МОТИВИ по НОХД №2638/20г.
по описа на ПлРС:
Обвинението е срещу подсъдиМ.:
К.Д.Г.,
ЕГН ЕГН **********, за
това, че за времето от
21.10. до 29.10.2014г. в ***, след предварителен сговор със С.И.А. и друго неустановено лице, с цел да набави
за себе си и съучастниците си имотна облага, чрез
телефонни разговори възбудил заблуждението у Е.Р.Г. – ***, че на 30.10.2014г. ще
достави на *** 258,45 тона слънчоглед на стойност 135 686,25 лв. съгласно
Фактура №1005/29.10.2014г., издадена от ***, като с деянието причинил на ***
имотна вреда в размер на 135 686,25 лв., като измамата е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, предвид размера на настъпилите
вредни последици за ощетеното юридическо лице и изключително високата степен на
обществена опасност на дееца, и е извършена повторно в немаловажен случай, тъй
като бил осъден с влязла в сила на 07.03.2007г. присъда на PC-Враца по НОХД
№324/2005г., с влязла в сила на 08.10.2008г. присъда по НОХД №196/07/2007г. на
PC-Монтана и с влязла в сила на 09.10.2009г. присъда по НОХД №300/2008г. по
описа на PC-Лом за извършени измами – престъпление по чл. 211, предл.1, във вр. с чл.210, ал.1,
т.2 и т.4, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1 от НК, и
С.И.А., ЕГН ********** за това, че за времето от 21.10. до 29.10.2014г. в ***, след предварителен
сговор с К.Д.Г. и друго неустановено лице, с цел да набави за себе си и съучастниците си имотна облага, чрез телефонни разговори
възбудил заблуждението у Е.Р.Г. – ***, че на 30.10.2014г. ще достави на *** 258,45 тона
слънчоглед на стойност 135 686,25 лв. съгласно Фактура №1005/29.10.2014г.,
издадена от ***, като с деянието причинил на *** имотна вреда в размер на 135
686,25 лв., като измамата е в особено големи размери и е извършена при
условията на опасен рецидив, тъй като бил осъден с влязла в сила на
15.03.2012г. на ОС-Монтана присъда по НОХД №9/2011г. на наказание лишаване от
свобода в размер на две години, което било изтърпяно ефективно и не са изтекли
пет години от изтърпяването – престъпление по чл.211, предл.2, във вр.
с чл.210, ал.1, т.2, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1, във вр. с чл.29,
ал.1, б.”а” от НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че същото е доказано по
несъмнен начин в хода на съдебното
следствие, като се мотивира с подробен анализ на доказателствата. Пледира за
осъдителна присъда и наказание лишаване от свобода в размер на шест години по
отношение на подсъдимия Г. което предлага да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим и за наказание лишаване от свобода в размер на пет години по
отношение на подсъдимия А. което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
В наказателното производство няма приет за съвместно
разглеждане граждански иск и конституиран ГИ и ЧО.
Подсъдимият К.Д.Г., ЕГН ЕГН
********** се явява в с.з. лично и с адв.Н.Н. от *** АК. Подс. Г. не признава вината си като се възползва от
процесуалното си право да не дава обяснения. Процесуалният представител пледира
за оправдателна присъда като след обстоен анализ доказателствата намира, че
извършването на деянието от подзащитния му не е
доказано от обективна и субективна страна.
Подсъдимият С.И.А., ЕГН ********** се явява в
с.з. лично и с упълномощения защитник адв.Л.Г. от *** АК. Подс. А. не
признава вината си, като също се възползва от процесуалното си право да не дава
обяснения. Процесуалният представител пледира за оправдателна присъда като също
след подробен анализ доказателствата намира, че извършването на деянието от подзащитния му не е доказано от обективна и субективна
страна.
Съдът като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на
страните намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Д.Г. е роден на ***г***, ***, ***
гражданин, със средно-техническо образование, работи, разведен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият С.И.А. е роден на ***г***, ***, ***
гражданин, с основно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.
ПодсъдиМ. К.Г. и С.А. се познавали.
Св.Р.Г.Ш. *** и била безработна. Тя е *** на св.М.В.Ш.,
който от 2009 год. живеел и работел в гр.София. Св.Х.Х.Х.
от гр.Исперих бил в периода от края на 2013 год. до началото на 2014 год.
съквартирант на св.Ш. в гр.София, кв.Захарна фабрика. Св.Х. уговорил св.Ш. да
регистрира търговски дружества срещу заплащане. Св.Ш. се съгласил и регистрирал
три търговски дружества без да осъществява дейност с тях.
На неустановена дата в началото на месец януари 2014
год. св.Х. предложил на св.Ш. неговата *** да регистрира търговско дружество с
наименование *** ЕООД гр. София срещу плащането на 300 лв. Св.Ш. се съгласил и
уговорил св.Ш. да посети гр.София и да регистрира дружеството, тъй като тя се
нуждаела от парични средства.
В края на м.януари 2014г. св.Ш. заминала за
гр.София, където била посрещната от сина си и св. Х.. Последният и обяснил, че
е подготвил всички документи, а тя само трябва да ги подпише. Св.Ш. подписала
предоставените и от св.Х. документи — Учредителен акт на ЕООД *** ЕООД гр.
София и съгласие за приемане на управление и образец на подписа по чл.141, ал.3
от ТЗ и пълномощно на св.Х., от когото разбрала, че фирмата ще се занимава с
износ и внос на хранителни стоки. След регистрацията на търговското дружество
св.Ш. не подписала друг документ свързан с това дружество и дейността му.
Търговското дружество *** ЕООД гр. София с ЕИК *********
било регистрирано на 31.01.2014 год., със седалище и адрес на управление *** с
едноличен собственик на капитала /в размер на 10 лв./ и управител св.Ш.. Дружеството
било регистрирано по ЗДДС на 14.04.2014 год. в гр.София. Основна дейност била
специализирана търговия с други хранителни стоки.
Подсъдимият Г. получил на неустановена дата преди
06.06.2014 год. от неустановено в разследването лице
учредителните документи и печата на търговското дружество *** ЕООД гр. София с
ЕИК *********.
Св.Б.Д. *** е управител на търговското дружество ***
ЕООД гр.Враца. Той познавал подс.К.Г., който преди
това му съдействал да купи земеделска продукция от кооперации и други
земеделски производители. Св.Н. през 2014г. се нуждаел от фирма, която да
притежава лиценз за търговия със зърно, и се свързал с подс.Г..
Последният му казал, че разполага с такава фирма - *** ЕООД гр.София и ще му
даде пълномощно „да работи“ с нея. Св.Н. посетил ***, където се срещнал с подс.Г., който му предоставил удостоверение за актуално
състояние на дружеството, печат на дружеството и пълномощно от св.М. да разкрие
банкова сметка ***Д. Двамата се договорили св.Н. „да ползва“ фирмата три -
четири месеца срещу плащането на комисионна на подс.Г.
при издаването на всяка фактура от *** ЕООД гр. София, като тарифата била - 2
лв. за тон слънчоглед и по 1 лв. за тон пшеница и царевица, като фактурите били
предоставяни от подс.Г. на св.Н.. Св.Н. продал
земеделска продукция чрез фактури от *** ЕООД гр. София на търговското
дружество *** ЕООД с.***, който реално купил продукцията от други лица.
Управител на *** ЕООД с.*** бил св.П.Й.П. ***.
На неустановена дата преди 06.06.2014
год. подс.К.Д. посетил св.М. *** и му предложил срещу
плащане на сумата от 50 лв. „да подпише едни документи“, без да му обясни какво
е написано на тях. Св.М., който бил без постоянни източници на доходи, се
съгласил, като това не бил първият случай, в който Г. уговарял св.М. да
„подписва документи“ срещу заплащане.
На дата преди 05.09.2014 год. подс.Г.
посетил адвокат З.М. *** и и поръчал да изготви документи, касаещи промяната в
управлението на *** ЕООД гр. София. Св.М. изготвила проекти на документите -
Договор за управление от 05.09.2014 год.; Декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ с
дата 05.09.2014 год.; Декларация по чл.142, ал.1 от ТЗ с дата 05.09.2014 год.;
Решение на едноличния управител за назначаване на управител от дата год.; нотариално заверено Съгласие и образец
на подпис на управител от год.; изрично писмено Пълномощно от 05.09.2014 год.;
две декларации и актуален дружествен договор/устав от 05.09.2014 год., след
което ги предоставила на подс.Г..
На 05.09.2014 год. подс.К.Г.
закарал с автомобила си св.М. *** при адв.З.М., пред
която М. подписал предоставените му документи, без да ги прочете. Подс.К.Г. му дал обещаните 50 лв. като М. го завела при
нотариус А.П. в ***, където св.М. подписал съгласие с образец на подписа, с
което декларирал, че е съгласен да управлява търговското дружество *** ЕООД гр.
София. Въз основа на пълномощното от св.М., св.М. подала по електронен път
заявлението до Търговския регистър за промяната на управителя на *** ЕООД гр.
София.
На 10.09.2014 год. в търговският регистър бил вписан
договор за търговско управление *** от 05.09.2014 год. между собственика на
дружеството св.Р.Ш. и св.М.М. ***.
На 16.09.2014 год. подс.К.Г.
предоставил на св.М. да подпише и пълномощно, с което той упълномощил подс.С.И. А./грешно изписване на фамилното име/ с ЕГН **********
да открива разплащателни и други сметки на дружеството *** ЕООД гр. София в
избрана от него банка. Пълномощното било нотариално заверено от нотариус А.П. на
същата дата.
На
16.09.2014 год. св.М. подписал и пълномощно на подс.К.Г.,
с което го упълномощил с конкретни права по отношение на търговското дружество ***
ЕООД гр. София, вкл. да открива разплащателни сметки на дружеството, да внася,
тегли и превежда суми по откритите банкови сметки. Това пълномощно също били
нотариално заверено на същата дата от нотариус Паралюзова
в ***.
Св.Е.Р.Г. изпълнявала длъжността Изпълнителен
директор на търговското дружество *** АД гр.Долна Митрополия от декември 2012
год. Основната дейност на дружеството била изкупуване и преработване на слънчогледово
семе.
През 2014 год. служителите от отдел Изкупуване на
слънчоглед на *** АД следвало да изкупят и преработят 70 хиляди тона
слънчогледово семе и поради тази причина вниманието на целия отдел и на св.Г. било
насочено към изкупуването на големи количества. Установената практика в дружеството
била да договарят закупуване на количества слънчоглед в телефонни преговори и
да заплащат уговореното количество слънчоглед след получаване на фактурата по
електронен път. Доставянето следвало да се извърши след това по уговорен
график. До 30.10.2014 год. От *** АД не били имали проблем с платено, но недоставено
количество слънчогледово семе.
На 21.10.2014 год. св.Г. получила обаждане на
служебния си телефон с абонатен номер *** от абонатен номер *** /регистриран от
св.И.С.Т. който бил регистрирал и други голям брой СИМ-карти и впоследствие предадени
на неустановено лице/ от подс.К.Г., който не се
представил по име но се поинтересувал от изкупната цена на слънчогледа, както и
за начина на доставка. Подс.К.Г. предложил за продажба
500 тона слънчоглед находящ се в две бази, едната във
Врачанско, а другата в Лом. На свидетелката направило впечатление, че
непознатият за нея мъж говорел добре, бил запознат със сортовете семена
слънчоглед и се изразявал правилно. Св.Г. преговаряла няколко дни с този подсъдим,
който се представил само като земеделец с налична база от Врачанско, като
накрая се договорили той да достави 260 т. слънчоглед на цена 525 лв за тон. Договорили се също той да изпрати фактура, за да
му направят плащане и на следващия ден той да достави платеното от *** АД
количество слънчоглед. Св.Г. изпратила текстово съобщение с данните на фирмата
за да бъде изготвена фактурата.
На 29.10.2014год. подс.А. направил
искане пред *** АД – клон Монтана за откриване на разплащателна сметка на
търговското дружество ***
ЕООД гр. София, като приложил като доказателства за представителната си власт
завереното пълномощно от св.М.. Искането на подс. А. било
уважено и на същата дата – 29.10.2014 год. бил
сключен договор за отриване и водене на разплащателна сметка под № ***.
На 29.10.2014 год. в 13.41 часа св.Г. получила на
служебния си имейл ***. имейл от подател ***< ***> с приложена фактура № 1005/
29.10.2014 год. издадена от търговското дружество *** ЕООД гр. София за
продажбата на 258,45 тона слънчоглед на стойност 135 686,25 лв.
На 29.10.2014 год. в 14.36 часа от банковата сметка
на *** АД в *** АД офис в гр.Плевен била преведена на посочената сметка във
фактурата на *** ЕООД гр. София - *** в *** АД сумата от 135 686,25 лв.
В 14.47 часа на същата дата подс.А.
направил искане за изтегляне на сумата от 2001.00 лв. от клона на банката в ***,
като в периода от 14,52 до 14,54 часа от каса №1 изтеглил сумата.
На 29.10.2014 год., след превеждане на паричната
сума по сметката на *** ЕООД гр. София, св.Г., получила текстово съобщение на телефона
си от абонатен номер ***, собственост на подс.С.А., със съдържание „не пускай нищо, довечера ме търси“. Този номер
не бил познат на св.Г. и тя не обърнала внимание на съобщението. На
телефона си продължила да получава текстови съобщения от същия номер. Едното от
съобщенията било със съдържание: „измамници са тия, защо ги пусна“, на което тя отговорила със
съобщението: “Бяха излезли, върни ги“, като визирала преведените пари“. Св.Г. се
свързала с директора на *** АД офис в гр.Плевен Ц.П., като му обяснила за
направения превод от *** АД на *** ЕООД за сума в размер на 135 686,25 лв.
Обяснила му също, че смята, че е наредила парите на фирма фантом, която е в
схема за измами и попитала как може да блокира наредената сума. Той и казал да
пусне писмо, в което да опише ситуацията и да поиска блокиране на парите по
сметката на *** ЕООД. Св. Г. депозирала молба в офиса на банката. Тогава
разбрала, че от сметката на *** ЕООД гр.София в клона в *** са изтеглени 2 001
лв.
Св.Г. се притеснила, но получила уверението на
директора на клона в Плевен, че другата сума по сметката е блокирана, но тя
трябва много бързо да реагира, за да не наредят парите от *** ЕООД гр.София.
Св.Г. към 17,00 часа получила текстово съобщение от
абонатен номер *** – собственост на подс. С.А.: „Върви
блокирай", но тя вече била блокирала парите.
Подс.А. направил няколко опита да се свърже по телефона със св.Г. и и пратил
текстови съобщения, но тя не отговорила на обажданията му. Получила вечерта в
18.43 часа текстово съобщение от абонатен номер *** със съдържание: „А. съм,
прибрах се, мога да дойда утре до теб“. Тогава св. Г. го набрала по телефона и
му се скарала, а мъжът и обяснил, че той не е виновен, че други са го накарали
да изтегли парите от банката, като казал, че ще го накарат да изтегли и другите
пари. Св.Г. му казала ядосано, че ги е блокирала. Подс.А.
започнал да обяснява на св. Г., че тя трябва да му е благодарна, че я е спасил,
като и е написал есемеса и че тя трябва да му купи костюм. Започнал да се
пазари да му прати пари, за да пристигне до Долна Митрополия и да и обясни. Св.
Г. решила, че трябва да го види и да го предаде на полицията, като дойде в
завода и се съгласила. Казала му, че като дойде в Долна Митрополия ще му плати.
На другия ден - 30.10.2014 год. в 07.30 часа св.Г. получила на телефона си ново
текстово съобщение от абонатен номер *** със съдържание: „А. вдигни, да тръгна
ли към теб да ти кажа нещата”.Тя го набрала по телефона, а подс.А.
и казал, че няма пари да пътува до Долна Митрополия. Св.Г. му обещала, че ще му
даде пари и за гориво и за костюм, само да пристигне в завода.
На 30.10.2014
год. преди 10.30 часа подс.А. се свързал пак от *** със
св. Г., като и казал, че от този телефон ще и звънне друг мъж, който ще и
съобщи, че А. е влязъл внезапно в болница и че този мъж ще поеме нещата. След
известно време на св.Г. се обадил мъж, с когото до този момент не била
разговаряла, представил се за „И.“ и и казал, че А. е влязъл в болница и че той
поема нещата и ще достави стоката. Св. Г. го уведомила, че когато достави
слънчогледа тогава ще отблокира парите по сметката. Тогава
мъжът я запитал защо е блокирала парите по сметката, на което тя отговорила, че
слънчогледа го няма и затова. Този мъж твърдял, че слънчогледа го има и че ще
го достави.
През това време от *** пристигнал собственикът на
дружеството М. Н. и св.Г. му разказала какво се е случило. Набрала телефонен
номер ***, но никой не отговорил на повикването, тогава набрала номер ***
и Н. с остър тон казал на мъжа отсреща
да отиде в банката и да върне парите по сметката до обяд или да докара
слънчогледа.
Впоследствие в друг телефонен разговор с мъжа, който
се бил представил като И. пред св. Г. казал, че ще върне парите от офиса на ***
АД офис в гр.Враца. Тогава св.Г. се свързала с директора на тази банка в
гр.Плевен и го уведомила, че парите ще бъдат върнати от офис на банката от
гр.Враца.
На 31.10.2014 год. сутринта в 09.37 часа по сметка
на *** АД били върнати 133 673.25 лв. по нареждане на подс.К.Г..
На интернет сайта на НАП към 30.09.2016 год. дружеството
*** ЕООД било включено в Списък на длъжниците по
чл.182, ал. 3, т. 2 от ДОПК с неуредени публични задължения над 5 000 лв.,
които нямат имущество, върху което може да се наложи обезпечение, не е
представено обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица, към 30.09.2016
год. със сума на задължения в размер на 629 563.00 лв.
По време на разследването била разкрита данъчна
тайна от Административен съд гр.София, относно извършваната стопанска дейност
от *** ЕООД гр. София и изискани документи от НАП София относно това търговско
дружество. От приложените документи се установило, че *** ЕООД гр. София не е
подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014 год. От приложените
справки - декларации па ЗДДС и повторно изисканите дневници за покупки и
продажби на *** ЕООД гр.София с ЕИК ********* за периода от 01.04.2014г.год. до
30.10.2014 год. се установило, че дружеството е извършвало търговска дейност
само в периода от м. юни 2014 год. до месец август 2014 год.
Била разкрита информация представляваща банкова
тайна относно банкови сметки на *** ЕООД гр.София и приложени банкови
извлечения относно банковите сметки на дружеството.
От приложените справки от *** АД от клон Централен и
от клон Монтана за движенията по двете банкови сметки, открити през месец
октомври 2014 год., едната сметка открита в клона в *** на *** ЕООД гр.София се
установило, че банковите операции са извършвани през периода месец октомври до
месец декември 2014 год., като лицето оперирало със сметките е св.Б.Д.Н..
Натрупаният оборот за този период е в размер на 2 296 078,45 лв. по сметката
открита в офиса в Монтана, а по сметката открита в клон централен- гр.София
натрупаният оборот е в размер на 65 541,95лв.
От приложените банкови извлечения и документи от ***
АД се установило, че банковата сметка в евро на *** ЕООД гр.София била открита
от П. В.Н. на 06.06.2014 год. в гр.София, като са
приложени пълномощни от св.Ш. и от св.М.М.. Банковите
операции били извършвани в периода от 01.09.2014 год. до 31.12.2014 год., като това
бил исканият период за разкриване на банкова тайна/. Видно от декларациите за
произход на парични средства суМ. в евро по сметката
на *** ЕООД гр.София били внасяни от П. В.Н. в качеството му на физическо лице с
произход внос на хранителни продукти.
На търговското дружество ***-ЕООД с.*** била
извършена ревизия от НАП София за периода от 18.10.2012 год. до 31.03.2015
год., като в хода на ревизията била извършена насрещна проверка на *** ЕООД
гр.София като доставчик на това дружество. В ревизионния акт били отразени
констатациите, че в периода от 24.10.2014 год. до 16.12.2014 год. *** ЕООД
гр.София издало 20 фактури на ***-ЕООД с.*** за продажбата на зърнени култури,
включително и за слънчоглед реколта 2014 год., но реални доставки между двете
дружества не били извършени, тъй като *** ЕООД гр.София не разполагало с
никакви документи за придобиването на стоките, продадени на ***-ЕООД с.***.
По повод горното било образувано настоящото
наказателно производство.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите: Е.Г., И.К., З.М., П.П., М.М., М.Ш., Р.Ш., Х.Х. отчасти, Б.Н.
отчасти , М.М., И.Г., И.Т. прочетените показания на
св. Е.Г., М.М., Б.Н. и П.П.
депозирани в хода на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, както и писмените доказателства приобщени по
реда на чл.283 от НПК и неоспорени и в конкретност: Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №113, том.7, рег. № 7477, дело № 512/2004г.
на л.87-89; Удостоверение изх.№ 20180515164630/15.05.2018г. на л.98-99;
Удостоверение изх. № 20180515164432/15.05.2018г. на л.101-105; Удостоверение
изх. № 20180515164247/15.05.2018г. на л.106-110; Удостоверение изх. №
20180517135655/17.05.2018г. на л.116-121 – всичките от том 8; Пълномощно на
л.12, Декларация от 14.12.2016г. на М.А.М. на л.32; Извлечение от 22.08.2012г.
на ТД „***“ ЕООД на л.57 и справка на л.59 – двете от Търговския регистър;
Фактура №1020 от 22.12.2014г. на л.117; Протокол за покупко-продажба на
селскостопанска продукция от 22.12.2014г. на л.118; Декларация за произход и
добра земеделска практика на л.119; 8 броя Приемо-предавателен
протокол от 08.10.2014г. на л.120-123; Фактура № 1001 от 08.10.2014г. на л.124;
Декларация за произход и добра земеделска практика на л.125; Ревизионен акт с №
Р-22221315002703-091-001 от 01.12.2015г. на л.126-139; Ревизионен акт с №
Р-22221316003527-091-001 от 03.02.2017г. на л.140-155 – всичките от том 6;
Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на лице – Б.Д.Н. на
л.38-48; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №170 том 6, дело
29215/1994г. на л.52-53; Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на
лице – К.Д.Г. на л.59; Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на
лице – Р.Г.Ш. на л.62; Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на
лице – М.А.М. на л.63; Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на
лице – С.И.А. на л.68; Справка от Регистър на банкови сметки и сейфове при ***
на л.84-89; Пълномощно от 09.10.2014г. за упълномощаване на Б.Д.Н. от М.А.М. на
л.95; Договор за търговско управление на ЕООД „***“ на л.109-111; Декларация по
чл.141, ал.8 от ТЗ на л.112; Декларация по чл.142, ал.1 от ТЗ на л.113 – двете
от страна на М.А. М.; Съгласие с образец от подписа (спесимен)
от М.М. на л.115; Протокол за взети решения от
едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД гр. София от 05.09.2014г.;
Пълномощно от М.А.М. като управител на адв. З.М. от
05.09.2014г. на л.117; Устав на „***“ ЕООД на л.120-121 – всичките от том 7;
Акт за дерегистрация по ЗДДС № ***/20.10.2014г. на „***“
ЕООД, представлявано от М.А.М. на л.66-67; Съобщение по чл.32 от ЗОПК № ***/29.10.2014г.
на л.68; Протокол № 32339-4/28.10.2014г. на л.70-71; Протокол №
32339-3/20.10.2014г. на л.72-74; Справка-декларация за ДДС на „***“ ЕООД от
13.11.2014г. на л.75-77; Справка-декларация за ДДС на „***“ ЕООД от
14.10.2014г. на л.78-80; Справка-декларация за ДДС на „***“ ЕООД от
15.09.2014г. на л.81-83; Справка-декларация за ДДС на „***“ ЕООД от
14.08.2014г. на л.84-86; Справка изх. № 347/17.12.2015г. на „Първа инвистиционна банка“ гр. София за наличие на банкова сметка
*** „***“ ЕООД, открита на 29.10.2014г.
на л.110-111; Справка от „***“ изх.№ 204/01.02.2016г. на л.114;
Учредителен акт на ЕООД „***“ от 21.03.2014г. на л.3 от ДП № 28/2015г.;
Пълномощно от М.А.М. на л.5-6 от ДП № 28/2015г.; Пълномощно от Р.Г.Ш. на л.7-8
от ДП № 28/2015г. – всичките от том 4; Справка от „***“ АД относно електронна
пощенска кутия ***, регистрирана на 13.10.2014г. на л.35;
Справка от „***“ изх. № 11162/30.06.2015г. на л.41; Справка-характеристика на К.Д.Г.
на л.47; фирмено досие от 17.12.2012г. на „*** 97“ АД на л.155-156; Фактура №
1005 от 29.10.2014г. на л.9; Платежно
нареждане за кредитен превод за сума в размер на 133 673,25 лв. от 31.10.2014г.
на л.13; Платежно нареждане за кредитен превод за сума в размер на 135 686,25
лв. от 29.10.2014г. на л.14; Дневник на сметка 401/1 за период 01.01.2014г.-31.12.2014г. на сметка на „***“ ЕООД на 63;
Договор за откриване и водене на разплащателна сметка в „***“ на л.75-76; Спесимен на подпис на С.И.А. на л.77; Пълномощно от М.М. спрямо С.И.А. /погрешно изписано А./ на л.78; Спесимен на подписите на К.Д.Г. в „***“ на л.81; Пълномощно
на М.М. спрямо К.Д.Г. на л.82-83 – всичките от том 1,
както и от приложените в хода на съдебното следствие както следва: Справка от ***,
АД на л.300, Справка от *** - *** АД на
л.302, Платежно нареждане от *** за кредитен превод с получател *** АД на л.304
от 30.10.2014г., Декларация от К.Д.Г. от 30.10.2014г., Пълномощно от М.А.М. по
отношение на К.д.Г. на л.306, справка от ***, София, всичките изискан от ***,
клон Монтана, всичките неоспорени, както и кредитираните заключения на вещите
лица по назначените комисийна садебна
медицинска, психологична и психиатрична, съдебно-почеркова
и видеотехническа експертизи.
