РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Ямбол, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.Ант. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330102257 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от БНП ППФ С.А.”-Ф., чрез „БНП ППФ С.А.-
клон България”, представлявано от юриск. Н.М., срещу ИВ. Н. К. от с.О.,
обл.Я.. В нея се твърди, че между страните на 24.09.2019г. е сключен Договор
за потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ ********* с първоначален кредитен лимит в размер на 2000 лева. При
усвояване на суми чрез картата за кредитополучателя възниква задължение да
погасява в срок минимална месечна вноска –променлива величина, размерът
на която зависи от усвоената сума. Дължи лихва върху усвоения размер на
кредита за времето на ползването му. Предвидена е възможност
кредитополучателят да се възползва от услугата „Превод на пари по сметка"
(чл.3 от договора) и услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора" (чл.4). На 24.09.2019 г. длъжникът се е възползвал
от последната възможност и е извършено усвояване чрез покупка на
изплащане на стоки и услуги с код на усвояването *********. Падежът на
вноските е всяко 1-во число на месеца. Длъжникът е преустановил
плащанията на 01.08.2020 г.. При забава на една или повече месечни
погасителни вноски дължи обезщетение за забава в размер на действащата
1
законна лихва за периода на забавата. Вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска. Вземането е станало изискуемо в целия му размер, за което
кредиторът е изпратил на 10.09.2020 г. и уведомление до длъжника.
Кредиторът е блокирал използването на картата. Неплатени са главница в
размер на 1 299,69 лева, възнаградителна лихва -42,39 лева от 01.08.2020 г. до
10.09.2020 г., 68,51 лева -мораторна лихва от 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови
решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца
горепосочените суми, ведно със законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ ***2019 г. на ЯРС. Предявени са и евентуално съединени
осъдителни искове за същите суми. Иска се присъждане и на разноските в
настоящото производство и съдебните разноски в заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба
исковете се поддържат.
В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва
исковете като неоснователни. Възраженията си основава на фактите, че
длъжникът не е подписал договора за кредит между страните, а не са
представени общите условия към него с подпис на всяка страница. Сочи, че
липсват доказателства, че длъжникът е получил заемната сума от ищеца.
Оспорва получаването на кредитната карта от ответника. Намира за
неуточнен размера на договорената главница и на претендираната такава.
Възразява, че кредиторът не е уведомил длъжника за обявената предсрочна
изискуемост и такава не е настъпила. Оспорва и размера на претенцията за
лихва и действителността на същата, посочена на стр.8 от договора, поради
това, че годишният лихвен процент -35% надвишава трикратния размер на
законната лихва. Клаузата счита за нищожна поради противоречие с добрите
нрави съгласно чл. 26 от ЗЗД. Оспорва се действителността на договора за
кредит на осн. чл.22 от ЗПК. Излагат се твърдения за неспазване на
изискванията на ЗПК: чл.11 ал.2 относно общите условия, каквито не са
2
представени; чл.8 относно преддоговорната информация- също
непредставена, чл.11 ал.1 т.10-относно липсата на ГПР. Сочи се, че липсва
ясна методика за изчисляване на референтния ЛП, липсва информацията по
чл.11 ал.1 т.12, както и постоянен адрес на длъжника по ал.1 т.3.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от
фактическа страна следното:
Представени са Усвояване № ********* на кредит № ********* от
24.09.2019г., електронно подписано от ответника и Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
********* от 24.09.2019г. – също електронно подписан от ответника. В
първия документ е удостоверено, че се е извършило усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит, при обща
цена на стоките-матрак, скрин, аксесоари за мебели и спален комплект- 1052
лв., с размер на кредита-1146,68 лв., включващ и застраховка „Сигурност на
плащанията” със застрахователна премия от 94,68 лв. Месечната погасителна
вноска е 111,61 лв. и броят на вноските -12, за периода от 01.11.2019г. до
01.10.2020 г., като всяка една от тях е дължима на 1-во число на месеца.
Общата стойност на плащанията е 1339,32 лв. и ГПР 32,66 %. Лихвеният
процент е фиксиран -28,59 %. Усвояването съдържа и погасителен план. С
Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта страните са се договорили за отпускане на
револвиращ потребителски кредит в размер на 1500 лв., като на
кредитополучателя се издава кредитна карта, с която може да извършва
различни операции –теглене в брой от банкомат, плащане чрез терминални
устройства и др. услуги. Предвидена е възможност кредитополучателят да
ползва услугата „Превод на пари по сметка" (чл.3 от договора) и услугата
„Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора"
(чл.4), като за всяко ползване на тази услуга е уговорено да се подписва
приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на
трансакцията. Месечните погасителни вноски съгласно чл.13 се правят до 1
число на месеца, следващ издаването на месечното извлечение (по чл.12-до 15
число на месеца), най-малко в минимален размер, съгласно тарифата по
договора. Според чл.17, при забава на една или повече месечни погасителни
вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. В чл.20 се съдържат данни, че ГПР е изчислен
3
при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с неизменни
до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. В чл.29 е
уговорено, че кредиторът ще осигурява непрекъсната информация и
клиентско обслужване относно ползването на кредитната карта, по
изброените в текста начини. В края на договора е удостоверено от страните,
че кредитополучателят е получил екземпляр от него, преддоговорна
информация и Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта. В
таблица след този текст се съдържат параметрите на договора- лихвения
процент -35%, ГПР 44,90 %, минималната погасителна вноска според размера
на усвоения кредитен лимит.
Договорът за кредит е представен и на електронен носител.
Поради направеното от ответника оспорване на истинността на Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ********* от 24.09.2019 г. и приложенията му-Усвояване
*********, Съгласие за обработка на лични данни, както и на Обратна
разписка на „Еконт“ № ******** съдът е открил производство по чл. 193 от
ГПК за проверка на истинността им.
Представеното Съгласие за обработка на лични данни също е
електронно подписано от ответника. Обратната разписка на „Еконт“ №
******** от 07.10.2019 г. съдържа негов ръкописен подпис. Съгласно
заключението на вещото лице по графологичната експертиза, подписът е
положен лично от ответника, като изводът на експерта е категоричен. В
обратната разписка е отбелязана като пратка „*********“.
В заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се сочи, че
за договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит (подобно на
овърдрафта) не се изготвя погасителен план, което е в пряка връзка с неговия
характер. Не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде
усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са
известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на
погасяване, затова и не е фиксиран размерът на месечната погасителна
вноска. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя
възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина. В случая чрез договора първоначално
4
е финансирана покупка на стоки, чието плащане е извършено посредством
кредитната карта *********. Първоначалният кредитен лимит по кредитна
карта е 1500 лв., а считано от 16.04.2020 г. е увеличен на 2 000 лв. Усвояван е
и погасяван неколкократно. Последно усвояване е направено на 06.03.2020 г.
чрез теглене на АТМ, видно от таблицата към заключението на в.л..
В периода от 30.10.2019 г. до 31.07.2020 г. има постъпили плащания
общо от 4 295,49 лв. С платените суми за периода 30.10.2019 г. - 08.11.2019 г.
в обш размер на 1 556,57 лв. са погасени предсрочно задълженията за
покупката на стоки, възникнали на 24.09.2019 г., и част от изтеглените след
това суми в брой и други покупки, направени до датата на последното
плащане. С платените суми за периода 25.11.2019 г. - 09.12.2019 г. в размер
общо на 2 058,92 лв. са погасени всички задължения към датата на
последното плащане. С платените суми за периода 04.02.2020 г. - 31.07.2020 г.
в общ размер от 680лв. са погасени част от задълженията за покупка на стоки
и изтеглени суми в брой към датата на последното плащане. Към 25.03.2021 г.
размерът на задълженията на ответника е общо 1 401,76 лв.: непогасена
главница -1 359,37 лв. и възнаградителна лихва за периода 01.08.2020 г. -
10.09.2020 г. – 42,39 лв. Мораторната лихва за забава върху непогасената
главница за периода 08.09.2020 г. - 16.03.2021 г. е 71,75 лв.
По делото е представена Последна покана до ответника от 10.09.2020 г.,
съдържаща изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и размера на
задълженията.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № ***/2021г. на ЯРС. Книжата са връчени на
длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и
евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.9 от ЗПК вр.
чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД. В случая вземанията на ищеца произтичат от договор
за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в
Закона за потребителския кредит.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото е оспорено подписването на договора от ответника, както и
на приложенията към него и обратната разписка. Ръкописно е подписан само
последният документ.
Съобразно чл. 180 от ГПК частният документ има формална
доказателствена сила: счита се, че посоченият издател е автор на
волеизявлението в него. Законовата презумпция по настоящото дело не е
оборена. От заключението по графологичната експертиза категорично се
установява подписването от ответника на обратната разписка,
удостоверяваща получаването на пратка с номера на договора за кредит.
Самият договор за кредит е подписан по електронен път от ответника.
Представен е по делото на хартиен и електронен носител. Касае се за
електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Според разпоредбата на чл.3 ал.1,
електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък
"Регламент (ЕС) № 910/2014", т.е. - всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. Съгласно ал.2 на чл.3 от закона, писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно
изявление. Според чл. 2 ал.1 електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и представяне на информацията, а според ал.2 може да съдържа и
6
несловесна информация.
Съгласно чл. 184 от ГПК електронният документ може да бъде
представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от
страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. Ако съдът не разполага с технически средства и
специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния
документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени
в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на
документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай
истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото
съдебно заседание. Поради оспорване на документа още в отговора на
исковата молба съдът е открил производство за проверка на автентичността
му, като е указал доказателствената тежест на оспорващата страна по чл. 193
ал.3 от ГПК, вкл. необходимостта от техническа експертиза за проверка на
електронния подпис. Страната обаче не е ангажирала доказателства в
подкрепа на оспорването. Поради това на осн. чл. 194 ал.2 от ГПК следва да
бъде признато от съда, че оспорването не е доказано.
От представеното Усвояване и от заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза се установи, че длъжникът е използвал
първоначално услугата „Покупка на изплащане“, като е получил финансиране
от кредитора на закупуването на стоки, като връщането на сумите е
посредством кредитната карта. Параметрите на тази трансакция са описани в
приложението „Усвояване“ съобразно чл.4 от договора. Извършено е
предсрочно погасяване на тези задължения. Съгласно заключението на
вещото лице кредитната карта е използвана и за плащане на цената на други
закупени стоки и за теглене на парични суми. Въз основа на всички тези
обстоятелства следва изводът, че е налице реално предоставен заем.
Възраженията на особения представител са неоснователни. От сключения
договор са възникнали права и задължения за страните. Това, че не са
представени общите условия към него, не препятства съдебната защита на
правата, които са накърнени.
Оспорването на действителността на договора за кредит на осн. чл.22 от
ЗПК е неоснователно. Чл. 22 урежда такава недействителност в няколко
хипотези: когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
7
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
Не могат да бъдат споделени твърденията за неспазване на
изискванията на чл.11 ал.2 относно общите условия, доколкото такива не са
представени, за да бъде установено несъответствие със закона. Нито ищецът е
основал вземанията си на конкретна разпоредба от тях. Непредставянето на
ОУ би имало за последица недоказаност на претенциите, основани на техни
клаузи, а не недействителност на договора за кредит.
Изискванията на чл.8 относно преддоговорната информация от една
страна са спазени -от съдържанието на договора е видно, че длъжникът е
запознат с всички необходими елементи на сделката, като договорът съдържа
и изрична декларация от ответника, че му е предоставена нужната
преддоговорна информация. Самият закон от друга страна не урежда като
последица от непредоставянето на информацията недействителност на
договора. Разпоредбите относно недействителността са императивни и не
могат да се тълкуват разширително.
Оспорването на действителността на договора за кредит като
противоречащ на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК- поради липса на ГПР, е неоснователно.
В договора е посочен съгласно изискванията на закона годишния процент на
разходите по кредита-44,90 %. Последният отговаря на законовото изискване
да не надвишава петкратния размер на законната лихва (чл. 19, ал. 4 от ЗПК).
В чл.20 от договора са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Неоснователно е възражението относно липсата на ясна методика за
формиране на референтния лихвен процент, както изисква чл.11 ал.1 т.9а. В
случая е договорена фиксирана лихва, а не референтна и изискването за
посочената методика е неприложимо.
Неоснователно е възражението относно липса на информацията по чл.11
ал.1 т.12 от ЗПК- информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
8
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В чл.29 от договора е
уговорено, че кредиторът ще осигурява непрекъсната информация и
клиентско обслужване относно ползването на кредитната карта, по
изброените в текста начини. Както сочи вещото лице, за договорите от
отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит (подобно на овърдрафта) не се
изготвя погасителен план, което е в пряка връзка с неговия характер.
Непосочването на постоянен адрес на длъжника по ал.1 т.3 съгласно
чл.22 не е предпоставка за недействителност на договора за потребителски
кредит. Длъжникът е предоставил настоящ адрес и същият е записан в
договора.
Възражението за неуточнен размер на договорената главница и на
претендираната такава също не може да бъде споделено. В договора за
кредит е посочен размерът, който може да бъде усвоен посредством кредитна
карта, а в приложението „Усвояване“ също е посочен конкретния усвоен
размер при ползване на услугата „Покупка на изплащане“. Претендира се
неплатената част от усвоената чрез последващи тегления главница, както е
установило вещото лице.
Възражението, че кредиторът не е уведомил длъжника за обявената
предсрочна изискуемост и такава не е настъпила, е основателно. Няма данни
да е връчена приложената Последна покана. Същевременно обаче падежите
на месечните задължения са настъпили (1-во число на месеца, следващ
издаването на месечните извлечения, обсъдени от вещото лице). Вземанията
са изискуеми.
Оспорването на размера на претенцията за лихва и действителността на
същата, поради това, че годишният лихвен процент -35% надвишава
трикратния размер на законната лихва, е неоснователно. Клаузата не може да
бъде приета за нищожна поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.
26 от ЗЗД. Според по-новата съдебна практика, разрешения, обявяващи
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
9
размер на законната лихва, са били релевантни преди приемането на чл. 19,
ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.).
Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния
процент на разходите по потребителски кредити, не е съществувал
нормативен текст, регулиращ оскъпяването на кредита, съдът е следвало да
изхожда от общите правни принципи и морални норми. Законовите
разпоредби регламентират по императивен начин предела на оскъпяване на
кредита (годишният процент на разходите да не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България). Т.е., ако разходите по кредита са само възнаградителни лихви,
законът допуска техният размер да надвишава трикратния размер на
законната лихва. В случая ГЛП от 35 % е съобразен с обстоятелството, че се
касае за необезпечен заем, предоставен от небанкова финансова институция,
който е високорисков за кредитора, обуславящ заплащане на по-висока
възнаградителна лихва, както се изтъква в съдебната практика (решения по
гр.д.№ 374/2020г., гр.д.№ 193/2020 г., двете на ЯОС). Застъпено е и
становище, че 35 % лихва незначително надвишава трикратния размер на
законната лихва, ако за база се приеме 0% ОЛП плюс 10 пункта, т.е. такава
клауза за не води до нищожност на договора.
Длъжникът не е извършил плащания на главницата и възнаградителната
лихва и е изпаднал в забава. Поради това дължи и обезщетение за последната.
Искът за главница е основателен –изчисленият от вещото лице размер я
надвишава. Следва да бъде уважен. Следва да се уважи искът за
възнаградителна лихва, изчислена от вещото лице в същия размер.
Основателен е искът за мораторна лихва- в заключението дължимата
мораторна лихва е изчислена в по-висок размер.
Съдът не обсъжда направените едва в пледоарията по същество
възражения на ответната страна за анатоцизъм, като несвоевременно заявени
и преклудирани. Тъй като не са направени в срока за отговор на исковата
молба, не са докладвани по реда на чл. 146 от ГПК и не са събирани
доказателства във връзка с тях.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва
да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК. Дължимата за настоящото
10
производство ДТ е 28,21 лв. Надвнесената подлежи на връщане. Ответникът
дължи и направените от съда разноски за вещо лице съобразно т.7 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
Приема за установено, че ИВ. Н. К. от с.О., обл.Я., с ЕГН **********,
дължи на „БНП ППФ С.А.”, П., рег. № ******, чрез „БНП ППФ С.А.”, клон
България, ЕИК: ************, със седалище/адрес на управление: гр. С., ***,
по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ********* от 24.09.2019 г.: главница - 1 299,69
лева, възнаградителна лихва - 42,39 лева за периода от 01.08.2020 г. до
10.09.2020 г., 68,51 лева -мораторна лихва за периода от 08.09.2020 г. до
16.03.2021 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 25.03.2021 г.
до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА ИВ. Н. К. от с.О., обл.Я. да заплати на БНП ППФ С.А.”, П.,
рег. № ******, чрез „БНП ППФ С.А.”, клон България направените по
заповедното производство разноски в размер на 78,21 лв., както и
направените по настоящото дело разноски в размер на 636,95 лв..
ОСЪЖДА ИВ. Н. К. от с.О., обл.Я. да заплати по сметката на ЯРС
съдебни разноски в размер на 164,75 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11