РЕШЕНИЕ
№598
25.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 664 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Т.В. ***, чрез процесуален представител – адв. З.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000133, издадена на 01.06.2021г. от полицейски инспектор при РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково(К.С.К.).
В жалбата се излага фактическа обстановка по случая и се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че същата била издадена в нарушение на материалния закон. Сочи се, че за да бъде ангажирана отговорността на оспорващата за конкретния случай, било необходимо административно-наказващият орган да докаже, че собственичката на колата е знаела, че друго лице ще ползва автомобила или тя да му е предоставила автомобила. Тези обстоятелства в случая не били налице.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Началник сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Т.В.И. е собственик на лек автомобил марка“ Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ***.
На 31.05.2021г. мл. автоконтрольор в РУ-Димитровград при ОДМВР-Хасково, съставил против Г.К.Д.от с.*** акт за установяване на административно нарушение с бл. № 360982. В акта било посочено, че на 31.05.2021г. около 18.07ч. в в края на с.***, посока М., Д. управлява лек автомобил“Рено Лагуна“ с рег. № *** под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв.номер 0057 скалата на който отчела 1.43 промила. Прието е, че с поведението си лицето е нарушило чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С акта били иззети регистрационните табели на автомобила, като АУАН бил предявен и връчен на Г.К.Д.на 31.05.2021г.
На база съставения АУАН, на 01.06.2021г. Полицейски инспектор в РУ-Димитровград към ОДМВР – Хасково е приложил по отношение на Т.В.И. с оспорената заповед № 21-0254-000133 принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП, а именно - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на 04.06.2021г., а жалбата срещу същата е била подадена на 15.06.2021г. – по поща и заведена в РУ-Димитровград на 17.06.2021г. под вх. № 254000-3832.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка,както и писмени доказателства удостоверяващи собствеността на процесният лек автомобил и в коя група ответникът е осъществявал функциите си към датата на издаване на заповедта.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок. Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, и в законоустановеният срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед №1253з-479 от 16.11.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР-Хасково. Видно е от служебна бележка рег. № 272р-21654 от 24.09.2021г. на ВПД Началник на Сектор КАПОЧР е, че издателя на заповедта към 01.06.2021г. е полицейски инспектор в група“ПК“ към РУ – Димитровград и следователно към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид.
Заповедта е обективирана в писмен вид, като при извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспорения акт.
Обжалваният акт е издаден на
основание нормата на чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на
издаване на заповедта редакция прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява ППС без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата следователно съдържа
няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – прекратяване на
регистрация на п.п.с., като в конкретния случай
във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление
на собствения на жалбоподателката автомобил от лице което не е собственик и
което е неправоспособен водач, т.е. органът е приел наличието на последната
предпоставка на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, вр. с предл.1-во на разпоредбата.
Между
страните не спорно, че на 31.05.2021г. в
18.07ч. автомобилът на жалбоподателката
е бил управляван от Г.К.Д.. Това обстоятелство се установява и от приетия без
оспорване АУАН с бл. № 360982 от 31.05.2021г. Не е спорно по делото и че лицето
управлявало лекия автомобил на жалбоподателката на 31.05.2021г. е било
неправоспособен водач на м.п.с. Оспорващата
не твърди и не представя доказателства от които да се
опровергава изложеният в оспорената заповед отрицателен факт, че лицето спрямо
което е съставен горецитираният акт за установяване на административно
нарушение не притежава СУМПС. Напротив,
от оспорващата страна е представен и обвинителен акт спрямо същото лице, в който също е посочено, че е неправоспособен водач и не притежава СУМПС.
Спорният по
делото въпрос е свързан с това елемент от фактическият състав
за прилагане на ПАМ от вида на чл. 171т.2а от ЗДвП ли е знанието на собственика
на автомобила, че превозното му средство се управлява от лице непритежаващо
съответно свидетелство за управление.
В тази
връзка съдът намира следното:
Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Конкретно, принудителна административна мярка приложена по реда на чл. 171,т.2а от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма е преустановителна по характера си, т.е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние. Това предполага към датата на издаване на административен акт за прилагане на ПАМ, административното нарушение да съществува. „Прекратяване регистрацията на п.п.с.“ обаче не съставлява санкция, т.е. административно наказание, а е принудителна административна мярка, която се налага за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС в това число на- новата такава(Решение № 961 от 23.01.2018г. по адм. дело № 10633/2017г. на ВАС и др.). Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният акт с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая, а оттук и доколкото по административните производство, нито административният орган, нито съдът следва да изследват въпроса за вината, то знанието на собственика на автомобила дали автомобила му е управляван от лице измежду посочените в чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП е изцяло иррелевантен. Неотносимо и е и обстоятелството предоставила ли е жалбоподателката автомобила си на друго лице, доколкото нормата на чл.171т.2а от ЗДвП в приложимата й редакция не е изисквала това обстоятелство да е налице, а възприема за достатъчно управлението на чужд автомобил от неправоспособно лице.
При наличие на предпоставките на чл. 171 т.2а, от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата законова норма.
Следователно от материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателката в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по - благоприятен вариант с прилагането на който би се постигнала целта на закона не е предвиден. Следва да се отбележи и че срокът за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на законоустановеният и то минимален такъв по чл.171,т.2а от ЗДвП, поради което не е налице допуснато нарушение от административният орган и в тази насока.
По изложените съображения за законосъобразност на оспорената заповед и липса на отменителни основания по чл. 146, т.1-т.5 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.В. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000133, издадена на 01.06.2021г. от полицейски инспектор при РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково(К.С.К.).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: