Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/25.10.2017 г.
гр. ****
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3425 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С.Р.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния й представител – адв.
Петя Кирова, срещу С.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск
за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с искане да се обяви, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът. С исковата молба са
предявени и небрачни искове да бъде предоставено на майката упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца ****и ****Б.; да бъде
определено местоживеенето на децата при майката; да й бъде предоставено ползването
на семейното жилище; бащата да бъде осъден да заплаща в полза на всяко от
децата месечна издръжка в размер на 293.37 лв., считано от датата на подаване
на иска – 15.03.2017 г. до настъпване на нейното изменение или прекратяване, с
падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска; бащата да бъде осъден да заплати
в полза на всяко от децата сумата 3520.44 лв., представляваща издръжка за минал
период, а именно 15.03.2016 г. – 14.03.2017 г. вкл. /една година преди подаване
на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2017 г. до окончателното й
изплащане; да бъде определен режим на лични отношения на ответника с децата,
както и след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си фамилно име А..
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от
30.03.2017 г. ищцата С.Р.А. излага, че с ответника С.Б.С. са сключили граждански
брак на 28.12.2004 г. в гр. ****.
Твърди, че по време на брака са родени децата ****и ****Б., малолетни към
настоящия момент. Поддържа, че бракът между страните съществува формално от
години и не изпълнява присъщата си социална функция. Счита, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка е изключително на
ответника. Посочва, че проблемите във връзката между страните започнали след
раждането на дъщеря им Ясмин. Същите се дължали до голяма степен и на
възрастовата разлика между съпрузите. С времето ответникът станал
раздразнителен – често бил нервен и груб към нея. Не проявявал интерес и
загриженост към децата. Започнал да упражнява физическо насилие над нея,
съпроводено с психически тормоз. Не се прибирал с дни вкъщи, не оставял
средства за издръжка на семейството. През 2009 г. за първи път й нанесъл побой
с юмруци в лицето и ритници по цялото тяло. Заплашил я, че ще стане по-зле, ако
сподели на някого за случилото се. След раждането на второто им дете съпругът
станал още по-агресивен и груб. На 10.10.2014 г. отново й нанесъл тежък побой в
присъствието на децата. На 21.07.2015 г. ответникът за пореден път използвал
физическа сила по отношение на нея. За тези случаи тя подала сигнал и в съответното
РУП. Снабдила се и с медицински удостоверения. Твърди, че двамата постигнали
съгласие да се разведат по взаимно съгласие, за което депозирали молба пред ВРС
на 23.07.2015 г., като в първото насрочено по делото заседание съпругът не се
явил без уважителни причини, поради което и образуваното в тази връзка
производство било прекратено. Поддържа, че срещу ответника е водено и
производство по ЗЗДН, като в нейна полза била издадена заповед за незабавна
защита от 13.01.2016 г. по гр. д. № 135/2016 г. по описа на ВРС. Посочва, че в
хода на това производство съпругът не е открит нито на адресите в гр. ****,
нито на адресите в гр. ****. Твърди, че от този момент същият преустановил
всякакви контакти с нея и децата. Излага, че бащата не е виждал децата от 23.07.2015
г. – денят, в който напуснал семейното жилище. Не се е обаждал и не се е
интересувал от тях, не е предоставял никакви средства за издръжката им. Счита,
че е напълно във възможностите на ответника да заплаща претендирания
размер на издръжката, който е съответен на нуждите на децата. По изложените в
исковата молба съображения моли предявеният иск за развод и предявените
небрачни искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът С.Б.С. е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител – адв. К.М..
Поддържа становище за допустимост на предявените искове. Счита, че въведените
от ищцата брачни провинения на съпруга, обуславящи вината му за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, следва да бъдат доказани по безспорен и
несъмнен начин. По отношение размера на исканата издръжка излага, че ищцата
следва да докаже нуждата на децата от такава, както и доходите и възможностите
на ответника да заплаща претендираните суми, за което
към настоящия момент не са ангажирани доказателства. Не оспорва искането
ползването на семейното жилище да бъде предоставено на съпругата. Поддържа
становище за основателност на предявения иск относно фамилното име на ищцата
след прекратяване на брака. По отношение на останалите искови претенции
посочва, че ще изрази становище по същество въз основа на събрания в
производството доказателствен материал.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата
лично и с процесуалния си представител – адв.
Петя Кирова поддържат подадената молба за развод, като молят да бъде обявено,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи съпругът. Молят
предявените небрачни искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът
се представлява от назначения особен представител – адв.
К.П. - М., която поддържа становище за основателност на предявения иск за
развод и съединените небрачни искове за предоставяне на родителските права по
отношение на родените от брака деца на майката, както и да й бъде предоставено ползването
на семейното жилище. По отношение на претенциите за издръжка моли размерът им
да бъде съобразен с възрастта, нуждите на децата, както и икономическите
условия в страната.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
49, ал. 1 СК. В исковата си молба ищцата е направила искане съдът да се
произнесе и относно вината за разстройството на брака, на основание чл. 49, ал.
3 СК.
За успешното провеждане на така предявения иск
следва да бъде установено по делото, че бракът между съпрузите е дълбоко и
непоправимо разстроен.
От представения оригинал на удостоверението от 28.12.2004
г. /л. 12 от делото/ се установява, че на посочената дата в гр. **** е сключен
граждански брак между ищцата С.Р.А. и ответника С.А.. Последният е с идентично име
С.Б.С., видно от приложената към исковата молба декларация /л. 54/ и копието на
личната му карта /л. 55/.
За установяване на
обстоятелството, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
както и за установяване на въведените от ищцата брачни провинения на ответника,
допринесли за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, са
ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите ****и ****.
Съгласно показанията на посочените свидетели, по
време на съвместното им съжителство съпругът не се държал добре с ищцата.
Същата била стресирана. Децата също били уплашени. Свидетелката Димитрова дори
е сигурна, че С. е упражнявал физическо насилие върху С., виждала я е да крие
синините си под слънчевите очила, с червени очи, с отоци. И двете свидетелки
посочват, че не са виждали ответника повече от 1-2 години и че за децата грижи
полага само майката. Не знаят бащата да е подпомагал финансово семейството след
раздялата, съответно да е осъществявал контакт с децата.
От съвкупния анализ на
събраните по делото писмени доказателства /медицинско удостоверение от
17.10.2014 г.; постановление на Прокуратурата на РБ от 14.11.2014 г.; протокол
за предупреждение от 26.10.2014 г.; медицинско удостоверение от 21.07.2015 г.;
заповед за незабавна защита № 8/13.01.2016 г., постановена по гр. д. № 135/2016
г. по описа на ВРС, Х състав и справка относно извършена проверка по преписка с
вх. № 460000-59/2016 г. по описа на Пето РУП – гр. ****/ и гласни доказателствени средства, съдът приема, че може да се
направи обоснован извод, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, съответно, че същият не изпълнява присъщата си социална
функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Съпрузите
са в състояние на фактическа раздяла вече повече от две години /по данни на
ищцата същата е настъпила на 23.07.2015 г./, през което време двамата не са се
виждали и дори не са се чували по телефона. Между съпрузите не съществува
физическа и духовна близост. Предвид липсата на обич, привързаност и взаимност
между страните, следва да се приеме, че са накърнени сериозно основните
принципи, на които се основава бракът.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения има съпругът. Установено е в производството,
че съпругът нееднократно е погасял на ищцата физически – нанасял й е побои, за
което свидетелстват и приложените към исковата молба медицински удостоверения и
образуваните срещу него преписки. За лошото отношение на С. спрямо С. говорят и
разпитаните по делото свидетели. Всичко това съдът приема, че несъмнено е способствало
за настъпилото отчуждение между съпрузите. Показателно е и обстоятелството, че
повече от две години бащата не поддържа контакт не само с майката, но и с
децата си.
Относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на децата и личните контакти с бащата:
В
производството не е спорно, а и с оглед събраните по делото доказателства, в
това число и приетия по делото социален доклад, съдът приема, че е изцяло в
интерес на децата родителските права да бъдат упражнявани от майката, при която
да бъде определено и местоживеенето им на посочения в исковата молба адрес, а
именно: гр. ****, СО „****”, СО „****”, ет. 2, ап. 6.
Предвид
приетото за установено, че по време на съвместното съжителство с бащата децата
са били уплашени и стресирани поради осъществявания от негова страна
непрекъснат психически и физически тормоз спрямо майката и като съобрази
обстоятелството, че в дълъг период от време няма данни ответникът да се е
интересувал от децата си, съдът намира за основателно искането на ищцата за
определяне на стеснен режим на лични контакти между тях, доколкото липсва
присъщата емоционална връзка баща – деца.
По
отношение на издръжката:
Към настоящия момент детето ****е на
11 г. и 9 месеца, редовна ученичка в 4г клас на ОУ „****”, гр. ****, а детето ****
– на 6 г. и 9 месеца и посещава ДГ № 18 „Чайка”, гр. ****.
Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен
минималният размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната
работна заплата/. По смисъла на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 СК размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди
развода.
От представените по делото от ищцата
справки се установява, че същата е самоосигуряващо се
лице в „ДАБЪЛ ТРИ” ООД, в което дружество е съдружник, като в периода от
01.01.2017 г. до м. октомври 2017 г. от реализираната печалба й е разпределена
сумата в размер на 6491 лв.
За бащата липсват данни за сключени
в страната трудови договори. От представената справка от Агенция по вписванията
се установява, че същият е съсобственик на придобитото при условията на
съпружеска имуществена общност семейно жилище, находящо
се в гр. ****, СО „****”, с административен адрес СО „****”, както и на лозе с
площ 300 кв. м., находящо се в местност „Над село”,
кв. „****”, гр. ****. В същото време не са оспорени твърденията в исковата
молба, че след смъртта на баща му /30.01.2016 г./ ответникът е наследил имоти
на значителна стойност в гр. ****, Република Турция. Обстоятелството, че същият
има както българско, така и холандско и турско гражданство, съдът приема, че
действително е обективна пречка майката да представи доказателства за
реализираните от бащата доходи.
След съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства относно актуалното имуществено състояние на двамата
родители и след като взе предвид обичайните нужди на децата от храна, облекло,
лекарства, покупка на учебници и учебни материали /изключителни нужди не се
изтъкват, съответно доказват/, както и икономическата обстановка в страната,
съдът приема, че общо дължимата от родителите месечна издръжка в полза на
детето ****следва да бъде определена в размер на 450 лв., а в полза на детето ****
– 430 лв., които суми следва да бъдат разпределени между родителите както
следва: по 300 лв. от бащата в полза на всяко едно от децата, 150 лв. – от
майката в полза на детето ****и 130 лв. – в полза на детето ****. Преимущественото
парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че децата живеят при
и се отглеждат от майката.
Следва да се отбележи още, че бащата е
в трудоспособна възраст, като липсват данни за влошено здравословно състояние.
Няма информация същият да има задължения към други непълнолетни деца, съответно
да заплаща наемни вноски. Така определеният размер на издръжката, дължима от
ответника, съдът приема за съобразена и с изразеното от него съгласие в
подписаното споразумение по чл. 51 СК /л. 37 – л. 38 от делото/, предмет на
прекратеното гр. д. № 8862/2015 г. по описа на ВРС, ХХІV състав, че желае да
заплаща в полза на всяко едно от децата си месечна издръжка в размер на сумата
150 евро. Това представлява своеобразно признание, че този размер на издръжката
е във възможностите на ответника и не би представлява трудност по смисъла на
закона да заплаща същата.
По
изложените съображения съдът приема, че исковете за заплащане на издръжка за в
бъдеще са изцяло основателни и следва да бъде уважени, ведно с претенцията за
заплащане на законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Претенциите
за присъждане на издръжка за минало време, а именно за периода 15.03.2016 г. – 14.03.2017 г. вкл. са
доказани по основание и размер. В производството не са оспорени
твърденията на майката, че двамата с бащата през този период са били разделени,
като до датата на завеждане на настоящата искова молба – 15.03.2017 г. същият
не е изплащал издръжка в полза на децата ****и ****, не е търсил контакт с тях
и не ги е подпомагал финансово.
По изложените
съображения съдът приема, че предявените искове за заплащане на издръжка за
минало време в полза на всяко едно от децата са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2017 г. до окончателното им
изплащане.
Относно ползването на
семейното жилище:
Предвид направените
по-горе изводи и с оглед обстоятелството, че родителските права по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца ****и ****Б. следва да бъдат предоставени на
майката, както и предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 5 вр.
ал. 1 СК, съдът приема, че семейното жилище, представляващо апартамент № 6 – самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2723.464.2.6 по КККР на гр. ****, с площ 87.86 кв.
м., находящ се на ет. 2 в гр. ****, СО „****”, с
административен адрес СО „****” № 464, придобито от страните в режим на
съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК, следва да бъде
предоставено за ползване на съпругата С.Р.А..
Относно фамилното име:
Във връзка с направеното
искане съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име съдът намира, че
следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да запази брачното си
фамилно име А..
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК разноските в настоящото производство следва да бъдат възложени върху
виновния съпруг.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде определена
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде поета от
ответника.
Тъй
като предявените претенции за заплащане на издръжка са уважени в полза на лица,
освободени от заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, в общ размер от 1126.54 лв. /844.90 лв. – по исковете за издръжка за в бъдеще –
по 422.45 лв. за всеки един от двата иска и 281.64 лв. – по исковете за
издръжка за минало време – по 140.82 лв. по всеки един от двата иска/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал.
1, т. 7 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ищцата сторените от нея съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1359
лв., от които: сумата 26.50 лв. – държавна такса, сумата 720 лв. – платено
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, сумата 6.50 лв. – държавна такса за
съдебно удостоверение, както и сумата 606 лв. – възнаграждение за особен
представител.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА брака между С.А. /с идентично
име С.Б.С./, ЕГН **********, и С.Р.А., ЕГН **********,*** на 28.12.2004 г., за което е съставен акт за граждански брак № 2107/28.12.2004
г., въз основа на който е издадено удостоверение за сключен граждански брак № 35375/28.12.2004
г. от Община ****, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения има
съпругът С.А. /с идентично име С.Б.С./, ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на децата ********, ЕГН ********** и ****Б., ЕГН **********, на майката С.Р.А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на децата ********,
ЕГН ********** и ****Б., ЕГН **********, при майката С.Р.А., ЕГН **********, на адрес: ***, СО „****”, СО
„****”, ет. 2, ап. 6.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
бащата С.Б.С., ЕГН **********, с децата ********, ЕГН ********** и ****Б., ЕГН **********, както следва: всяка втора
и четвърта седмица от месеца, без преспиване, в събота и неделя за времето от 10:00
часа до 18:00 часа, в присъствието на майката.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща в полза
на детето ********,
ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С.Р.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 293.37 лв.
/двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, считано от датата на подаване на иска – 15.03.2017 г. до настъпване на
нейното изменение или прекратяване, с падеж до 5-то число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща в полза на детето ****Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.Р.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 293.37 лв.
/двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, считано от датата на подаване на иска – 15.03.2017 г. до настъпване на
нейното изменение или прекратяване, с падеж до 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на детето ********, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.Р.А., ЕГН **********, и двете с адрес: ***,
СО „****”, СО „****”, ет. 2, ап. 6, сумата
3520.44 лв. /три хиляди петстотин и
двадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща издръжка за
минал период, а именно 15.03.2016 г. – 14.03.2017 г. вкл. /една година преди
подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на детето ****Б., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.Р.А., ЕГН **********,***, СО „****”, СО „****”, ет. 2, ап. 6, сумата 3520.44 лв. /три хиляди петстотин и двадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща издръжка за минал период, а именно 15.03.2016 г. – 14.03.2017 г.
вкл. /една година преди подаване на исковата молба в съда/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 6 –
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2723.464.2.6 по КККР на гр. ****, с
площ 87.86 кв. м., находящ се на ет. 2 в гр. ****, СО
„****”, с административен адрес СО „****” № 464, на С.Р.А., ЕГН **********, по
иска предявен от нея срещу С.Б.С., ЕГН **********, на
основание чл. 56, ал. 5 вр. ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата С.Р.А. да продължи да носи брачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА С.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненския районен съд, сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължима
държавна такса, на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК вр.
чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и сумата 1126.54 лв. /хиляда сто двадесет и шест
лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща дължимата държавна такса
по присъдената издръжка /844.90 лв. – по исковете за
издръжка за в бъдеще – по 422.45 лв. за всеки един от двата иска и 281.64 лв. –
по исковете за издръжка за минало време – по 140.82 лв. по всеки един от двата
иска/, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА С.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, СО „****”, СО „****”, ет. 2, ап. 6, сумата 1359 лв.
/хиляда триста петдесет и девет лева/, представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 329, ал. 1, изр.
първо ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: