Р Е Ш Е Н И Е
№ 441
29.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №482 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Т.А.Г. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адвокат В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 8, против Решение №1012-26-151-1 от 23.04.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00897390/23.03.2021 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се сочи, че оспореното Решение било нищожно, немотивирано и незаконосъобразно. Твърди се, че правилно административният орган установил периодите, през които жалбоподателката била валидно регистрирана като самоосигуряващо се лице (земеделски производител), но незаконосъобразно кредитирал критерии, които не удостоверявали правно значими факти относно реалното осъществяване на дейност, за която се дължат осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Подаването на декларация от самоосигуряващите се лица по реда на чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ по своята същност било равнозначно на регистриране на трудов договор по чл.61 – 63 от КТ. Задължителните предписания за заличаване на данни били недопустими, тъй като данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като земеделски производител (аналог на сключен трудов договор), а не били правопораждащ или правопроменящ юридически факт. Заличаването на данни по Декларация образец №1 „Данни за осигурено лице“ относно самоосигуряващото се лице Т.Г. за периода от м.03.2020 г. до м.02.2021 г. включ., но без да се заличи подадена декларация ОКД-5, било недопустимо, като по своята същност означавало заличаване на изпълнено законово задължение за внасяне на осигурителни вноски и регистриране на законово регламентирана дейност. Твърди се, че кредитираните предписания явно превишавали компетентността на длъжностното лице и били противоконституционни. Разпоредбите на Наредба №3/29.01.1999 г. на Министъра на МЗХ кореспондирали единствено с НООСЛБГРЧМЛ и не кореспондирали с никой от другите цитирани законови и подзаконови нормативни актове. В Инструкция №1/03.04.2015 г. на Управителя на НОИ било регламентирано кои са нормативните документи по общественото осигуряване, т.е. решението потвърдило нищожни задължителни предписания, издадени от некомпетентен орган и с него било кредитирано установяване на отрицателни факти по административен ред.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, както и потвърдените с него Задължителни предписания.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката заявява, че основният правен спор, за който се води производството, бил дали от датата 10.06.2020 г., когато жалбоподателката регистрирала допълнение на дейността като земеделски стопанин – че обработва земеделска земя, същата се явявала осигурено лице и дали указанията били законосъобразни след тази дата. Заявява, че на дата 10.06.2020 г. доверителката му действително ползвала отпуск за временна неработоспособност по представен Болничен лист №Е20201355124, който бил за периода от 03.06.2020 г. до 17.07.2020 г., но при нарушаване на определения режим по болничен лист се отказвало обезщетение за временна неработоспособност само за дните на нарушението. Счита, че било налице валидно възникнало на 10.06.2020 г. правоотношение за регистрация на жалбоподателката като земеделски производител с обработка „земя“, за която нямало изисквания за регистрацията ѝ по друг закон – ЗВМД, само за този ден следвало да се прекрати изплащането на обезщетение за временна неработоспособност и да се приеме, че тя е осигурено лице, за да се дължат обезщетенията от ДОО.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира оспорвания административен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от документите в административната преписка, жалбоподателката Т.А.Г. е била регистрирана в качеството си на земеделски стопанин с регистрация на дата 17.01.2020 г., с обявено отглеждане на птици – кокошки носачки – 40 бр., като съгласно Справка №22А „Данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващия се“ същата е обявила започване на дейност в качеството си на земеделски производител, считано от 10.02.2020 г.
След извършване на проверка дали лицето отговаря на условията на чл.10, чл.40 от КСО, за да има право на парично обезщетение, на Т.А.Г. са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-00745841/14.04.2020 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, както следва: 1. Да подаде в ТД на НАП Пловдив – офис Хасково Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице Т.А. Костадинова, със същото ЕГН, съдържащи заличаващи данни за периода от 10.02.2020 г. до 29.02.2020 г. – с посочен в т.12 Вид осигурен – код 13; 2. Да се заличи подадената декларация ОКД-5, подадена в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, за Т.А. Костадинова за заявения период на упражняване на дейност, като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин от 10.02.2020 г. и 3. Да се заличи подаденото Удостоверение Приложение №9 с придружително писмо с вх.№Р14-26-000-00-**********/28.02.2020 г. за изплащане на парично обезщетение за общо заболяване от дата 12.02.2020 г.
Жалбата на Т.А.Г. срещу тези Задължителни предписания е била отхвърлена по реда на чл.117, ал.3 от КСО с Решение №Ц1012-26-112-1 от 27.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, а с Решение №616/12.10.2020 г., постановено по адм.дело №583/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, е отхвърлена жалбата на Т.А.Г. срещу Решение №Ц1012-26-112-1 от 27.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково. Съдебното решение е влязло в сила на 11.03.2021 г.