В показанията си, ценени от съда като обективни,
логични и последователни, свидетелката Е.Г. твърди, че през месец октомври
2014г. работела в завод *** АД гр. Долна Митрополия на длъжност Изпълнителен
директор, като предметът на дейност на дружеството бил изкупуване на слънчоглед
и преработка на масла, а собственик на същото бил македонският гражданин - М. Н.,
който идвал веднъж в седмицата и по време на кампания. Свидетелката сочи още,
че дружеството изкупувало слънчогледово семе през м.октомври 2014г. като в
същото дружество имало отдел „Изкупуване“, който съобразно утвърдената практика
посредством Началника на отдела св.И.К. извършвал чрез служителите си посещения
по места в региона на земеделци и
търговци, които се занимават със слънчоглед и където имало слънчоглед, след
което се проверявало количеството и се договаряла за цената. Доставчикът, пак
видно от показанията на свидетелката пуска фактура и от отдел „Изкупуване“ предават
фактурата на нея за авансово плащане и съответно за определяне на план за
товарене. Свидетелката твърди още, че принципът е, че лице от „Изкупуване“
трябва да е отишло и да е видяло стоката, след което да се стигне до изготвяне
на фактура и съответно до разплащане. Категорична е, че е невъзможно да се
натовари слънчоглед без да се плати преди това авансово за това, за което вече
е била издадена фактура. Отново от показанията на тази свидетелка е видно, че „***“
АД , гр.Дола Митрополия не е имало преди това търговски отношения с *** ЕООД,
гр.София и не познава подсъдиМ.. Досежно
конкретния случай не си спомня в детайли процесната
ситуация, но е категорична, че в момента в който било извършено плащане по
фактура на тази фирма, „започнаха да валят СМС – и, за които съжалявам аз ги
пазех известно време….“Сочи, че по бегли спомени в момента, в който превели сумата, може би
10-15 минути след това започнали обаждания по телефона. Имало и SMS-и, че са
излъгани и че този слънчоглед не съществува. Свързала се с „***” да блокират
сумата, но след отказ се обърнала към „***”, тъй като сметката на клиента била
в тази банка. Така видно от показанията и: „Спомням си, че тогава ми казаха да
напиша и официално писмо, за да могат да ни съдействат. Не си спомням точно, но
върнаха много голяма част от сумата. Мисля, че около 2000 или 3000 лева бяха
вече изтеглени в някакъв клон, някъде. Мисля, че в Монтана…. Мисля, че някакви
цитати от съобщенията там съм цитирала, когато отварях телефона си, когато
давах обяснения. Обаче нямам конкретно спомен.“ И тези именно съобщения
провокирали нейните действия да потърси съдействие от директора на ***, АД. Отново
от показанията на св.Г. се установява, че дружеството притежавал лаборатория за
изследване на взетите проби от зърно, като в тази лаборатория имало дневници и
от мострите които се вземали се правело анализ на слънчогледа, като ако
отговарят на съответните изисквания се извършвало и плащане. Предвид изтеклия
период от време и липсата на спомен по голяма част от фактите от страна на
свидетелката Е.Г., на основание чл.281, ал.4, във вр.
с ал.1, т.2, пр.2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелката Е.Р.Г.,
депозирани на 10.02.2015г. пред орган на досъдебното производство – на стр.55 и
следващите от том І от ДП № 28/2015г. по описа на ОСлС
в ОП-Монтана. От тях се установява че получила на 21 или 22 октомври 2014г.
обаждане от тел. № *** от лице от мъжки пол който се интересувал дали *** АД,
гр. Долна Митрополия купува слънчоглед, като той заявил че има налични
количества в района на гр.Враца.
Първоначално предложената от Г. цена му се сторила ниска, но след няколко дни
отново се обадил от същия телефонен номер като на цена от 540 лева на тон се
съгласил да достави с негов транспорт около 260 тона слънчоглед. Поискал
данните на фирмата които тя му изпратила с СМС. На 29.10.2014 год. в 13.41 часа св.Г., видно от
показанията и получила на служебния си имейл ***.
имейл от подател ***< ***>
с фактура № 1005/ 29.10.2014 год. издадена от търговското дружество *** ЕООД
гр. София за продажбата на 258,45 тона слънчоглед на стойност 135 686,25 лв.
Сочи, че на 29.10.2014 год. в 14.36 часа от банковата сметка на *** АД в *** АД
офис в гр.Плевен била преведена на посочената сметка във фактурата на *** ЕООД
гр. София - *** в *** АД сумата от 135 686,25 лв.
Свидетелката Г. посочва *** ЕООД гр. София като доставчик,
както и че в 14.29 часа на същата дата получила СМС от № *** със съдържание „Не
пускай нищо, довечера ме търси. В рамките на същия ден получила още няколко
съобщения с непонятно за нея съдържание, като последният за деня бил със
съдържание: „А. съм, прибрах се утре мога да дойда при теб“. На 30.10.2014г.
получила от същия № СМС „А., вдигни, да тръгна ли към теб и да ти кажа нещата“.
След това набрала този телефонен номер и отсреща се обадил мъж който заявил че
няма пари за да дойде. В останалата част прочетените показания на свидетелката
на л.55 и сл. съответстват на тези от хода на съдебното производство и не
следва да бъдат преповтаряни. На
основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от
НПК показанията на свидетелката Е.Р.Г., депозирани на 22.06.2015г. пред орган
на досъдебното производство – на стр.5 и следващите от том ІІІ от ДП №
28/2015г. по описа на ОСлС в ОП-Монтана също бяха
прочетени доколкото отново свидетелката не си спомни предвид изтеклия период от
време относими факти по делото. В тези показания
свидетелката в голямата си част преповтаря съдържанието на предходните
прочетени такива като допълва част от
получените от нея есемеси всичките от № *** единият от които бил „Измамници са защо ги пусна, а тя му отговорила „Бяха
излезли, върни ги“, след като се досетила че става въпрос за парите. Към 17
часа получила есемес „Върви блокирай“, но тя вече била блокирала парите. В
останалата част свидетелката преповтаря обсъдените вече по-горе показания депозирани
от нея като те също не следва да бъдат преповтаряни. Съдът кредитира като
обективни, потвърдени и от нея като съдържание, прочетените на горните
основания показания на св.Г., депозирани в хода на ДП като съответни на
ценените доказателства в т.ч. на депозираните в хода на съдебното производство
показания на св.И.К..
От показанията на св. И.К., отново ценени от съда
напълно, е видно, че през м. октомври 2014г. работела в „***“ АД гр. Долна
Митрополия на длъжност Ръководител отдел „Изкупуване“, като предметът на
дейност на дружеството през месец Октомври 2014г. бил закупуване на слънчоглед,
производство на сурово олио и изнасяне за ***, а собственик бил македонският
гражданин М. Н.. От показанията на свидетелката се установява още, че
дружеството изкупувало слънчогледово семе през м.Октомври 2014г., а практиката
била такава, че тя следвало да се срещне със съответното лице, което реално се
обажда или тя го намира, следва вземане на проба, подписване на договор,
плащане, след това возене, като се плаща след издаване на фактура. Свидетелката
установява, че тя и св. Е.Г. са имали правото да сключват сделки за закупуване
на слънчогледово семе към м.Октомври 2014г. и посочва мобилния номер, който лично
е ползвала- ***. Категорична е, че не познава подсъдиМ.,
като търговски отношения преди м.Октомври 2014г. с търговското дружество „***“
ЕООД със седалище *** *** АД, гр. Долна Митрополия не е имало. Свидетелката К.,
за разлика от св.Г. си спомня ситуацията въпреки изтеклия период от време. Така
видно от показанията и: „….Сега, като ми казвате за какво става на въпрос, аз
ще Ви кажа как беше самият случай. Отивам при Е.. Е. ми казва, че някакви хора
й се обаждат от Врачанско, Монтанско – там от този
регион – и й предлагат слънчоглед. И прави, вика, фактура за около 235кг – то
имаше някакви такива килограми. Значи, не беше кръгла цифра за тонаж, което ми
направи впечатление. Защото когато е реална самата сделка, човекът фактурира
кръгъл тонаж. После има дебитно, кредитно и се уточнява накрая колко е стоката.
И тя каза, че са й се обадили. Пратили са й на имейл и фактура. И след половин
час тя ми се обади и ми каза, че някакъв мъж й се обадил да не плаща тази
стока…..Не съм чувала хората. Не ги познавам. Те директно се обадиха на Е.. Тя
се обажда в банката, доколкото си спомням, стопира плащането. И някъде около
2000 и нещо лева липсват от тази сума. Иначе останалите пари ги върна банката в
сметката на „***“ АД гр. Долна Митрополия…Никой не е носил проба, нито е
правена проба, нито познава фирмата. Тази фирма директно се обади на Е.. Е.
имаше фактура от тях. Преведе парите. После някой й се обади да не плаща тази
фактура. Тя се обади в банката. Стопира самото плащане, но около 2000 лева не
можаха да се върнат. Това е, което знам по тази сделка.………….. Понеже може да
изнесе информация, в лабораторията отиваха под номер, който го давам аз.
Разбирате ли? Значи, аз давам проба №50 за анализ. Те в лабораторията я имат като
номер пробата, т.е. те не я знаят откъде е тази проба. И те после ми връщат на
имейла: „Проба №50 – масленост толкова, влага толкова, чужди толкова....Те
нямат информация.…………. А аз имам срещу този номер, от коя фирма е. Но Ви
казвам, че специално за тази фирма, за която говорим – нито е взимана проба,
нито е носена проба. Всичко само по телефона се случи. И лично за тази сделка е
отговорна Е.…“ Свидетелката К. не установява за съда причината поради което по
отношение на тази фирма доставчик и за тази сделка не е била взета проба от
стоката макар да твърди, че съгласно утвърдената практика единствено за фирми
доставчици с проверени търговска история това се допускало по изключение.
Незначителните противоречия между показанията на св.Г.
и тези на К. се преодоляват посредством проведената помежду им очна ставка, в
която св.К. потвърди изложеното в показанията си. В хода на очната ставка св.Г.
се съгласи с К. като заяви, че действително „Опитвам се да си върна времето назад,
но не всичко мога. Някои от нещата ги помня, защото са били по…..но детайлите
наистина не ги помня…..Щом казва И.К., че е така, значи може би си спомня
по-добре от мен….“
От показанията на свидетеля Б.Д.Н. е видно че през есента
на 2014г. живеел във Враца като се занимавал със зърно, производство на фуражи
и отглеждане на пилета посредством две търговски
дружества, регистрирани на негово име - „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Твърди, че
през 2014 година разполагал със склад за съхранение на земеделска продукция във
фуражния завод в града, който бил негова собственост. Твърди, че познава подсъдимия К.Д.Г., в т.ч. през лятото на 2014
година, като тогава били в приятелски отношения. Установява, че знаел, че Г. се
занимава със зърно и потърсил помощ от него. Твърди, че имал финансови проблеми
като през 2014г. със съгласието на подс. Г. извършвал
за няколко месеца търговска дейност чрез *** ЕООД София. Сочи, че сметките му
били блокирани и „…додето се оправя, ползвах това дружество и съм купувал,
слънчоглед, царевица, пшеница. Аз съм си търгувал лично аз. Аз съм си доволен
със сметките и това е….. С К. съм говорил, защото знам, че той се занимава със
зърно и съм го питал: Може ли за три-четири месеца, просто додето аз си оправя
моите неща… По принцип има договорки, в търговията за всяко едно нещо се дължат
комисионни. Така че... Не помня колко лева са били на тон, какво и що. Но това
е нормално.….“. Установява че бил само пълномощник на дружеството, без да е
собственик или управител на същото и не познава св.М.А.М., нито подс. С.А., нито св.
Р.Ш.. Св. Н. твърди, че прекратили отношенията си с подсъдимия след 3-4 месеца
като не са имали конфликт, просто той били изтеглил дребни пари от сметката
които и без това Н. му дължал като комисионна. Не ангажира спомени подсъдимия Г.
да е носел в себе си повече от един мобилен телефон, да е притежавал
транспортни средства за превоз на земеделска продукция или да е съхранявал
земеделска продукция в притежаван от Н. склад в гр.Враца. В описаните части
съдът цени показанията на свидетеля като съответни на ценените гласни и писмени
доказателства напълно, но с оглед липсата на спомен в детайли и предвид
изтеклия период от време съдът на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК прочете показанията на
свидетеля Б.Д.Н., депозирани на 26.05.2017г. пред орган на досъдебното
производство – на л.61 и следващите от том VІ от ДП № 28/2015г. по описа на ОСлС в ОП-Монтана, както и на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК прочете показанията на същия
свидетел депозирани на 14.05.2018г. пред орган на досъдебното производство, на
стр.85 и следващите от том VІІІ от ДП. От показанията на свидетеля на л.61 и
следващите от том VІ от ДП № 28/2015г. по описа на ОСлС
в ОП-Монтана се установява, че *** ЕООД, когато той е бил пълномощник, е бил
доставчик единствено на *** ЕООД, с. *** - собственост на П.Й.П., с когото
уговорката била да му доставя зърно – слънчоглед, царевица и пшеница, като той
бил осигурил финансиране на тези стелки
и пазар. Закупеният слънчоглед, царевица и пшеница направо ги товарел на
камиони и ги изпращал по указание на П.Й., като той си пращал камионите за
превоз. Св.Н. твърди, че никога не е съхранявал в складовете си зърно,
включително и слънчоглед на К.Д., нито пък на „***" ЕООД. Сочи, че никога
не е предлагал да продава слънчоглед от името на ***“ ЕООД на „З.“ АД Д.М. Фактурите
за продаденото количество зърно му ги давал подс.К.Д.,
като той му казвал количествата зърно, което е извозено за месеца и той му
донасял готова фактурата, изготвена на компютър и подписана.Тези фактури Н.
предавал на счетоводителя на „***“ ЕООД гр.София.На база на тези количества по
фактурата Н. плащал комисионната на К.Д. на база на фактурираното количество.
Св.Н. отново в прочетените показания твърди че имал конфликт с подс.Г. тъй като през месец декември 2014г. отишъл да тегли
пари от *** но се оказало, че парите са изтеглени от Г. преди това. В
показанията си св.Н. сочи че от П.Й. разбрал, че К.Д. е ударил „***“ АД, но не
знае кога и с колко пари.Обадил се тогава на Г. по телефона и го попитал, вярно
ли е ударил „***“ АД в Долна Митрополия и „К. каза, че са превели парите, но са
се усетили и веднага са ги блокирали и са си ги взели.“ Съдът кредитира напълно
показанията на свидетеля депозирани на л.61 и следващите от том VІ от ДП №
28/2015г. по описа на ОСлС в ОП-Монтана в т.ч. в последната част. Тук следва да се
посочи че съдът не кредитира показанията на свидетеля в хода на съдебното
следствие в които твърди, че не е говорил по този въпрос нито с подсъдимия Г.
нито със св. П.П., тъй като същите са депозирани
приблизително четири години след тези в ДП, когато споменът би бил по-пресен.
Отделно от това е възможно повлияване от страна на подсъдимия Г. на свидетеля
при продължилото дълъг период от време производство, а и видно от показанията
на свидетеля в хода на съдебното следствие същият беше уклончив в отговорите си
и в преобладаващата част заяви че не знае и не си спомня с изключение на
последната част което идва да наведе индиция за
заинтересованост от изхода на делото.Въпреки това в хода на проведената между
св.Б.Н. и св. П.П. очна ставка св. Н. потвърди че П.
е споменавал че подс.К.Д.Г. е „ударил“ *** АД,
гр.Долна Митрополия. От ценените като обективни показания на св. Н. депозирани
на стр.85 и следващите от том VІІІ от ДП и прочетени се установява, че никога не
е предлагал да продава слънчоглед от името на „***“ на „З.“ АД Д.М. нито на К.Д.
нито на някой друг.Твърди, че Д. носел в себе си по 2-3 телефона като предлагал
за продажба в този период слънчоглед, като и други селскостопански стоки. К.Д.
само му давал фактурите от името на „***“ ЕООД гр.София като продавач на
стоката „***“ ЕООД с.***, с които фактури давал произход на стоката. Сочи, че К.Д.
никога не е имал в наличност зърно или слънчоглед за продажба на склад или където
и да е и той не е купувал слънчоглед или зърно, нито пък Н. е купувал
слънчоглед и зърно от него, а от земеделски производители от регион Монтана и
регион Враца в брой. И тъй като те не са му давали фактури, с които да
удостовери произход на стоката, точно това го правел К.Д., от името на „***“
ЕООД гр.София. От прочетените показания е видно още че слънчогледа и зърното
товарил на камионите директно от складовете на земеделските производители –
продавачи.
От показанията на св.З.М. се установява, че като
адвокат от *** познава подс. К.Д., тъй като и бил
клиент. Сочи, че през месец септември 2014 г. дошъл в кантората и и поискал
смяна на управителя на „***” ЕООД, като тя следвало да подготви документите, а
той щял да ги праща по автобуса за София. Попитал за бял плик за да ги затвори,
но тя нямала в момента. На следващия ден донесъл документите в бял запечатан
плик. Отворили ги в кантората. Документите били подписани от собственика на
фирмата. Тогава М.А. – новият управител дошъл и ги подписал пред нея в
кантората. Заверили образеца от подпис пред нотариус и М. подала документите по
електронен път. Свидетелката сочи, че направила справка преди разпита си, че
документите са с дата на изготвяне 05 септември, на десети входирани,
а на 16 септември извършено вписването в Търговския регистър. Твърди че има
дългогодишно познанство с подсъдимия Г. но само като клиент само дотолкова
доколкото и донасял документи за прехвърляне собствеността и владението на
търговски дружества и без лични приятелски отношения. Освен този случай на „***”
ЕООД не отрича че е имало и други такива в т.ч. отново с управител св.М.. От
показанията на св. М. е видно, че познава св. М.А.М., като той бил доведен в
кантората и от подсъдимия Г., който не и обяснил какво възнамерява да върши с
това търговско дружество и каква е причината за смяна на управителя. След
подписване на документите за смяна на управлението на „***” ЕООД, св. М. сочи
че посетили нотариус да подпише М. образеца на подпис, като била сама с него.
Тя платила таксите за смяната на управлението на „***” ЕООД, като подс.К.Д. и дал парите преди това, а нотариусът разяснил на
М. какво точно подписва. Св М. уточнява още, че преди
това тя лично обяснила на св.М. значението на всеки от документите в комплекта за
смяна на управител: протокол от едноличния собственик на капитала; договор за
търговско управление; декларациите по чл.142, ал.1 от ТЗ и по чл.141, ал.8 от ТЗ от новия управител; декларация по чл.13, ал.4 от новия управител; адвокатско
пълномощно, подписано от новия управител и нов устав с измененията. Св. М.
посочи в залата св.М., но заяви че не познава подс. С.А..
От показанията на св. М.М.
се установяват близките му приятелски отношения с подс.Г.
в т.ч. през процесния период, както и че е с основно
образование и работи като кравар. Твърди че не е извършвал търговска дейност с
жито, слънчоглед или пшеница както и
друг вид земеделска продукция, но знае, че има регистрирано ТД на което
е управител и че се нарича *** ЕООД. Свидетелят М. отговаря лаконично и почти
едносрично на въпросите и с трудности формира собствена мисъл и дори на въпрос
на прокурора дали е бил управител на това дружество първоначално заявява, че „да,
но е било отдавна“, а след това твърди, че не е бил. Съдът предяви на свидетеля
М.М. Договор за търговско управление на „***“ ЕООД от
05.09.2014г. находящо се на л. 109-111, том VІІ от ДП
№ 28/2015г. по описа на ОСлС в ОП-Монтана, като
свидетелят потвърди, че подписът за „Управител: /М.М.
на стр.111 е негов. Съдът предяви на свидетеля М.М.
Декларация за обстоятелствата по чл.141, ал.8 от Търговския закон на стр.112,
том VІІ от ДП № 28/2015г. по описа на ОСлС в
ОП-Монтана, като свидетелят потвърди че на стр.112 на „Декларатор“ подписът е
негов.Съдът предяви на свидетеля М.М. Декларация за
обстоятелствата по чл.142, ал.1 от Търговския закон на стр.113, том VІІ от ДП №
28/2015г. по описа на ОСлС в ОП-Монтана, като
свидетелят потвърди че на стр.113 на „Декларатор“ подписът е негов. Съдът
предяви на свидетеля М.М. Съгласие с образец на
подписа /спесимен/ – стр.115, том VІІ от ДП №
28/2015г. по описа на ОСлС в ОП-Монтана, като
свидетелят потвърди наличие отново на негов подпис. Съдът предяви на свидетеля М.М. Пълномощно от М.А. М. като управител на „***’ ЕООД гр.
София – стр.117, том VІІ от ДП № 28/2015г. по описа на ОСлС
в ОП-Монтана, с което упълномощава адв. З.М. ***, във
връзка с изготвяне на документите по делото и той отново потвърди, че подписът
е негов. Съдът предяви на свидетеля М.М. Декларация
по чл.13, ал.4 от Закона за Търговския Регистър – стр.119, том VІІ от ДП №
28/2015г. по описа на ОСлС в ОП-Монтана в която долуподписаният
М.А.М. *** декларира, че му е известна наказателната отговорност, която носи по
чл.313 от НК за деклариране на неверни данни и св.М. отново потвърди негов
подпис. Св. М. заявява, че подс. Г. му предложил да
стане управител на фирмата и да подпише предявените му документи при адв.З.М. срещу „дребни пари“. Не си спомня дали срещу 50
или 100 лева но толкова получил. Няколкократно посочва че не е извършвал никаква
дейност с дружеството *** ЕООД и приел предложението на подсъдимия само защото
бил финансово затруднен. В отговорите на част от въпросите дори се затруднява
да отговори, но недвусмислено сочи, че: „Ами той ми каза, човекът: „Отиваме,
подписваме...“. Отидохме, подписахме. После се почерпихме и те така……Ами, за
тези фирМ., дето се подписваме. И те така….“Посочва
че и друг път така срещу дребни суми или почерпка поемал управлението на някоя
фирма, без да извършва реално никаква търговска дейност отново по молба на подс.Г.. Свидетелят не разбира смисъла и значението на
голяма част от въпросите като например дали е упълномощавал други лица да
разкриват банкови сметки, дали е подписвал фактури за дейността на дружеството
като управител и т.н.Не знае дали е упълномощавал някого да разкрива сметки в
банки на името на *** ЕООД, нито някого да тегли пари, нито знае в коя банка е
сметката, не знае и какви са задълженията на един управител на дружество. Св.М.
е категоричен, че не познава св.Е.Г., Б.Н. и П.П..
Съдът възприема изцяло като достоверни показанията
на св. М. и М. и ги оцени с доверие напълно като кореспондентни
както помежду си, така и с показанията на св.Н. и П., а също и с писмените
доказателства подписани от него и предявени му в съдебно заседание. Твърденията
на св. М. в показанията му се потвърждават и от подс.
Г. който се намеси в края на разпита на свидетеля с дуМ.:
Имаш ли ми доверие или ми нямаш доверие?““Имам ти, да.“ „Ето, това е цялата
работа. Аз му се доверих и той ми се доверява на мен.“
Предвид изтеклия период от време съдът на основание
чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК прочете показанията на свидетеля М.А.М.,
депозирани пред съдия на 14.12.2016г. – на л.35-37 от том VІ от ДП № 28/2015г.
по описа на ОСлС в ОП-Монтана. От тези показания на
св.М., ценени като обективни и безпротиворечиви не се
установяват различни факти от заявените от него в съдебно заседание. Сочи
единствено размера на сумата която получил от подсъдимия да подпише предявените
му документи, а именно 50 лева, и допълва, че не е ходил в банка и не е
откривал сметка на фирмата, като единствено на подс.Г.
подписал „някакъв документ за банка“, пари не е теглил и ако е упълномощавал
някого, то това ще е К.Д. и това е станало при З.М..
От ценените показания на свидетеля М.В.Ш. се
установява познанството му със св.Х.Х. Христов, като
се познавали от общия им работодател през 2014г., а също и като обитаващи през този
период обща квартира в гр.София. Не познава подсъдиМ.,
но видно от показанията му, св.Х. му предложил да регистрира фирми на свое име
и така да стане собственик и управител срещу възнаграждение, като същото
предложение отправил и до *** му – св.Р.Ш. по отношение на *** ЕООД, за която услуга
тя получила 300 лева. Св. Ш. твърди че нито той, нито *** му са осъществявали
търговска дейност посредством регистрираните на тяхно име като управители търговски
дружества, а са се съгласили единствено и само заради получените
възнаграждения.
От кредитираните показания на св.Ш. е видно, че
живяла през 2014г. в гр.Кнежа, като *** и М. живеел в този период в София. ***
и и предложил първоначално да регистрира фирмата *** ЕООД, но тя след като в
началото отказала, след това поради необходимост от финансови средства се
съгласила. Упълномощила друго лице чието име не си спомня, да извършва дейност
с това дружество. Не познава св.М.М., нито подс. Г.. Категорична е, че не е разкривала банкова сметка ***веник и управител не е подписвала документи след датата на
регистрация.
От показанията на свидетеля Х.Х.
е видно че не познава подсъдиМ., живял на квартира
през 2014г. в София, кв.Захарна фабрика. Имал регистрирано ТД – ***, но не осъществявал търговска дейност с него. През
2014г. му бил съквартирант св.Ш.. Твърди, че е виждал един път *** му – св. Ш., но не знаел поради каква причина
съквартирантът му я я е довел. Сочи че не е
разговарял с нея за регистрация на ТД. Твърди, че Ш. му дължи пари за квартирата,
а не той на него и не му е давал парични суми в т.ч. за регистрация на ТД, нито
на него нито на *** му. Категоричен е, че не е придружавал св.Ш. и не е
присъствал на регистрация на ТД *** ЕООД, и не е давал пари на никого в тази
връзка. Не познава свидетелите Н., П. и М., нито подсъдиМ..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта в която сочи че не е
плащал на св. Ш. парична сума за регистрация на дружеството като противоречиви
с тези на двамата свидетели Ш., чиито показания съдът оцени като достоверни
предвид съответствието им в останалите части с писмените доказателства по делото.
В останалата част съдът кредитира показанията на св. Х. като съответни на
ценената доказателствена основа.
От показанията на свидетеля И.Т. се установява че
през 2014г. живеел в с.Радилово където си купил голямо количество предплатени
карти, с които впоследствие се разпоредил
за да получи повече пари, но не ги е ползвал лично, в т.ч. карта с № ***. Заявява че не познава подсъдиМ. и не им е давал предплатена карта.
От показанията на св. И.Г. се установява местоработата
и в *** клон гр. Монтана Специалист общи банкови операции, познанството и с подсъдимия
във връзка с банкови операции. На свидетелката беше предявено банково извлечение
с което е извършен обратен превод на парична сума към *** АД гр. Долна
Митрополия на стр.11 от том 4 от ДП, и видно от показанията и има нареден
превод в лева но не можа да установи кой го е наредил. Не си спомня за 2014г.
дали е имала комуникация и каква конкретно с подсъдимия доколкото той имал
сметки в банката и такава комуникация според нея е възможна. Твърди че
платежните нареждания се обработват от трима банкови служители –приел,
обработил и потвърдил, като се сверяват подписи. Потвърждава предявените и пълномощно,
платежно нареждане и декларация на л.304, 305, 306 от делото. Твърди, че от
предявените и документи липсва спесимен на подписа на
лицето, което може да „движи“ сметката, за да се види еднакви ли са с подписа
на платежното нареждане, но е категорична че преди показанията си е проверила и
такъв спесимен съществува в банката.
В съответствие с показанията на И.Г. са и тези на
св. М. М. от които е видно, че е извършила референция в пълномощното на л.304
от делото, въвела е данните, а трето неустановено по делото лице банков
служител го потвърждава. Твърди че нищо не е писала върху платежното нареждане,
което в случай че е ръкописно, се попълва от клиента.
Като обективни и непротиворечащи на кредитираните
доказателства съдът оцени с доверие показанията на св. И.Г., М. М. и И.Т..
Като напълно съответни на показанията на св.Б.Н. и
М.М. са изцяло кредитираните показания на св. П.Й.П.,
от които е видно, че през 2014г. живеел в *** като посредством ТД *** ЕООД с.***
извършвал търговска дейност на едро със зърно. Осъществявал такава дейност и със
св. Б.Н., последният като пълномощник на *** ЕООД. Твърди, че познава
подсъдимия, но няма спомен той да е бил собственик или управител на това търговско
дружество, с което П. да е извършвал ТД, или да има познания в търговията със
земеделска продукция. Свидетелят установява още, че не познава св.М.М. и разбрал на разпита в полицията, че подс.К.Г.
е осъществявал ТД чрез *** ЕООД, не знае кои са собственици и управители на
това дружество, не знае дали подс. К.Г. е търгувал
със слънчогледово семе през октомври 2014, нито дали има и къде е склада му за
съхранение на земеделска продукция. Не познава С.А. и не знае за отношенията му
с Г.. Не си спомня да е разговарял с Б.Н. по повод на сделка между Г. и *** АД,
гр. Долна Митрополия.
Съдът цени напълно и прочетените на основание чл.281,
ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на
свидетеля П.Й.П., депозирани на 22.05.2017г. пред орган на досъдебното
производство на стр.53 и следващите от
том VІ от ДП № 28/2015г. по описа на ОСлС в
ОП-Монтана, както и депозираните на 16.06.2017г. пред орган на досъдебното
производство на стр.114 и следващите от том VІ от ДП № 28/2015г. по описа на ОСлС в ОП-Монтана, като свидетелят П.П.
потвърди прочетеното. Така от прочетените покаания се
установява, че те съответстват напълно на тези, депозирани в съдебното следствие
като не следва да бъдат преповтаряни. Единствено установяват че като МОЛ в
получените от св.Н. фактури било изписано името на св. М.М.,
но не го е виждал и не го познава, като всички документи които представя, а
именно фактури от съвместната им работа, е получавал от Б.Н..
Съдът цени и приобщените по реда на чл.283 от НПК и
неоспорени и непротиворечащи на ценената доказателствена
основа и в конкретност: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№113, том.7, рег. № 7477, дело № 512/2004г. на л.87-89; Удостоверение изх.№
20180515164630/15.05.2018г. на л.98-99; Удостоверение изх. №
20180515164432/15.05.2018г. на л.101-105; Удостоверение изх. №
20180515164247/15.05.2018г. на л.106-110; Удостоверение изх. №
20180517135655/17.05.2018г. на л.116-121 – всичките от том 8; Пълномощно на
л.12, Декларация от 14.12.2016г. на М.А.М. на л.32; Извлечение от 22.08.2012г.
на ТД „***“ ЕООД на л.57 и справка на л.59 – двете от Търговския регистър;
Фактура №1020 от 22.12.2014г. на л.117; Протокол за покупко-продажба на
селскостопанска продукция от 22.12.2014г. на л.118; Декларация за произход и
добра земеделска практика на л.119; 8 броя Приемо-предавателен
протокол от 08.10.2014г. на л.120-123; Фактура № 1001 от 08.10.2014г. на л.124;
Декларация за произход и добра земеделска практика на л.125; Ревизионен акт с №
Р-22221315002703-091-001 от 01.12.2015г. на л.126-139; Ревизионен акт с №
Р-22221316003527-091-001 от 03.02.2017г. на л.140-155 – всичките от том 6;
Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на лице – Б.Д.Н. на
л.38-48; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №170 том 6, дело 29215/1994г.
на л.52-53; Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на лице – К.Д.Г.
на л.59; Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на лице – Р.Г.Ш.
на л.62; Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на лице – М.А.М.
на л.63; Удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на лице – С.И.А.
на л.68; Справка от Регистър на банкови сметки и сейфове при *** на л.84-89;
Пълномощно от 09.10.2014г. за упълномощаване на Б.Д.Н. от М.А.М. на л.95; Договор
за търговско управление на ЕООД „***“ на л.109-111; Декларация по чл.141, ал.8
от ТЗ на л.112; Декларация по чл.142, ал.1 от ТЗ на л.113 – двете от страна на М.А.
М.; Съгласие с образец от подписа (спесимен) от М.М. на л.115; Протокол за взети решения от едноличния
собственик на капитала на „***“ ЕООД гр. София от 05.09.2014г.; Пълномощно от М.А.М.
като управител на адв. З.М. от 05.09.2014г. на л.117;
Устав на „***“ ЕООД на л.120-121 – всичките от том 7; Акт за дерегистрация по ЗДДС № ***/20.10.2014г. на „***“ ЕООД,
представлявано от М.А.М. на л.66-67; Съобщение по чл.32 от ЗОПК № ***/29.10.2014г.
на л.68; Протокол № 32339-4/28.10.2014г. на л.70-71; Протокол №
32339-3/20.10.2014г. на л.72-74; Справка-декларация за ДДС на „***“ ЕООД от
13.11.2014г. на л.75-77; Справка-декларация за ДДС на „***“ ЕООД от
14.10.2014г. на л.78-80; Справка-декларация за ДДС на „***“ ЕООД от
15.09.2014г. на л.81-83; Справка-декларация за ДДС на „***“ ЕООД от
14.08.2014г. на л.84-86; Справка изх. № 347/17.12.2015г. на „Първа инвистиционна банка“ гр. София за наличие на банкова сметка
*** „***“ ЕООД, открита на 29.10.2014г.
на л.110-111; Справка от „***“ изх.№ 204/01.02.2016г. на л.114; Учредителен
акт на ЕООД „***“ от 21.03.2014г. на л.3 от ДП № 28/2015г.; Пълномощно от М.А.М.
на л.5-6 от ДП № 28/2015г.; Пълномощно тот Р.Г.Ш. на
л.7-8 от ДП № 28/2015г. – всичките от том 4; Справка от „***“ АД относно
електронна пощенска кутия ***, регистрирана на
13.10.2014г. на л.35; Справка от „***“ изх. № 11162/30.06.2015г. на л.41;
Справка-характеристика на К.Д.Г. на л.47; фирмено досие от 17.12.2012г. на „***
97“ АД на л.155-156; Фактура № 1005 от 29.10.2014г. на л.9; Платежно нареждане за кредитен превод за сума
в размер на 133 673,25 лв. от 31.10.2014г. на л.13; Платежно нареждане за
кредитен превод за сума в размер на 135 686,25 лв. от 29.10.2014г. на л.14;
Дневник на сметка 401/1 за период 01.01.2014г.-31.12.2014г.
на сметка на „***“ ЕООД на 63; Договор за откриване и водене на разплащателна
сметка в „***“ на л.75-76; Спесимен на подпис на С.И.А.
на л.77; Пълномощно от М.М. спрямо С.И.А. /погрешно
изписано А./ на л.78; Спесимен на подписите на К.Д.Г.
в „***“ на л.81; Пълномощно на М.М. спрямо К.Д.Г. на
л.82-83 – всичките от том 1 от ДП, както и от приложените в хода на съдебното
следствие както следва: Справка от ***, АД на л.300, Справка от *** - *** АД на л.302, Платежно нареждане от ***
за кредитен превод с получател *** АД на л.304 от 30.10.2014г., Декларация от К.Д.Г.
от 30.10.2014г., Пълномощно от М.А.М. по отношение на К.Д.Г. на л.306, справка
от ***, София, всичките изискан от ***, клон Монтана, всичките неоспорени.
От част от описаните писмени доказателства събрани в
хода на ДП се установиха обстоятелствата, че търговското дружество „***“ ЕООД е
било включено в Списък на длъжниците по чл.182, ал.
3, т. 2 от ДОПК с неуредени публични задължения над 5 000 лв., които нямат
имущество и върху което може да се наложи обезпечение и не е било представено
обезпечение, а към 30.09.2016 год. е със сума на задължения в размер на
629 563.00 лв.. Установи се че „***“
ЕООД гр. София не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2014
год., като от приложените справки – декларации па ЗДДС и дневници за покупки и
продажби на „***“ ЕООД гр.София с ЕИК ********* се установи, че дружеството е
извършвало търговска дейност само в периода от м. юни 2014 год. до месец август
2014 год.. От писмените доказателства е видно още, че на търговското дружество ***-ЕООД
с.*** е била извършена ревизия от НАП София за периода от 18.10.2012 год. до
31.03.2015 год., като в хода на ревизията била извършена насрещна проверка на „***“
ЕООД гр.София като доставчик на това дружество. В ревизионния акт били отразени
констатациите, че в периода от 24.10.2014 год. до 16.12.2014 год. „***“ ЕООД
гр.София издало 20 фактури на „***“-ЕООД с.*** за продажбата на зърнени
култури, включително и за слънчоглед реколта 2014 год., но реални доставки
между двете дружества не били извършени, тъй като „***“ ЕООД гр.София не
разполагало с никакви документи за придобиването на стоките, продадени на „***-ЕООД“
с.***. Установява се от писмените доказателства, че чрез писмени доказателства
от *** АД от клон Централен и от клон Монтана за движенията по двете банкови
сметки, открити през месец октомври 2014 год., едната сметка открита в клона в ***
на „***“ ЕООД гр.София, че банковите операции са извършвани през периода месец
октомври до месец декември 2014 год., като лицето оперирало със сметките е
свидетелят Б.Д.Н.. Друга част от писмените доказателства беше обсъдена при
анализа на свидетелските показания, съответстват им и не следва да бъдат
преповтаряни, а трета част има ирелевантно значение,
но се ценят доколкото не противоречат на ценената доказателствена
основа.
Съдът кредитира напълно заключението на в.л.доц. П.Л.,
д-р Л.Т. и психолога А.А. по назначената по делото комисийна
съдебномедицинска и психолого-психиатрична
експертиза видно от което след комплексно психиатрично и психологично
изследване на осв. С.А. било установено, че
актуалното психично, неврологично и соматично състояние не възпрепятства
участието на осв. А. в наказателното производство. Заключението
се възприема и цени от съда като обективно, компетентно изготвено и неоспорено
от страните.
От заключението на вещото лице по назначената видеотехническа експертиза е видно, че за изследване е
представен един брой компакт диск марка „Verbatim
CD-R 700 Mb” с ръкописен текст на него „***-Монтана
29.10.2014 г. 14:40+15:10 h кам. 14 и 15”.
Структурата на директориите на диска съдържа две поддиректории с присвоени име
„CAMERA14" и „CAMERA15”. В тях са записани общо седемдесет и седем файла,
специализиран за файлове съдържащи видеозапис формат на компресия ,,flm”.Файловете са цифров презапис
според вещото лице от оригиналните файлове, записани на твърдия диск
охранителна видео-система. Сочи се, че при прегледа им се установява, че
съдържат в себе си видеозапис заснет от две заснемащи устройства /камери/
обозначени в охранителната видеосистема, като „KASA
1.1” и „KASA 2.1”. Записаното изображение е цветно с размер 640x512 пиксела, с вкопирана в кадъра информация за име на заснемащото
устройство и дата и час /тайм код/, според, която
видеозаписите са заснети на 29.10.2014 г. за периода от 14:40:00 до 15:09:59
часа - системно време. Не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация. Установява се още в заключението, че за времето от
14:52:39 до 14:54:17 часа на видеозаписите има заснето лице от видим мъжки пол,
което е обслужено на работно място обозначено на видеозаписа, като „KASA 2.1”.
В изображението на видеозаписите няма интегрирана информация за дейността,
която извършва служителя и номерата на сметките, с които работи в момента.
Поради тази причина е невъзможно да се отговори на въпроса изтеглената сума от
цитираната в задачите на експертизата банкова сметка ***. Действията на
заснетото лице са илюстрирани със снимкови кадри, извлечени от видео записа и
подредени в хронологичен ред в приложение поместено в изследователската част на
протокола. Отново вещото лице в заключението си установява, че слабата запълненост на кадъра, респективно получената ниска
резолюция на изследваното изображение, ракурс на заснемане, наличието на
артефакти от компресия не дава възможност за извличане на достатъчен брой
устойчиво различими, общи и частни, идентификационни признаци. Поради тези
причини извлечените кадри според експерта се определят, като негодни за
провеждане на лицево-идентификационно изследване.
Изготвеното заключение се възприема и цени от съда
като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза е видно, че подписът, положен
след текста “Едноличен собственик“ в долния ляв ъгъл на представеното за
изследване заверено копие на “Договор за търговско управление на ЕООД “***“ от
05.09.2014 г., представлява копие на подпис, който не е изпълнен от Р.Г.Ш.. Подписът,
положен след текста “Управител“ в долния десен ъгъл на представеното за
изследване заверено копие на “Договор за търговско управление на ЕООД “***“ от
05.09.2014 г., представлява копие на подпис, който е изпълнен от М.А.М.. Установява
се още, че подписът, положен след текста “Едноличен собственик“ в долния десен
ъгъл на представеното за изследване заверено копие на “Устав на ЕООД“***“от
05.09.2014 г., представлява копие на подпис който не е изпълнен от Р.Г.Ш.. Подписът,
положен след текста “Едноличен собственик“ в долния десен ъгъл на представеното
за изследване заверено копие на “Протокол за взети решения от едноличния
собственик на капитала на “***“ЕООД от 05.09.2014 г., представлява копие на
подпис който не е изпълнен от Р.Г.Ш.. Подписът, положен срещу текста
“Декларатор“ в долния десен ъгъл на представеното за изследване заверено копие
на “Декларация по чл.13,ал.4 от Закона за Търговския регистър“, представлява
копие на подпис който е изпълнен от М.А.М.. Подписът, положен срещу текста “Упълномощител“ в долния ляв ъгъл на представеното за
изследване заверено копие на “Пълномощно“ от 05.09.2014 г., представлява копие
на подпис, който е изпълнен от М.А.М.. Подписите, положени след текста “образец
от подпис“ и срещу текста“ “Декларатор“ в долен десен ъгъл на представеното за
изследване заверено копие на “Съгласие е образец от подписа – спесимен, нотариално заверено с рег.№***/05.09.2014 г.,
представляват копия на подписи които
са изпълнени от М.А.М.. Изготвеното заключение се възприема и цени от съда като
обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
При така изложената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият К.Д.Г., ЕГН **********,
е извършил вмененото му престъпление като за времето от 21.10. до 29.10.2014г.
в ***, след предварителен сговор със С.И.А. и друго неустановено лице, с цел да
набави за себе си и съучастниците си имотна облага,
чрез телефонни разговори възбудил заблуждението у Е.Р.Г. – ***, че на
30.10.2014г. ще достави на *** 258,45 тона слънчоглед на стойност 135 686,25
лв. съгласно Фактура №1005/29.10.2014г., издадена от ***, като с деянието
причинил на *** имотна вреда в размер на 135 686,25 лв., като измамата е в
особено големи размери, представляваща особено тежък случай, предвид размера на
настъпилите вредни последици за ощетеното юридическо лице и изключително
високата степен на обществена опасност на дееца, и е извършена повторно в
немаловажен случай, тъй като бил осъден с влязла в сила на 07.03.2007г. присъда
на PC-Враца по НОХД №324/2005г., с влязла в сила на 08.10.2008г. присъда по
НОХД №196/07/2007г. на PC-Монтана и с влязла в сила на 09.10.2009г. присъда по
НОХД №300/2008г. по описа на PC-Лом за извършени измами – престъпление по чл.
211, предл.1, във вр. с
чл.210, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1 от НК.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира,
че от обективна и субективна страна подсъдимият С.И.А., ЕГН ********** е извършил
вмененото му престъпление като за времето от 21.10. до 29.10.2014г. в ***, след
предварителен сговор с К.Д.Г. и друго неустановено лице, с цел да набави за
себе си и съучастниците си имотна облага, чрез
телефонни разговори възбудил заблуждението у Е.Р.Г. – ***, че на 30.10.2014г. ще
достави на *** 258,45 тона слънчоглед на стойност 135 686,25 лв. съгласно
Фактура №1005/29.10.2014г., издадена от ***, като с деянието причинил на ***
имотна вреда в размер на 135 686,25 лв., като измамата е в особено големи
размери и е извършена при условията на опасен рецидив, тъй като бил осъден с
влязла в сила на 15.03.2012г. на ОС-Монтана присъда по НОХД №9/2011г. на
наказание лишаване от свобода в размер на две години, което било изтърпяно
ефективно и не са изтекли пет години от изтърпяването – престъпление по чл.211,
предл.2, във вр. с чл.210,
ал.1, т.2, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1, във вр. с чл.29, ал.1,
б.”а” от НК.
Съображенията на съда са следните:
От обективна страна лице представило се като
земеделец с налична база във Врачанско в периода 21-29.10.2014г. контактувало
със свидетелката Е.Г. чрез телефонни разговори като я убедило, че разполага с
голямо количество – 500 тона слънчогледово семе и ще достави 260 тона
слънчоглед на цена 525 лева за тон, които били налични в база на дружеството „***“ЕООД,
гр. София. От своя страна ТД „***“АД гр.
Долна Митрополия през 2014г. изкупувало и преработвало слънчогледово семе,
собственик бил македонския гражданин М. Н., а изпълнителен директор –
свидетелката Е.Г.. На 29.10.2014г. в 13.41 часа свидетелката Е.Г. получила на
служебния си имейл ***. имейл от подател *** „***“ с прикрепена фактура
№1005/29.10.2014г., издадена от *** за продажбата на 258, 45 тона
слънчоглед на стойност 135 686, 25
лева. На 29.10.2014 год. в 14.36 часа от банковата сметка на „*** АД“ в „***“
АД офис в гр.Плевен била преведена на посочената във фактурата сметка *** на „***“
ЕООД гр. София –в „***“ АД сумата от 135 686,25 лв. На 29.10.2014 год. в
14.54 часа подсъдимият А. изтеглил сумата от 2001,00 лв. от клона на „***“ АД в
*** от разплащателна сметка под № ***. На 29.10 и 30.10.2014 год. свидетелката Г.
провела няколко телефонни разговори чрез телефонните номера, от които я търсили
представителите на „***“ ЕООД за доставката на договореното и платено
количество слънчогледово семе или връщането на платената за него сума, но тези
действия не били извършени. На 30.10.2014 год. свидетелката Г. блокирала сумата
преведена на разплащателната сметка на „***“ ЕООД поради получени текстови
съобщения от подсъдимият А. и недоставянето на договореното количество
слънчогледово семе. На 30.10.2014 год. собственикът на дружеството „***“ АД – М.
Н. в телефонен разговор с абонатен номер
0893 801 540, на който се бил свързал с тях земеделецът от
Врачанско, с остър тон казал на мъжа, който ползвал абонатния номер, да отиде в
банката и да върне парите по сметката до обяд или да докара слънчогледа. До
31.10.2014 год. договореното и платено количество слънчогледово семе не било
докарано в базата на „***“ АД. Нито подсъдимият Г., нито подсъдимият А., нито
свидетелят М.М. са разполагали с база, с количество
слънчогледово семе в периода от провеждането на преговорите до датата на
получаване на сумата по разплащателната сметка на „***“ ЕООД. Свидетелят Б.Н.,
който ползвал търговското дружество *** в същия период от време, отрекъл
обстоятелството да е извършил други сделки със земеделска продукция освен с ТД ***
ЕООД с.***, нито да е преговарял с представител на „*** АД“. Търговското
дружество „***“ ЕООД със седалище *** било използвано за доказване на произхода
на стоки в търговски сделки, осъществявани от лица, които собственикът на
дружеството – свидетелката Ш. нито познавала, нито упълномощила. Свидетелката Р.Ш.
*** на 31.01.2014 год. регистрирала търговското дружество „***“ ЕООД със
седалище *** не поради намерението да осъществява търговска дейност, а поради
предложена и парична сума от свидетеля Х.- съквартирант на сина и - свидетеля М.Ш.
в гр.София. Свидетелката Ш. не е осъществявала никаква търговска дейност чрез
търговското дружество „***“ ЕООД със седалище ***, нито е разкрила банкови
сметки за обслужване на дейността му, нито упълномощила свидетеля М.М. за управител дружеството. Подсъдимият К.Д.Г. организирал
лично чрез свидетелката З.М. управлението на ТД „***“ ЕООД фиктивно да се
извършва от свидетеля М.М. срещу заплащане на малки
суми за подписи върху документи в това качество. На 10.09.2014 год. в
търговският регистър бил вписан договор за търговско управление на „***“ ЕООД
гр. София от 05.09.2014 год. между собственика на дружеството свидетелката Р.Ш.
и свидетелят М.М., макар свидетелката Ш. да не е
подписала необходиМ. документи за това правно
действие. На 16.09.2014 год. подсъдимият К.Г. предоставил на свидетеля М. да
подпише и пълномощни, с което той упълномощил двамата подсъдими Г. и А. с
конкретни права по отношение на търговското дружество „***“ ЕООД гр. София,
вкл. да откриват разплащателни сметки на дружеството, да внасят, теглят и
превеждат суми по откритите банкови сметки. Подсъдимият К.Г. получил на
неустановена дата преди 06.06.2014 год. от
неустановено в разследването лице учредителните документи и печата на
търговското дружество „***“ ЕООД гр. София с ЕИК ********* и след тази дата се
разпореждал с дружеството по свое усмотрение. Подсъдимият Г. се договорил със
свидетеля Б.Н. да изготвя фактури от името на търговското дружество „***“ ЕООД,
с които да доказва произхода на земеделска продукция, продавана на ТД *** ЕООД
с.***, въпреки обстоятелствата, че продукцията била купувана от съвсем други
лица.
Чрез писмени доказателства от *** АД от клон
Централен и от клон Монтана за движенията по двете банкови сметки, открити през
месец октомври 2014 год., едната сметка открита в клона в *** на „***“ ЕООД
гр.София се установи, че банковите операции са извършвани през периода месец
октомври до месец декември 2014 год., като лицето оперирало със сметките е
свидетелят Б.Д.Н.. В ревизионния акт били отразени констатациите, че в периода
от 24.10.2014 год. до 16.12.2014 год. „***“ ЕООД гр.София издало 20 фактури на
„***“-ЕООД с.*** за продажбата на зърнени култури, включително и за слънчоглед
реколта 2014 год., но реални доставки между двете дружества не били извършени,
тъй като „***“ ЕООД гр.София не разполагало с никакви документи за
придобиването на стоките, продадени на „***-ЕООД“ с.***. От описаното следва,
че лица от мъжки пол, представили се в телефонни разговори с представители на
ТД „***“ АД гр.Долна Митрополия като земеделски производители от Врачанско,
въвели свидетелката Е.Р.Г. – изпълнителен директор на „*** АД“ в заблуждението, че ще доставят 258,45 тона слънчоглед на
стойност 135 686,25 лв., като сумата била преведена по сметката на „***“ ЕООД,
разкрита от подсъдимия А. и изпратена впоследствие от подсъдимия Г. на
свидетелката Г., но слънчогледовото семе не било доставено.
