Р Е Ш Е Н И
Е № 261570
гр. Пловдив, 26.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година, в
състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
7958
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 33, ал. 1 ЗЗД, предявен от П.В.Д. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Ищецът
твърди, че на 18.06.2020г. сключил с ответника споразумение съгласно което
дружеството му опрощавало задължения в размер на 2009,24 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за паричен заем № *** г., а в замяна на това
ищецът заявил, че се отказва от иск по всички бъдещи дела, по които има
качеството ищец и декларирал, че няма претенции по отношение на който и да е
сключен с ответника договор. Счита, че договорът е унищожаем, защото е сключен
поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Твърди, че със семейството си (***а
и ***) живеят в крайна бедност, като общият им доход възлиза на сумата от 960 лева, от които 610 лв.- заплата на ищеца
и сумата от 350 лв. – майчинство за ***ата му. Сочи се, че средномесечният
разход за отглеждане на детето е 400 лв.,
като остатъкът, с която следва да живее семейството е под прага на
бедността. Ищецът сочи, че не разполага с достатъчно средства за закупуването
на храна, облекло и покриването на разходи за ток и вода. Поради това и предвид
множеството парични задължения към близки и приятели, ищецът сочи, че бил
принуден да сключи споразумението.
Уговорките в него обаче се твърди, че са
явно неизгодни, защото реално се опрощавало задължение в размер на 1055, 76 лева, а останалата част от сумата
представлява неустойка, начислена въз основа на нищожна клауза. Същевременно
ищецът се отказал от претенции по всички сключени между страните договори,
който били 14 на брой и по тях неустойката е в общ размер на 10 000 лева по
идентични нищожни клаузи. Поради това се иска унищожаване на споразумението.
Претендира разноски.
В срок е
постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Твърди се,
че ищецът не е бил в състояние на крайна нужда, защото при кандидатстванията за
кредит декларирал доход в размер на 1840
лв. Освен това се оспорва да са налице явно неизгодни условия, защото за
опрощаването на задължението в размер на
2009,24 лева той се отказвал от
претенции, които били с неясен изход, а не можело да се предполага
недействителност на клаузите на неустойки. На следващо място намира, че
клаузата е действителна и неустойката не излиза извън основните й функции. Иска
се отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От представения документи се установява, че страните са сключили
споразумение от 18.06.2020г., с което страните на основание чл. 1 от
споразумението, са се договорили, че ответникът в качеството на заемодател
опрощава на ищеца в качеството на заемател сумата от 2009,24 лв.,
представляваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка, с което счита
задълженията на заемателя по Договор за паричен заем № *** от *** г. за изцяло
погасени. Страните са се съгласили, че след опрощаване на посочената в чл. 1 от
споразумението сума, същите ще считат задълженията си по Договор за паричен
заем № *** от *** г. за окончателно уредени и никоя от тях няма да има
претенции към другата във връзка с изпълнението и валидността на задълженията
по договора. В чл. 3 от споразумението страните са се уговорили, че в замяна на
така направеното опрощаване, заемателят се задължава да направи отказ от иск по
смисъла на чл. 233 ГПК по всички съдебни дела, по които има качеството на ищец,
а „Файненшъл България“ ООД и/или „Изи Асет Мениджмънт“ АД имат качеството на
ответници. В чл. 4 от споразумението заемателят заявява и декларира, че няма
каквито и да е било претенции по отношение, на който и да е от сключените между
нея и заемодателя договори за паричен заем, включително, без изброяването да е
изчерпателно: относно тяхната действителност и тази на отделни разпоредби,
размера и основанието на платените суми и т.н.
От приетото по делото удостоверение за сключен
граждански брак е видно, че на ***.
ищецът е сключил граждански брак със З.С.Л..
От приетото удостоверение за раждане се установява,
че на *** е родена *** им В.П.Д..
От приетата по делото справка от ОД на МВР отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“ е видно, че ищецът притежава два
автомобила – лек автомобил *** с дата на регистрация *** г., закупен на
28.09.2016 г. и лек автомобил *** с дата на регистрация 30.03.2000 г. и закупен
от ищеца на 14.05.2018 г. *** на ищеца З.
Д. не притежава МПС-та, съгласно базата данни.
На 16.02.2021 г. е депозирана молба от ищеца, в
която сочи, че е подписал множество молби от представител на Изи Асет
Мениджмънт АД, че се отказва от всички предявени искове срещу дружеството, като
не е имало попълнен номер на делото, по което се отказва. Моли в случай, че
такава молба бъде предявена, то тя да не се приема, тъй като не отразява
неговата воля.
От приетата по делото справка от Служба по
вписванията Пловдив се установява, че ищецът не притежава недвижими имоти.
От приетата по делото справка от ТП на НОИ Пловдив
се установява, че *** на ищеца З. Д. към датата на подписване на
споразумението е получавала парично
обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от КСО в размер на 380 лв.
От приетата по делото справка от ТД на НАП –
Пловдив се установява, че ищецът е в трудовите правоотношения с Техстрой ЕООД, който той е декларирал като
работодател през 2018 г. и 2019 г., като за периода от 01.2020 г. до 01.2021 г.
средният му осигурителен доход е в размер от 700 лв. в зависимост от
отработените часове, като през месец юни 2020 г. доходът е бил 298,39 лв.
поради по- малко отработени часове. През
август 2020 г. осигурителният доход на ищеца е бил в размер на 833,60 лв.
поради по – големия брой отработени часове.
По делото са приети като писмени доказателства
преписи от описаните в исковата молба 14 броя договори, ведно със справки за
извършени плащания по тях.
По договор за паричен заем, сключен на 19.08.2014
г. с № *** за периода от 27.08.2014 г. до 11.02.2015 г. е платена обща сума в
размер от 525,09 лв., с която е погасена главница в размер от 300 лв., лихва в
размер на 33,12 лв. и неустойка в размер на 191,97 лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 11.02.2015 г. с № *** е погасено остатъчно задължение по Договор за
паричен заем № ***/19.08.2014 г., а за
периода от 18.02.2015 г. до 24.07.2015 г. е платена обща сума в размер от 524,52
лв., с която е погасена главница в размер от 300 лв., лихва в размер на 32,55
лв. и неустойка в размер на 191,97 лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 24.07.2015 г. с № *** е погасено остатъчно задължение по Договор за
паричен заем № ***/11.02.2015 г., а за
периода от 24.07.2015 г. до 18.12.2015 г. е платена обща сума в размер от 316,05
лв., с която е погасена главница в размер от 200 лв., лихва в размер на 17,35
лв. и неустойка в размер на 98,70 лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 18.12.2015 г. с № *** е погасено остатъчно задължение по Договор за
паричен заем №*** /24.07.2015 г., а за периода от 18.12.2015 г. до 18.04.2016 г.
е платена обща сума в размер от 472,83 лв., с която е погасена главница в
размер от 300 лв., лихва в размер на 24,99 лв. и неустойка в размер на 147,84
лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 18.04.2016 г. с № *** е погасено остатъчно задължение по Договор за
паричен заем №*** в размер на 86,23 лв., а
за периода от 26.04.2015 г. до 26.07.2016 г. е платена обща сума в
размер от 784,48 лв., с която е погасена главница в размер от 500 лв., лихва в
размер на 37,94 лв. и неустойка в размер на 246,54 лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 26.07.2016 г. с № *** е погасено остатъчно задължение по Договор за
паричен заем № *** в размер от 255,63
лв., а за периода от 27.07.2016 г. до 24.12.2016
г. е платена обща сума в размер от 1215,93 лв., с която е погасена главница в
размер от 750 лв., лихва в размер на 74,43 лв. и неустойка в размер на 391,50
лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 24.12.2016 г. с № *** е
погасено остатъчно задължение по Договор за паричен заем № *** в размер от 399,43 лв., а за периода от 26.01.2017 г. до 07.06.2017 г.
е платена обща сума в размер от 1533,79 лв., с която е погасена главница в
размер от 800 лв., лихва в размер на 107,36 лв. и неустойка в размер на 626,43
лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 07.06.2017 г. с № *** не е погасявано остатъчно задължение по
предходния договор за заем, а за периода
от 10.07.2017 г. до 06.11.2017 г. е платена обща сума в размер от 1629 лв., с
която е погасена главница в размер от 800 лв., лихва в размер на 102,20 лв. и
неустойка в размер на 726,80 лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 06.11.2017 г. с № *** е
погасено остатъчно задължение по Договор за паричен заем № *** в размер от 803,16
лв., а за периода от 07.10.2017 г. до 23.05.2018
г. е платена обща сума в размер от 2731,55 лв., с която е погасена главница в
размер от 1200 лв., лихва в размер на 196,65 лв. и неустойка в размер на 1334,90
лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 06.11.2017 г. с № *** е
погасено остатъчно задължение по Договор за паричен заем № *** в размер от
803,16 лв., а за периода от 07.10.2017
г. до 23.05.2018 г. е платена обща сума в размер от 2731,55 лв., с която е
погасена главница в размер от 1200 лв., лихва в размер на 196,65 лв. и
неустойка в размер на 1334,90 лв.
На 23.04.2018 г. е сключен Договор № ***, като на
ищеца е предоставена в заем сумата от 300 лв. От приложената справка се установява,
че ищецът е заплатил по договора за периода от 04.05.2018 г. до 27.08.2018 г.
обща сума в размер от 435,04 лв., с която са погасени главница в размер от 300
лв., лихва в размер от 20 лв. и неустойка в размер от 115,04 лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 23.05.2018 г. с № *** е
погасено остатъчно задължение по Договор за паричен заем № *** в размер от 1070,95 лв., като не е представена справка за
извършени плащания, а съгласно приложения погасителен план и изложеното в
договора главницата е в размер на 1500 лв., а оскъпяването в случай на
непредставяне на обезпечение е 888,93 лв.
На 27.12.2018
г. е сключен Договор № ***, като на ищеца е предоставена в заем сумата от 300
лв. От приложената справка се установява, че ищецът е заплатил по договора за
периода от 18.01.2019 г. до 29.05.2019 г. обща сума в размер от 404,40 лв., с
която са погасени главница в размер от 300 лв., лихва в размер от 15,24 лв. и
неустойка в размер от 89,16 лв.
С получената сума по договор за паричен заем,
сключен на 26.10.2018 г. с № *** е погасено остатъчно задължение по
Договор за паричен заем № *** в размер
от 882,28 лв., като за периода от 27.10.2018 г. до 12.06.2019
г. е платена обща сума в размер от 3005,31 лв., с която е погасена главница в
размер от 1750 лв., лихва в размер на 218,31 лв. и неустойка в размер от 1037
лв.
От приетия по делото Договор № *** г., предмет на
споразумението, се установява, че в действителност предоставената в заем сума е
в размер от 1000 лв., като общият размер на подлежащата на връщане сума в
случай на непредставяне на обезпечение е 2064,24 лв. Срокът на заема е 8 месеца
т.е. към датата на подписване на споразумението същият е изтекъл. С предоставената
в заем сума е погасено задължение по предходен Договор за паричен заем с № ***
в размер на 525, 20 лв.. Видно от справката за извършени плащания по него е
платена на 31.07.2019 г. сумата от 100 лв., с която е погасено задължение за
неустойка, като в договора е предвидено, че погасителните вноски са седмични.
От приетите по делото справки за извършени плащания
и договори за заем се установява, че общият размер на платените по тези
договори неустойки е 6201,82 лв.
Получени са данни по делото за образувано от ищеца
против ответника гр.д. № 10113/2020 г. по описа на ПРС, като след справка в
ЕИСС съдът установи, че предмет на същото е връщане на недължимо платени суми
за възнаградителна лихва и неустойка по Договор № *** – 50 лв. по иск за
връщане на възнаградителна лихва и 50 лв. по иск за връщане на неустойка. От приетата по настоящото дело справка за
платени суми се установява, че по договора е заплатена от ищеца сумата от 98,70
лв.- неустойка и 17,35 лв.- възнаградителна лихва. Делото е образувано на 14.08.2020 г. след подписване
на споразумението, предмет на настоящото производство.
Получени са данни по делото за образувано от ищеца
против ответника гр.д. № 13800/2020 г. по описа на ПРС, като след справка в
ЕИСС съдът установи, че предмет на същото е връщане на недължимо платени суми
за възнаградителна лихва и неустойка по Договор № *** – 50 лв. по иск за
връщане на възнаградителна лихва и 50 лв. по иск за връщане на неустойка. От приетата по настоящото дело справка за
платени суми се установява, че по договора е заплатена от ищеца сумата от 98,70
лв.- неустойка и 17,35 лв.- възнаградителна лихва.
От разпита на св. М. Б. се установява, че познава П.Д.
покрай ***, защото с нея се познават от много години. Посочва, че често си
ходят на гости с *** му, като ходят в С., за да вижда ***та. През 2020 г.
посочва, че също чест е ходила на гости, като не може да си спомни името на ***ата
на П., но знае, че той работи в някакво предприятие на минимална работна заплата. Посочва, че едната им кола стои в двора й е
бракувана, като тази, която карат е също стара. В С. П. живее с детето и ***
си, която през 2020 г. е била в майчинство. Твърди, че знае за споразумението
от П., който споделял с *** си, че от Изи Асет го притеснявали да сключи
споразумение. П. споделил, че е подписал споразумението, защото нямал парите да
ги плати и за да спре натиска на семейството и притесненията. Споделял, че
търси пари от приятели, помагали му, но като вземе заплата пак връща заеми и за
кредита не му остават пари, като понякога не им оставали и пари за храна.
Майчинството на *** му било малко, гледали да вземат памперси и мляко за
детето, за издръжката му трябвали пари и не стигали за заема.
По отношение на възраженията на ответника, че
ищецът не е бил в крайна нужда са приети като писмени доказателства предложение
за сключване на договор от 27.12.2018 г., декларация от *** г., декларация от
26.10.2018 г. и електронно предложение за сключване на договори от 26.10.2018
г. и *** г. От същите се установява, че към 27.12.2018 г. ищецът е декларирал
пред заемодателя – ответник, че получава приходи в общ размер от 1900 лв., а
разходите за домакинството му са в размер на 60 лв., като разполагаемия му доход
е 1840 лв. С подписаните декларации е дал съгласието си заемодателят да прави
справки в НОИ за доходите му, работодател и извършваните осигурителни плащания.
В електронните изявления от 27.12.2018 г. и *** г. е посочил, че работи на
длъжност общ работник в Текст строй ЕООД на безсрочен трудов договор, като
доходите на домакинството – чисти са в размер от 1900 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявеният иск ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване положителните елементи от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД: сключването на споразумението при крайна нужда
и явно неизгодни условия, като докаже материалното състояние на семейството си
и нееквивалентността на уговорките.
В
Решение №87/10.07.2017 по дело №3941/2016 на ВКС, ГК, III г.о. е прието, че от
легалното определение на основанието за унищожаемост на договор поради крайна
нужда в чл. 33, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат изведени две кумулативно изискуеми
материалноправни предпоставки като елементи от фактическия му състав:
извършване на волеизявлението под влияние на крайна нужда за един от
съконтрахентите и явно неизгодни условия за същия, които са необходими и
достатъчни, за да е налице основанието за унищожаване по чл. 33 ЗЗД.
Първата
предпоставка - състоянието на крайна нужда е необходимо да отговаря на две
изисквания – от една страна да представлява недостиг или липса на средства за
посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към
трети лица и от друга страна – този недостиг или липса на средства да упражнява
сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без
който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия
и клаузи.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че към датата
на подписване на споразумението 18.06.2020 г. ищецът е получавал доходи от
трудово правоотношение, като за месец май 2020 г. осигурителният му доход е бил
в размер на 705,07 лв., а за месец юни поради по – малък брой отработени часове
е бил по – малък 298,39 лв. Получавания от *** му доход за месец май и юни 2020
г. е 380 лв. От така изложеното следва, че доходът на семейството към месец юни
е бил около 1000 лв., който е недостатъчен за покриване на нуждите на тричленно
семейство. С Постановление № 275 на МС
от 1.11.2019 г. за определяне на размера на линията на бедност за страната за
2020 г. е определен от 1 януари 2020 г.
размер на линията на бедност за страната 363 лв., като с оглед броя на
членовете на семейството получаваният доход е под този минимум.
С
оглед гореизложеното съдът счита, че се установява, че към датата на сключване
на споразумението 18.06.2020 г. ищецът не е разполагал с достатъчно средства да
заплати задълженията си по договора за паричен заем с № ***, което го е
принудило да приеме предложението на ответника и съответно да сключи оспореното
споразумение.
Следва
да се прецени наличието на втората предпоставка за уважаване на исковата
претенция, а именно: наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка
за лицето, намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки
случай към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между
престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна.
Оспореното
споразумение по своя характер представлява извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД,
доколкото с нея страните прекратяват един съществуващ спор (към датата на
подписване се сочи, че са налице спорове, по които е договорено да се депозира
отказ) или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В случая ищецът твърди, че със сключеното
споразумение освен, че се цели прекратяване на съществуващите спорове между
страните, то същото е пречка за завеждане на искови претенции за връщане на
неустойки по сключените договори за
заем, поради и което неизгодните условия следва да се преценяват и с оглед на
сбора на неустойките по всички сключени 14 договора за паричен заем,
Нееквивалентността
на престациите по оспорено споразумение, което се твърди, че е сключено при
крайна нужда и явно неизгодни условия следва да се преценява към момента на
сключването му. Сборът от всички
неустойки по сключените договори за кредит надвишава опростената сума около 3
пъти, като ищецът се отказва от искови претенции включително и по отношение
действителността на договорите за кредит. Доколкото такава клауза би била
действителна, с оглед обстоятелството, че това изявление представлява предварителен
отказ от потребителска защита, не е предмет на настоящото производство.
В
случая от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
е налице нееквивалентност на престациите по сключеното извънсъдебно
споразумение по смисъла на чл. 365 ЗЗД, което е втората предпоставка за
уважаване на исковата претенция.
С
оглед безспорно установеното наличие на
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция,
предявеният иск следва да се уважи.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените разноски в производството в размер на 50.00 лева.
На
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на *** следва да бъде присъдена
сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като не е налице
хипотезата по чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Във второто съдебно заседание не са извършвани никакви
процесуални действия. Второто съдебно заседание е отложено, за да се даде
възможност на процесуалния представител на ищеца да се запознае с представени
от ответника доказателства, поради и което не следва ответникът да носи
отговорност за разноски за допълнителното трето съдебно заседание.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА, като сключено поради крайна нужда при явно
неизгодни условия сключеното между П.В.Д., ЕГН ********** и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* Споразумение от 18.06.2020 г.
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати на П.В.Д.,
ЕГН **********, сумата от 50 лева
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати на ***,
Булстат *********, адрес – гр. П., сумата от 300 лева– адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38,
ал.1, т. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