№ 298
гр. Варна , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502908 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Г. З. И., чрез
адв. Бр.Б. срещу решение № 2694/29.06.2020г., постановено по гражданско дело № 10250 по описа
за 2019г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от него срещу Е. С. А. иск с
правно основание чл.124, ал. ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик на
недвижим имот с идентификатор 10135.2508.488 по КК и КР на гр.Варна, с площ от 989 кв.м. в
местност „Сотира“ въз основа на наследствено правоприемство от З.К., безвъзмездна сделка –
дарение, обективирана в НА № 100/1997г. и изтекла придобивна давност с начален момент 1997г.,
както и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 193/2018г., като неоснователни.
Като въззивник по делото е конституиран А. Г. И.- наследник и правоприемник на починалия след
подаване на въззивната жалба Георги Златков И., който поддържа въззивната жалба.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че изводите на съда, са немотивирани и необосновани, тъй като почиват на неправилно
установено фактическа обстановка, при необсъждане на доказателствата, несъобразени или
неправилно интерпретирани факти и обстоятелства. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства се установяват твърденията на ищеца, че е придобил правото на собственост върху
процесния имот на посочените основания: наследство, дарение и придобивна давност. От
представените писмени и гласни доказателства се установява идентичност между посоченият в НА
№100/96г., обективиращ договор за дарение, владеният от ищеца имот и имот с идентификатор
10135.2508.488. Владението на имота е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на повече от 10 години. Неправилно и необосновано съдът не е
ценил събраните по делото гласни доказателства, във връзка със събраните писмени
доказателства, поради което е достигнал и до неправилни изводи. Моли настоящият въззивен съд
да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново, с което
предявеният иск се уважи.
В предвидения срок въззиваемата страна Е.А. не е депозирала отговор на жалбата. В
1
съдебно заседание, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на
разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на
решението, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което и
същата се явява допустима.
За да се произнесе ВОС взе предвид следното:
Г. З. И. е предявил иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу Е. С. А., за приемане за
установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на имот – поземлен имот с
идентификатор 10135.2508.488 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изп.
Директор на АГКК с площ от 989 кв.м., в урбанизирана територия на местност „Сотира“1
гр.Варна, начин на трайно ползване – ниско застрояване на основание наследствено
правоприемство, дарение и придобивна давност, чрез владение, упражнявано в периода от 1997г.
до настоящия момент.
Ищецът твърди, че е придобил имота на основание наследствено правоприемство от баща
му З.И.К., поч. На 09.08.1996г., Излага, че след обстоятелствена проверка е съставен КНА
№164/26.05.1970г., с който Р.К., К.К. и З.К. са признати за собственици на празно място с
пространство от 2500кв.м., в м.Сотира, при граници З.К., Х.Д.Х. и път. Бащата на ищеца З.К. е
признат за собственик на ¼ ид.ч. от този имот, като след неговата смърт тези ид. части от имота са
наследени от ищеца и С.К.- преживяла съпруга при равни квоти. С договор за дарение,
обективиран в НА № 100/27.01.1997г. С.Й.К. е дарила притежаваните от нея ид. части от имота на
ищеца, като в договора е посочено, че се дарява 1/8 ид.ч. от имота, но фактически е предадена
половината от празно дворно място с площ от 720 кв.м., съставляващо ПИ2110 по действащия
план. От 1997г. ищецът владее североизточната част на имота явно спокойно и необезпокоявано.
Твърди, че притежавания от него имот е частично идентичен с имот пл.№ 11777 по КП от 1956г. и
с ПИ 2110 по КП от периода преди реституцията. Излага, че ответницата Е.А., се е снабдила с
КНА, с който е призната за собственик на имота, поради което за ищеца е налице правен интерес
от предявяване на иска.
Ответницата Е. С. А. е оспорила иска като неоснователен. Излага твърдения че за ищеца не е
възникнало твърдяното право на собственост; оспорва фактическите твърдения в исковата молба
относно упражняваната от ищеца непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху имота
с намерение за своене. Твърди, че имотът се е владял и в момента се владее от нея, като
владението й не е смущавано. Оспорва, че имотът описан в НА № 164а/1970г. е идентичен с имота
по НА за дарение №100/1997г. и процесния имот. Твърди, че бивш имот № 11778 по КП от 56г. и
бивш имот 2110 по КП от 1972г. на местност „Сотира“ никога не е бил собственост на
праводателите на ищеца. Навеждат се доводи, че имот 488 е част от бивш имот №11778 и бивш
имот 2110. Ответницата е придобила собствеността върху имота въз основа на договор за дарение,
обективиран в НА № 44/1981г. от А.М.С., която го е придобила по завещание от съпруга си
В.Г.С./поч. На 03.12.1968г./ В.С. е придобил собствеността върху имот 1178 или 2110 по
наследство от баща си Г.С.П.. Имотът представлява част от бивш имот №11778 по КП 1956г., имот
2110 по КРП 1972г. В периода 1972г.-1980г. по план имотът е бил разделен на три части, във
връзка с предстоящо отчуждаване за нужди на Хлебозавод-2. Със заповед № 3077/09.11.1974г. на
председателя на ИК на ОбНС Варна, част от имот 2110 – 946 кв.м., собственост на А.С. е
отчуждена, на основание чл.95 ЗТСУ за мероприятие – „Водоем за резервно захранване на
Хлебозавод 2 Варна“. Собствеността върху посочената част от имота е възстановено на А.С. по
силата на закона, тъй като мероприятието не е изпълнено. Като единствен наследник на А.С.
ответницата, е придобила собствеността върху трите имота, съставляващи стар имот № 11778/КП
1956г./, идентичен с имот 2110/1962г./, включително и процесния имот 488. В периода 1980г. –
1989г. ответницата и съпругът й са изградили в имот 487 /сега 1302/ къща. При приемане на ПНИ
в регистъра на имотите са отразени три имота, собственост на наследници на Г.С.П.. След
приемането на ПНИ, ответницата се снабдила с КНА за имоти 487 и 489. По отношение на
процесния имот №488 в КК и КР е вписано, че същият е собственост на А.С., поради което през
2018г. ответницата се снабдила с КНА на свое име.
2
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предвид становищата на страните и събраните доказателства съдът намира за установено
следното относно релевантните за спора факти:
По делото е представено заверено копие от НА № 164а/26.05.1970г., от който се установява, че
Р.З.К., К.И.К. и З.И.К. са признати за собственици по давностно владение и наследство на
недвижим имот, находящ се в гр.Варна: празно място с площ от 2500 кв.м., в местност „Сотира“,
при граници: З.В.К., Х.Д.Х. и път и овощна градина с площ от 250 кв.м. в местност „Франга дере“
при граници:С.В.Р., Г.И.Л. и път, от които ½ ид.ч. за Р.З.К. и по ¼ ид.ч. за К.И.К. и З.И.К..
Видно от НА № 100/1997г. С.Й.К. е дарила на Г. З. И. собствената си, придобита по
наследство 1/8 ид.ч. от имот: празно земеделско място с площ от 720 кв.м., находящо се в землище
на гр.Варна, местност „Сотира“, представляващо имот пл.№2110 по плана на м.Сотира,
представляващо част от съсобствено празно място, с площ от 2500 кв.м. при граници: имот пл.
№2110-а; имот №2110-б, имот 2056 и път.
От представения НА №44/1981г. е видно, че А.М.С. е дарила на племенницата си Е. С. А.
собствения си недвижим имот: лозе-хавра с площ от 1078кв.м., находящо се в землището на
гр.Варна, местност „Сотира“, в зона за курортни и здравни нужди, при граници: З.В.К., път, А.С.,
Д.А.Д.
От удостоверение за наследници от 10.05.2008г., издадено от Община Варна, район
„Младост“ е видно, че З.И.К., починал на 09.08.1996г. е оставил за свои законни наследници
С.И.К.-съпруга и Г. З. И. –син.
Съгласно представеното удостоверение за наследници №70415/26.08.2011г. Г.С.П.,
починал на 07.05.1942г. е оставил за свои наследници: Й.Г.С.-съпруга, В.Г.С.-син, Г.Г.С.-син,
Ж.Г.С.-дъщеря и С.Г.С.-син. В.Г.С. е починал на 03.12.1998г. и е оставил за свои наследници
А.М.К.-съпруга, С.Г.С.-брат, Ж.Г.С. –сестра и Г.Г.С.-брат. След смъртта си на 08.11.1986г. А.К. е
оставила за свой наследник Е. С. А..
По делото е представено заверено копие от завещание от 08.03.1965г., обявено с протокол
от 29.01.1969г., с което В.Г.С. е завещал на съпругата си А.К. всички свои права, ценности,
движими и недвижими имущества.
Видно от представения по делото разписен лист към плана за м. Франга дере, гр.Варна,
имот 2110 е записан на наследници на Г.С..
Представена е скица № 15-259821/26.04.2018г., издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър-Варна, от която е видно, че имот №488 с площ от 989 кв.м. е записан като
собственост на Е. С. А./без данни за ид.части от собствеността/ и Г. З. И. – 1/8 ид.ч.
Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх.№ **********/13.09.2018г., данъчната
оценка на жилище с площ от 46 кв.м., гараж с площ от 15 кв.м. и земя 989 кв.м., находящи се в
гр.Варна, СО Сотира, №488 е 25566,40лв. В удостоверението като собственик на имота е записан
Г. З. И..
В показанията си свидетелите М.Й. и Я.К., разпитани по искане на ищеца са заявили, че той
има имот в местност „Сотира“. Свидетелката Й., която е племенница на ищеца посочва, че вуйчо й
и баба й/майката на ищеца/ имали вила-лозе, над новия хлебозавод и до 1996г. имотът се
обработвал от баба й. След смъртта на дядо й ищецът и майка му си поделили имота и вилата
останала за ищеца. Свидетелката е посещавала имота преди години /последно през 2006г./, но не е
влизала в него. Свидетелят К. е ходил два пъти в имота, като първият път било преди няколко
години, а втория-преди две години. Свидетелите посочват, че в имота има овошки, малка вила-тип
бунгало, гараж, пристройка за инструменти и външна тоалетна. Мястото било оградено, с метална
врата-тип гаражна и порта, която се заключва.
От показанията на ангажираните от ответницата свидетели Р.И. и П.С., се установява, че
имота на ответницата се намира над новия хлебозавод и е площ над 2 дка, в западната част било
3
по-високо; има масивна къща- двуетажна, с площ от 40-50 кв.м., плодни дръвчета. В горната част
на имота, над къщата имало дървено бунгало- необитаемо с площ от 20 кв.м. Свид. И. е ходил на
гости на ответницата в имота в периода след 1983г. до след 1990г. и посочва, че там живеел
постоянно дядо Ж. – съпруг на майката на ответницата. Свид. С., посочва, че от едната страна на
имота, лицето към пътя било оградено, а в горната част имало врата, която била отворена и докато
бил жив дядо Ж., през нея можело да се минава по пряка пътека между имотите. След 2010г., тази
врата се затворила и вече не можело да се минава напряко.
От приетото по делото заключение на проведената пред първоинстанционния съд СТЕ,
което съдът кредитира като обективно и пълно и компетентно дадено, се установява, че процесния
имот с идентификатор 10135.20508.488 се намира в местност „Сотира“. За местността има
действаща КК и КР, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД ан АК София; ПНИ на
СО „Сотира“ е одобрен със заповед № РД-07-7706-204/08.08.2007г. на Областен управител на
област Варна. Вещото лице е посочило, че за територията, в която се намира имота има изработени
кадастрални планове от 1956г., 1973г., 2000г., ПКП, ПНИ, както и одобрен ЗРП. Имота попада с
по-голямата си площ в имот пл.№11777 и с по-малка в имот №11778 по КП от 1956г. В разписния
лист към този план имот №11777 е записан на братя Х. и И.З., а имот №11778-на Г.С.П.; имот
11777 е с площ от 1395 кв.м. при граници: от север- 11775 на И.Ш.; 11776-Е.Х.Д.; от запад-11770-
А.И.К.; от юг-11778-Г.С. Г.; от изток-път. По КП от 1973г., процесния имот 488 попада в имот с пл.
№ 2110/с по-голямата си площ/, а от североизток в залесено пространство без имотен номер; в
разписния лист към плана имотът е записан на наследници на Г.С.. Общите граници на имот 2110
са: север-имот №2056-Х.Д., в последствие е въведен и запис на Д.И.К..; запад- 2105-без запис ;
имот 2108- Г.…; имот 2102- Г.Г.; юг-2114- М.А.; изток-път.
По КП от 2000г. ц.м. имот 488 по КК съвпада с имотните граници по плана от 2000г. със
същия номер, който е с площ от 989 кв.м.; границите на имота по плана от 2000г. се припокриват с
границите по ПНИ. В регистъра на плана, имота е записан на Г.С.П. при граници: север-пътека;
запад- имот 489 на Г.С.П., 417 на К. И.а; юг 487 на Г.С.П., изток-път.
По ПКП към ПНИ процесния имот попада в стар имот №240, записан в регистъра на Х. и И.З. с
площ от 935 кв.м. и в стар имот 239, записан в регистъра на Г.С.П., с площ от 45 кв.м. По ПНИ
процесния имот по КК с площ от 989 кв.м. съвпада с границите на имот 488, като в регистъра към
ПНИ е записан на Г.С.П.. В действащата към настоящият момент КК имотът е записан с
идентификатор 10135.2508.488, с площ 989 кв.м., в регистъра е записан на Е. С. А. и Г. З. И.. Въз
основа на извършеното обследване на картните основи, изработени за процесната територия,
вещото лице е изготвило съвместни скици и е дало заключение, че процесния имот 488 по КК
попада с голямата си площ в имот №11777 по КП от 1956г., като в разписния лист е записан на
братя Х. и И.З.. Същият е с площ 1395 кв.м. Между имота, описан в НА № 164а/1970г. и
действащата картна основа към съставяне на акта/КП 1956г./ е налице съвпадение по местност,
една граница- път, и при предположение за родствена връзка между Х.Д. и Е.Х.Д., записана като
собственик на имот №11776. При съпоставяне на имота по НА №100/1997г. и действалия
кадастрален план към момента на съставяне на акта – КП 1973г. вещото лице установява
отразяването на имот 2110 с площ от 2915 кв.м.; процесния имот 488 с площ от 989 кв.м. попада в
североизточната частна имот 2110 и в плана няма отразяване на имот 2110а и 2110б. В разписния
лист имот пл.№ 2110 е записан на наследници на Г.С.. Изследвайки имота по НА № 44/1981г. и
действалия към този момент КП, вещото лице дава заключение, че имот 488 с площ от 989 кв.м.
попада в североизточната част на имот 2110 с площ 2915 кв.м. В разписния лист имота е записан на
наследници на Г.С.- съпруг на А.М.С.. Налице е съвпадение по местонахождение, запис в
регистъра за имот 2110 и една граница-път.
Вещото лице е посочило, че при огледа на място е въведено в имота от представител на
ответницата. При огледа е констатирано, че имотът отговаря по местонахождение в СО „Сотира“,
ограден е с телена мрежа на стоманобетонни и метални колове; северната граница на имота
граничи с пътека, която не съществува на място; в имота е имало постройка в частта, която е
заснета по КП 2000г., има останки от основа на постройка в северната частна имота; в КП от
1973г. не е заснета постройка; за първи път постройка в имота е отразена в КП от 2000г.
Пред въззивната инстанция са представени удостоверение за данъчна оценка на процесния
4
имот, в което като собственик е посочен Г. З. И. и извлечение – хронология за заплатени от ищеца
данъци за имота.
По така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че доколкото предявеният в настоящото производство иск е положителен
установителен, предмет на разглеждане е правото на собственост на ищеца върху процесния имот.
По предявеният иск в тежест на ищеца е да установи по безспорен начин обстоятелството, че се
легитимира като собственик на процесния имот, на твърдяното придобивно основание. В тежест
на ищеца е да установи наличието на предвидените в закона предпоставки за възникване на
правото на собственост върху имота и да опровергае доказателствената сила на констативния
нотариален акт, с който ответницата се легитимира като собственик на имота.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установяват по безспорен
начин обстоятелствата, че процесният имот е придобит в собственост от ищеца на основание
наследствено правоприемство от З.И.К., дарение от С.К., обективирано в НА № 100/97г. и изтекла
в негова полза придобивна давност, започнала да тече от 1997г. От доказателствата по делото не се
се установява безспорно, че е налице идентичност между имота, орисан в НА № 154а/1970г., НА
№ 100/1997г. и процесния претендиран имот. Описания в посочените НА имот не може да се
индивидуализира и идентифицира точно и конкретно от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително и от изследването и проучването на вещото лице по проведената СТЕ.
Ангажираните доказателства установяват безспорно единствено, че имотът се намира в землището
на гр.Варна, местност „Сотира“, „над хлебозавода“. Въз основа на всички събрани писмени и
гласни доказателства, както и от заключението на СТЕ не може да се установи съвпадение по
площ и три граници на имотите описани в посочените документи и процесния. Установяването на
местонахождението на имота по местност и землище не е достатъчно да се приеме, че имотът е
индивидуализиран и да се направят обосновани изводи за наличие на идентичност между него и
процесния. Изложеното от свидетелите относно описанието на имота и неговото
местонахождение, площ не е достатъчно за да се приеме, че придобитият от ищеца имот по
наследство от баща му, описан в КНА № 164а/70г. и дарение по НА № 100/1997г. е именно
процесния имот. Свидетелите нямат преки и непосредстветвени впечатления от имота във времето
назад преди 1996г. и не го описват до степен, той да може да бъде индивидуализиран и съпоставен
с претендирания.
От събраните по делото гласни доказателства не се установяват и твърденията изложени в
исковата молба, че праводателите на ищеца, а в последствие от 1997г. до настоящия момент,
ищецът самостоятелно е владял имота явно, необезпокоявано и непрекъснато. От показанията на
свидетелите не може да се направи безспорен и обоснован извод, че ищецът е ползвал процесния
недвижими имот със съзнанието, че е негов собственик, за какъв период, както и кога и от кого е
получил владението на имота. В показанията си ангажираните от ищеца свидетели посочват само
че знаят, че ищеца е имал имот в местност „Сотира“, но впечатленията относно площта, границите
и упражняваните владелчески действия спрямо имота са общи и въз основа на тях не може да се
направят категорични и обосновани изводи, че ищецът е осъществявал фактическа власт върху
процесния имот и е владял имота като свой.
От друга страна, от показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата се установява,
че ответницата е ползвала имота от 1981г., като втория съпруг на майка й постоянно живеел в
имота до смъртта си. Свидетелите споделят преки впечатления от многократни посещения в имота
в периода от 1983г. до настоящия момент, като данните относно описанието на имота, намиращите
се в него насажденията и постройки, кореспондират с констатираното от вещото лице при
извършването на огледа на имота.
Обстоятелствата, че ищецът е декларирал е имота като свой пред данъчните служби и е
заплащал данъци в периода след 2008г. не са достатъчни, за да се приеме, че същият е
осъществявал фактическа власт върху имота с намерение за своене.
Предвид изложеното съдът счита, че не се установява осъществяване от страна на
праводателите на ищеца и от самия ищец на фактическа власт върху процесния имот, поради което
не може да се приеме, че е започнал да тече срок за придобивна давност в негова полза. От
5
ангажираните по делото доказателства не се установява, че ищецът е придобил собственост върху
процесния имот въз основа на наследствено правоприемство и дарение, обективирано в НА №
1000/97г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв същият
следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на РС обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, въззиваемият има право на разноски във въззивното
производство. Въззивникът следва да му заплати сумата от 800лв., представляваща разноски, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ВОДИМ от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2694/29.06.2020г., постановено по гр.д. №10250/19г. по описа
на РС-Варна.
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН ********** да заплати на Е. С. А., ЕГН 45011230976 сумата от
800лв., представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6