището/социален доклад/,изготвено от ДСП-Тетевен-стр.53 от делото/.И
двамата родители разполагат с финансова възможност и битови условия за
отглеждане на детето,както и могат да разчитат на помощта на трети лица/техни
близки/ .
Същевременно както в социалния
доклад/становище/изготвено от ДСП-Тетевен,така и в заключението на
съд.-психологичната експертиза е отразено,че детето е емоционално привързано
към своя баща/ответникът М./желае да живее при него,идентифицира се с
него,както и че образователните и здравни потребности на детето са обезпечени
на добро ниво.Налице е дефицит единствено в необходимостта за задоволяване на
емоционалните му потребности,в предвид и фактическата раздяла между родителите
и местоживеенето на майката в друго населено място.
Съдът приема за безспорен и факта,установен в
заключението на съд.-психологичната експертиза,за наличие на синдром на
родителско отчуждение на детето спрямо майката,като в тази насока съдът
обвързва заключението и с част от ангажираните гласни доказателства по делото.В
обясненията си в съдебно заседание обаче вещото лице А. заяви,че емоционалната
връзка между детето и майката не е прекъсната,макар и да е негативно повлияна,налице
е „начален синдром на родителско отчуждение“/стр.134 от делото/.Вещото лице
обяснява също,че „автоматично да хващаме
и изваждаме детето от сегашната семейна среда ,не би довело непременно и бързо
до промяна на отношението към майката“. По-скоро би била удачна една
професионална намеса,с оглед промяна на представите на детето за майката,касае
се за един процес с препоръка за медиация и професионално
посредничество-психологично и работа със самото дете и с родителите за преодоляване на
проблема/синдрома на родителско отчуждение/.
Съобразно изложеното настоящия решаващ състав
приема,че родителските права следва да продължат да се упражняват от бащата. Не
би могъл да се сподели довода,че променените обстоятелствата, заявени в
исковата молба и установени в хода на производството-най-вече наличието на
синдрома на родителско отчуждение на детето спрямо майката, ще доведат до по -доброто отглеждане или
възпитание на детето при промяна на упражняване на родителските права/титулярството/, респ. ще доведат до подобряване на
положението на детето, ако родителските права се упражняват от майката. Според
съда не е в интерес на детето да се внася каквато и да е промяна в мерките
относно упражняването на родителските права, тъй като то е в
такова емоционално състояние, че каквато и да е промяна ще доведе по-скоро
до емоционален срив/в предвид и по-силната привързаност на този етап от
развитието на детето към бащата и идентифицирането му с този именно родител/. Родителските
права следва да продължат да се упражняват от бащата, не защото
майката не притежава родителски качества, а защото
е необходимо да се вземе най доброто решение за детето с оглед
възрастта му и защото/както разяснява и вещото лице-специалист/ автоматичното
изваждане на детето от сегашната следа и преместването му при майката не би
довело непременно и бързо до промяна в отношението на детето към майката.
Детето се е приспособило към
живот в който ежедневно присъства бащата, чувства се
спокоен и сигурен в обкръжението, в което живее, задоволени са всичките му
потребности и не е необходимо да се внася исканата от ищцата промяна, която би
го объркала и стресирала/съобразно и установеното обстоятелство,че майката
съжителства с друг мъж,който в представите на детето е една от причините за
негативното му отношение към майката/, а е необходимо постепенно детето да
възстанови контактите с майката, като при спазване на определения
режим на лични контакти/който е свободен/ тя ще има достатъчно време да общува
с него.
По изложените съображения предявеният иск
следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ищцата следа да
заплати сторените от ответника разноски в размер на 200 лева –заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и
съдействия/стр.113 от делото/.По приложения договор с отговора на исковата
молба няма данни да заплащане на договореното възнаграждение в размер на 400
лева,поради и които тези разноски не се присъждат със съденото решение.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като
неоснователен и недоказан, предявеният от Г.П.Г.,ЕГН:********** ***,против М.С.М.,ЕГН:**********
*** с основание чл.59,ал.9 от СК,за изменение на режима на родителските права и
личните отношения между ищцата и детето на страните,определен с Решение по
гражданско дело №342/2016г по описа на РС-Тетевен,като се определи родителските
права върху детето на страните С.М. С. да се упражняват от майката,детето да
има местоживеене ***,да се определи режим на лични контакти на бащата с
детето,както и бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 115 лева.
ОСЪЖДА Г.П.Г.,ЕГН:**********
*** да заплати на М.С.М.,ЕГН:********** ***
сумата от 200.00/двеста/лева,представляваща сторени разноски в
производството-заплатено възнаграждение на адвокат.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Ловеч,в двуседмичен сок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: