Р Е Ш Е
Н И Е
№ 743/01.12.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Монтана, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември , през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Бисерка
Бойчева
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на
прокурора Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдията Бойчева административно
дело № 496/2023 г. по описа на
Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК, във връзка с чл. 110 ,във вр. с чл.101,т.1 ЗИНЗС и § 4б от ДР на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от лишения от свобода Ч.Г.А., изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ-Враца,гр. Бойчиновци към Затвора, гр. Враца, с която оспорва
издадена заповед № Л-1324/02.05.2023 г. на началника на ЗООТ „Враца“ ,гр.Бойчиновци, с
която на основание чл. 104, ал. 2
във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, потвърдена с решение № ИЗ-4722/25.05.2023
г. на началника на затвора гр. Враца, на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС.
В жалбата се твърди, че
издадената заповед е неправилна, неоснователна и незаконосъобразна, постановена в протоворечие с материалния закон и в нарушение на
административно-производствените правила.
В съдебно заседание
жалбоподателят Ч.Г.А., редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпила е молба вх. № 4501
от 10.11.2023 г. в АдмС - Монтана, в която моли делото да бъде отложено или да
бъде гледано в негово отсъствие, поради тежък здравословен проблем, който
налага лечение в СБАЛЛС-СЦЗ към Затвора София.
Ответникът по жалбата – Началник на
ЗООТ-Враца,
гр.Бойчиновци, не се явява и не се представлява
в с.з., но в писмено становище вх.№3581/08.08.2023г. излага доводи за недопустимост , респ. за
неоснователност на жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Монтана, прокурор Г*** Александрова, в съдебно заседание дава
заключение за основателност на жалбата, като сочи, че не е изпълнена предидената
в закона процедура по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, тъй като в изпълнение
разпоредбата на чл. 105, ал. 1
от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят, а
в материалите по делото липсват доказателства, че е изпълнено това изискване.
Настоящият състав на АдмС – Монтана, като взе предвид заявените факти и
обстоятелства в жалбата, както и доказателствата, представени с
административната преписка, при извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед, при условията на чл. 168 АПК на всички
основания по чл. 146, т. 1-5 АПК, намира следното.
Жалбата е
допустима. Производството е инициирано от лице, което
е адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес
да я оспори. Заповед № Л-1324/02.05.2023 г. на началника на ЗООТ-Враца,гр. Бойчиновци е оспорена по административен
ред пред началник на Затвора
гр. Враца, който с решение № ИЗ-4722/25.05.2023 г. е
отхвърлил жалбата, като
неоснователна.
По аргумент от
чл. 98, ал. 2,пр.2 от АПК в случая на
обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед.
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Неоснователно ответникът поддържа, че жалбата е недопустима, тъй
като е пропуснат 14-дневният за оспорване регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на §4б, ал. 1 от ПЗР ЗИНЗС, разпоредбите на глава
десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено
изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на
органите по изпълнение на наказанията. В оспореният административен акт не е указана
възможност за неговото оспорване по съдебен ред по реда на АПК, тоест приложение
намира разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от АПК, съгласно която когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано,
че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се
удължават на шест месеца. След като оспореният административен акт е връчен на
оспорващият на 16.05.2023 г., а жалбата му е постъпила в Административен съд Монтана
с вх. № 3510/31.07.2023г., тоест в срока по чл. 140, ал. 2 от АПК във вр. с
§4б, ал.1 от ПЗР ЗИНЗС, следва да се приеме, че е подадена в законоустановения
срок.
По отношение на заявеното твърдение
за недопустимост на жалбата, поддържано от процесуалния представител на
ответника, настоящата инстанция намира следното:
С обжалваната
заповед на л.св. Ч.Г.А. е наложено дисциплинарно
наказание по чл. 104, ал. 2
във вр. чл. 101, т. 1 от
ЗИНЗС. Чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС
гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на
началника на затвора. Чл. 102—106 от ЗИНЗС уреждат
процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 от ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл. 110 от ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни
наказания, като издадените от
началниците на затворнически общежития заповедите, подлежат на обжалване пред
началника на затвора. Действително за разлика от чл.
111 от ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк
съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно
оспорване на решението на административния съд, чл. 110
от ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по административен ред.
Обжалваната заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй
като с нея се упражнява спрямо лицето държавна принуда от страна на
специализиран орган по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия
във връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т.
8 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по
Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС. Установената
до 2020 г. практика не допуска съдебно обжалване в подобни случаи, но със
Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в
ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна
разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК, относно
оспорването на административните актове пред първата инстанция, се прилагат и в
случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални
административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието, чието решение е окончателно. С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя
принципът на инстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на
актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите
по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г.,
с който е внесено приетото изменение.
Предвид изложеното според настоящия
състав заповед № Л- 1324/02.05.2023 г. на началника на ЗООТ-ВДраца,гр. Бойчиновци,
с която на л. св. Ч.Г.А. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален
административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1
от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ инстанционен съдебен контрол
по същество.
По изложените по
- горе съображения, не се възприемат доводите на ответника за недопустимост на
депозираната от л. св. Ч.Г.А. жалба.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че жалбоподателят
изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в
затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/-Враца
,гр. Бойчиновци към затвора гр. Враца.
Оспорената заповед е издадена от
началника на ЗООТ-Враца,гр. Бойчиновци към затвора гр. Враца, за това, че на
19.04.2023 г. около 14:00 часа в ЗООТ-Враца ,гр.Бойчиновци , при обход на спалните
помещения, е установено, че няколко лишени от свобода, в т.ч. и л. св. Ч.Г.А. „притежават
дунапренови гъби без документ за собственост“. Неразрешените
вещи са иззети с протокол, а писмените обяснения по случая са дадени от л. св. Ч.Г.А.. Фактическата обстановка е констатирана в докладна записка №
6678/20.04.2023 г. изготвена от мл. експ. Р*** С***
Х*** -ДКО към затвора Враца, а
предложението за дисциплинарно наказание е изготвено от ИСДВР Д*** , ИСДВР С*** и ИСДВР П*** , където се твърди, че
посочените лишени от свобода, в т.ч. Ч.Г.А., е нарушил разпоредбата на чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС
и същото се явява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 във вр. чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС и предлагат на
основание чл. 101, ал.1 ЗИНЗС да бъде наказан с „писмено
предупреждение“. На 24.04.2023 г./поглешно
записано 24.04.2022г./ л. св. Ч.Г.А. е дал писмено обяснение. След което
съобразно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС,
характерът и тежестта на извършеното нарушение и поведението му, на основание
чл. 104, ал. 2 във вр.
чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, същият е наказан с „писмено
предупреждение“ с оспорената заповед № Л-1234/02.05.2023 г. на началника на
ЗООТ-Враца ,гр. Бойчиновци, потвърдена с
решение № ИЗ-4722/25.05.2023 г. на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС от началника на Затвора, гр. Враца.
Съгласно чл.
168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна до следните
правни изводи:
Издателят на оспорената в
настоящото производство заповед № Л- 1234/02.05.2023 г.
началник ЗООТ-Враца ,гр. Бойчиновци,
към Затвора гр. Враца е компетентно
лице по смисъла на чл. 104, ал. 2 от
ЗИНЗС, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
При издаването на
оспорваната заповед са спазени сроковете по чл. 106,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.
97, т. 1 от ЗИНЗС „Лишените от свобода не могат да: 1. внасят и държат при себе
си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и пари;“.
В оспорената заповед е посочено, че на 19.04.2023 г.
около 14:00 часа при обход на спалните помещения, е установено, че няколко
лишени от свобода, в т.ч. и л. св. Ч.Г.А.,
притежават дунапренови гъби без документ за собственост, т.е. липсва отразяване
на конкретното изпълнително деяние с което е осъществено дисциплинарното
нарушение от страна на дисциплинарно наказаното лице, тъй като законодателят е
посочил няколко хипотези на „внасят и държат при себе си“, което в конкретната
заповед не е отразено, а същото се явява съществено досежно съставомерните
признаци на извършеното деяние.
Оспорената
заповед е издадена за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1 във вр. чл. 100, ал. 2,
т. 5 от ЗИНЗ, което урежда налагане на дисциплинарно наказание на лишените от
свобода при извършени от тях дисциплинарни нарушения. Съгласно
чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние, действие или бездействие, извършено виновно
от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода. В конкретния случай не само не е
посочено в оспорената заповед какво е конкретното изпълнително деяние
осъществено от лишения от свобода посочено по-горе и уредено с правната норма
като „внасят и държат при себе си“, но и не са събрани безспорни доказателства
за наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя. Фактите събрани в
хода на административното производство и в хода на съдебното безспорно
установяват, че въпросните „дунапренови гъби/дюшеци“ са
се намирали в спалното помещение още при постъпването на л. св. Ч.Г.А. ***, а т.к. дюшек не му е предоставен, същият е ползвал
този, находящ се в спалното
помещение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и за съда при
осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт.
Отделно от това
разпоредбата на чл. 105, ал. 1
от ЗИНЗС за изслушване на лицето по отношение на което се налага дисциплинарно
наказание е изпълнена формално, без да са отразени конкретните му обяснения за
това. Ако ответникът беше спазил разписаната от законодателя процедура
за лично изслушване, обективирано в надлежен протокол отделно от дадени преди
това обяснения, би констатирал отразеното по-горе, а именно както
изпълнителното деяние, така и виновното поведение на лишения от свобода досежно
вмененото му дисциплинарно нарушение по чл. 97, т. 1 от
ЗИНЗС.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, поради което следва да отмени същата като
незаконосъобразна.
Поради което и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.
110 във вр. § 4б от ДР на ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на л. св. Ч.Г.А.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ-Враца ,гр. Бойчиновци, към затвора гр. Враца, заповед №
Л-1234/02.05.2023 г. издадена от началник ЗООТ-Враца ,гр. Бойчивоци,
с която на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, потвърдена с
решение № ИЗ-4722/25.05.2023 г. на началника на Затвора, гр. Враца.
Решението не
подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б,ал.1 от ДР на ЗИНЗС.
На основание чл.
138, ал. 3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
Административен съдия: