РЕШЕНИЕ
№ 12184
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110136313 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на **** с ЕИК
*** и адрес: гр. С., бул. Б. № *, ап. *, общ. С., обл. С., срещу М. В. Р. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., КВ.В., бл.*, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С., за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на
276,04 лева (двеста седемдесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща
главница по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г., сключен *** АД и
Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с
***ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по договора за заем и
чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период
от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева (дванадесет
лева и 93 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021
г. до 11.11.2021 г., сумата 13,46 лева (тринадесет лева и 46 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 26.08.2021 г. до 05.04.2022 г.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми по заповед от 27.01.2023 г. на РС София, 90 с-в,
1
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 3549/2023 г. Вземането
произтича от следните обстоятелства: неплатени суми по Договор за паричен
заем № ***/17.08.2021 г., сключен ***АД и Договор за предоставяне на
поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с *** ЕООД, който е изпълнил
задължението за плащане по договора за заем и чието вземане е прехвърлено
на заявителя.
В исковата молба са налице твърдения, че на 17.08.2021 г. между
праводателя на ищеца Изи Асет Мениджмънт АД, в качеството на кредитор и
ответника – кредитополучател бил сключен Договор за паричен заем № ***от
17.08.2021 г., по силата на който на ответника била отпусната сума в размер
на 300 лв., с годишен лихвен процент 40% и ГПР 49.23%.
Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 12 месечни вноски,
всяко от 26.27 лв., в срок до 11.11.2021 г. Договорът бил сключен при Общи
условия. На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на
поръчителство № ***, сключен с поръчителя Файненшъл България ЕООД,
като в изпълнение на задълженията си поръчителят е платил на 05.04.2022 г.
задълженията на кредитополучателя.
Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземане от 31.03.2022 г.
„***“ ЕООД е прехвърлило вземането си спрямо длъжника на ищеца ****
ЕООД. Въпреки многократните си покани към длъжника последният не
върнал дължимите суми, от които ищецът претендира суми в размер на 276,04
лева (двеста седемдесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща главница
по Договор за паричен заем № 4231028/17.08.2021 г., сключен *** АД и
Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с ***
ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по договора за заем и
чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период
от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева (дванадесет
лева и 93 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021
г. до 11.11.2021 г., сумата 13,46 лева (тринадесет лева и 46 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 26.08.2021 г. до 05.04.2022 г.
Ответникът М. В. Р., чрез особения представител адв. С., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесния договор за
кредит не съдържа реквизитите на чл. 11 от ЗПК. Оспорва ответникът да е
2
получил уговорената в договора за заем сума. Оспорва да е уведомяван за
извършената цесия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание
на предявените искове, намира следното.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3549/2023 г. на СРС, 90 с-в, на
24.01.2023 г. ищецът *** ЕООД е депозирал против М. В. Р., заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, както следва
- 276,04 лева (двеста седемдесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща
главница по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г., сключен ***АД и
Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с ***
ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по договора за заем и
чието вземане е прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период
от 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева (дванадесет
лева и 93 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021
г. до 11.11.2021 г., сумата 13,46 лева (тринадесет лева и 46 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 26.08.2021 г. до 05.04.2022 г.
С разпореждане по ч. гр. д. № 3549/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в, е
уважил искането и е издал заповед за изпълнение срещу ответника, който в
срока по чл. 414 от ГПК, не е открит на известните адреси, поради което
съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за депозиране на
иск за установяване на вземането му, което обосновава интереса от
предявяване на настоящия иск. Вземането произтича от следните
обстоятелства: неплатени суми по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021
г., сключен ***АД и Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2021
г., сключен с *** ЕООД, който е изпълнил задължението за плащане по
договора за заем и чието вземане е прехвърлено на заявителя.
От приложените писмени доказателства /л. 21 и сл./ в настоящото
исково производство, на 17.08.2021 г. между праводателя на ищеца **** АД,
в качеството на кредитор и ответника – кредитополучател бил сключен
Договор за паричен заем № ****от 17.08.2021 г., по силата на който на
ответника била отпусната сума в размер на 300 лв., с годишен лихвен процент
40% и ГПР 49.23%. Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 12
месечни вноски, всяко от 26.27 лв., в срок до 11.11.2021 г. Договорът бил
3
сключен при Общи условия.
На същата дата 17.08.2021 г. бил сключен и договор за предоставяне на
поръчителство № 4231028, сключен с поръчителя *** ЕООД.
Впоследствие с договор за прехвърляне на вземане от 31.03.2022 г.
„***“ ЕООД е прехвърлило вземането си спрямо длъжника на ищеца
****ЕООД.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество, а според ал. 2 заемателя дължи лихва само е
уговорено писмено. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът
намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че Изи Асет
Мениджмънт АД е кредитор по Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г.,
а ответникът е заемополучател.
Съдът намира, че кредиторът "****" АД е предоставил заемната сума на
ответника в размер на 300 лв., тъй като според чл. 3 от процесния договор за
заем с подписването на договора заемополучателя е удостоверил, че е
получил заемната сума, като договора има силата на разписка за получената
сума. По отношение на плащането на исковите суми по получения заем от
страна от страна на ответника, не се установява ответникът М. В. Р. да е
платил задължението.
Затова и с оглед преценката доколко исковете са доказани по основание
и размер, съдът намира, че следва да се произнесе на първо място по
направеното в отговора на исковата молба възражение за липса на надлежно
уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за цесията. Съдът намира същото
за основателно, тъй като по делото няма данни ответника да е уведомен за
цесията. В тази насока следва да се има предвид, че дори да се приеме, че
според преобладаващата съдебна практика ответникът е уведомен за цесията
с исковата молба, съдът намира, че доколкото ищецът черпи правата си от
вземането на поръчителя *** ЕООД, който твърди, че е платил задълженията
4
на заемополучателя, по делото не бяха събрани никакви доказателства, че
последният е изпълнил задължението на длъжника. В заявлението по реда на
чл. 410 от ГПК заявителят е посочил, че е платил на 05.04.2022 г.
задълженията на кредитополучателя, но доказателства в тази насока не са
ангажирани, а ответникът не признава този факт, поради което ищецът е
следвало да докаже плащането, а оттам и наличието на вземане, което е било
годно да бъде прехвърлено с договора за цесия. Затова съдът намира, че
исковете за заплащане на главница, договорна лихва и обезщетение за забава
са напълно недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Независимо от изхода на делото, доколкото ответникът не е представил
доказателства за направени разноски по делото, съдът намира, че не следва
служебно да се произнася по този въпрос.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД предявени от **** с ЕИК *** и адрес: гр.
С., бул. Б. № *, ап. *, общ. С., обл. С.), срещу М. В. Р. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., КВ.В., бл.*, ет.*, ап.*, общ. С., обл. С., за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 276,04 лева
(двеста седемдесет и шест лева и 04 стотинки), представляваща главница по
Договор за паричен заем № ***/17.08.2021 г., сключен ***АД и Договор за
предоставяне на поръчителство от 17.08.2021 г., сключен с *** ЕООД, който е
изпълнил задължението за плащане по договора за заем и чието вземане е
прехвърлено на заявителя, ведно със законна лихва за период от 24.01.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева (дванадесет лева и 93
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 26.08.2021 г. до
11.11.2021 г., сумата 13,46 лева (тринадесет лева и 46 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 26.08.2021 г. до 05.04.2022 г.,
за които суми е издадена заповед от 27.01.2023 г. на РС София, 90 с-в,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 3549/2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6