Решение по дело №156/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от „Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ против Решение № 202/08.12.2023 г. по АНД № 205/2023 г. по описа на РС - Бяла, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 8159/29.05.2023 г. издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на Г. Ц. Г. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв. Съставът на Районен съд – Бяла е изменил НП като е намалил наложената „глоба“ от 2500 лв. на 1500 лв. Касационните основания, релевирани в жалбата са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението на въззивния съд и да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Г. Ц. Г., редовно уведомен не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на БРС следва да се остави в сила.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното НП е реализирана административно-наказателната отговорност на Г. затова, че на 03.05.2023 г., в 14, 32 часа, на път I-5, км. 56+100, след разклон за с.Ценово, в посока гр.Плевен - гр. Бяла управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка "МАН" с peг. № [рег. номер] и полуремарке с три оси с peг. № [рег. номер], превозващо пелети шрот. На този път към момента се осъществявал контрол от служител на АПИ, който в изпълнение на служебните си задължения спрял за проверка управляваното от санкционираното лице ППС. В процеса на проверката било извършено измерване, с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка 1302/18/5м./, при което се констатирало, че са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извьнгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:

1.Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 13. 270т., при максимално допустимо натоварване 11,5т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредбата.

2.При измерено разстояние между осите 1,32м., сумата от натоварване на ос, на тройната ос на полуремаркето е 29.760т., при максимално допустимо натоварване 24т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредбата.

Административнонаказващият орган вземайки предвид, че съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7 ППС е тежко, като съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя-АПИ, а такова не е представено от водача при проверката, приел, че виновно е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 на МРРБ. За извършеното нарушение бил съставен на място АУАН за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б", с чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, който бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. С разписка бил връчен екземпляр от акта срещу подпис на жалбоподателя. След съставяне на АУАН не постъпило писмено възражение в законоустановения тридневен срок. Въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното НП на 29.05.2023 г.

Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства. Направил е извод, че субект на административно-наказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗП за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение, т. е. кръгът на субектите не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите по смисъла на § 1, т. 5 от Закона за автомобилните превози. Във връзка с последното е счел, че Г. може да бъде субект на вмененото му нарушение и правилно е санкциониран по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. РС Бяла е изложил доводи за категорична установеност на извършеното нарушение – претоварване на тежко ППС, като е кредитирал показанията на свидетелите и е аргументирал годността на измерването с използваната везна. Посочил е още, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, като е описано едно и също нарушение, което е установено по безспорен начин. По отношение размера на наложената глоба, обаче, съдът е изменил НП като е намалил размерът на наложеното наказание „глоба“ в размер от 2500 лв. на 1500 лв., аргументирайки се с неотчитане на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН - че не са представени доказателства за имотното състояние и доходи на санкционираното лице, както и доказателства за трудовата му ангажираност, липсата на които не следва да се тълкува в негова вреда.

Решението на Районен съд – Русе е правилно.

Настоящата касационна инстанция счита, че проверяваният съдебен акт не страда от изложените в касацинната жалба недостатъци, а именно касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на санкционираното лице Г. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП. Правилно районният съд е направил преценка за размера на наложеното наказание, което изцяло се споделя от настоящия касационен състав, като възраженията наведени в касационната жалба в този смисъл са неоснователни.

Размерът на административното наказание „глоба“, предвиден в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е в границите от 1000 лв. до 5000 лв. Санкцията по същността си е административно наказание и проверката за законосъобразност на наложената санкция се преценява съобразно критериите по чл. 27 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗАНН предвижда наказанието да бъде определено съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като наказващият орган, съгласно ал. 2, следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Индивидуализираното от въззивната инстанция наказание в размер на 1500 лв. би способствало за постигане целите на закона по чл. 12 ЗАНН, като ще предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и същевременно ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите субекти на регулираните по тези ред обществени отношения.

С оглед гореизложеното касационният съд счита, че РС Бяла като е изменил атакуваното пред него НП е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Направената служебна проверка в рамките на чл. 218 АПК не сочи наличието на пороци в обжалваното решение, които да представляват касационни основания за отмяната му. Ето защо решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202 от 08.12.2023 г., постановено по АНД № 205/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла.

Решението е окончателно.