Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260479
гр. Пловдив, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на седми април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието
на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №
6179/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-1030-007548 от 30.12.2020 г. на М.В.М.– Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.К.Д.,
ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание
чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58, т.4, от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, излагат се аргументи за допуснати съществени
процесуални нарушения, липса на конкретизиране с какви действия е нарушил
правилата за движение по пътищата, както и се излагат аргументи за наличие на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят И.Д., редовно и
своевременно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Ц.К.
и адв. А.Н., които излагат аргументи за намаляване на наложеното наказание.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 18.07.2020 г. жалбоподателят И.Д. управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛ
350 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № **по автомагистрала „Тракия“ в посока гр.Бургас. В
автомобила се намирала и св.М.К.. Поради настъпил пътен инцидент на АМ „Тракия“
в района на км 160, обслужван административно от РУ Чирпан жалбоподателят
попаднал в образувала се колона от автомобили и спрял на място в района между
150 и 160 км. След престой в колоната около час, св.Д. забелязал, че стоящите
наоколо автомобили обръщат посоката на движение и започват да се придвижват в
посока гр.София в платното за движение на АМ „Тракия“ предназначено за движение
в посока към гр.Бургас. Това сторил и жалбоподателят, който след обръщане
посоката на движение започнал да управлява автомобила си в платното
предназначено за движение в посока гр.Бургас, като се придвижвал в посока
гр.София в аварийната лента за движение на АМ „Тракия“. В района на км 150
действията му били забелязани от *** при група „**“ при сектор „СПС“ гр.Пловдив
– св.П.Д., който спрял автомобила за проверка. След като установил
самоличността на водача и последният не представил контролен талон към
притежаваното СУМПС, св.Д. съставил спрямо жалбоподателят И.К.Д. акт за
установяване на административно нарушение за допуснати нарушения на чл.58, т.4
от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения АУАН с
отбелязване, че възразява срещу неправомерно съставения акт, без да посочи
конкретно с какво не е съгласен. В законоустановения срок не постъпили писмени
възражения срещу съставения АУАН. Въз основа на съставения АУАН било издадено
процесното НП.
В хода на съдебното следствие, разпитан като свидетел, полицейският
служител П.Д., който сочи въз основа на
какво е съставил АУАН спрямо жалбоподателят, като сочи липса на конкретен
спомен по отношение на обстоятелството дали И.Д. се е движил в аварийната лента
на магистралата или в някоя от лентите за движение. Показанията на св.Д. съдът
кредитира с доверие, доколкото не се оборват от други доказателства по делото,
а сочената липса на спомен за посоченото обстоятелство не може да стане причина
показанията му да бъдат изцяло отхвърлени.
По делото е разпитана като свидетел и пътувалата в автомобила св.М.К..
Показанията на същата не се оборват от други доказателства по делото, поради
което и се кредитират с доверие от съдебния състав почти изцяло. Не се
кредитират с доверие единствено показанията и по отношение на това, че след
като са били спрени за проверка покрай тях са преминали 5-10 автомобила без да
бъдат спрени. Показанията на св.К.в тази част не се подкрепят от други
доказателства по делото, поради което и не се кредитират с доверие в тази им
част.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
АУАН, НП, справка АНД, оправомощителни заповеди, пълномощно, писма от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски при ОД на МВР Пловдив и РУ
Чирпан при ОД на МВР Стара Загора, копие от АУАН, НП, протокол за ПТП и
документи на водача допуснал ПТП в района на км 160 на АМ „Тракия“ на дата
18.07.2020 г., извадка от онлайн медия за настъпилия пътен инцидент.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
АУАН и НП са съставени от компетентни лица, което се доказва от приложените
по делото оправомощителни заповеди и са съставени в законоустановените срокове
за съставяне на АУАН и издаване на НП.
При така
изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на
визираните в НП нарушения по чл.58, т.4, от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП. По отношение на първото нарушение – това по чл.58, т.4 от ЗДвП съдът
отчита следното :
Със законовата разпоредба на чл.58 от ЗДвП са въведени следните забрани за
водачите на МПС при движението им по автомагистрала : 1. да спира пътното
превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за
това места; 2.
да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната
ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е прекъсната; 3. да се движи или
спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство; 4 да
се движи в платното за насрещно движение. В
конкретния случай от доказателствата по делото се доказва категорично, че
жалбоподателят И.Д. е управлявал на сочената дата и място лек автомобил в
посока гр.София, като се е движил в платното за гр.Бургас. Следва да се счита
за доказано и че това управление е било в лентата за принудително спиране. С
оглед на тези факти следва да се обсъди дали дадената в НП и АУАН правна
квалификация е правилна или не. За да се отговори на този въпрос следва да се
съпоставят понятията лента за движение и платно за движение, както и да се
тълкуват законовите разпоредби на чл.58, т.3 и т.4 от ЗДвП. Легална дефиниция
на понятията лента за движение и пътно платно е дадена в § 6, т.2 и т.3 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Така съгласно т.2 от сочената разпоредба "Пътна лента" е надлъжна
част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на
недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго, а съгласно т.3 от тази разпоредба
„пътно платно“ е
общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение,
видимо отделени едно от друго. Легална
дефиниция на лента за принудително спиране на автомагистрала не се съдържа в ЗДвП. Независимо от
това обаче при граматическо тълкуване на понятието лента за принудително
спиране се достига до извод, че законодателят третира този участък от
автомагистралата като място със специално предназначение, но той притежава
всички изисквания на лента за движение, за да се приеме за такава част от
автомагистралата. Този извод се извежда от самата разпоредба на т,3 от чл.58 на ЗДвП, съгласно която в тази лента е забранено движението и спирането, но са
допуснати изключения от законодателят - при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство.
Даденото изброяване е изчерпателно и именно то води на извод, че тази част от
автомагистралата е със специално предназначение и следва да се използва
единствено и само при допуснатите от законодателя изключения, тъй като това са
обстоятелства от съществена важност за осигуряване безопасността на движението
по автомагистралата. На следващо място няма спор по делото по какъв начин е
сигнализирана лентата за принудително спиране и че същата съдържа всички
характеристики посочени в легалната дефиниция за пътна лента. Въпросите, които
възникват в конкретния случай и са от значение за преценката осъществено ли е соченото
нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП са дали лентата за принудително спиране на
автомагистралата е част от платното за движение, както и дали разпоредбата на
чл.58, т.3 от ЗДвП се явява специална по отношение на тази на чл.58, т.4 от ЗДвП или не. По отношение на първия поставен въпрос с оглед на легалните
дефиниции на ЗДвП съдът счита, че няма основание да се приеме, че лентата за
принудително спиране не е част от пътното платно, тъй като съгласно дефиницията
на понятието пътно платно това представлява общия сбор от ширината на пътните
ленти, т.е. пътното платно е обобщаващо понятие и съдържа имплицитно в себе си
понятието пътна лента. Доколкото вече беше посочено, че и лентата за
принудително спиране на автомагистралата се явява пътна лента, следва да се
направи изводът, че тя също е част от платното за движение. Що се касае до това
дали разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП е специална по отношение на тази на
чл.58, т.4 от ЗДвП и като специална към обща изключва приложението и съдът
счита, че няма как да се направи такъв извод. На първо място следва да се
посочи, че двете разпоредби имат различно приложно поле и не се съотнасят като
обща към специална, а са при режим на поглъщане от по-тежката от тях. Според
настоящия съдебен състав разпоредбата на чл.58, т.4 от ЗДвП въздига в
административно нарушение всяко движение в платното за насрещно движение на
автомагистрала, като включва в себе си и такова по лентата за принудително
спиране. За да направи този извод съдът отчита следните обстоятелства : на
първо място вече беше установено, че лентата за принудително спиране на
автомагистрала е част от платното за движение и в този смисъл би могла да бъде
непосредствено място, на което да бъде осъществено нарушение на правилата за
движение по пътищата. От друга страна при преценката коя разпоредба предвижда
по-тежко административно нарушение следва да се отчитат обстоятелствата на
самите административни нарушения. В конкретния случай движението в платно за
насрещно движение създава значително по-сериозна опасност за движението от това
в лента за принудително спиране, ако последното се осъществява в посоката за
движение указана за конкретното платно за движение. Това е така, тъй като при
необосновано движение по лентата за принудително спиране съществува риск от
пътен инцидент, но същият е многократно по-висок при движение срещу потока на
движение. От друга страна следва да се отчита, че лентата за принудително
спиране е част от платното за движение и същата не се изключва във всички
случаи от приложното поле на чл.58, т.4 от ЗДвП, тъй като за да бъде
квалифицирано деянието с такава правна квалификация следва да се установят и
допълнителни обстоятелства – управлението на МПС да е в насрещното движение,
т.е. срещу разрешената посока на движение. С оглед на това съдът счита, че
разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП визира единствено нарушения касаещи
управление на МПС в лентата за принудително спиране, но в посоката указана за
движение и не може да изключи приложимостта на разпоредбата на чл.58, т.4 от ЗДвП, тъй като ЗДвП не предвижда в себе си възможност понятието платно за
движение да се разбира различно от легалната дефиниция, т.е. в аналогични
случаи да не се включва в платното за движение конкретна пътна лента. С оглед
на това и съдът счита, че разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП не се явява
специална по отношение на тази на чл.58, т.4 от ЗДвП, а приложното поле на т.3
се простира единствено и само до случаи, в които се констатира управление на
МПС в тази лента извън указаните изключения, но само и единствено в посоката на
движение разрешена за конкретното пътно платно. Следва да се отчете в случая и
един от основните принципи на административно наказателното материално право и
на материалното наказателно право, което се прилага субсидиарно, а именно това,
че при установяване на административни нарушения /респ.престъпления/ съдържащи
признаците на няколко административни нарушения, които се конкурират помежду
си, деянието се квалифицира по по-тежкия състав на административно нарушение. С
оглед на посоченото по-горе съдът счита, че това се явява разпоредбата на
чл.58, т.4 от ЗДвП и именно тя е следвало да бъде приложена в случая при
установените факти. С даването на тази правна квалификация както
актосъставителя, така и наказващия орган са приложи правилно материалния закон.
С оглед на всичко посочено дотук съдът счита, че категорично е доказано
осъществяване на нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП от страна на
жалбоподателят.
По отношение на другото нарушение – това по чл.100, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП по делото не са ангажирани доказателства, които да оборят
направените констатации в АУАН за непредставяне от жалбоподателят на контролен талон към СУМПС.
С оглед на показанията на св.Д. и презумптивната доказателствена сила на
редовно съставения АУАН, съдът счита, че е доказано осъществяването и на това
нарушение от страна на жалбоподателят.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай,
както в АУАН, така и в НП са описани достатъчно ясно установените при
проверката факти и са спазени законовите изисквания на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Описани са ясно действията на жалбоподателя по
управление на МПС, място и време на това управление, както и че същото е било в
платното за насрещно движение на АМ „Тракия“. Описано е също така и какви
документи не е представил при проверката жалбоподателят. С оглед на всичко това
според настоящия съдебен състав са описани всички съставомерни действия на
жалбоподателят, за да разбере последният какви факти са преценени от
актосъставителя и наказващия орган като такива, с които се осъществяват
административните нарушения, чиято правна квалификация е дадена в съставените
надлежно АУАН и НП.
С оглед на всички тези обстоятелства съдът счита, че липсват основания да
се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено. С оглед на
това и предвид установената компетентност на служителите съставили АУАН и НП, няма
как да се приеме, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство.
Що се касае до наложените санкции и за двете нарушения те са предвидени в
твърд размер и наказващия орган е няма възможност за индивидуализация.
Следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав в конкретния случай
не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. За да се
приеме едно нарушение за маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН следва да
се установи то да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на такива нарушения. В конкретния случай липсват основания да
се приеме, че обществената опасност на нарушението по чл.58, т.4 от ЗДвП се
отличава със значително по-ниска степен
в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Това е така, тъй като
обстоятелството, че е настъпило тежко ПТП не се явява основателна причина за
обръщане посоката на движение на автомагистралата и движение в платното за
насрещно движение. Тези действия в конкретната ситуация са още по-опасни от
обикновено, тъй като при настъпил вече сериозен пътен инцидент така се създават
предпоставки за настъпването на още такива инциденти. От друга страна
движението в аварийната лента в посока обратна на движение създава сериозни
предпоставки и за затрудняване оказването на помощ на пострадали лица и
предприемането на други действия по преодоляване последиците от пътния
инцидент, ако такива са необходими от компетентните за това органи. В
конкретния случай такива действия няма данни да са се наложили, но към момента
на предприемане на противоправното си поведение жалбоподателят не е бил наясно
дали това е необходимо или не. Не намалява обществената опасност на деянието и
поведението на множество други участници в движението, които са осъществили
идентични нарушения с това на жалбоподателят, доколкото това допълнително е
създавало сериозна опасност от нови инциденти. Не на последно място следва да
се посочи, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че
движението по АМ „Тракия“ в посока гр.Бургас е било изцяло спряно, тъй като не
са оборени показанията на св.Д., че макар и бавно трафикът е бил пропускан. С
оглед на всичко това съдът счита, че при преценката на конкретното нарушение с
оглед на обстоятелствата, при които е извършено не се налага извод за наличие
на основания да се приеме, че то е маловажен случай. Тази преценка се затвърждава и от
обстоятелствата, че спрямо нарушителят са налагани и други санкции за
осъществени нарушения на ЗДвП, както и от това, че при проверката е установено
още едно административно нарушение – непредставяне на контролен талон към СУМПС
на водача. Що се касае до това второ нарушени и по отношение на него, според
съда не може да се приеме, че е налице основание да се приеме то за маловажно.
Както вече беше посочено в конкретния случай при проверката е установено и
друго административно нарушение, а по отношение на жалбоподателят са били
налагани и други административни наказания за нарушения на ЗДвП, макар и малко
на брой. С оглед на всичко това съдът счита, че преценявани поотделно и в
тяхната съвкупност, установените нарушения не се явяват маловажни случаи и не е
основание за което и да било от тях да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-007548 от 30.12.2020 г. на М.В.М.– Началник Група към
ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.К.Д., ЕГН **********
е било наложено административно наказание
на основание чл.178ж, ал.1, пр.2
от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение на чл.58, т.4, от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.