Междувременно със Заявление вх.№1050/10.06.2020 г., подадено до Директора на ОД „Земеделие“ гр.Хасково, на основание чл.11, ал.2 и ал.3 от Наредба №3/29.01.1999 г., поради промяна на обстоятелствата, Т.А.Г. е заявила желанието си да бъдат заверени Анкетна карта и Анкетен формуляр за земеделски производител с промяна на обстоятелствата – промяна в размера на обработваемите площи, чрез добавяне.
В представения Анкетен формуляр от дата 04.06.2020 г. към Анкетна карта за регистрация на земеделски производител от дата 10.06.2020 г., Т.А.Г. ***, е декларирала използвана земеделска земя – лозе с обща площ 0,3 ха – имот номер 090001 с местонахождение на имота с.Царева поляна.
От Началника на Сектор КП до Началника на Отдел КПК при ТП на НОИ – Хасково е подаден Сигнал вх.№Ц1043-26-159/03.07.2020 г. В същия се сочи, че в ТП на НОИ – Хасково за лицето Т.А.Г., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, е представено ново Приложение №9, към болничен лист, издаден за периода от 04.05.2020 г. до 03.06.2020 г. вкл. От направената Справка №22А „Данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващия се е установено, че същата е обявила възобновяване на дейност в качеството си на земеделски производител, считано от дата 10.02.2020 г. и не е вписана друга промяна. Посочено е, че издадените от Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково Задължителни предписания №ЗД-1-26-00745841/14.04.2020 г. към момента не са изпълнени. В констатацията контролният орган е установил, че лицето няма качеството на регистриран земеделски стопанин и няма право на парично обезщетение по представения болничен лист. Приложено е писмо Изх.№Ц9101-26-859/03.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Хасково е изискана информация за наличните регистрации на лицето в качеството ѝ на земеделски стопанин, по реда на Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделските стопани и заверени копия на всички анкетни карти и формуляри. Поискано е извършването на проверка на самоосигуряващото се лице и установяване дали същото е упражнявало трудова дейност в качеството си на земеделски производител и отговаря ли на условията на чл.10, чл.40 от КСО, за да има право на парично обезщетение.
В отговор на изисканата информация от Директора на ОД „Земеделие“ гр.Хасково е постъпило писмо с вх.№Ц9101-26-859-1/25.08.2020 г. в ТП на НОИ – Хасково, в което е удостоверено, че лицето Т.А.Г. е регистрирано като земеделски стопанин съгласно Наредба №3/29.01.1999 г. на изброени осем дати, последната от които – 17.01.2020 г., с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Приложени са заверени копия от анкетна карта и анкетен формуляр за 2020 г. от актуализация на анкетна карта и анкетен формуляр от 10.06.2020 г.
Като част от административната преписка са приложени също под формата на Извлечение от ИСЕОДД за предоставени данни – 7 бр. Удостоверения от Т.А.Г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково, относно правото на изплащане на парично обезщетени по изброени с номерата си болнични листи, съответно в отпуск: от 12.02.2020 г. до 12.03.2020 г.; от 04.05.2020 г. до 02.06.2020 г.; от 03.06.2020 г. до 17.07.2020 г.; от 04.07.2020 г. до 14.08.2020 г.; от 15.08.2020 г. до 15.10.2020 г. и Извлечение от ИСЕОДД за представяне на данни с вх.№Р14-26-000-00-**********/30.10.2020 г. – Удостоверение, с което Т.А.Г., осигурен като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, моли в качеството ѝ на майка да ѝ бъде изплащано парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО, считано от 16.10.2020 г. за дете, родено на *** г., като е удостоверено обстоятелството, че към датата, за която иска да ѝ бъде изплащано обезщетението, лицето е осигурено за общо заболяване и майчинство – като самоосигуряващо се лице със срочна регистрация до 09.06.2021 г.
По повод Сигнал вх.№1043-26-159/03.07.2020 г. е извършена проверка и от старши инспектор по осигуряването – Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-26-00897390/23.03.2021 г., с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на Т.А.Г. е предписано следното:
1. в срок от 14 работни дни от получаването им, да подаде в ТД на НАП Пловдив –офис Хасково, Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице Т.А.Г., съдържащи заличаващи данни за периода от месец 03.2020 г. до месец 02.2021 г. като се посочи в т.12 Вид осигурен – код 13.
2. в срок от 14 работни дни от получаването им, подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето Т.А.Г., за периода от месец 03.2020 г. до месец 02.2021 г. следва да бъдат заличени.
В мотивите на Задължителните предписания е посочено, че видно от анкетен формуляр от 17.01.2020 г. Т.А.Г. е заявила, че ще отглежда единствено 40 броя кокошки носачки, от получения отговор от БАБХ е очевидно, че тя не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. Със заявление от 10.06.2020 г. до директора на ОД „Земеделие“ – Хасково на основание чл.11, ал.2 и ал.3 от Наредба №3/29.01.2020 г. поради промяна на обстоятелствата, лицето заявява желание да бъдат актуализирани анкетна карта и анкетен формуляр, подадени на 10.06.2020 г., като в анкетен формуляр №133 Т.А.Г. декларира лозе (под наем) с площ 0,3 ха.
Прието е, че актуализацията на дейността, считано от 10.06.2020 г. е извършена в периода на временна неработоспособност, видно от издаден болничен лист №Е20201355124 за „бременност“, с период на временна неработоспособност от 03.06.2020 г. до 17.07.2020 г. вкл., с издадения от здравните органи болничен лист на Т.А.Г. е указано, че следва да не полага труд, същата е във временна неработоспособност, поради бременност. Предвид на това лицето не следва да полага труд преди изтичане на временната неработоспособност и не е налице възникнало основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.3-4 от КСО.
Цитирани са разпоредбите на чл.1, ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) и чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО и дефиницията за „осигурено лице“ по §1, т.3 от ДР на КСО. Посочено е, че направената регистрация по реда на НООСЛБГРЧМЛ, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител (с код за вид осигурен – 13) не пораждат права за лицето по КСО и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни. Във връзка с влязло в сила съдебно решение №616/12.10.2020 г., с което се потвърждават Задължителни предписания с №ЗД-1-26-00745841/14.04.2020 г., лицето Т.А.Г. е в непрекъсната временна неработоспособност от 04.05.2020 г. до 15.10.2020 г. и от 16.10.2020 г. до момента и не може да упражнява трудова дейност и не отговаря на условията по чл.10 от КСО.
Същото лице към датата на настъпване на риска „Общо заболяване“ – 04.05.2020 г. не е осигурено лице по КСО, тъй като не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин, и към настъпване на риска „бременност и раждане“ – *** г. не е осигурено лице, и към момента на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл.10 от КСО и няма право на парични обезщетения по чл.40, ал.1 и чл.48, чл.50 и чл.51 от КСО, на основание на което следва да бъдат заличени подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Задължителните предписания са връчени на Т.Г. срещу подпис на 23.03.2021 г.
С Решение №1012-26-151-1 от 23.04.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.117, ал.3 от КСО, е разгледал жалба с вх.№1012-26-151/06.04.2020 г. на ТП на НОИ – Хасково, подадена от Т.А.Г., чрез адв.В.Ч. (непредставена по делото), срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00897309/23.03.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, с като я е отхвърлил. Административният орган е приел жалбата за подадена в сроковете по чл.117, ал.2 от КСО, от лице, имащо правен интерес, и процесуално допустима за обжалване, но неоснователна по същество. Неточно в Решението е изписан номерът на задължителните предписания като „00897309“, вместо верния 00897390, но тази фактическа грешка подлежи на поправка от административния орган. В Решението е посочено също, че задължителните предписания са изпълнени на 23.03.2021 г. Изложени са мотиви, поради които органът счита задължителните предписания за правилни и законосъобразни.
Съгласно представеното Известие за доставяне, Решение №1012-26-151-1/23.04.2020 г. е получено на съдебния адрес на жалбоподателката срещу подпис от пълномощника ѝ на 28.04.2021 г.
Жалбата срещу решението е подадена на 07.05.2021 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена под вх.№1012-26-151-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението на Директора
на ТП на НОИ гр.Хасково е издадено от административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт
се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по
чл.108, ал.1, т.3.
Като правно основание за постановяване на Задължителни
предписания №ЗД-1-26-00897390/23.03.2021 г. е посочена нормата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, в която е предвидено, че
контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на
служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият
Задължителните предписания старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ –
Хасково има качеството на контролен орган.
В тази връзка съдът намира за неоснователни неконкретизираните в жалбата доводите за нищожност на оспорения административен акт, който е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, подписан от издателя си и не се установяват други съществени пороци, които да обосновават нищожност на акта.
Обжалваното Решение съдържа изложени фактически и
правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт
и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му.
В жалбата срешу него не са наведени твърдения за нарушения
на административнопроизводствените правила и съдът не констатира допуснати
съществени такива при издаването на акта.
