№ 319
гр. Бургас, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20252100500371 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от „Йетел България“ЕАД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София против решение №2629/09.12.2024 г. постановено по гр.д.
№1319/2024 г. по описа на районен съд – Бургас в частта , с която е отхвърлена претенцията
с правно основание чл.422 от ГПК против Г. В. А. за заплащане на сумата от 315.59 лв. –
неустойка , обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Приложение към
договор за мобилни услуги от 11.08.2021 г. Решението се оспорва като неправилно поради
противоречие с материалния закон и необосновано. В обжалваното решение се сочи , че не
са представени доказателства за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги , поради което не са били налице основанията за прекратяване на приложение към
договор за мобилни услуги от 11.08.2021 г. и поради това е приел за недължима претенцията
на жалбоподсателя – ищец за неустойка в размер на 315.59 лв. , обезщетяваща вредите от
развалянето на договора. Страната изразява становището си , че не са съобразени
твърденията в исковата молба и в проведеното съдебно заседание относно предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги. Приложено по делото е заявление за
пренасяне на мобилни номера в мрежата на А1 България от 06.10.2021 г. доказваща
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер **********
по инициатива на длъжника. Според съдържанието на заявлението Г. А. упълномощава А1
България да я представлява като прекрати сключения между нея и „Йетел“ договор за
предоставяне на мобилна услуга – номер **********. При направеното по този начин от
ответника изрично волеизявление за прекратяване на договор за мобилни услуги –
1
Приложение от 11.08.2021 по инициатива на длъжника според въззивника договорът е
надлежно прекратен и е налице основание за присъждане на неустойка в размер на
претендирания от 350.50 лв. Моли се за отмяна на обжалваното решение в съответната част
касаеща неустойката и да се признае за установено по реда на чл.422 от ГПК , че Г. А. дължи
на ищцовото дружество сумата от 315.59 лв. - неустойка , обезщетяваща вредите
От предсрочното прекратяване на Приложение към договор за мобилни услуги от
11.08.2021 с номер **********. При уважаване на жалбата се претендира и присъждане на
разноските – 25 лв. за въззивното производство и разноските в исковото първоинстанционно
и заповедното производство. Представител на страната не се явява в проведеното открито
съдебно заседание. Депозирана е писмена молба – становище , в която са изложени
подробни съображения за уважаване на въззивната жалба и отмяна на атакуваното
решение.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на Г. В. А. чрез назначения
особен представител – адвокат. Сочи се , че с първоинстанционното производство е
отхвърлена претенцията на ищеца „Йетел България“ЕАД в т.ч. – на сумата от 315.59 лв. –
представляваща незаплатен остатък от неустойка за предсрочно прекратяване на
приложение към договор за мобилни услуги от 11.08.2021 г. Според страната обжалваното
решение е правилно и законосъобразно , а въззивната жалба е неоснователна. Предявената
претенция на ищеца е за заплащане на суми по фактури , издадени на 15.10.2021 , на
15.12.2021 г. и на 15.02.2022 г. , издадени въз основа на възникнало правоотношение ,
обективирано в Договор за мобилни услуги от 11.08.2021 г. и Приложение към договора от
същата ата. Претенцията за неустойка е обоснована именно с неплащане по въпросните три
фактури , което е довело до прекратяване на договора по вина на абоната. В конкретния
случай ищецът не е посочил от кой момент и поради кое точно действие счита договорът за
предсрочно прекратен Такива твърдения се правят едва с въззивната жалба , което не би
следвало да се приема като основание за уважаване на претенцията. При условия на
алтернативност страната моли съда в случай че приеме за основателна претенцията за
заплащане на неустойка , то същата по размер е прекомерна , необосновано висока и с
оглед на клаузата , въз основа на която се претендира се явява неравноправна по смисъла на
чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Моли се за потвърждаване на решението. Становището си страната
поддържа чрез назначения особен процесуален представител – адвокат.
Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262
от ГПК констатира , че въззивната жалба на „Йетел България“ ЕАД против решение №
2629 от 09.12.2024 г. постановено по гр.д.№1319 по описа на БРС за 2024 г е редовна ,
подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен
срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция –
следователно – същата е допустима и следва да бъде разгледана в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено
следното:
2
Производството по гр.д.№1319 по описа на РС – Бургас за 2024 г. е било образувано по
исковата молба на „Йетел България“ЕАД против Г. В. А. от гр.Бургас с правно основание
чл.124 от ГПК във вр. С чл.422 от ГПК. Иска е предявен за установяване на вземане в
размер на 549.51 лв. Ищецът сочи , че с ответника има сключен договор за мобилни услуги
и приложение към него от 11.08.2021 г. като на ответника е предоставен мобилен телефонен
номер ********** , телефонен номер „Моторола“ , съгласно приложението – телефонен
номер ********** и телефонен апарат „Моторола“. Ответникът не е изпълнил задълженията
си по три броя фактури – от 15.10.2021 , от 15.12.2021 и от 15.02.2022 г. като във всяка
фактура са начислени вземания на оператора , произтичащи от договорите между страните.
Фактурата от 15.10.2021 г. включва месечни абонаментни такси, като освен тях и
задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на номер ********** в
размер на 350.50 лв. , която неустойка е уредена при предсрочното прекратяване на договора
в т.2 от Приложение към договора от 11.08.2021 г. Съгласно съдържанието неустойката не
може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
включено ДДС както и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните такси
съответстващи на оставащия срок до края на договора и част от стойността на отстъпките
за предоставени на потребителя устройства , съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги. Размерът на неустойката в случая ищецът е определил на
350.50 лв. като сочи , че е сбор на три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС по
34.99 лв. – общо 104.97 лв. ведно с ползвана отстъпка от месечния абонаментен план
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 7.08 лв. и с добавена
разлика в размер на 238.45 лв. между стандартната цена на телефона „Моторола“ без
отстъпка съгласно ценовата листа на оператора и преференциалната му цена при сключване
на договора , заплатена в брой съответстваща на оставащия период до края на предвидения
срок на договора за мобилни услуги. Общата сума във фактурата е 352.57 лв. като след
приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на
9.01 лв., претендираната сума за неустойка по тази фактура възлиза на 343.56 лв. Фактурата
от 112021 включва задължение за 13.99 лв. с ДДС. Фактурата от 15.02.2022 г. включва
задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване в размер на 191.96 лв.
Тази сума вклйчва в себе си три стандартни месечни абонаментни такси без включено ДДС ,
а именно – 47.46 лв. , добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 18.11
лв. и с добавена разликата в размер на 126.39 лв. между страндартната цена на телефон
„Моторола“без отстъпка съгласно актуалната цена към 11.08.2021 и преференциалната му
цена при сключването на договора , заплатена в брой , съответстваща на оставащия период
до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услиги – или – общо
191.96 лв. по третата фактура. Така задълженията възлизат както следва: по приложението
към договора за мобилни услуги от 11.08.2021 г. – претендира се сума в размер на 315.59 ,
представляваща неустойка; - по договор за мобилни услуги от 11.08.2021 г. са начислени и се
прентендира сумата от 233.92 лв. , от които 41.96 лв. - незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси , ползвани услуги и неустойка от 191.96 лв. като общата стойност на
3
задълженията по сключените договори с ответницата възлиза на 549.51 лв. Страната моли
съда да приеме за установено , че по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение ответницата А. дължи сумата от 549.51 лв. по горепосочените три фактури като
върху сумата се признае и вземането за законната лихва върху главницата , считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. Страната претендира на основание чл.78 от ГПК
общо разноски в размер на 505 лв. - , от която сума – 25 лв. – платена държавна такса , 480
лв. – платено адвокатско възнаграждение по заповедното производство , както и разноските
в настоящото производство – внесена такса в размер на 25 лв. , изцяло изплатения
адвокатски хонорар в размер на 480 лв. , определен на основание НМРАВ. Прилагат се
доказателства.
От страна на ответника е постъпил ОИМ чрез назначения служебно особен процесуален
представител. Сочи се , че не е установен и изпълнен фактическия състав по прекратяването
на договора , поради което не са дължими претендираните неустойки. Прави се и
възражение за прекомерност.
