№ 6831
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110103540 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 415
ГПК вр. вр. чл. 345 ТЗ и чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че между него и ответника М. Ю. Р. са
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, както следва: договор за мобилни
услуги с № ** за мобилен номер **, сключен на 09.11.2020 г. и договор за допълнителен
лизинг № ** от 01.04.2021 г. за устройството Apple AirPods Pro Wireless, а впоследствие било
подадено заявление № ** от 02.08.2021 г. за смяна на номер, съгласно което мобилен номер
** бил заменен с нов – **, относно който продължавали да се прилагат условията по договор
за мобилни услуги № ** от 09.11.2020 г. Били натрупани задължения за мобилни услуги за
периода 15.06.2021 г. до 14.09.2021 г. в размер на 134,94 лв. Това довело до предсрочно
прекратяване на договорите и до начисляване на неустойка за предсрочно прекратяване в
размер на 133,22 лв., изчислена съобразно уговорените правила в т.11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги. Ответникът сключил и Договор за лизинг на устройството Apple
AirPods Pro Wireless, като дължимите лизингови вноски за периода 15.06.2021 – 14.09.2021
г., били в общ размер на 71,97 лв., а главницата за предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски по чл. 10 от общите условия по договора за лизинг, била в размер на
431,82 лв. За събиране на тези задължения ищецът депозирал на 20.07.2023 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК. Било образувано ч.гр.д.
№ 40572/2023 г., СРС, 161 с-в, по което на 27.08.2023 г. била издадена заповед за
изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и на ищеца били
дадени указания да предяви установителен иск за вземанията, което се изпълнявало с
подадената искова молба. Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че ответникът му дължи сумата от 134,94 лв., главница за далекосъобщителни
1
услуги по договор за мобилни услуги № **/09.11.2020 г. за периода 15.06.2021-14.09.2021 г.,
сумата от 71,97 лв., главница за лизингови вноски по договор за мобилно APPLE AirPods Pro
Wireless за периода 15.06.2021-14.09.2021 г., сумата от 133,22 лв., главница за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по чл. 11 от договор за мобилни
услуги № **/09.11.2020 г., сумата от 431,82 лв., главница за предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски по чл. 10 от общите условия на договор за мобилно APPLE AirPods Pro
Wireless, ведно със законна лихва върху сбора на посочените главници за период от
20.07.2023 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът М. Ю. Р., чрез особения представител по реда на чл. 47 ГПК адв. М. Ц.,
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да са сключени договори между страните.
Твърди, че подписът под договор за лизинг с № ** от 01.04.2021 г. не е положен от
ответника, евентуално възразява, че ответникът не е бил запознат със съдържанието на
договора за лизинг, тъй като не го бил подписал на хартиен носител и представител на
ищеца го въвел в заблуждение относно условията по договора. Възразява по размера на
неустойките. Поддържа, че правото да се претендира възстановяването на отстъпки следвало
да се отнася само до реално предоставени такива, а не и ако се касае за отстъпки за бъдещ
период, какъвто бил настоящият случай. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
С този иск ищецът цели да бъде съдебно потвърдено съществуването и изискуемостта
на вземането за главница (ведно със законна лихва) от общо от 134,94 лв., включваща цена на
предоставени мобилни услуги, за периода 15.06.2021 г.-14.09.2021 г.
По делото е представен договор за мобилни услуги № **, сключен на 09.11.2020 г., за
мобилен номер **. Представено е и също и заявление за смяна на номер от 02.08.2021 г.,
според което мобилният номер ** е заменен с нов **, като продължават да се прилагат
условията по договора за мобилни услуги № ** от 09.11.2020 г. В договора за мобилни
услуги е уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв., както и
промоционална месечна абонаментна такса от 26,99 лв.
От гореописаните писмени доказателства е видно, че ответникът е сключил писмен
договор с ищеца при общи условия за ползване на далекосъобщителни услуги за процесния
мобилен номер. Действително, ответникът е направил възражение, с което оспорва
сключения договор за предоставяне на мобилни услуги, като твърди, че между него и ищеца
не е налице облигационна връзка.
Това възражение на ответника е неоснователно, тъй като, от една страна, ответникът
не е оспорил истинността на подписа на договора за мобилни услуги, а, от друга, от
представените писмени доказателства е видно, че договорът за мобилни услуги е сключен на
09.11.2020 г. за срок от 24 месеца. Незаплатените парични задължения, произтичащи от
2
процесния договор, се отнасят за периода 15.06.2021 г. – 14.09.2021 г. От това следва, че към
момента на издаването на фактурите и предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги, между ищеца и ответника е съществувало валидно материалноправно
правоотношение. Съгласно компетентно изготвеното и неоспорено от страните заключение
на ССчЕ счетоводството на ищеца търговец е редовно водено по изискванията на ЗСч и по
партидата на ответника.
Последното, ведно със събраните писмени доказателства, е достатъчно основание да
се приеме, че в тежест на ответника е възникнало задължението в размера, установен от
вещото лице – 134,94 лв. (вещото лице установява по-голям размер от 206,91 лв., но
разликата между двете величини от 71,97 лв. съставлява лизингови вноски до датата на
предсрочно прекратяване на договора), като главният иск следва бъде уважен в пълния
предявен размер, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение 20.07.2023 г. до окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ
Ищецът претендира призванането на дължимостта на сумата от 71,97 лв. лизингови
вноски за периода 15.06.2021 г.-14.09.2021 г., т.е. до датата на предсрочно прекратяване на
договорното правоотношение, и сумата от 431,82 лв. като неизплатен остатък от лизингови
вноски по договор за лизинг, сключен на 01.04.2021 г., след предсрочното прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги.
Оспорването на ответника на истинността на договора за лизинг от 01.04.2021 г. е
недоказано, тъй като не са представени доказателства относно това обстоятелство, въпреки
указанията, дадени с доклада на делото.
По делото ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установи да е върнал на
лизингодателя устройството APPLE AirPods Pro Wireless след като е преустановил
плащанията за телекомуникационни услуги. Съгласно чл. 345, ал. 1 ТЗ лизингополучателят
има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, както и задължението да
върне вещта след изтичане срока на договора. Съгласно чл. 236 ЗЗД, приложим също при
лизинга, ако след изтичане срока на договора или при прекратяването му, ползването
продължи, лизингополучателят дължи най-малкото лизинговата вноска.
Следва да се има предвид, че в процесния договор за лизинг е предвидено, че
лизингополучателят има правото да придобие собствеността върху вещта след като е
заплатил всички дължими за целия срок на действие на договора лизингови вноски, както и
всички дължими към датата на придобиване на собствеността парични задължения по
договора за мобилни усулги. В договора за лизинг е предвидено и заплащането на
допълнителна сума от 23,99 лв., в случай че ответникът предприеме действия по
изкупуването на устройството с подписването на отделен договор, различен от договора за
лизинг. Ако лизингополучателят не желае да упражни правото си на изкупуване, следва да
върне вещта. Ако не върне вещта или я е върнал, но не в добър търговски вид, дължи
неустойка от 23,99 лв. Следователно може да се направи изводът, че процесният договор за
лизинг не е прикрит договор за продажба на изплащане, а е договор за финансов лизинг. Но
3
и финансовият лизинг е вид лизинг и лизингови вноски се дължат заради ползването на
вещта. А вещта – мобилният апарат – се ползва, като се получават далекосъобщителни
услуги, поради което, след като е преустановена услугата, няма основание да се претендират
вноски по договора. Неравноправна и съответно нищожна (като неуговорена индивидуално)
клауза би била тази, която принуждава потребителя да заплаща възнаграждение за
неполучена услуга – чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП.
Ето защо искът за заплащане на лизингови вноски за период след прекратяване на
договора следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде уважен обаче искът за лизинговите
вноски до датата на предсрочно прекратяване на договорното правоотношение в размер от
71,97 лв., ведно със законната лихва.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
Ищецът претендира признаването на сумата от 133,22 лв. неустойка въз основа на
сключения договор за мобилни услуги, съгласно който неустойка се дължи при предсрочно
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя. В случая договорът за
предоставяне на мобилни услуги е бил прекратен предсрочно поради виновното
неизпълнение на задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор.
В договора за мобилни услуги е посочено, че неустойката се дължи в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения
срок, но максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти, както и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок
на договора между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на
плана, в който са били предвидени отстъпки. Неустойката е предвидена в индивидуалния
договор за мобилни услуги, а така също и в договора за лизинг. Договорите са с бланков,
типов характер и очевидно не са уговорени индивидуално в отношенията между
потребителя и търговеца.
Така уговорена неустойката се явява неравноправна клауза по см. на ЗЗП, тъй като
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП е във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, тъй като само на едната страна по договора –
търговеца – е предоставено правото да претендира неустойка при разваляне на договора по
вина на другата, но няма реципрочно уговорено право на неустойка за потребителя.
Неравноправната клауза следва да се приравни на нищожна при липсата на данни за
индивидуално уговаряне. Тъй като договорът може да се прилага и без тази нищожна
акцесорна клауза, то самият договор не е нищожен (чл. 146, ал. 4 ЗЗП).
Съдът намира за неравноправна и уговорката за неустойка при прекратяване на
договора по вина на потребителя, обезщетяваща вредите на търговеца от невръщане на
устройството. Преди всичко, за да бъде спазено изискването на чл. 147 ЗЗП клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, е нужно за потребителя да е ясно какъв е точният размер на неустойката отнапред. В
4
индивидуалния договор е посочена общата лизингова цена с абонаментен план и стандартна
цена и така потребителят знае размера на разликата, но неустойката се формира не в твърд
процент от тази разлика, а от размера на отстъпките, съответстващ на оставащия срок на
договора, т.е. на срока след развалянето на договора. Потребителят обаче не знае
предварително и е в неизвестност за това кога точно договорът ще бъде и е в
действителност прекратен от търговеца. Неравноправната клауза следва да се приравни на
нищожна при липсата на данни за индивидуално уговаряне.
Следователно искът за неустойка следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е
направил разноски.
В заповедното дело разноските на ищеца са общо 505 лв., а в исковото – 25 лв. за
държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, 350 лв. за депозит за особен представител и
480 лв. адвокатски хонорар, общо сумата от 1205 лв. Съобразно уважената част от исковете
иск на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на
135,36 лв., а за исковото дело ищецът има право на разноски в размер на 322,98 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, против М. Ю. Р., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 415 ГПК вр. чл. 345 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 134,94 лв., главница за далекосъобщителни услуги по договор за мобилни
услуги № **/09.11.2020 г. за периода 15.06.2021-14.09.2021 г., и
сумата от 71,97 лв., главница за лизингови вноски по договор за мобилно APPLE
AirPods Pro Wireless за периода 15.06.2021-14.09.2021 г.,
ведно със законна лихва върху сбора на посочените главници за период от 20.07.2023
г. до изплащане на вземането,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 27.08.2023 г. по ч.гр.д. № 40572/2023 г., СРС 161 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, против М.
Ю. Р., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 345 ТЗ и чл. 415 ГПК
вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 133,22 лв., главница за неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги по чл. 11 от договор за мобилни услуги № **/09.11.2020 г.,
и сумата от 431,82 лв., главница за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
по чл. 10 от общите условия на договор за мобилно APPLE AirPods Pro Wireless.
5
ОСЪЖДА М. Ю. Р., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 322,98 лв., разноски, сторени в
производството по делото, и сумата от 135,36 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 40572/2023
г., СРС, 161 с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6