Във връзка с преценката относно законосъобразността на издаденото административно разпореждане следва да бъде установено единственото откроено като спорно по делото обстоятелство – дали жалбоподателката коректно е декларирала вид осигуряване като самоосигуряващо се лице, респективно дали същата представлява такова за периода от месец 03.2020 г. до месец 02.2021 г.
От представените по делото предходни на процесните задължителни предписания (от 14.04.2020 г.), потвърдени по административен и съдебен ред, е безспорно, че за периода от 10.02.2020 г. до 29.02.2020 г. Т.А.Г. няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като макар от 17.01.2020 г. да е регистриран по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 г. в Регистъра към ОД „Земеделие“ – Хасково земеделски производител, предвид обявената от нея дейност по отглеждане на птици – кокошки носачки 40 бр., за които няма регистриран животновъден обект, то за нея не е налице другото изискуемо по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО условие – да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Подробни съображения в тази насока са развити в съдебното решение по адм.дело №583/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, напълно относими са и към процесните задължителни предписания и няма да бъдат преповтаряни.
Очевиден е стремежът на жалбоподателката да преодолее констатираната пречка чрез промяна в регистрацията си като земеделски стопанин и посочване на ново обстоятелство – че обработва земеделска земя с НТП лозе (в който случай не е изискуема регистрация на животновъден обект). Тази по принцип допустима промяна в Регистъра по Наредба №3/29.01.1999 г. е извършена Т.А.Г. на 10.06.2020 г.
Правилен обаче е изводът на Контролния орган в ТП на НОИ – Хасково, потвърден и в обжалваното по настоящото дело Решение, че доколкото извършената от жалбоподателката актуализация на дейността като земеделски производител, считано от 10.06.2020 г., е направена в периода на временна неработоспособност на същата, удостоверена с издаден болничен лист №Е20201355124 за „бременност“, с период на временна неработоспособност от 03.06.2020 г. до 17.07.2020 г. включително, то Т.А.Г. в този период не следва да полага труд, а оттам и за нея не възниква основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.3-4 от КСО.
Тези изводи са съобразени с материалноправната уредба, касаеща самоосигуряващите се лица и момента, от който започва тяхното осигуряване.
Понятието „осигурено лице“ по смисъла на част
първа от КСО, е дефинирано легално в §1, ал.1,
т.3 от Допълнителните разпоредби на кодекса, според която такова е „физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. …“
В чл.10, ал.1 от КСО е регламентирано, че
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването ѝ.
В чл.4, ал.1 от КСО са изброени лицата,
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс, а в чл.4, ал.3 са изброени задължително осигурените
за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в
т.4 и „регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители“.
Съгласно чл.4, ал.4 от КСО, лицата по ал.3, т.1, 2
и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Легално понятието „регистрираните земеделски стопани
и тютюнопроизводители“ по смисъла на КСО е определено в §1, ал.1, т.5 от
Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като „физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред“.
Освен това в чл.5, ал.2 от КСО е регламентирано,
че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни
вноски за своя сметка, а според ал.3 и ал.4 на същата норма, регистрацията на
самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва
служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната
агенция за приходите по чл.80, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично
представят в Националната агенция за приходите.
В чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението
за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от
Кодекса за социално осигуряване – включително регистрираните земеделски стопани
и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Според ал.2, при започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се
лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал.3, самоосигуряващите
се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с
декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.
По смисъла на цитираните разпоредби, наличието на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, както и подаването на декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ не са достатъчни, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, при положение, че лицето не е започнало да упражнява, респ. не е възобновило упражняването на трудова дейност.
Също и по аргумент от §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, лице, за
което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – да е произвеждало растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено
лице, независимо, че е
регистрирано по установения ред, или че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално
да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция,
предназначена за продажба.
В случая няма спор, че жалбоподателката Т.А.Г. е била във временна неработоспособност поради бременност в периода от 03.06.2020 г. до 17.07.2020 г., удостоверена с издаден болничен лист №Е20201355124 от 19.06.2020 г., съответно в този период същата не следва да полага труд и не осъществява реално дейност като земеделски производител.
Поради изложеното съдът счита, че към посочените в Задължителни предписания №ЗД-1-26-00897390/23.03.2021 г. дати на настъпване на осигурителните рискове „общо заболяване“ – 04.05.2020 г. и „бременност и раждане“ – *** г., жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Данните, съдържащи се в подадената от нея Декларация образец №1 за периода от месец 03.2020 г. до месец 02.2021 г. са некоректни, поради което следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са отправените ѝ задължителни предписания.
Като е потвърдил издадените от Контролен орган Задължителни предписания, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.Г. ***, против Решение №1012-26-151-1 от 23.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00897390/23.03.2021 г. на Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Т.А.Г., ЕГН **********,***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: