Р
Е Ш Е Н И Е №134
гр.Силистра, 10.01.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор……….…..,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело №76 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Б.Х.А. ***, подадена чрез представител по пълномощие адв.И.К. ***,
срещу Ревизионен акт
№Р-03001920003321-091-001/23.12.2020г.,потвърден с Решение
№21/22.03.2021г., издадено по реда на чл.155 ал.2 ДОПК от органа по чл.152 ал.2 ДОПК, относно установените задължения: - за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за
периода 2015-2018г.; - за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
периода 2014-2018г.;-за ДДС за данъчни периоди:м.01.2017г.- м.04.2019г.;- за
ДОО;- за здравно осигуряване и - за универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се лица.
Оспорващият твърди,че обжалваният РА е
немотивиран и необоснован, като доминират съображенията,че неправилно бил
приложен редът по чл.122 ДОПК, довел до неадекватно определяне изобщо на основа
за облагане с данъци,в ракурса на чл. 122 ал.2 и чл.124 ДОПК. Счита, че нито
едно от приложените основания от чл.122 ал. 1 т.1,т.2,т.4,т.5 и т.7 ДОПК (Уведомление от 20.08.20г. по чл.124 ал.1 ДОПК на л.229
-л.230) не било доказано,а почивало на предположения,тъй като
не били събрани обяснения от всички установени лица, пътували до Германия с
жалбоподателя, а само от някои, което компрометирало извода за наличие на
основанието за прилагане на особения ред за извършване на ревизията.В този
контекст поддържа и оплакване за допуснати тежки нарушения на базовите принципи
на данъчното ревизионно производство от чл.3-чл.5 ДОПК-за
обективност,самостоятелност и служебно начало.Твърди още,че била нарушена
регламентацията от чл.122 ал. ДОПК при определяне на данъчната основа по
особения ред,което я отдалечавало чувствително от действителната такава.Същата
не била изчислена по аналог,а на базата на недоказано предположение,че всички
пътували с жалбоподателя лица,без децата и роднините му,са заплащали
транспортната услуга,което не съответствало на установените факти в ревизията.
Категорично оспорва и възприетата методика от
приходните органи при определяне размера на разходите за процесната
дейност,вкл. определените разходни норми на горива на автомобилите, които не
били съобразени с конкретното им техническо състояние,респ. летни/зимни условия
и др.Поддържа и довод,че неправилно е прието пътуване до крайната дестинация -
гр.Мюнхен на всички от справката на МВР гр. Силистра,при наличието на обяснения
на трети лица (напр:Р.А.Р.-пътувал до
гр.Букурещ, Румъния) в друг смисъл.Възразява срещу
методиката на изчисляване на приетия „недостиг на парични средства за 2104г.“ в
размер на 4663.35 лв.,като твърди,че в таблицата на л.16-л.18 от РД (л.85-гръб-л.86-гръб),не било отчетено начално салдо,както и не били
отразени коректно парични средства като входящ паричен поток по т.4-„доходи от
стопанска дейност като ЕТ“.В този контекст поддържа, че Ф.Б.(баща на съпругата му) през 2014г., му дарил сумата от 7000 лева за
закупуване на автомобил, за което представил Договор за дарение от 09.06.14г. (л.58), ирелевиран от
ответния орган като частен документ без достоверна дата и съдържание,както и
без установеност на реалната възможност на дарителя да се разпореди по
процесния начин със сума в такъв размер.Развива съображения за прилагане на
„общоприета методика на НАП“,при която при липса на данни за начално салдо, се
приемат 5000 лева.
Възразява и срещу определения размер на задължението
за ДДС, като оспорва датата на достигане за регистрация,по аргумент от чл.96
ал.1 ЗДДС.Акцент е поставен върху твърдение, че при определяне на облагаемия
оборот, данъчните служители са включили и изрично посочените като „приход
автомобил на името на В.“ 2014г. (Мерцедес
Спринтер с рег.№***), с който именно, през цялата
2014г. и до продажбата му на 27.07.15г. (л.331-л.334),са
извършвани превозни услуги до Германия и обратно от жалбоподателя и Г.И.О.(втори шофьор, съгласно констатациите на
ответника).Оспорва и приложената данъчна ставка от 15% по чл.48 ал.2 ЗДДФЛ,защото жалбоподателят не бил извършвал дейност като ЕТ и никога не бил
регистриран в ТР,поради което счита,че следва да бъдат обложени доходите му
като такива на физическо лице със ставка от 10%.
Развива оплаквания за неправилност на
изводите на приходните органи относно характера на доходите,получени от „СТП
2003“ООД,че същите били доходи от извършена работа по извънтрудово
правоотношение. Оспорва и начина на облагането им по чл.29 ал.1 т.3 ЗДДФЛ, във
връзка с чл.26 ал.1-ал.6 ЗДДФЛ.В контекста на горните възражения поддържа и
неправилност на облагането на доходите за трите данъчни периоди-2016г.,2017г. и
2018г.,за които са налице данни,че данъкът по ЗДДФЛ е удържан и изплатен от
платеца на дохода и повторното му облагане, водело до забранения резултат за
двойно облагане с един и същ данък,на един и същ доход,като нюансът е в
приложената ставка-при платеца на дохода- 10%,а с оспорения РА - 15%.
Оспорва изцяло и изводите за
дължимост на определените задължителни осигурителни вноски, и в трите им
части,защото атакуваният размер на признати доходи от превоз на пътници до
Германия и обратно, пряко рефлектирал върху определените осигурителни доходи по
месеци и години,с оглед на тяхното изравняване.Акцентира върху довод за липса
на законова презумпция в чл.124а ДОПК, че определените основи за облагане с
данъци по реда на чл.122 ал.2 ДОПК,са формирани от доходи от трудова дейност,
което изцяло изключвало задължителното осигуряване, по аргумент от чл.4,вр. с
чл.6 ал.2 чл.10 ал.1 КСО и §1 т.3 КСО.Твърди,че е нямал нормативно задължение
да се регистрира като самоосигуряващо се лице, както и че не можело да се
приеме,че цялата сума, легнала в основата на определените задължителни
осигуровки за ДОО,ЗЗО и ДЗПО-УПФ,била резултат от трудова дейност по смисъла на
чл.4 КСО. Изрично възразява срещу включването в осигурителния доход за 2014г.
на сумата приета за„недостиг на касовата наличност“,за която не съществували
правила (житейски или нормативни) да бъде определена като доход от трудова дейност.В
този контекст възразява и срещу констатациите на ответния орган, че сумите
получени от „СТП 2003“ООД представлявали доходи на Б.А. за положен личен труд
без трудово правоотношение с платеца им от 01.01.2014г. (трудов договор има сключен на 01.03.2016г. до 2018г.) Тълкувайки приложената разпоредба на чл.4 ал.3 т.2 и
т.4 КСО,при установения факт,че жалбоподателят не е бил регистриран като
тютюнопроизводител (л.233-гръб), което ирелевира т.4, настоява, че същият не попада в
кръга на лицата, лимитативно изброени в т.2 - ЕТ, собственици или съдружници в
ТД и физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, какъвто
жалбоподателят не е. Действително била настъпила законова промяна в чл.4 ал.3
т.2 КСО с ДВ,бр.102/18г.- в сила от 01.01.2019г.,която практически е
ирелевантна за ревизирания период и с която, в обхвата на приложената от
ответния орган разпоредба,вече са включени и „лицата, които се облагат по реда
на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ“. Поставен в този ракурс оспореният РА, в частта му за
определените ЗОВ, намира за незаконосъобразен, защото „СТП 2003“ООД като платец
на дохода,е било длъжно да начисли и изплати към бюджета дължимите социални и
здравни осигурителни вноски,щом сумите са по извънтрудово правоотношение и
жалбоподателят не е декларирал,че е самоосигуряващ се.
В обобщение на горните оплаквания, с жалбата се твърди
наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3 и 4 ДОПК,във връзка с
чл.146 т.3, т.4 и т.5 АПК допуснати съществени нарушения на данъчноревизионните
правила,неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с
нормативната цел. Главното възражение обаче, е свързано с твърдение за
неправилно приложение на закона, но се оспорва и процесуалната дейност и
формираните в резултат от нея,изводи относно приложението на чл.122 ал.2 ДОПК.
Последното било довело до неправилно определяне на разходите за релевираната
превозна дейност,пряко рефлектиращи върху определената основа по особения ред
за облагане с данъци. Ето защо се счита,че единственото законосъобразно
разрешение на спора, е отмяна на оспорения РА, щом не са били налице основания
за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122-чл.124 ДОПК, а формираните
изводи в неговия обхват, били несъответни на материалните данъчни
закони.Претендира съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.1089).
Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите чрез
представител по пълномощие гл.юрисконсулт И.Й. (л.764),оспорва изцяло
жалбата.Излага аргументи в подкрепа на главните решаващи изводи на органа по
приходите,като счита,че не са налице съмнения относно приложимостта на особения
ред по чл.122 ДОПК за провеждане на процесната ревизия,както и че оспорващият е
извършвал през продължителен период от време (01.01.2014г.-31.05.2019г., вкл. е
започнал през 2013г.-л.329-л.331, в такива обеми и честота,че вече е следвало
да бъде водена по търговски начин,съгласно чл.1 ал.3 ТЗ) независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл.3 ал.1 ЗДДС), тъй като многократно, редовно и по занятие е осъществявал превози от
България до Германия на различен брой пътници,получавайки доходи от тези
транспортни услуги.Със становище на л. 1087 от делото оспорва заключението по
приетата Съдебно-счетоводна експертиза, в частта ѝ на установените
разходи за процесната транспортна дейност, с които е намалена данъчната основа
за облагане по съответните материални закони и за които разходи липсват
първични счетоводни документи,когато същите надвишават признатите от органите
по приходите по данъчни периоди.Макар и разликата да е малка,произтичаща от
възприетия по-голям разход на гориво в зимните месеци, приети за три от
ответния орган, а вещото лице ги е разширило до пет, а други разминавания в
елементите на разходите за процесната дейност между РА и ССЕ няма.Платените
застраховки, местни данъци и др. са установени документално.А щом ССЕ,в
оспорената ѝ част, не е извършена на базата на доказателства за
действителни разходи (количества заредено гориво;в коя държава;при каква
цена;вид гориво и т.н.), то същата следвало да се ирелевира.Освен това,
жалбоподателят с Писмено обяснение вх.№110/06.01.2020г. (л.520-л.521) е
признал/приел, че цената на пътуванията е изчислена на база 120 евро на пътник
в периода 2015г.-2019г.,а за 2014г.- 90 евро на пътник,които са изцяло
съобразени от приходния орган.Поддържа всички аргументи от оспореното
потвърдително Решение №21/22.03.2021г. и настоява за пълното отхвърляне на
жалбата. Претендира присъждане в полза на ответната администрация на съдебни
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,съгласно правилото от
чл.161 ДОПК, вр. с чл.8 ал.1 т.4 от Тарифа №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, от 3132.76 лева съответстващо на материален
интерес от 86 758.63 лева.
Производството
е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във връзка с §2 ДР ДОПК и чл.145 и следващите
от АПК.
Съдът, като обсъди изложените в
жалбата доводи и, становището на ответния решаващ орган, след преценка на
доказателствата по делото, прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
активно легитимирано лице - адресат на оспорения РА; при спазване на срока по
чл.156 ал.1 ДОПК, след изчерпване на процедурата по глава Осемнадесета, във
връзка с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност е Ревизионен акт
№Р-0300 **********-091-001/23.12.2020г.,потвърден с Решение
№21/22.03.2021г.,издадено от Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Варна при ЦУ на
НАП, относно установените задължения: - за годишен и авансов данък (чл.48 ал.2) ЗДДФЛ
за периода 2015-2018г.; - за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ
за периода 2014-2018г.; - за ДДС за данъчни периоди: м.01.2017г.- м.04.2019г.;
- за ДОО; - за здравно осигуряване и - за универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се лица. С него са установени в тежест на Б.Х.А. задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски,както следва: 1.Данък (годишен и авансов) на ЕТ по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2015г. в размер на
259.00лв. и лихва на основание чл.175 ДОПК във връзка със Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) от 122.03 лв.;
за 2016г. в размер на 1786.00 лв. и лихва от 660.87 лв.; за 2017г.
в размер на 1941.00 лв. и лихва от 521.95 лв.; за 2018г. в размер на
1345.00 лв. и лихва от 225.31 лв.; 2.Данък
върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ - за 2014г. в размер
на 833.00 лв. и лихва от 477.76 лв.; за 2015г. в размер на 324.00 лв. и
лихва от 152.66 лв.; за 2016г. в размер на 12.00 лв. и лихва от 4.48
лв.; за 2017г. в размер на -28.00 лв. и за 2018г. в размер на
-45.00 лева; 3.Задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
за данъчни периоди:м.01.2017г.- м.април.2019г.,включително в размер общо
на 40 753.00 лв. и лихва от 10 927 лева; 4.Задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо
се лице по КСО в размер на 645.12 лева за 2014г. и лихва от 417.13 лева;
в размер на 858.55 лева за 2015г. и лихва от 452.10 лева; в размер на
2581.69 лева за 2016г. и лихва от 1002.06 лева; в размер на 3014.86 лева
за 2017г. и лихва от 866.24 лева; в размер на 2693.87 лева за 2018г.
и лихва от 517.31 лева, както и до 01.05.2019г. -414.40 лева и лихва от
69.97 лева; 5.Задължителни вноски за
ДЗПО-УПФ: за 2014г. от 252.00 лв. и лихва 162.93 лв.; за
2015г. от 335.37 лв. и лихва 176.59
лв.; за 2016г. от 1008.47 лева и
лихва 391.42 лв.; за 2017г. от 1092.34 лв. и лихва 313.85 лв.; за 2018г. от 910.09
лева и лихва 174.47 лева и до
01.05.19г.- от 140.00 лева и лихва 23.64 лева; 6.Задължителни
здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер
на 403.20 лв. за 2014г., ведно с лихва от 260.70 лв.; в размер на 536.60
лв. за 2015г., ведно с лихва от 282.61 лв.; в размер на 1613.56 лв. за
2016г.,ведно с лихва от 626.95лв.; в размер на 1747.74 лв. за 2017г.,
ведно с лихва от 502.17 лв.; в размер на 1456.14 лв. за 2018г., ведно с
лихва от 279.62 лева и в размер на224.00 лв. до 01.05.2019г. с лихва от 37.82
лева, ИЛИ общо установени публични задължения са в размер на
67 108.00 лева и лихвите за просрочия към тях в общ размер от
19 650.63 лева.
Ревизионното производство е образувано
съгласно чл.112 ал.1 ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-03001920003321-020-001/08.06.2020г.(л.745),изменена със заповед ЗИЗВР
№Р-03001920003321-020-002/03.09.2020г.(л.743) - двете надлежно връчени по
електронен път на ревизираното лице.Обхватът на възложената ревизия е определен
до установяване на: 1.Задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.; 2.Задължения за данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 ЗДДФЛ за период: 01.01.2014г.-31.12.2018г.; 3.Задължения за
данък върху добавената стойност за период:30.01.2017г.-31.05.2019г.; 4.
Задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за ДЗПО-УПФ и ЗЗОВ за
самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2014г. до 31.05.2019г.,като е
определен краен срок за завършване на ревизията - 13.11.2020г.Заповедите са
издадени от Б.С.С.,изпълняващ длъжността „Началник на сектор„Ревизии“ в
Дирекция „Контрол“ при ТД НАП Варна, изрично определен за лице, което да
възлага ревизии,съгласно чл.112 ал.2 т.1 ДОПК и Заповед №Д-2273/20.12.2018г.
(л.37). Разпоредено е ревизията да бъде извършена от А.Г.Н. - главен инспектор
по приходите (ръководител на ревизията) и К.М.К.- главен инспектор по
приходите, което е в съответствие с нормативната регулация от чл.113 ал.6 ДОПК,във връзка с чл.7 ал.1 т.4 и чл.11 ал.1 т.1 от Закона за Националната
агенция за приходите (ЗНАП) и приложените Заповеди на л.769 от делото.
С Протокол
№Р-03001920003321-ППД-001/15.07.2020г. (л.363) са приобщени събраните документи
по реда на ДОПК по повод на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол
№ПФ-03001919000853-073-001/05.06.2020г.,с подробно описание на доказателствата,намиращи
се от л.389 до л.742 от делото.В този обсег са Протоколите от извършени
насрещни проверки на лица, пътували с жалбоподателя до Германия и
свидетелстващи за договорените и платени суми за превоза, липсата на документи
за други факти от значение за случая; писмените обяснения (първоначалните на оспорващия - л.671-л.674); както и Писмо с рег.№342000-4689/12.04.2019г. от
Директора на ОД на МВР гр.Силистра,съдържащо подробно приложение на всички
регистрирани задгранични пътувания с автомобили с регистрационни номера, както
следва:***; ***; ***; ***; ***; ***; *** и *** - на Б.Х.А., както и с рег.№***
„Мерцедес Спринтер“ на В.Ф. А. (негова съпруга) за
периода:01.01.2014г.-10.04.2019г.,включително часа на прЕ.аване на границата,
трите имена на пътувалите лица, ведно с ЕГН и номер на лична карта
(л.473-л.505).
След извършена справка в информационната система на
НАП, с цел установяване на лицата,които са част от семейството на Б.Х.А.,броят
на установените пътници от приложението към писмото на МВР, е намален с броя на
лицата, за които е установено, че са част от семейството му. Установено е още,
че често пътувалите с автомобилите на жалбоподателя лица - Г.И.О.и Ф.К.А.,включително
и без присъствието му, са били втори водачи или са управлявали самостоятелно
процесните МПС- собственост на Б.А..Съгласно представените от последния
счетоводни регистри (Дневници и оборотни и хронологични ведомости -
л.122-л.179) тези лица са изключени от броя на пътниците, за които са
начислявани приходи от услуги на съответните дати. Освен това, същите са
разпитани в съдебното производство и само потвърждават системния характер на извършваната по занятие превозна
дейност от жалбоподателя, с цел получаване на редовен доход. Как са били
уредени отношенията между тях,е извън предмета на настоящия контрол, но никой
от двамата свидетели не е в състояние да посочи и не посочва конкретни
пътувания- дата, брой пътници, конкретен маршрут. Съвсем общо, извън
представите за пълно до-казване, твърдят, че често на приятелска основа,
жалбоподателят им предоставял собствените си автомобили, без никакво
обезщетение.Тези показания не са годни да оборят нормативната презумпция от
чл.124 ал.2 ДОПК за извършвана именно от Б.Х.А.,с негови автомобили, независима
икономическа дейност с цел получаване на редовен доход (потвърдено и от
отразяванията в представените от него в хода на ревизията Дневници и
хронологични и оборотни ведомости). В този контекст е без значение кой е управлявал
МПС и дали неговият собственик е участвал в пътуването. Ето защо като
неоснователно,следва да бъде отклонено възражението му,че неправилно приходният
орган е приел за реализирани от него доходи от всички пътувания по справката на
МВР, а е следвало да изключи тези от тях, в които не е участвал Б.А..
Последното ирелевира и заключенията на ССЕ в съответните варианти определящи
размер на доходи и облагаема основа от превози, в които не е участвал
оспорващият.
Констатациите на органите по приходите, след анализ на
приобщените протоколи от насрещни проверки и писмени обяснения и сведения от
трети лица,релевантни за определяне размера на укритите приходи
(л.659-л.665;л.689-л.732),са обосновали верния извод за укрити доходи във
връзка с извършваната по търговски начин транспортна дейност от
жалбоподателя.Изводът се потвърждава и от представените от същия счетоводни
ведомости и Дневници,съдържащи информация за получени приходи и направени
разходи от Б.Х. по години от превоз на пътници до Германия. С оглед на това
заключение и изведеното по-горе за липса на счетоводна отчетност съгласно ЗСч,
която да дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане,приходните органи са приели за безспорни основанията от чл.122 ал.1
т.2 и т.4 ДОПК,за което изпратили на основание чл.124 ал.1 ДОПК,Уведомление
№Р-03001920003321-113-001/20.08.2020г. до жалбоподателя,че ревизията ще бъде
извършена по реда на чл.122 ДОПК, получено на 28.08.2020г. (л.229-л.230).
Същият е подал Декларациите по чл.124 ал.3 ДОПК по години от обхвата на
ревизията (л.206-л. 225), но не е изразил изрично становище по констатациите на
ревизиращия екип. Изпратено е и Уведомление
№Р-03001920003321-139-001/20.08.2020г. по чл.17 ал.1 т.2 ДОПК, също получено на
28.08.20г. (л.226-л.228). Освен установените приходи от транспортната дейност
на Б.А., данъчните служители са извършили анализ и на разходите за същата (при
липсата на първични документи за тях), приемайки за критерий при преценка на
разхода за гориво- сухопътно разстояние от 2150 км. до гр.Хамбург,Германия,
което съответства и на записванията в Дневниците на жалбоподателя. Съобразили
са статистическите данни за цените на горивата през периода 2014г.-2019г.,вкл.
за стойността на винетните такси за отделните държави по процесното направление,
а за колите, които не са пътували редовно, са взети предвид цените за месечни
винетки.Установили са сумите за задължителната застраховка „ГО“ на МПС (л.289-л.328) и за местните данъци за
автомобилите (л.238-л.241)- стр.8-10 РД.
Обсъденият по-горе факт, свързан с наличието на втори
шофьор при повечето превози до Германия (Г.И.О.и Ф.К.А.) е преценен в полза на
жалбоподателя като за тяхното пътуване, заедно с него или самостоятелно, не са
изчислявани доходи при формиране на облагаемата основа, което кореспондира с
извода за извършваните от тях превози в интерес на независимата икономическа
дейност на Б.Х.А..Как са уреждани взаимоотношенията между тях е въпрос,стоящ
извън предмета на настоящия процес.
В хода на
ревизията не са представени първични документи - пътни листи или други, които
да удостоверят направленията, по които са пътували съответните автомобили,
междинни и крайни спирки, съответно изминати километри, на базата на които да
се определят разходите за горива, както и документи за платени винетни такси,
резервни части, масла и др. Заведеното счетоводство не се основава на
документална обоснованост и отразените данни по счетоводните сметки не могат да
се приемат като действителни данни във връзка с осъществяваната стопанска
дейност от физическото лице по превоз на пътници от начална точка в България до
гр.Мюнхен, Германия.В същия смисъл е и заключението на вещото лице по въпрос 2
от приетата (основна) ССЕ,установило съществени разминавания в източниците на
релевантна информация, като някои от пътуванията според справката от МВР не са
отразени в съответния месец в Дневниците на Б. и счетоводните ведомости и
обратно, същите съдържат записвания за месеци,за които не са отразени пътувания
в справката на Гранична полиция. Последното е мотивирало заключение на вещото
лице, че липсата на обвързващи начални и крайни салда, приключителни
статии,отсъствието на първични счетоводни документи и точна хронология по дати
за всяка една операция, характеризират посочените документи като „справки“,а не
като вторични счетоводни регистри от една счетоводна система. Следователно,
жалбоподателят не е водил счетоводна отчетност съгласно ЗСч и представените
дневници и ведомости не дават възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, което сочи с категоричност на основанието от чл.122 ал.1 т.4 ДОПК за
извършване на ревизията по особения ред.
Освен това,ревизиращите органи са установили, че Б.Х.А.
е местно физическо лице без регистрация като ЕТ.Живее заедно със съпругата си В.Ф.
А. и непълнолетното им дете Е. Б.Х. (р. на 16.10.2006г.-л.679). На В.А. е
извършена ревизия със сходен предметен обхват, по която е издаден РА
№Р-03001921920002756-091-001/16.11.2020г. (л.771-л.795) - необжалван.Видно от
последния е,че не са определяни публични задължения за доходи от превозна
дейност с регистрирания на името на В.Ф. А. автомобил с рег.№***, марка
„Мерцедес Спринтер 212 Д-КА“,като в данъчната преписка липсва доказателство за
времето и начина на придобиването му, но същото не е спорно между страните.
Отделен е въпросът с преценката на режима,в който е придобит от В.А. въпросният
автомобил (по време на брака или преди него; по възмезден или безвъзмезден начин
и т.н.),но така или иначе, правилно приходните органи са приели, че същият е
използван активно в деловата дейност на жалбоподателя и не са отделяни
генерираните с него доходи за В.А..Нещо повече,такива не само не са установени
от приходните органи при извършената ѝ ревизия, но и от справката на МВР
е видно, че почти всички пътувания до Германия и обратно, с горния автомобил,
са извършвани лично от жалбоподателя (често е присъствал като втори шофьор и Г.О.).
Не е без значение и обстоятелството, че на 27.07.2015г. автомобилът е продаден
от двамата като съпрузи (а не със съгласието на съпруга несобственик), видно от
договора на л. 509 от делото,което сочи,че същият е бил СИО (сключен граждански
брак през 2005г. -л.680) и е ползван от жалбоподателя в процесната по делото
превозна дейност на пътници до Германия,както правилно е приел и ответният
орган. Последното налага да бъде отклонено като неоснователно възражението на
оспорващия, че следва да бъдат изключени доходите, реализирани от превозите с
автомобил с рег.№***, защото нашето законодателство е базирано на принципа на
индивидуалното данъчно облагане, който в случая не е нарушен. Неправилно
процесуалният представител на жалбоподателя счита,че били обединени доходи,
придобити от двамата съпрузи поотделно,което било недопустимо,но и не се
установява(Вж. Протокол от с.з. 20.05.21г.). Последното налага да бъдат
ирелевирани вариантите от ССЕ свързани с изключване от облагаемите доходи на
жалбоподателя реализираните с автомобила, регистриран на В.Ф. А.. Същественото
в случая е това, че съпругата не е извършвала дейност по превоз на пътници до
Германия (видно от справката на МВР тя не е пътувала нито веднъж) и не е
генерирала доходи от такава, което правилно е установено от приходните органи.
С въпросния автомобил, много активно, почти постоянно, през цялата 2014г. и до
продажбата му - през м.07.2015г.,са извършвани превози до гр. Мюнхен, Германия
от Б.А., придружаван често от Г.О..
Установявайки обстоятелствата по чл.122 ал.1 т. 1 и
т.2 ДОПК, приходните органи са изпратили Уведомление до ревизираното лице на
основание чл.124 ал.1 ДОПК и Уведомление на основание чл.17 ал.1 т.2 ДОПК -
двете надлежно връчени по електронен път на оспорващия. Последният е подал и
Декларациите по чл.124 ал.3 ДОПК, от които не се установяват обстоятелства по
чл.123 ДОПК. В срока от чл.117 ал.1 ДОПК е издаден Ревизионен доклад
№Р-03001920003321-092-001/08.12.2020г. (л.78-л.107), връчен по електронен път
на жалбоподателя на 08.12.2020г. (л.107-гръб). По реда и в срока от чл.117 ал.5 ДОПК,не е подал възражение. На
основание чл.119 ал.2 ДОПК е издаден оспореният Ревизионен акт.В хода на
контролното производство, ответният орган е потвърдил изцяло изводите на
органите по приходите.
В рамките на ревизията е било установено още, че
жалбоподателят в периода 2007-2015г. не е подавал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ,в т.ч. и
като земеделски производител. През 2016г., 2017г. и 2018г. са подадени ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ, като в Приложение №3 е деклариран доход като земеделски производител,
без регистрация, с 40% разходи за дейността.Оспорващият е в трудово
правоотношение на длъжност „шофьор на лек автомобил до 9 места“ в „СТП
2003“ООД,считано от 29.02.2016г. (л.404) Осигуряването е започнало от
01.03.2016г., като преди това от 2007г. и до започване на дейност като
самоосигуряващо се лице,вкл. до 2019г., не е подавал декларации за започване на
такава. Преди сключването на трудовия договор, обаче, жалбоподателят е
получавал ежегодно доходи от същото дружество „СТП 2003“ООД,в което не е
съдружник, т.е. извършвало е дейност в извънтрудови условия, или - за собствена
сметка. С жалбата твърди (а и в хода на ревизията),че получените парични
средства от дружеството представлявали субсидии по Наредба №3/17.02.2015г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за предаден тютюн
в периода 2007-2009г. Същият не е бил регистриран като тютюнопроизводител
(л.233-гръб) според отговор на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, а
няма данни и да е вписан като Земеделски производител през посочените години и
до 2019г. „СТП 2003“ООД обаче е регистрирано като земеделски производител и
само то има право да получава субсидии съгласно горната Наредба №3/15г.Правилно
в тази връзка приходните органи са
отбелязали (стр.12 РД), че всякакви други разпределения от дружеството
на средства получени като субсидии на трети лица нямат същия характер и
представляват други доходи, различни от субсидиите, изплащани на физически
лица. Ето защо тези доходи на жалбоподателя са приети като доходи от извънтрудови
правоотношения с дружеството.Така формираният извод е верен и прави
неоснователно възражението на жалбоподателя в обратния смисъл, поради което
същото следва да бъде отхвърлено. В същото ООД жалбоподателят е назначен през
2016г. по ТПО,след което е започнало и осигуряването му. За изплатените му суми
(л.738-л.742) приети за доход от работа без ТПО, приходният орган е приспаднал
25% разходи за дейността и вярно е определил подлежащите на облагане доходи от
тази дейност.Обсъдил е задълбочено и подадените ГДД по чл.50 ЗДДФЛ от
оспорващия след 2016г. и е извършил съпоставка на имущественото и финансово
състояние на физическото лице по години. (Вж.Ревизионен доклад стр.16-18 за
2014г.)Установен е недостиг на парични средства или доходи само за 2014г. в
размер на 4663.35 лева,което органът е приел за обстоятелство по т.7 на ал.1 на
чл.122 ДОПК. Съгласно чл.123 ал.1 ДОПК,в случаите по чл.122 ал.1, при
определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 ДОПК, се смята до доказване на
противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,както
е приел и ответният орган. В същия смисъл е Тълкувателно решение №11/
03.12.2021г. на ВАС по т.д.№3/2020г. ОСС, I и II колегии.С
жалбата се твърди,че горното установяване е невярно и пред ответния орган при
обжалване на РА по реда на чл.152 ДОПК, е представен Договор за дарение от
09.06.2014г., сключен между Ф.Е.Б. и Б.Х.А. за сумата от 7000 лева с цел
закупуване на моторно превозно средство (л.58). При проведения административен
контрол на РА ответният орган е счел въпросния договор за неубедително
доказателство,съставено по повод оспорването на акта и го е изключил от
доказателствената съвкупност.В рамките на съдебното обжалване (с.з. от
14.10.21г.-л.991-л.1007) е разпитан като свидетел Ф.Е.Б. (дарител),който
потвърждава факта на дарението в размера и вида, твърдян с жалбата.
Показанията му следва да бъдат преценени в ракурса на
чл.172 ГПК, воден от което настоящият състав намира за необходимо да обсъди и
следното: От доказателствата в данъчната преписка са налице
такива,свидетелстващи за други финансови подпомагания на жалбоподателя от Ф.Б.(баща
на съпругата му),като на л. 255 се намира отчет по сметка за закупуване на нов
автомобил от Б.Х.А. от „Евро Старс“ООД (л.251-л.256), видно от който е, че сума
от 14 827.50 евро е преведена от Ф. Е. на 28.05.2018г.Отделно от това,от
Протокол №ПФ-03001919 000853-073-001/05.06.2020г. (л.365-л.383),на стр.9 (л.369
от делото) изрично е установено горното плащане,както и закупуване на лизинг от
Ф. Е. с договор от 15. 01.2016г. на АУДИ А7, регистриран на името на В.А. на
20.04.2018г. с рег.№ ***. Във връзка с правнозначимото обстоятелство,
разполагал ли е св.Ф.Е. със сума в дарения размер и могъл ли е спокойно да се
разпореди със същата е поставена задача (въпрос 5 от основната ССЕ-л.894-л895)
на вещото лице по ССЕ, което дава категорично положителен отговор, предвид
приобщените към експертизата и обсъдени доказателства,предоставени му от НАП
(л.911-л.956). Заключението на вещото лице е, че към 31.05.2014г. Ф.Б.е
разполагал с парични средства от 16 862.99 лева.Със становище от
13.10.2021г. (л.987-л.988) по делото на процесуалния представител на ответния
орган са поставени въпроси към експертизата, вкл. искане да бъде изчислена
отново сумата за разходи на семейството на Ф.Б.Е.,представяйки доказателство,че
същият живее със съпругата си в едно домакинство (л.989). Допусната е
допълнителна експертиза,главно по настояване на жалбоподателя, която по въпрос
2 - л.1056-гръб, отново дава положителен отговор на въпроса за наличността на
достатъчно средства у Ф. Е. за извършване на процесното по делото
дарение.Преценявайки обсъдените по-горе факти и обстоятелства настоящият състав
приема, че между жалбоподателя и родителите на съпругата му, в частност нейния
баща, са изградени отношения на доверие, свързани включително и с финансовото
подпомагане на по-младото семейство.Основателно ответният орган е игнорирал
писмения договор за дарение, макар и с чл.225 ЗЗД да е предвидено неговото
законосъобразно извършване и чрез простото предаване на движимата вещ,без
писмена форма, защото видно от същия е, че е сключен в гр.Варна на
09.06.2014г., което е трудно за приемане като съответно на обективността,имайки
предвид бита на дарителя, живеещ в с.Листец и сезона - свързан с усилена
земеделска работа. Вярно е, че същият договор няма достоверна дата и съдът също
не го цени като доказателствен източник.В същото време, обаче, по преписката се
намират достатъчно доказателства за предходни и последващи подпомагания на
жалбоподателя от Ф. Е. със значителни суми (без значение как са били уреждани
отношенията им - заем, дарение, ползване). Освен това най-убедителното
обстоятелство в случая, което налага да се приеме за вярно твърдението от
жалбата, е наличието на финансова възможност за дарителя към 01.01.2014 година
да се разпореди, по безвъзмезден начин, със сума в размер на 7000 лева в полза
на оспорващия. Последният факт, който несъмнено е с правно значение по
отношение на този конфликтен момент по делото, не е изследван в хода на
ревизията, като е прието еднозначно „недостиг н парични средства или доходи“ в
размер на 4663.35 лева. Предвид изведения по-горе извод,че в съдебното
производство следва да се приеме за доказано предоставянето на жалбоподателя на
сумата от 7000 лева за закупуване на МПС през 2014г. от Ф. Б.,каквато
възможност за него обективно е съществувала,крайният резултат относно
установените задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
2014г. подлежи на редуциране от 833.00 лева (10% от сумата от годишните данъчни
основи по чл.17 ЗДДФЛ - 8338.87 лева) на 367.55 лева, като от последната се
приспаднат 4 663.35 лева - установен от ревизията недостиг на парични
средства или доходи, какъвто се установи, че няма, включвайки в паричните
потоци за 2014г. дарената сума от 7000 лева на жалбоподателя.На така
установеното задължение за данък върху годишна данъчна основа за 2014г.
съответства лихва за забава (на последната корица от делото са приложени
извадките от изчисление със сайта Cdlculator.bg) от 171.74 лева за периода от 01.05.2016г. до 07.12.2020г.
Относно задълженията по ЗДДС, настоящият състав
намира, че установените с оспорения РА са съответни на закона и фактите по
делото. Съгласно чл.96 ал.1 ЗДДС всяко ДЗЛ достигнало облагаем оборот от
50 000 лева или повече за период не по-дълъг от 12 последователни преди текущия е длъжно в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период,през който е достигнало този оборот,да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС. Съгласно чл.101 ал.6 и ал.7 ЗДДС, в 7-дневен
срок от постъпване на искането органът по приходите извършва проверка на
основанието за регистрация и в нов 7-дневен срок от приключване на проверката,
издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.
Видно от РА (л.63) 2.По Закона за данък върху добавената стойност е, че
релевантният оборот жалбоподателят е достигнал през
м.декември.2016г.Следователно жалбоподателят е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в срок до 16.01.2017г., а до 30.01.2017г. да бъде
регистриран по ЗДДС като физическо лице.Или, от 31.01.2017г. той е дължал ДДС
за извършваните превозните услуги,по отразения начин по данъчни периоди в РА.
Както и ССЕ установява, не са настъпвали периоди за неговата дерегистрация по
ЗДДС, което стабилизира извода за дължимост на косвения данък за целия период
от 31.01. 2017г. до м.май.2019г.Същият според РА възлиза на 40 753 лева, а
според заключението на ССЕ (допълнителна на л.1051-л.1059) на 37 056.46
лева, като се установява, че вещото лице за м.април.2019г. е приело, че няма
реализиран облагаем доход, видима е разликата и за 31.01.2017г. и други
несъществени различия, които обаче са довели до крайна разлика от 3 700 лева,
която не е незначителна.Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази
му част,тъй като при проследяване на реализираните доходи от жалбоподателя по
данъчни периоди (съгласно приетото в РД), освен горните две незначителни
несъответствия други нито са коментирани в процеса, нито са видими. Правилно,
предвид настъпването на дължимостта на всяко от задълженията за ДДС е изчислена
и дължимата лихва в общ размер от 10 927.99 лева.
Като неоснователно следва да бъде
отклонено възражението на жалбоподателя, че процесният РА бил немотивиран и
необоснован,с акцент на твърдението за неправилно приложение на реда по чл.122 ДОПК, който като резултат обръща доказателствената тежест в процеса. Главното
оплакване е сведено до това, че не били събрани обяснения от всички установени
лица, пътували с него до Германия, съобразно справката на ОД МВР
Силистра.Независимо,че нормативното основание изисква „данни за укрити доходи или приходи“, а не доказателства и не за
всички такива, още повече, че е достатъчно наличието на едно от основанията по
чл.122 ал.1 ДОПК,за да е законосъобразно прилагането на особения ред,на базата
на това именно оплакване се настоява за пълната отмяна на оспорения РА.Видно от
мотивите,както в РА,така и в потвърдителното Решение №21/22.03.2021г. на ответния
орган е, че поради наличието и на двете основания - чл.122 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК,
е констатиран особения случай, който възпрепятства извършването на ревизията по
общия ред.Жалбоподателят не оспорва факта,че не е подавал Годишни данъчни
декларации по чл.50 ЗДДФЛ,нито че не се е регистрирал като самоосигуряващо се
лице,което несъмнено попълва хипотезата на чл.122 ал.1 т.1 ДОПК.Отделно от
това, както правилно счита и ответникът, обстоятелствата от чл.122 ал.1 ДОПК са
зададени в условията на алтернативност,т.е. при установяването на което и да е
от тях е допустимо извършването на ревизията по реда на чл.122-чл.124а ДОПК.Освен това, основанието по т.2 на чл.122 ал.1 ДОПК изисква установяване на
данни за укрити доходи, каквито са налице с извършените насрещни проверки на
значителен брой от лицата,ползвали транспортните услуги на жалбоподателя,
избрани на случаен принцип (л.649-л.732), щом е безспорно установено, че всички
те са си плащали на него лично за услугата (които са потвърдили), за което не
им е издаван документ,а така получените доходи не са декларирани. Няма спор и
по основанието от чл.122 ал.1 т.4 ДОПК за неводено счетоводство съгласно
изисквания- та на ЗСч.Ето защо, възражението за неустановеност на
обстоятелствата от чл.122 ал.1 ДОПК, следва да бъде отклонено като
неоснователно.
Неоснователно е и възражението срещу
методиката на изчисляване на приетия „недостиг на парични средства за 2104г.“ в
размер на 4663.35 лв.,с твърдението, че в таблицата на л.16-л.18 от РД (л.85-гръб-л.86-гръб),не било отчетено начално салдо, както и не били
отразени коректно парични средства като входящ паричен поток по т.4-„доходи от
стопанска дейност като ЕТ“. Независимо от изведения по-горе извод за
установеност на дарение от 7000 лева през 2014г. от Ф. Б., настоящият състав
намира релевираните доводи за несъстоятелни. Развитите в жалбата (поддържани и
в съдебно заседание) съображения за прилагане на „общоприета методика на НАП“,
при която, при липса на данни за начално салдо, се приемат 5000 лева, се опровергават
в процеса. По делото е представен Наръчик за извършване на проверки и ревизии
на физически лица,утвърден от изпълнителния директор на НАП на 03.09. 2015г.
(л.866-л.893), в чиито Раздел „Съпоставка на притежаваните имущества и
на-правените разходи с получените доходи“ (абз.4 и 5) действително се съдържа
подобно указание,но в Молба от 18.05.2021г., подадена от И.Й. - гл.юрисконсулт
в „ОДОП“ Варна при ЦУ НАП, надлежно упълномощена в настоящото производство от
ответния орган (л.764), се твърди, че при съпоставката на имуществото и
доходите на жалбоподателя към 01.01.2014г. (л.797-л.798) не следва да се
включва сума от 5000 лева,доколкото не е доказано фактическото ѝ
наличие.Приходните органи са изоставили практиката си (от горния Наръчник) да
включват служебно такава сума,като налична при ревизираните лица в началото на
проверявания период, което било в съгласие и с трайната съдебна
практика.Въпросното „правило“ от Наръчника нито било съобразявано,нито прилагано от данъчните служители, видно от
съпоставката на паричните средства по част IV.8.“Други доходи“ от РД, срещу който не е подавано
възражение по реда на чл.117 ал.5 ДОПК.
Относно оспореното приложение на данъчната ставка от
чл.48 ал.2 ЗДДФЛ от 15%, настоящият състав го намира също за неоснователно.
Установено е безспорно, че жалбоподателят през продължителен период от време е
извършвал системно и по занятие търговски сделки от вида на тези по чл.1 ал.1
т.5 ТЗ - превоз на пътници от България до Германия, без лиценз и вписване като
превозвач, съгласно чл.6 от Закона за автомобилните превози. За тази си дейност
е получавал регулярно доходи, които са облагаеми както с данъци, така и с
осигурителни вноски. Следователно, полученият от ревизирания жалбоподател доход
правилно е определен като такъв с източник по чл.26 ал.7 ЗДДФЛ. Данъчна основа
за облагане на дейностите като ЕТ формират не само регистрираните физически
лица в ТР като еднолични търговци, но и тези, които са търговци по смисъла на
ТЗ,но не са се регистрирали. Съобразно констатираните приходи и разходи,
реализирани от Б.А., на основание чл.122 ДОПК,във връзка с чл.26 ал.7 ЗДДФЛ и
чл.29 ал.1 ЗДДФЛ, са определени данъчни основи за облагане с годишен и авансов
данък на ЕТ по ЗДДФЛ и данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ.Годишните
данъчни основи са определени за доходите от дейността като ЕТ, като от
установения облагаем доход са приспаднати определените в ревизията задължителни
осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице,вкл. за годишно
изравняване,видно от мотивите на РА.Несъмнено в този контекст е приложима
разпоредбата на чл.48 ал.2 ЗДДФЛ,съгласно която размерът на данъка върху
годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като търговец се
определя, като годишната данъчна основа по чл.28 ал.2 се умножи по данъчна
ставка от 15%. Ето защо несъстоятелен е доводът,че щом жалбоподателят не бил
извършвал дейност като ЕТ и никога не бил регистриран в ТР по реда на чл.56 и
сл.ТЗ като такъв, то обсъдените по-горе нормативни правила, не го засягали,
поради което следвало да бъдат обложени доходите му като такива на физическо
лице със ставка от 10%.
С оглед на изложените по-горе
съображения изцяло като неоснователно следва да бъде отклонено и оплакването на
жалбоподателя за неправилност на изводите на приходните органи относно
характера на доходите, получени от „СТП 2003“ООД, че същите били доходи от
извършена работа по извънтрудово правоотношение. В съответствие със закона те
са обложени по чл.29 ал.1 т.3 ЗДДФЛ, във връзка с чл.26 ал.1-ал.6 ЗДДФЛ,независимо,че жалбоподателят не е бил регистриран като ЕТ.В този контекст
неоснователно е и възражението му за неправилност на облагането на доходите за
трите данъчни периоди - 2016г., 2017г. и 2018г., за които били налице данни, че
данъкът по ЗДДФЛ е удържан и изплатен от платеца на дохода и повторното му
облагане, водело до забранения резултат за двойно облагане с един и същ данък,
на един и същ доход.Напротив, действайки като самоосигуряващо се лице, поради
приетия характер на изплатените доходи на жалбоподателя от „СТП 2003“ООД за
положен личен труд без трудово правоотношение от 01.01.2014г.,единствено той е
бил носител на задължението за тяхното деклариране и заплащане на дължимите
данъци и ЗОВ. Приходните органи са установили, че платецът на дохода не е
внесъл публичните задължения, а средствата са постъпили по банковата сметка на Б.А.
с код 302 „Доходи за производство на преработени или непреработени продукти от
селското стопанство извън тези с код 301, т.е. декларирани са по чл.29 ал.1 т.2
б.“а“ ЗДДФЛ,и нямат характера на субсидии от ДФЗ или доплащане за предадени
количества тютюн референтни по програма за финансиране на земеделските стопани
предали тютюн в периода 2007-2009г.
Неоснователно
се оспорват и изводите за дължимост на определените задължителни осигурителни
вноски, и в трите им части, защото атакуваният размер на признати доходи от
превоз на пътници до Германия и обратно, пряко рефлектирал върху определените
осигурителни доходи по месеци и години, с оглед тяхното изравняване. Акцент е
поставен върху довод за липса на законова презумпция в чл.124а ДОПК, че
определените основи за облагане с данъци по реда на чл.122 ал.2 ДОПК, са
формира-ни от доходи от трудова дейност,което изцяло изключвало задължителното
осигуряване, по аргумент от чл.4,вр. с чл.6 ал.2 чл.10 ал.1 КСО и §1 т.3 КСО.
Неоснователно твърди жалбоподателят,че нямал нормативно задължение да се
регистрира като самоосигуряващо се лице, както и, че не можело да се приеме, че
цялата сума, легнала в основата на определените задължителни осигуровки за ДОО,
ЗО и ДЗПО-УПФ, била резултат от трудова дейност по смисъла на чл.4 КСО. Предвид
установеното наличие на укрити доходи от извършвана дейност по чл.1 ал.1 т.5 ТЗ,чрез осъществявани превози на пътници до Германия,то несъмнено е налице
трудова дейност или приравнена на нея съгласно КСО,поради което се формира
осигурителен доход за облагане с ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за ревизираните
години.Законосъобразно са включени в обе-ма на осигурителния доход на
оспорващия и изплатените му суми от „СТП 2003“ ООД,за които е установено че са
с извънтрудов характер,което е налагало регистрирането му като самоосигуряващо
се лице, съгласно чл.5 ал.2 КСО,защото е бил длъжен да внася осигурителните
вноски за своя сметка.
Видно от таблицата на стр.14 от РА
(л.66-гръб) е, че за 2105г., 2016г., 2017г. и 2018г. сумата на окончателния
размер на осигурителния доход надвишава минималния праг за осигуряване на
лицето, поради което е извършено и годишно изравняване. Последното сочи, че
подлежащия на отмяна „недостиг на парични средства или доходи“ за 2014г.
практически няма никакво отражение върху формирания осигури-телен доход за
същата 2014г. (той е под минималния, съгласно чл.8 ЗБДОО за същата година) и
няма да повлияе крайните преизчисления на публичните задължения от обсъждания регистър.Поради
последното,изцяло следа да бъде отклонено и възражението от жалбата в този
контекст.
Предвид изведените по-горе изводи за осъществявана от
жалбоподателя независима икономическа дейност през ревизирания период и
получени доходи от нея, същият е подлежал и на задължително обществено
осигуряване по аргумент от чл.4 ал.3 КСО за периода:01.01.2014г.-01.05.2019г.
На основание чл.122 ал.2,във вр.с чл.124а ДОПК правилно органът по приходите е
определил осигурителните вноски за съответните фондове на база минимален
месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице в размер на 420 лева за
2014г.-2016г.; 460 лева за 2017г. и 510 лева за 2018г. Установеният облагаем
доход от извършваната дейност, законосъобразно е намален със стойността на
авансово дължимите ЗОВ, формирайки окончателния осигурителен доход за
ревизираните години, нормативно ограничен до максимален такъв. Осигурителният
доход, умножен по 12.8% за фонд „Пенсии“ и 16.3% за всички осигурителни
рискове, както и 5% за ДЗПО - за първите три години, дава резултат,
представляващ задължения за ДОО. За 2017г. горните проценти са увеличени, както
следва: 13.8% за фонд „Пенсии“ и 17.3% за всички осигурителни рискове и 5% за
ДЗПО, а за 2018г. -14.8% за фонд „Пенсии“ и 18.3% за всички осигурителни рискове
и 5 % за ДЗПО.Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 КСО жалбоподателят подлежи
на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен
фонд,чиито размери са нормативно определени на 5 % (чл.157 ал.1 т.1 б.“в“ КСО).Горните констатации,обсъдени ведно с чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО, са относими и за
установените задължения на жалбоподателя за задължително здравно
осигуряване,нормативно определено в размер на 8% върху окончателния
осигурителен доход, ведно с лихви за забава. Задълженията за осигурителни
вноски във фондовете на ДОО,ЗДПО-УПФ и ЗЗО за периода
01.01.2014г.-01.05.2019г.,както се обсъди по-горе,също са дължими по силата на
установения факт, че жалбоподателят е осъществявал търговска дейност на свой
риск и със собствени средства и труд, следователно подлежи на задължително
обществено осигуряване като самоосигуряващо се лице.
По аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК,във вр. §2 ДР ДОПК и
чл.168 ал.1 АПК,съдът дължи произнасяне на всички основания за оспорване на
процесния акт.Като субсидиарно задължението за лихва следва съдбата на
главното, но с жалбата не са наведени самостоятелни възражения относно нейния
размер.При така очертания предмет на съдебния контрол относно установените
публични задължения на жалбоподателя с ос-порения РА и с оглед събраните по
делото доказателства,преценени в тяхната взаимна връзка, се налага извод,че по
същество,жалбата е частично основателна.Направените с ревизионния акт
установявания кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на
ревизията.Същият отговаря изцяло на изискванията от чл. 120 ал.1 ДОПК,определящ
задължителните елементи от съдържанието му.Съгласно ал.2 на с.чл., ревизионният
доклад е приложен като неразделна част от РА.Ето защо се приема,че при
извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на
данъчнопроизводствените правила;ревизията е извършена и процесният РА е издаден
от лица, разполагащи с нужната материална и териториална компетентност, като е
спазена и нормативно установената форма.С оглед на приетото,че жалбоподателят е
извършвал независима икономическа дейност и следователно,по дефиниция е данъчно
задължено лице, съгласно чл.3 т.1 ЗДДФЛ и чл.4 ал.3 т.5 КСО (самоосигуряващо се
лице) и чл.127 ал.1 КСО, съответно чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО.Ето защо, няма основание
да се счете,че са нарушени изискванията за валидност, форма и процедура,
предвид установените и обсъдени по-горе факти. Поради определяне на основата за
облагане от приходните органи,съответно на изискванията от чл.122 ал.2 т.1-т.16 ДОПК, потвърдено в главната си част и от ССЕ,ревизионният акт следва да бъде
потвърден основно. Налага се изменение в частта му за определения данък върху
общата годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014г.,доколкото в същата е
включен и установен от ревизията „недостиг на парични средства за покриване на
направените разходи през годината“ за покупка на автомобили, поради неговото
опровергаване в съдебното производство. Като резултат последното означава
данъкът по чл.17 ЗДДФЛ да бъде намален от 833.00 лева (с окръгляне) на 367.55
лева и съответно дължимата лихва - от 389.24 лева на 171.74 лева. В останалата
му част Ревизионният акт подлежи на пълно потвърждаване, в контекста на
изложените по-горе съображения.
Присъждане на съдебни разноски своевременно са
поискали и двете страни, каквито с оглед изхода на процеса,следва да бъдат
присъдени в полза на ответната приходна администрация в размер на 3022.27 лева
при материален интерес от 86 075.71 лева (редуциран с посочените по-горе
суми), съгласно правилото от чл.161 ал.1 изр.3 ДОПК във връзка с чл.8 ал.1 т.4
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е уважена в много малък размер като крайни резултати, поради което на
оспорващият не се присъждат разноски, воден от което и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, Административният съд гр.Силистра
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на Б.Х.А. ***, с
ЕГН:**********, подадена срещу Ревизионен
акт №Р-03001920003321-091-001/23. 12.2020г.,потвърден с Решение
№21/22.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната
агенция за приходите,в частта му
относно установеното задължение за данък върху годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ за
2014г. от 833.00 лева и лихва от 389.24 лева, като го намалява до размера от 367.55 лева и лихва от 171.74 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.Х.А. ***, с ЕГН:**********, подадена срещу Ревизионен акт №Р-03001920003321-091-001/ 23.12.2020г., потвърден с
Решение №21/22.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ
на НАП, в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Б.Х.А. ***,с ЕГН: **********, да заплати Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с
административен адрес: гр.Варна, бул.“Осми приморски полк“ №128, сумата от 3 022.27 (Три хиляди двадесет
и два 0.27) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 ал.1 АПК, във
връзка с §2 ДР ДОПК.
СЪДИЯ: