Решение по дело №2824/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С решение № 98/28.10.2024 г., постановено по АНД № 321/2024г. районен съд-Асеновград е отменил Наказателно постановление НП № 59/28.05.2024г., издадено от Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Овча Купел“, [улица], ет.3 Община Столична, обл. София, представлявано от С. Д. Д.- управител, на основание чл.200, ал.1,т.1 пр.1,б.“а“ и чл. 201, ал.2 от Закона за водите(ЗВ), вр. чл.53, ал.1 от ЗАНН е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 150 /сто и петдесет / лева за нарушение по чл. 44, ал.1 от Закона за водите.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от административнонаказващия орган. Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени решението на районния съд и като законосъобразно да се потвърди изцяло спорното наказателно постановление.

Ответникът по касация- „Напоителни системи“ ЕАД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител по пълномощие, изразява становище по депозираната жалба, с което я намира за неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-[област] дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд-[област], ХХIV състав, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

По делото е установено, че във връзка с проведена на 26.03.2024г. проверка, спрямо „Напоителни системи“ ЕАД, при която се установило извършване на водовземане без издадено разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. В констативните актове било посочено, че „мястото на водовземане от повърхностни води на водните количества, изтичащи от изтичалото (долна вада) на ВЕЦ „Асеница 1“ е водохващане на каскада „Асеница“ на река Чепеларска в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив при географски координати 41°57'57.4"N 24°51'53.3"Е. След водохващането водните количества преминават по деривационен тунел и се преработват от турбините на ВЕЦ „Асеница 2“. Преработените водни количества от ВЕЦ „Асеница 2“ преминават по деривационен канал с дължина 5000м. до водна камера с обем 10 000 куб.м., от която по напорен тръбопровод се подават за преработка към турбините на ВЕЦ „Асеница 1“. Преработените водни количества от турбините на ВЕЦ „Асеница 1“ се изтичат от изтичалото (долна вада) на ВЕЦ „Асеница 1“ в река Чепеларска, където се намира и савачното съоръжение, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, чрез което се отклоняват водите през подземен канал към „Долен изравнител Асеница“ стопанисван от „Напоителни системи“ ЕАД.

Горното било прието, че осъществява състава на нарушението по чл. 44, ал.1 от ЗВ. За констатираното бил съставен АУАН № 124/10.05.2024г., въз основа на него било издадено и спорното НП.

Въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма,но е извел извод, че при съставяне на АУАН е било допуснато нарушение на чл.42, ал.1,т.3 и т.4 от ЗАНН, като актосъставителят е пропуснал да посочи точното място на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което е било сторено и от административнонаказващия орган,в нарушение на чл.52 и чл.54 и сл. от ЗАНН и е издал НП в противоречие с нормата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Решението на Районен съд - Асеновград е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона (относимата в случая норма на чл. 44, ал.1 от Закона за водите). Съобразно изискванията на въззивното производство съдът е проверил законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление. Въззивният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на НП) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, убедителните съображения, в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни.

Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения.

Правилни са и изводите на районния съд по отношение на нарушения в процесуалния закон при издаване на наказателното постановление, като в допълнение следва да се изтъкне следното.

Административнонаказващият орган не е спазил изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено място на извършване на нарушението. Преди това, при съставянето на АУАН са нарушени изискванията на чл. 42 т.3 и т. 4 от ЗАНН, според които разпоредби актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, както и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Безспорно е установено по делото, че в акта за установяване на административно нарушение не е била уточнено мястото на извършване на нарушението, а каза се, нормата на чл.42, т.4 от ЗАНН изисква като задължителен реквизит на акта да е дадено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Тези елементи от акта са съществени, поради това, че внасят яснота в административнонаказателното обвинение и прави възможна адекватната защита на проверяваното лице. Посочената неяснота не дава възможност за извършване на съдебна проверка дали наказващият орган е установил правилно фактите и ги подвел под правилната правна квалификация. Този порок на акта е съществен и не може да го направи годен да послужи като основа за провеждане на един законосъобразен процес по налагане на административно наказание. В нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН това не е било отчетено и от наказващия орган, който е издал НП.

Следва да се отбележи и, че административнонаказателният процес като особен вид наказателен процес е строго формален. Целта на тази формалност е да се гарантира правото на защита на санкционирания във всяка една фаза от процеса. Нормите на закона, свързани със срокове за започване и приключване на административнонаказателното производство, съдържанието на акта и НП, съставителят на акта и издател на наказателното постановление са императивни. Казано с други думи още при съставяне на акта следва да са изяснени всички страни на деянието от субективна и обективна страна. Това правило важи с още по-голяма сила при издаване на наказателното постановление и неотчитането на пороци по съставения акт за установяване на административно нарушение е пропуск по проверката, която е задължен да извърши наказващият орган преди да издаде НП- аргумент от чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Към датата на издаване на наказателното постановление своеобразното административно обвинение следва да бъде доказано по всички пунктове. В настоящият случай не може да намери приложение и текстът на чл.53, ал.2 от ЗАНН, понеже той следва да се прилага само в изключени случаи и при ограничително тълкуване. Допуснатият порок от наказващия орган е съществен и не може да се приравни на нередовност в акта, която се санира с хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - не е определено несъмнено и категорично мястото на извършване на нарушението, по начин който изключва възможности за тълкуване. Наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение при индивидуализиране на деянието и очертаването на обективната му страна. Не може и част от нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, предвид правоохранителния характер на наказателните постановления. Каза се по-горе, че административнонаказателното обвинение трябва да е категорично доказано към момента на издаване на наказателното постановление, но следва да се отбележи и, че винаги неточното описване на значими съставни части на нарушението, каквото е мястото на извършване, е съществено нарушение. Поради правната си природа наказателното постановление преклудира фактите и обстоятелствата, формиращи състава на конкретното нарушение, при влизането си в сила. Отделно от това обективната страна остава неясна, нарушението непълно очертано и неиндивидуализирано, което прави невъзможен адекватния контрол по същество и пълно упражняване правото на защита.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-[област], ХХIV к.състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/28.10.2024 г., постановено по АНД № 321/2024г. на районен съд-[община].

Решението е окончателно.