Търговско дружество „***“ ЕООД, което са ползвали подсъдиМ. за фасада при преговорите е използвано единствено
за подобни сделки – така например от свидетеля Б.Н. със съдействието на подсъдимия
Г., за доказване на произхода на селскостопанска продукция, която била
придобита от други субекти; ТД „***“ ЕООД и двамата установени подсъдими не са
разполагали нито със собствена, нито със закупена от друг субект земеделска
продукция в периода от 21.10 –31.10.2014 год. нито със складова база видно от
свидетелските показания. Преговорите със „***“ АД са проведени чрез абонатен
номер, който не е регистриран нито от ТД „***“ ЕООД, нито от двамата подсъдими
с цел заличаване на връзката с тях. Единствено третото, неустановено в
разследването лице, се е представило с някакво име след приключване на
преговорите отново с цел да не бъдат установени. Собственикът на ТД „***“ ЕООД - св. Ш. не е извършила никаква търговска
дейност с това дружество, тъй като го е регистрирала единствено срещу заплащане
на някаква сума. Свидетелят М.- управител на ТД „***“ ЕООД, макар и не
определен от собственика на дружеството, не е участвал в преговорите със „***
АД“ и също не е извършвал никаква търговска дейност в това качеството поради
липсата на образование и умствен капацитет, в което съдът се увери лично при
разпита му в съдебно заседание. Подсъдимият Г. уредил управлението на ТД „***“
ЕООД от друго лице, различно от него и другия подсъдим с цел да не бъдат
установени при неизпълнението на сделката, а такова трето лице е имало видно от
показанията на св.Г. доколкото разграничила трети глас по телефона, различен от
останалите два. Разплащателната сметка, на която била преведена сумата от „***
АД“ била разкрита непосредствено след приключване на преговорите, макар
дружеството да е имало и други разплащателни сметки, но ползвани от други лица и единствено двамата подсъдими са имали
правото да изтеглят получените суми от новата разплащателна сметка с цел да се
обогатят от сделката. Единият от тях – подсъдимият А. е реагирал непосредствено
след получаване на сумата от „***“ АД и казал на свидетеля Г., че са го
накарали да изтегли и другата сума, като единствено навременната намеса на
свидетелката Г. и собственикът М. Н. са предотвратили изтегляне и на останалата
сума. Макар да няма преки, налице са множество косвени доказателства относно
участието на двамата подсъдими в извършване на деянието. Изводите за
извършеното от всеки от тях могат да бъдат направени от съставените от тях
документи и от показанията на разпитаните свидетели – основно от свидетелите М.М., З.М., Б.Н., П.П., които познават
подсъдимия Г. и са се срещали с него и са получили информация директно от него,
както и от свидетелката Е.Г., обвързани с тези на горните четирима. Освен това
при даване на гласни доказателства в хода на съдебното следствие част от свидетелите-
св.М., св.Н., св.П. и св.Е.Г. не си спомниха важни обстоятелства, за които са
дали подробни показания в досъдебната фаза на наказателното производство, което
наложи прочитането им, след които те потвърдиха обстоятелствата, за които са
дали показания в досъдебната фаза. Тук следва да се посочи и факта, че един от
основните свидетели – св.М. заяви, че е докаран в съдебната зала с автомобил от
подсъдимия К.Г., както и че същият подсъдим многократно е ползвал услугите му
срещу заплащане и поддържат добри отношения. Дори в съдебно заседание подс. Г. по време на разпита на св.М. се обърна към него с дуМ. „Имаш ли ми доверие?, а отговорът беше „Имам ти.“ Свидетелите
Б.Н. и П.П. също потвърдиха дадените в досъдебното
производство показания, макар сочейки липсата на спомен да опитаха да ги
променят предвид приятелските си отношения с подсъдимия Г.. Свидетелката Е.Г.
даде в съдебното следствие частично различни показания, които обясни с липсата
на спомен, но след прочитане на тези от ДП, ценени от съда, ги потвърди
категорично. А и чрез показанията на нов свидетел- св.И.К. не се потвърдиха
различните обстоятелства, твърдени от свидетелката Е.Г. относно - друго, различно от нея лице – служител на „***“
АД, което да е провело преговорите с подсъдимия Г., както и за представяне на
проба от слънчогледовото семе за анализ в лабораторията на „***“ АД преди
сключване на сделката. Хипотетично възможна причина за дадените от свидетелката
Е.Г. пред съда различни от дадените в досъдебната фаза на производство
показания, е гневната реакция на собственика на дружеството за проявена
небрежност при сключване на сделката с нов търговски партньор, различен от тези
с които дружеството безпроблемно е работило до 29.10.2014 год., и доказателство
за това е не толкова липсата на спомен, колкото опитът и да прехвърли вината за
проблемната сделка с „***“ ЕООД на друг служител на дружеството - свидетелката К..
Както беше посочено по-горе след
прочитане на дадените показания в досъдебната фаза, тя потвърди именно тях като
достоверни. Тези от ДП показания са подробни, логични и последователни за
обстоятелствата чрез кои абонатни номера са се свързали с нея подсъдиМ., хронологията на проведените преговори преди
сключване на сделката и плащане на договорената сума, параметрите на
постигнатата сделка с подсъдиМ. и за събитията след
получаване на текстовите съобщения от подсъдимия А. и недоставяне на договореното
и платено количество слънчогледово семе. Дадените непосредствено след
извършването на деянието показания са изключително детайлни дори в частта за
нейната и на собственика на дружеството реакции след узнаване от подсъдимия А.,
че са измамени и няма да получат платеното количество слънчогледово семе, както
и за извършените действия след узнаване на това обстоятелство от А.-
уведомяване на двете банки, проведените разговори чрез двата абонатни номера –
ползвания от подсъдимия Г. при преговорите и на подсъдимия А., в които на
първия подсъдим е указано да върне получената по сметката на ТД парична сума,
останала след изтеглената от А., и на третия, неустановен като самоличност по
делото извършител, намесил се след установяване от представителите на „*** АД“,
че сделката няма да се изпълни въпреки преведената сума по фактурата.
От съставените документи за учредяването, дейността
и представителството на ТД „***“ ЕООД гр.София - приобщени като писмени
доказателства в делото се установят обстоятелствата за промяната на
управлението на това дружество осъществено чрез активни действия от подсъдимия Г.:
Уговорил свидетеля М. като удобен управител на ТД „***“ ЕООД, който да подписва
документи във връзка с „дейността“ на дружеството; завел свидетеля М. при адв.З.М. за подписване на необходиМ.
документи и му платил за извършената „услуга“; уредил подписването от него на
пълномощно за теглене на суми от разплащателната сметка, разкрита от другия
подсъдимия А.. Чрез показанията на свидетелите Н. и П. се установи, че
подсъдимия Г. притежава познания в областта на търговията със земеделска
продукция и познава лица, които са извършвали такава дейност – свидетеля Б.Н..
Подсъдимият Г. се снабдил с абонатен номер, който е регистриран от друго лице
за провеждане на разговори, за което свидетелства свидетелят Б.Н.. Изводът, че
подсъдимият Г. е лицето от мъжки пол, което въвело в заблуждение свидетелката Г.
следва от обстоятелствата, че лицето ползвало абонатен номер, е това на което
впоследствие на 30.10.2014 год. собственикът на „***“ АД наредил с остър тон,
да върне парите и те били преведени на следващия ден именно от подсъдимия Г.. А
и свидетелката Е.Г. заявява във всичките си показания, че лицето говорило добре
и имало познания в областта на търговията със земеделска продукция. Следва да
се отчете тук и обстоятелството, че подсъдимият Г. се разпореждал с търговското
дружество „***“ ЕООД към дата 21.10.2014 год. и от имейл с подател „***“ - ***, изпратил фактура № 1005/ 29.10.2014 год. издадена от
търговското дружество „***“ ЕООД гр. София. Нито свидетелят М.М., нито подсъдимият А., които са имали някаква
представителна власт по отношение ТД „***“ ЕООД, биха могли / по отношение на
св.М. съдът се увери лично/ да извършат тези действия достатъчно убедително
пред свидетелката Г.. Така досежно св. М. видно от
дадените от него показания, се установи, че нито разбира от търговия, нито има
образование, позволяващо да извършва и най –елементарни сделки. На следващо
място - изводът, че преговорите са проведени от подсъдимия Г., а не от
подсъдимия А. следва от заключението на вещото лице – психолог, участвало в
изготвената комисийна експертиза в хода на съдебното
производство за интелектуалното ниво на А.. А третият неустановен извършител се
намесил едва на 30.10.2014 год. след превода на сумата.
От получената информация от *** се установява
практиката в търговските банки за блокиране на сметка при подаден сигнал за
постъпване на парични средства от престъпление или злоупотреба, като в такива
случаи било възможно самата банка да върне паричния превод, което е т.н.
служебен коригиращ превод. В конкретния случай обаче обратния превод на
паричната сума на наредителя е изпълнен чрез подаване
на платежно нареждане от подсъдимия Г. – титуляр на сметката. Относно участието
на подсъдимия А. при липсата да дадени от него обяснения в хода на
наказателното производство, са установени следните обстоятелства: Разкриване на
разплащателна сметка на ТД „***“ ЕООД след промяната на управителя и успешното
провеждане на преговорите от подсъдимия Г., от което следва извода, че е бил
наясно какво е правил другия подсъдим. На
следващо място е изтеглянето на парична сума непосредствено след превода от „***“
АД, от което следва извода, че бил своевременно информиран за превода на сумата.
Освен това е разполагал с абонатния номер на свидетелката Е.Г., на която
изпратил множество текстови съобщения и провел разговори с нея, като в един от
разговорите и казал, че са го накарали да изтегли и останалата сума. От тези
обстоятелства следва извода, че участието на този подсъдим в извършването на
деянието е било да разкрие нова разплащателна сметка, на която да преведат
парите от „***“ АД и да изтегли сумата. Подсъдимият А., след изтегляне на част
от преведената от „***“ АД парична сума,
извършил поредица от действия - изпратил съобщения и провел телефонни
разговори чрез регистриран от него абонатен номер със свидетелката Е.Г., които идват
да насочат като хипотетична причина влошени отношения между двамата подсъдими
след получаване на паричната сума, като най-вероятна причина е недоволство от
начина на подялба на сумата с другия подсъдим и с неустановеното друго лице.
Най-вероятно подсъдимият А. не е получил разрешение за получаване на сумата,
която му била обещана преди извършване на деянието, което довело до действията
му- ядосан на останалите извършители подал текстови съобщения на свидетелката Г.
за да я уведоми, че са измамени.
От субективна страна беше установено от показанията
на свидетелите Б.Н. и П.П., както и от писмените
доказателства по делото – два броя ревизионни актове на ***, които установиха посредством
насрещна проверка, че ***, ЕООД не разполага нито със земеделска продукция, нито
със склад за съхранението в прецесния период, което
идва да наведе довода че към времето на провеждане на преговорите със
свидетелката Е.Р.Г. и двамата подсъдими са знаели обстоятелствата, че не
разполагат с 258,45 тона слънчогледово семе, което следва доставят след
получаване на договорената парична сума за продажбата му, нито са имали
намерението да доставят слънчогледовото семе. От установените обстоятелства в
наказателното производство могат да се направят изводи както за наличието на
предварителен сговор между двамата подсъдими и третото неустановено лице, така
и за наличието на другите квалифициращи деянието им обстоятелства, като целта
им била да се обогатят с получената сума от „***“ АД, като разчитали, че
следите от деянието ще доведат единствено до свидетеля М.М..
От обстоятелството, че и двамата са били
упълномощени от свидетеля М. да теглят суми от разплащателната сметка на „***“
ЕООД следва изводите, че и двамата са имали намерението да изтеглят получената
сума от „***“ АД, така и извода, че деянието не би могло да се извърши без
участието на всеки един от тях, тъй като само те са имали възможността да
изтеглят паричната сума получена от *** АД тъй като управителя на дружеството –
свидетеля М. не разполагал с информация нито за преведената сума, нито за
разкритата нова разплащателна сметка, за които обстоятелства даде показания. За
участието на третото – неустановено лице, което се намесило в деянието след влошаване
отношенията между подсъдиМ. Г. и А. и загубата на
доверие у собственика и у изпълнителния директор на „***“ АД в подсъдимия Г.,
който договорил сделката, това лице, представило се като „И.“ в телефонен
разговор на 30.10.2014 год., проведен от същия абонатен номер, ползван от
подсъдимия Г., през свидетелката Е.Г., извършило действия с цел потвърждаването
на заблуждението, че „***“ ЕООД разполага с предложеното за продажба количество
слънчогледово семе и след отблокиране на преведената
сума по сметката на „***“ ЕООД ще изпълни своята част от сделката.
Неустановеното като самоличност лице заявило, че подсъдимият А. ще влезе в
болница, и той ще поеме нещата вместо него. От проведения телефонен разговор
между подсъдимия А. и свидетелката Е.Г. следват изводите, че участниците в
деянието са повече от двама, тъй като той и казал, че „те“ го накарали да
изтегли сумата и щели да го накарат да изтегли и останалата сума, както и
узнаването от подсъдиМ. за обстоятелството, че Г. е
блокирала останалата сума по сметката на „***“ ЕООД, така и че ролята на
подсъдимия А. е била да изтегли паричната сума и да я предаде на останалите
извършители срещу немалка по размер част от нея. От тези обстоятелства следва
извода, че това неустановено лице е било наясно с извършеното от подсъдиМ. Г. и А. до 30.10.2014 год., включително с
изтеглянето на част от сумата от подсъдимия А. и блокирането на сметката след
проведените разговори със свидетелката Е.Г. с подсъдимия А., но въпреки това
направило опит да изтеглят и останалата част от преведената по сметката на
дружеството сума с уверението, че ще доставят договорената стока. Това е
допълнителен аргумент в полза на извода, че подсъдиМ.
не са имали намерението да доставят стоката, тъй като дори при частична доставка,
е било възможно да се отблокира сметката и да получат
паричната сума, но те не са го направили, тъй като не са разполагали със
слънчогледово семе за да изпълнят сделката със „***“ АД.
Налице е случай на наказателно правна измама чрез
използването на гражданско-правни отношения- договор за покупко-продажба на
земеделска продукция, като от установените обстоятелства се доказва по несъмнен
начин, че подсъдиМ. нито са разполагали към момента на
започване на преговорите с предложената за продажба на ощетеното ЮЛ- контрагент
по договора стока, нито са имали намерението да изпълнят договора. В този
смисъл е и съдебната практика на ВКС, в която като разграничителен критерии е посочено,
че при наказателноправната за разлика от гражданскоправната измама основополагащо е отсъствие на
възможност и желание от едната страна за изпълнение на договора към момента на
сключването му, а допълнителен критерий- бързото изтегляне на преведената
парична сума от неизправната страна по договора.
Затова според съда макар да липсват преки
доказателства, съществуват множество косвени такива визирани и анализирани
по-горе, които в своята съвкупност водят до несъмнения извод че именно подсъдиМ. К.Г. и С.А. са извършили деянията описани в
обвинителния акт от обективна и от субективна страна.
Така подсъдимият К.Д.Г., ЕГН **********, е извършил
вмененото му престъпление, като за времето от 21.10. до 29.10.2014г. в ***,
след предварителен сговор със С.И.А. и друго неустановено лице, с цел да набави
за себе си и съучастниците си имотна облага, чрез
телефонни разговори възбудил заблуждението у Е.Р.Г. – ***, че на 30.10.2014г.
ще достави на *** 258,45 тона слънчоглед на стойност 135 686,25 лв. съгласно
Фактура №1005/29.10.2014г., издадена от ***, като с деянието причинил на ***
имотна вреда в размер на 135 686,25 лв., като измамата е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, предвид размера на настъпилите
вредни последици за ощетеното юридическо лице и изключително високата степен на
обществена опасност на дееца, и е извършена повторно в немаловажен случай, тъй
като бил осъден с влязла в сила на 07.03.2007г. присъда на PC-Враца по НОХД
№324/2005г., с влязла в сила на 08.10.2008г. присъда по НОХД №196/07/2007г. на
PC-Монтана и с влязла в сила на 09.10.2009г. присъда по НОХД №300/2008г. по
описа на PC-Лом за извършени измами – престъпление по чл. 211, предл.1, във вр. с чл.210, ал.1,
т.2 и т.4, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1 от НК.
От обективна страна измамата е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, защото са налице и двете кумулативни
предпоставки. Съгласно чл. 1 единствен от Постановление № 249 / 31.10.2013
година на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 97 от 08.11.2013
година), размерът на минималната месечна работна заплата за страната от 1 януари
2014 година е 340 лева. Според Тълкувателно решение № 1 / 1998 година на ОСНК
квалифициращият признак особено големи размери е налице, когато размерът на
причинената вреда превишава 140 пъти размера на установената в страната
минимална работна заплата, т.е. над 47600 лева за инкриминирания период. / в
случая имотната вреда е в размер на 135 686,25 лв./
По чл. 93, т. 8 от НК особено тежък случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на
други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Съгласно Решение № 704 / 03.10.2005
година на ВКС по н. д. № 1025 / 2004 година, III н. о., особено тежкият случай
на измама може да бъде определен единствено от гледна точка на вредните
последици, изразяващи се в многократното надхвърляне на минималната
равностойност на предмета на престъплението, съответна на обективния признак
„особено големи размери”. В конкретния казус причинената от престъплението щета
многократно надвишава размера на 140 минимални работни заплати към 21-29.10.2014г.
година. От друга страна, предишните – за измами в т.ч. свързани със земеделска
продукция, определят подс. Г. като лице с висока
степен на обществена опасност. Изключително висока е и степента на обществена
опасност на деянието, за което е подведен под наказателна отговорност, с оглед
на начина на извършване на престъплението със замесване на голям брой лица и следуемо от това стремеж за прехвърляне на отговорност на
други лица и изключително високата
степен на обществена опасност на дееца – осъждан многократно за измами в т.ч. с
предмет – сделки със земеделска продукция. В конкретния случай изпълнителното
деяние е изразено в усложнена комбинация от действия и настойчивост при
възбуждане на заблуждението. Установени бяха активни действия от страна на
подсъдимия в т.ч. посредством включване в осъществяване на деянието на
множество лица, както се посочи и по-горе, в т.ч. действащи без съзнанието че
подпомагат осъществяване на престъпление.
От обективна страна измамата е извършена повторно в
немаловажен случай, тъй като Г. бил осъден с влязла в сила на 07.03.2007г.
присъда на PC-Враца по НОХД №324/2005г., с влязла в сила на 08.10.2008г. присъда
по НОХД №196/07/2007г. на PC-Монтана и с влязла в сила на 09.10.2009г. присъда
по НОХД №300/2008г. по описа на PC-Лом за извършени измами.
От субективна страна подс.
К.Г. извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк
умисъл и с користно целени и настъпили обществено опасни последици, като
съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска
настъпването на обществено опасните му последици, като е с ясно съзнание, че и
подсъдимият С.А., и неустановеният по делото негов съучастник действат за
осъществяване на целения общ обществено опасен резултат. Подсъдимият К.Г. е
съзнавал, че след предварителен сговор с други лица, едното от които
подсъдимият А., извършил дейност, чрез която причинява имотна вреда на
юридическо лице – в разговори с представителя на ощетеното ЮЛ- „***“ АД
гр.Долна Митрополия се представил като земеделски производител с база и налично
количество слънчоглед, осигурил търговското дружество „***“ ЕООД гр.София, и
изпратил фактура на представителя на ощетеното ЮЛ, с което я въвел в
заблуждението, че е договорило сделката с лице, разполагащо с пълномощието да
управлява и представлява ЮЛ- контрагент по сделката и с достатъчно количество
от договорената стока, което било мотивирано да се разпореди с паричната сума
чрез заблуждаване за действителна гражданско правна сделка, съзнавал е
обществено- опасните последици за измамения – ощетяването на ЮЛ- „***“ АД
гр.Долна Митрополия, като е целял да се обогати неправомерно.
При така изложената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.И.А., ЕГН ********** е извършил
вмененото му престъпление като за времето от 21.10. до 29.10.2014г. в ***, след
предварителен сговор с К.Д.Г. и друго неустановено лице, с цел да набави за
себе си и съучастниците си имотна облага, чрез
телефонни разговори възбудил заблуждението у Е.Р.Г. – ***, че на 30.10.2014г. ще
достави на *** 258,45 тона слънчоглед на стойност 135 686,25 лв. съгласно
Фактура №1005/29.10.2014г., издадена от ***, като с деянието причинил на ***
имотна вреда в размер на 135 686,25 лв., като измамата е в особено големи
размери и е извършена при условията на опасен рецидив, тъй като бил осъден с
влязла в сила на 15.03.2012г. на ОС-Монтана присъда по НОХД №9/2011г. на
наказание лишаване от свобода в размер на две години, което било изтърпяно
ефективно и не са изтекли пет години от изтърпяването – престъпление по чл.211,
предл.2, във вр. с чл.210,
ал.1, т.2, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1, във вр. с чл.29, ал.1,
б.”а” от НК.
Както беше посочено деянието е извършено от
подсъдимия А. при условията на опасен рецидив с оглед на влязла в сила на
15.03.2012г. на ОС-Монтана присъда по НОХД №9/2011г. с която е осъден на
наказание лишаване от свобода в размер на две години, което е постановено да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване и не са
изтекли пет години от изтърпяването.
Квалифициращото обстоятелство особено големи размери
и тук е налице като критерият е същия като по-горе анализирания и не следва да
се преповтаря.
От субективна страна подсъдимият С.И.А. е извършил
деянието при форма на вина- пряк умисъл, тъй като съзнавал, че след
предварителен сговор с други лица, едното от които подсъдимият Г., извършил
дейност, чрез която причинява имотна вреда на юридическо лице – разкрил
разплащателна сметка на 29.10.2014 год. като пълномощник на управителя на
търговското дружество „***“ ЕООД гр.София и на същата дата изтеглил парична
сума от същата сметка, получена от ощетеното ЮЛ, което било мотивирано да се
разпореди с паричната сума чрез заблуждаване за действителна гражданско правна
сделка, като е съзнавал общественоопасните последици
за измамения – ощетяването на ЮЛ- „***“ АД гр.Долна Митрополия, като е целял да
се обогати неправомерно.
Причина за извършване на престъплението е
незачитането от страна на подсъдиМ. на установения в
страната правов ред и желанието за облагодетелстване по неправомерен начин.
Всеки от подсъдиМ. К.Г. и С.А.
подлежи на съответно наказание.
При определянето на вида и размера на наказанието
съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, степента на
обществена опасност на деянието и тази на всеки подсъдим и съотношението между
тях, за да се постигне съразмерност
между действията на всеки от подсъдиМ. и
резултатност на приложеното от държавата санкциониране.
По отношение на подсъдимия Г. съдът отчете като отегчаващи
вината обстоятелства: извършването на престъпната дейност на Г. при условията на последователност и
устойчивост в поведението му и при проявено престъпно упорство, като тук следва
да бъдат споменати идентични случаи на извършени от него измамливи действия/
видно от свидетелството за съдимост/, т.е. несъмнено следва да се вземе предвид
механизмът на извършване на престъплението посредством създадената от него
предварителна организация. Като отегчаващо обстоятелство следва да се посочи и завишения
размер на щетата и невъзстановяването на щетата доброволно, а в резултат на
блокиране на паричните средства от свидетеля Г. и след проявена настойчивост от
страна на собственика на ощетеното дружество в телефонен разговор, завишеният `и размер, липсата на критично
отношение към извършеното, многобройните осъждания за тежки умишлени престъпления,
в т.ч. за измами със земеделска продукция. Тук следва да се посочи че не става
въпрос за изолирана постъпка на подсъдимия, а за негов цялостен трайно изграден
модел на поведение прилаган от него спрямо немалък брой лица демонстрирайки
чувство за недосегаемост. Следва да се посочи като смекчаващо обстоятелство доброто
процесуално поведение на подсъдимия, както и изтеклият значителен период от
време от последния влязъл в сила осъдителен съдебен акт по отношение на подс.Г./2012г./, както и от извършването на деянието/2014г./.
Поради всичко описано по-горе може да се достигне до
единствения извод че поправителен ефект не може да се очаква посредством
налагане на наказание в предвидения от закона минимум. Затова размерът на
наложеното наказание е определен около средата, като е съобразен със
смекчаващите вината обстоятелства, визирани по-горе, а именно пет години
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.Така наложеното
по вид и размер наказание се явява достатъчно за постигане целите на
индивидуалната и генерална превенция.
По този начин според съда не само ще бъдат поправени
отрицателните изменения в поведението на подсъдимия, но и ще се въздейства
предупредително и възспиращо спрямо останалите
членове на обществото, като се осигури една по-дълготрайна защита на този род
обществени отношения.
По отношение на подсъдимия А. съдът отново отчете
както смекчаващите, така и отегчаващите вината обстоятелства.Като отегчаващи
прецени многобройните осъждания на подсъдимия, големия размер на причинената
щета. Тук също отношението на дееца към деянието е показателен за преценката
дали е постижим поправителен ефект с оглед налагане на по-леко наказание
тогава, когато след превеждане на сумата е съдействал за разкриване на
обективната истина и възстановяване на щетата на дружеството и този факт също
ще бъде отчетен по-долу при смекчаващите обстоятелства. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът прецени освен завишения размер щетата, липсата на критично
отношение към извършеното. Именно при съобразяване на тези обстоятелства, както
и изтеклия значителен период от време от извършване на деянието, като
смекчаващо обстоятелство, може да се достигне до единствения извод, че
поправителен ефект може да се очаква посредством налагане на наказание малко
над предвидения от закона минимум. Затова размерът на наложеното наказание е
такъв – в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване.Така наложеното по вид и размер
наказание се явява достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генерална
превенция.
При преценка на всички така посочени обстоятелства
съдът съобрази принципите на чл.36 и чл.54 от НК.
Съдът не постанови на основание чл. 211, предл.1, във вр. с чл.210, ал.1,
т.2 и т.4, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1 от НК конфискация от имуществото на подсъдимия К.Д.Г.
предвид установените факти и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
Съдът не постанови на основание на основание чл.211,
предл.2, във вр. с чл.210,
ал.1, т.2, във вр. с чл.209, ал.1, предл.1, във вр. с чл.29, ал.1,
б.”а” от НК конфискация от имуществото на подсъдимия С.И.А. предвид
установените факти и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
При този изход на делото съдът осъди на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия С.И.А., да заплати по сметка на Плевенски
районен съд направените деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица в
размер на 768,60 лева.
При този изход на делото съдът осъди на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдиМ. К.Д.Г. и С.И.А., да
заплатят солидарно по сметка на Плевенски районен съд направените деловодни
разноски в размер общо на 1060,42 лева.
При този изход на делото съдът осъди на основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдиМ. К.Д.Г. и С.И.А., със снети
по-горе самоличности, да заплатят солидарно по сметка
на ОД на МВР – гр. Плевен направените деловодни разноски в размер на 54,45лв. и
320,00лв. по сметка на ОП – Монтана за
възнаграждение на експерти.
По гореизложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: