Решение по дело №12117/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,04.01.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести декември  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 12117 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 09.07.2020 г. по гр.д. №74362/19 г., СРС, ГО, 41 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********със седалище и адрес на управление *** срещу Ю.Ч.Т. - Х., ЕГН: **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, кантора 242, искове с правно основание чл.124, ал.1 ТПК във вр. с чл.415 и чл.422 ТПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ТПК във вр. с чл.415 и чл.422 ТПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ю.Ч.Т. - Х. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1 355,78 лева, представляваща цена на доставена до топлоснабден недвижим имот - апартамент № 7, находящ се в гр.София, ж.к. „********с аб. № 071892 и незаплатена цена на топлинна енергия за периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г., сумата от 40,04 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл.410 ТПК (19.07.2019 г.) до окончателното плащане, както и сумата от 158,89 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 09.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 1 355,78 лева главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 1 851,70 лева и за периода 01.05.2015 г. - 30.06.2016 г„ за разликата над сумата от 40,04 лева главница за дялово разпределение до пълния предявен размер от 41,83 лева и за месец 06.2016 г., за разликата над сумата от 158,89 лева на обезщетението за забава до пълния предявен размер от 275,12 лева и за периода 14.09.2016 г. - 14.09.2017 г., като и за сумата от 8,52 лева, представляваща обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в размер на законната лихва за забава за периода от 30.07.2016 г. до 09.07.2019 г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ТПК, Ю.Ч.Т. - Х., ЕГН: **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, кантора 242, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, сумата от 415,75 лева, представляваща разноски в исковото производство за тази съдебна инстанция и сумата от 66,80 лева - разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З ГПК, „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ю.Ч.Т. - Х., ЕГН: **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, кантора 242, сумата от 85,77 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция.

            Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата  ,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.За процесуално нарушение жалбоподателят сочи,че е лишен от възможността да участва активно в процеса и да бъде адекватно защитаван.Процесуалният представител се явил за насроченото съдебно заседание в определения час,но разглеждането на делото се забавило с около час от обявения в призовката.Адвокатът имал служебен ангажимент,подал молба да се отложи делото,но съдът не я уважил и гледал делото без негово участие.Съдът неправилно приел,че вземането на ищеца е установено по размер и основание.По делото липсвал договор с топлинния счетоводител,счетоводството на ищеца било нередовно водено.Издаваните обобщени фактури са оспорени,издавани били с цел да се антидатират вземанията ;не били взети предвид реалните показания на уредите за отчитане,а в експертизата са посочени само ежемесечните показания на абонатна станция;по делото нямало фактури издадени на името на ответницата.

           Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

                     Ответницата е  потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .

           Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

         Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по реда на чл. 202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на заключенията на комплексната съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, се налага извод, че същите правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизите са били допуснати в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице , съдът приема за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответника е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане обема на ползваната ТЕ на база показанията на два броя индивидуални разпределители,а отдадената от щранг лира ТЕ,на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателен уред е определяна по изчислителен път.ТЕ за БГВ също е определяната на база реален отчет.По делото са представени от „Техем сървисиз“Главни отчети/проверка относно процесния период,подписани от клиент.В тази връзка неоснователни са възраженията на въззивницата,че липсват доказателства за извършени реални отчети.

            На следващо място, въззивният съд намира, че правно обосновано СРС е кредитирал и заключението на приетата по делото комплексна експертиза в частта за ССчЕ във връзка с чл. 182 ГПК и е приел за доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия. В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния  закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие.  При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При работата си вещото лице-счетоводител е направило документална проверка в счетоводството на „Т.С.” ЕАД, което е достатъчно съдът да възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се опровергават и от никакви други обстоятелства и доказателства по делото.

           В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.

           Само от фактурите не може да се направи извод за доставената и правилно начислена топлоенергия. Тези документи не представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства ,тъй като представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ГПК,обективират изгодни за техния издател факти.Те имат само формална доказателствена сила за обстоятелството,че съдържат удостоверително изявление направено от субекта ,сочен като техен издател,но не и обвързваща съда материална доказателствена сила.Същите се ценят съобразно останалия доказателствен материал .

         Не са налице твърдяните процесуални нарушения.Страната е била редовно уведомена за съдебното заседание,явил се е процесуалният представител пред залата ,но поради забава в разглеждането на предходното дело,около 50 мин.,същият подал молба за отлагане,тъй като не можел да чака,имал служебен ангажимент.Молбата за отлагане правилно не е била уважена от съда,съобразно чл.142 ал.2 ГПК,тъй като не са били посочени причини за невъзможност за явяване на страната.

         По останалите възражения съдът препраща към мотивити на СРС.

         Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

        Водим от гореизложеното, съдът

                                                                   Р   Е   Ш   И :

     ПОТВЪРЖДАВА  решение от 09.07.2020 г. по гр.д. №74362/19 г., СРС, ГО, 41 с-в   в обжалваната част.

   РЕШЕНИЕТО не  подлежи на обжалване .

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

                                           2.