О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1974 от 20.09.2019г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело
номер 1936 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от М.И.Д. с ЕГН ********** ***, п.к. 24 против т. 7 и т. 8 от Заповед № 139 от 17.06.1994 год. на командира на поделение 18770 гр. Бургас (действително наименование 274 АОРЛВ), с която на жалбоподателя на основание т. 46, буква „б“ от Дисциплинарния устав на Въоръжените сили на Република България (ДУ на ВС на РБ) е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ и лишаване от допълнително възнаграждение. В жалбата е формулирано искане за прогласяване на нищожността на оспорената заповед.
След анализ на заявените в жалбата твърдения и приложената заповед, съда намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения:
Видно от приложената Заповед № 139/17.06.1994 год., същата е постановена от командир 274АОРЛВ и касае ежедневната дейност в батальон. В т. 7 от същата са вписани наложени наказания на сержантите, където е вписан и сержант М.И.Д. – 18770, на който за нарушения при изпълнение на задълженията му като дежурен по КПП на 16.06.1994 год. и на основание т. 46, б. „в“ от ДУ на ВС на РБ е наказан със „строго мъмрене“. В т. 8 от същата заповед е вписано, че за същото нарушение, сержант М.И.Д. следва да бъде лишен от допълнително възнаграждение.
В разпоредбата на т. 46 от действалия към момента ДУ на ВС на РБ са регламентирани видовете наказания, които могат да се налагат на сержантите, старшините и мичманите на свръхсрочна служба. Видно от тази норма, в същата липсва наказание „лишаване от допълнително възнаграждение“, поради което, отразеното в т. 8 от оспорената заповед не съставлява дисциплинарно наказание и не подлежи на оспорване.
По отношение на наказанието, вписано в т. 7 „строго мъмрене“, същото е предвидено в нормата на т. 46, б. „в“ от ДУ на ВС на РБ. От друга страна, в текста на т. 106 от ДУ на ВС на РБ е указано, че се забранява подаването на жалба против строгостта на дисциплинарното наказание, ако командирът (началникът) не е превишил предоставената му дисциплинарна власт. В конкретния случай, както се посочи, оспорената заповед е постановена от командир на батальон, който, съгласно т. 53, б. „а“ има право да обявява забележка, мъмрене и строго мъмрене. С оглед на това и поради липсата на превишаване на дисциплинарната власт от страна на командира, жалбата на М.Д. против заповедта, в частта й, с която му е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ се явява недопустима по смисъла на т. 106 от ДУ на ВС на РБ.
По изложените мотиви съда приема, че жалбата на М.И.Д. е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното дело да се прекрати.
Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.Д. с ЕГН ********** ***, п.к. 24 против т. 7 и т. 8 от Заповед № 139 от 17.06.1994 год. на командира на поделение 18770 гр. Бургас (действително наименование 274 АОРЛВ), с която на жалбоподателя на основание т. 46, буква „б“ от Дисциплинарния устав на Въоръжените сили на Република България (ДУ на ВС на РБ) е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ и лишаване от допълнително възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1936/2019г. по описа на Административен съд гр. Бургас.
Определението може
да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: