РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Силистра, 01.06.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Галина Вълчева разгледа КАНД № 25 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 15 / 23.02.2021 г. по АНД № 163 / 2020 г. Дуловският районен съд (ДРС) е отменил наказателно постановление № 347 / 11.09.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Русе.
Касаторът Регионална дирекция по горите – Русе сезира съда с искане за отмяна на горепосоченото решение и за решаване на спора по същество, посредством потвърждаване на наказателното постановление, като развива в подкрепа на искането си доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът Г.Е.М., ЕГН **********, оспорва касационната жалба и претендира направените по делото разноски.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 347 / 11.09.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Русе, на ответника, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 ЗГ, е наложена глоба в размер на 300 лв. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: „[...] лицето Г. Е. М., с ЕГН **********, [...] е извършило следното нарушение: в качеството си на лице упражняващо лесовъдска практика, на което са издадени позволителни за сеч № 0554365 и № 0554366, не е упражнил контролни правомощия, като не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности, изразяващи се в осъществяване на сеч на немаркирани дървета. Нарушението е извършено на дата: 14.05.2020 г., в землището на с. Мерник, общ. Дулово, обл. Силистра, подотдели 194 "а" и 194 "е", горска територия, собственост на юридическо лице“.
ДРС е отменил наказателното постановление със следните аргументи: „[...] Визираната за нарушена норма не съдържа конкретно правило за поведение, което адресатите ѝ следва да спазват и изпълняват [...] Както в АУАН, така и в НП, намира израз възпроизвеждането на правната норма, без да се посочват конкретни факти, които да визират съставомерността на деянието [...] нееднозначно е посочена датата на извършване на нарушението, като в АУАН и в НП за дата на нарушението е вписана 14.05.2020 г., а в същност това е датата на съставяне на констативния протокол [...]“.
Настоящият състав не споделя горецитираните разсъждения на предходната инстанция. 1/ Фразата „[...] упражнява контрол [...]“ (чл. 108, ал. 3 ЗГ) е достатъчно ясна, за да се определи съдържанието на дължимото поведение. Евентуалното допълване квалификацията на деянието с разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 / 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, не би променила съществено възможностите за защита на ответника по касация, тъй като в тази разпоредба вместо терминът „контрол“ е използвана думата „следят“, която е синонимна и с нищо не допринася за конкретизацията на съдържанието на контрола. А какво представлява контролът, е повече от ясно – извеждане на заключение за съответствие или несъответствие след съпоставка на фактическото положение с установените норми. 2/ Използваната от административнонаказващия орган фраза „[...] не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности, изразяващи се в осъществяване на сеч на немаркирани дървета“ съдържа достатъчно конкретни факти, от които да се направи извод за съставомерността на деянието. 3/ Когато нарушението се изразява в бездействие, достатъчно е да се посочи една дата от периода на бездействието, което е сторено от актосъставителя и административнонаказващия орган.
Подателят на въззивната жалба е повдигнал пред районния съд въпроса за прилагане разпоредбата на чл. 50, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 / 05.08.2011 г. за сечите в горите, според която сечта на немаркирани дървета е допустима, когато се провежда техническа сеч с интензивност сто процента върху ограничена площ. ДРС обаче не е обективирал фактическа констатация относно това дали процесната сеч е техническа и каква е нейната интензивност. Поради тази причина настоящата инстанция, която не е овластена да извършва фактически констатации поради забраната на чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.), е в невъзможност да прецени приложимостта на материалния закон и по-точно на чл. 50, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 / 05.08.2011 г. Следователно е налице порок по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, който е засегнал съществено въззивното решение. С цел отстраняване на този порок, решението трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС във фазата на съдебното следствие.
Тъй като на настоящия етап не е осъществено решаване на правния спор по същество, касационният състав не следва да се произнася по претенции за разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15 / 23.02.2021 г. по АНД № 163 / 2020 г. на Дуловски районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Дуловски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.