Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 28.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през
2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 13269
по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 20.05.2016 г./без номер/, поправено с
решение № 325155 от 29.01.2018 г., двете постантовени по гр.д. № 61444/2014 г. на СРС, 35 състав, е
признато за установено по отношение на Л.Д.К., че дължи на
„О.м.“ АД по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1 ЗЗД, сумата от 321.20 лв. за периода 22.06.2013г. до 10.07.2014г.,
представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 11.07.2014Г. до окончателното изплащане на сумата, както и по предяве-
ния иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 86
ЗЗД, сумата от 20.54 лв. представляваща мораторна лихва върху уважената част
от главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
38415/2014г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлен иска за главницата над уважената
част от 321.20 лв. до пълния предявен размер от 389.69 лв., като неоснователен
и
недоказан. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил Л.Д.К.,
да заплати на „О.м.“АД, на основаниечл.78,ал. 1 ГПК, сумата от 626.72 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата от
271.58 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
38415/2014г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете,
осъдил е „О.м.“ АД да заплати на Л.Д.К., на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
сумата от 16.44 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно
на отхвърлената част на исковете.
Решението
е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца -
С.К..
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Л.Д.К.,
в частите, в които исковете са били уважени, с искане за отмяната на решението
и отхвърляне на иска, с присъждане на разноски. Излагат се доводи за
неправилност на решението поради нарушение на процесулните правила по обсъждане
на събраните по делото доказателства и за неправилно приложение на материалния
закон. Първата група оплаквания се
отнасят до липсата на договорни тоношения между страните поради липсата
на изявление на товетницата за това, втората група- до наличието на влязло в
сила решение по предходни спороме между страните на същото основание, но за
предходен период, като с решение по гр.д.№ 12122/2013 г. на СРС, 82 състав,
потвърдено с решение по гр.д.№ 18364/2014 г. на СГС, ІV-Г в.с., искът е бил
отхвърлен, а представеното по настоящето дело споразумение е неотносимо към
настоящето дело и се отнасяло само за точно определено задължение, възникнало
преди спорното и не означавало, че ответницанта поемала траен ангажимент към
ищеца.
Въззиваемата
страна – ищец „О.м.“ АД, оспорва жалба с писмен отговор, като възразява, че не
се доказала неистиностт ана подадено от ответвицата заявление от 12.10.2007 г.,
а позозаването то нея на предходни дела било недопустимо. Моли жалбата да не се
уважава, прави и искане за присъждане на разноските за тази инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ищецът иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 389.69 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода 22.06.2013г.
до 10.07.2014г. и сумата от 20.54 лв. - законна лихва за забава за периода от
22.06.2013г. до 10.07.2014г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ТПК по гр. д. № 38415/2014г.
на 35 с-в, срещу която ответникът възразил. Ищецът претендира и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Представя доказателства, прави доказателствени
искания. Претендира направените по делото настоящето и по заповедното
производство разноски.
Ответницата в
срока по чл. 131 ТПК, е подала писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Твърди липса на облигационна връзка, тъй като не е собственик на
имота, и не е подавала представеното от ищеца заявление, оспрова в сградата да
се ползва топлинна енергия за отопление.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Поставения с въззивната жалба от ответницата въпрос
касае кое от лицата е носител на задължението за заплащане на цената на ТЕ за исковия
период: собственика или др. лице. Установено е по делото, че отпреди исковия
период третото лице-помагач на ищеца-С.К., е придобила собствеността от стефан И.С.на
13.07.2007 г., като преди това, праводателят й С.С., е сключил с праводателя на
ищеца-„Е.“ АД индивидуален договор от 12.01.2005 г. за покупко-продажба на ТЕ и
услуга дялово разпределение за процесното жилище.
На 12.10.2007 г., след закупуване на имота от
_С.К./ чийто пълномощник по сделката е била Л.К., ответника по исковете/, Л.К.
е подала до -„Е.“ АД заявление за смяна на пратидата за ап.6 на ул.Б.
63/процесния/ на нов собственик, като в бланката на заявлението е посочена като
нов собственик/наемател/ Л.Д.К.. Оспорването инстиността на това заявление не е
доказано, тъй като отвтевницата, оспорила да е положила подпис под това
заявление, не е ангажирала доказателства по оспорването-отказала се е от
допуснатата съдебно-почеркова експретиза. Наред с това, на 26.06.2008 г.
ответницата л.К. е сключила писмено споразумение с -„Е.“ АД за плащане на
задължение за ТЕ за процесното жилище в размер на общо 1739,82 лв. разсрочено,
като освен това се е задължила и да покрива в срок и текущите си задължения към
продавача за ТЕ. Истиността на втория документ не е сопорена по делото. Двата
документа сочат, че между Л.К. и -„Е.“ АД е създадено облигационно отношение по
покупко-продажба на ТЕ за битови нужди, тъй като съгласно действащия към
12.10.2007 г. ЗЕЕЕ
от 1999г. (отм.), съгласно пар.1, т.13 от ДР , „потребител“
по смисъла на закона е физическо
или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или
природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди. След като към този
момент между праводателя на ищеца и ответницата, е възникнала облигационната
връзка по продажба на ТЕ за битови нужди, и ответницата, а не собственика С.К., е станала
задължено лице за цената на ползваната ТЕ за процесното жилище. Така ответицата
Л.К. се явява и заварен потребител на топлинна енергия и съгласно пар.1, т.42
от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г. Така изградената договорна връзка е
продължила да съществува поради липсата на доказателства да е била прекратена.
ЗЕ допуска облигационно отношение давъзникне не само със собственика/носителя
на вещното право на ползване на топлоснабден имот. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.
Възражението на ответницата за влязло в сила
решение на същото основание, но за предходни периоди, с което исковете са били
отхвърлени, е направено едва с писмените бележки след приключване насутните
прения пред СРС, т.е. след срока по чл.131 от ГПК-след изтичане срока за
отговор на исковата молба, и като преклудирано не следва да се обсъжда от съда,
вкл. и същия довод по въззивната жалба.
С тристранно споразумение от 01.09.2011 г. -„Е.“
АД е прехвърлило на „С.“ ЕАД ищеца /с ново наименование “О.м.“ АД / правата и
задълженията си по индивидуалните
договори със собствениците в сградата на ул.Б. 63, вкл. и за процесния ап.6,
въз основа на решение на ОС на собствениците, което споразумение е в сила до
сключването на нови индивидуални такива, според доп.споразумение от 01.12.2011 г., тристранно
пак, с участието и на упълномощен представител на ЕС, като според
доп.споразумение не е пососен краен срок за това, следователно и към настоящем
то е в сила.
Приетите по делото и неоспорени заключения на
СТЕ и ССчЕ установяват размера на процесните вземания за главница и лихви за
забава, като се установява от СТЕ, че на отвтеницата е начислявана само цена на
ТЕ за топла вода, но не и за отполение.
СъоБразно изложеното исковете се явяват
доказани и основателни в уважените размери 321,20 л. з аглавницата и 20,54 лв.
за мораторната лихва, и решение в обжалваните части като правилно следва да се
потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени според изхода на спора.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ответник разноски за въззивното
производство остават в негова тежест. Въззиваемата
страна-ищец е направила искане за възстановяване на разноски за въззивната
инстанция, но не е представен списък по чл.80 от ГПК и няма доказателства тази
страна да е направила разноски пред възивния съд.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2016 г./без номер/,
поправено с решение № 325155 от 29.01.2018 г., двете постановени по гр.д. № 61444/2014 г. на СРС, 35 състав, в
обжалваните части.
Решението е постановено при
участието на С.К. като
трето лице - помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.