РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. ХАСКОВО, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255600600471 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 3 от 19.03.2025 год. по нохд N 4/2025 год. РС- Ивайловград е признал
подсъдимия А. С. Р. от гр.Х. за виновен в това, че на 3.11.2024 год. в гр.И. по улица „К.П.в.“
управлявал МПС- лек автомобил марка „Субару Импреза”, рег.№ ******** с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,41 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №114/11.11.2024 год. на
Специализираната химическа лаборатория в СНТЛ при ОД МВР - Хасково, поради което на
осн. чл.343 б ал.1 вр. чл.58а ал.4 и вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го осъдил на наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца, чието изтърпяване отложил по реда на
чл.66 ал.1 от НК със срок от три години.
На осн. чл.343 г от НК наложил на подс.К. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” също за срок също от 6/шест/ месеца, като приспаднал от този срок
времето, през което ме у било отнето СУМПС по силата на заповед за прилагане на ПАМ.
Най-сетне, на осн. чл.343б ал.5 от НК осъдил подс. Р. да заплати равностойността на
лек автомобил марка „Субару Импреза”, рег.№ ********, послужил за извършване на
престъплението в размер на 2937 /две хиляди деветстотин тридесет и седем/ лв.
В съответствие с така постановеното поставил в тежест на подсъдимия и направените
1
по делото разноски и се произнесъл и по веществените доказателства.
Недоволен от така постановената присъда само в частта на приложението на
разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, и то само относно частта, в която е постановено да
заплати цялата равностойност на управлявания лек автомобил, е останал подсъдимият,
който в законния срок я обжалва с оплакване, че в тази си част е незаконосъобразна. По
делото било установено, че лекият автомобил е съсобствен, поради което е следвало да бъде
осъден да заплати само ½ от равностойността му, съобразно притежаваната от него идеална
част. В тази насока била утвърдена практика, а от обжалваната присъда следвало, че
подсъдимият следва да заплати и равностойността на идеална част, принадлежаща на трето
лице. Действителната воля на законодателя била виновният да заплати за онова, което е
негова собственост.
Предвид изложеното, се иска да се измени присъдата в обжалваната част, като
бъде осъден подсъдимия да заплати равностойността само на ½ идеална от управлявания
лек автомобил, представляваща негова собственост.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
По жалбата не се отправят доказателствени искания, такива страните нямат и пред
въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият лично и неговият защитник поддържат
жалбата по изложените оплакване и искане. Защитникът поддържа, че относно исканото
изменение на присъдата е налице наложена съдебна практика, според която няма как
осъденият да заплати равностойността на чужда собственост на трето лице, което не е
допринесло за извършването на деянието.
Прокурор от ОП- Хасково намира въззивната жалба неоснователна, а оплакването по
нея - необосновано и несъстоятелно. Счита постановения първинстанционен съдебен акт
съобразен със закона. Дава заключение да бъде потвърден.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално легитимирано лице с
правен интерес от обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
Приоритенто следва да се отбележи, че в необжалваната част присъдата е влязла в
сила. Доколкото въззивната инстанция на осн. чл.314 от НПК дължи и служебна проверка на
обжалваната присъда изцяло, вкл. извън посочените от страните основания, в тази част не се
констатират такива за изменение или цялостна отмяна на същата.
Пред районния съд се е развило съкратено съдебно следствие по искане на
подсъдимия, като по реда на глава XXVII – чл. 370 и сл. от НПК и при условията на чл. 371
т.2 от същия той се е признал за виновен и е признал всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил за същите да не се събират
2
доказателства, а самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата.
Първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на ДП
доказателства. Този негов извод е напълно обоснован.
При това положение фактическата обстановка по делото правилно е била възприета
съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт.
Правилно е възприета и дадената по обвинителния акт правна квалификация на
деянието, която е коректна.
Наложените наказания са в предвидените от закона предели.
Не е било спорно по делото и че лекият автомобил „Субару Импреза“, рег.№
********, при управлението на който е било извършено инкриминираното деяние, е
съсобствен между подсъдимия и трето лице – С.Г.И., което е видно и от приобщена справка
за собственост на МПС. Правилно районният съд е приел, че при липса на други данни за
различни идеални части в съсобствеността, следва да се приеме, че всеки от двамата
притежава по ½ идеална част.
Относно приложението на чл.343б ал.5 от НК и изричните оплаквания по въззивната
жалба, становището на настоящата инстанция е следното:
Въззивният съд не споделя тезата, че е налице формирана утвърдена съдебна
практика, споделяща тезата на защитата по спорния по делото въпрос. Новата ал.5 на
чл.343б от НК е приета преди по-малко от две години, няма натрупана съдебна практика,
още по-малко трайна и непротиворечива. Известно е, че съдебната практика като цяло
изчакваше скорошното произнасяне на Конституционния съд по искането за обявяването
за противоконституционна, а част от съдилищата продължават да изчакват и произнасянето
на СЕС.
Нормата на ал.5 на чл.343б от НК е ясна, но непълна. Предвижда се, че в случаите по
ал.1 до 4 на същия член съдът отнема в полза на държавата МПС, което е послужило за
извършване на престъпление по някоя от тези алинеи, когато е собственост на дееца, а
когато не е – присъжда равностойността му да бъде заплатена от него. В тези две хипотези
волята на законодателя е пределно ясна и тя е или да се отнеме превозното средство изцяло,
или да се заплати неговата равностойност – също изцяло
Нормата е непълна, защото не регламентира изрично тъкмо процесната хипотеза –
случаите, когато МПС е съсобственост между дееца и трето лице, респ. когато е СИО. По
този въпрос съдебната практика също не е изобилна, но за сметка на това е колеблива, но не
и по поставения от защитата въпрос. Колебанията са на плоскостта на правата на
съсобственика на превозното средство, който е трето лице за казуса. Много съдилища
приемат, че ако се отнеме в полза на държавата притежаваната от дееца идеална част, това
ще постави в положение на нежелана съсобственост с държавата другия съсобственик, който
действително с нищо не е допринесъл за извършване на деянието и такава неблагоприятна
за него последица е неприемлива. Именно по тази причина, както е сторил и РС –
Ивайловград по настоящото дело, постановяват дееца да заплати равностойността на
3
превозното средство.
Така се достига до поставения по жалбата въпрос дали това следва да е цялата
равностойност, или тази само на притежаваната от дееца идеална част.
Становището на настоящата инстанция по същия е следното:
Всъщност тълкуването на нормата не създава големи проблеми. Хипотезата, при
която деецът е съсобственик с трето лице на лекия автомобил, послужил за извършване на
деянието, е частен случай /подмножество/ на тази, при която автомобилът изцяло е
собственост на трето лице. Това е второто предложение на ал.5 на чл.343б и то предвижда да
бъде осъден подсъдимият да заплати цялата равностойност на автомобила. Разбирането на
защитата, че съсобствеността съставлява някаква пречка подсъдимият да бъде осъден да
заплати цялата равностойност е напълно несъстоятелно. Нейното твърдение, че
„законодателят е приел, че виновният отговаря за онова, което е негова собственост“ е
очевидно невярно, тъй като законодателят ясно е формулирал, че именно, когато деецът
изобщо не е собственик /на никаква идеална част/, той следва да бъде осъден да заплати
цялата равностойност на автомобила. Така напълно ясно изразеният законодателен подход
категорично не сочи на връзка между размера на собствеността и размера на
равностойността на автомобила, на която следва да бъде осъден дееца. По аргумент от по-
силното основание, щом заплаща цялата равностойност, когато изобщо не е собственик, то
следва да я заплати и когато е собственик на някаква идеална част. В този случай
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати ½ от равностойността на автомобила, защото
не е неин собственик, както повелява ал.5, а другата ½ от равностойността следва да
заплати, защото тя не му се отнема в полза на държавата, а си остава негова собственост.
Ето защо единственото изложено по въззивната жалба оплакване се преценява от
въззивния съд като неоснователно и необосновано, поради което ще следва да остане без
последици.
Какато вече се изтъкна, по реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК
въззивната инстанция не намери други основания да се отмени или измени атакуваната
присъда.
Предвид гореизложеното, Хасковският окръжен съд счита, че обжалваната присъда
като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3 от 19.03.2025 год. по нохд N 4/2025 год. по описа на
РС- Ивайловград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5