Съдът е посочил , че доколкото процесния договор е сключенв писмена форма
изявлението за прекратяване също следва да бъде направено в писмена форма и с него
следва да се дава подходящ срок за изпълнение. Районният съд е констатирал , че по делото
липсват данни , а и твърдение да е отправяно нарочно волеизявление за прекратяването на
договора , респ. – то да е получено от абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в
тази насока , поради което съдът е приел , че същият не е упражнил правото си да прекрати
договора преди изтичане на срока. Само неговото предсрочно прекратяване води до
възникване на право на уговорените компенсаторни неустойки. Тези изводи на съда не се
променят от представената покана за плащане , тъй като в нея липсва изрично изявление за
прекратяване на договора , а само се сочи че при неплащане ще бъдат предприети действия
в тази насока. Доказателства за това , че са били предприети обаче липсват. Поради това
съдът е посочил , че по делото остава недоказано надлежното прекратяване на процесните
договори преди изтичане на първоначалния им срок , което препятства възникването в
полза на ищеца на претендираните вземания за неустойки за предсрочно прекратяване на
това основание. Поради това съдът е посочил , че исковете за неустойки следва да бъдат
отхвърлени. Поради това съдът е уважил претенцията като е приел за установено , че
ответницата дължи на „Йеттел България“ЕАД част от сумите по заповедното производство ,
а именно – 41.96 лв. главница , представляваща незаплатени месечни такси и такси за
потребление. Отхвърлена е претенцията за установяване на останалите суми по заповедта –
за сумата от 191.96 лв. – главница , представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора , формирана като сбор от три стандартни месечни вноски без ДДС в размер на
47.46 лв. ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план в размер на 18.11 лв , съответстваща на оставащия срок до края на
договора и разликата в размер на 126.39 лв. между стандартната цена на закупения телефон
„Моторола“без отстъпка и заплатената преференциална цена за същото , сумата от 315.59
4
лв. – главница , представляваща незаплатен остатък от неустойка за предсрочно
прекратяване на приложение към договор за мобилни услуги с номер ********** ,
формирана като собр от три стандартни месечни абонаментни такси по договора без ДДС в
размер на 104.97 лв. ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план в размер на 7.08 лв. съответстваща на оставащия срок до края
на договора и разликата в размер на 238.45 лв. между стандартната цена на закупения във
връзка с този договор телефон „Моторола“ без отстъпка и заплатената такава
преференциална цена за същия , ведно със законната лихва върху всяка от главниците ,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.10.2023 г.
По основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното:
Недоволен от постановеното решение е ищецът – оператор „Йеттел България“ЕАД.
Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната част и на основание чл.422 от ГПК
да бъде признато за установено , че ответницата В. А. дължи на дружеството сумата от
315.59 лв. – неустойка – обезщетение за вредите от предсрочното прекратяване на
приложението към договора за мобилни услуги от 11.08.2021 г. с номер **********.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд
мотиви на основание чл.272 от ГПК като споделя изцяло изводите на районния съд.
Претенцията на въззивника – ищец в процесния случай е за неустойка и е обоснована с
неплащането на сумите по фактурите от 15.10.2021 , 15.12.2021 и от 15.02.2022 , които са
издадени на основание правоотношението между страните за доставка на услуги по
Договора за мобилни услуги от 11.08.2021 г. и Приложението към договора за мобилни
услуги от същата дата , както и че това е довело до настъпване на основание за
прекратяване на договора по вина на абоната. В процесния случай ищецът – въззивник не е
посочил от кой момент счита договора за предсрочно прекратен и поради кое точно
конкретно действие на потребителя – абонат. Такива твърдения се въвеждат едва с
въззивната жалба , което не следва да се възприема от съда като основание за уважаване на
възражението и за отмяна на обжалваното решение. В тази насока изложените от
първоинстанционния съд мотиви и правни изводи са правилни и законосъобразни и
изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
По гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно с оглед неоснователността на въззивната жалба на „Йеттел
България“ЕАД.
Разноски по делото не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2629/09.12.2024 г. постановено по гр.д.№1319/2024 г. по
описа на районен съд – Бургас в обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията с
правно основание чл.422 от ГПК против Г. В. А. за заплащане на сумата от 315.59 лв. –
неустойка , обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Приложение към
договор за мобилни услуги от 11.08.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6