Р Е Ш Е Н И
Е
№____
гр. Варна,_______2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- гр. Варна, ІІ-ри състав, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 2015 по описа на
Административен съд- Варна за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
99б, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), във вр. с чл.92,ал.14
от ЗГР , вр. с чл. 145 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.Г.Г.,
с ЕГН: ********** срещу Решение № СОА20-РИ01-35/03.08.2020 г. издадено от Кмета на Столична община, с което е отказано
заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на С.Г.Г. / адрес от
25.11.2003 г. до 22.01.2009 г./, извършена на адрес гр. София, Столична община,
район ***. Сочи се на основанията на
чл.146,т.3 и т.4 от АПК- допуснати процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Сочи се, че никога не е живял на този адрес и съответно
адресната му регистрация е извършена при липса на основание. Сочи се, че в този
период е живял със семейството си в гр. Варна . Моли за отмяна на оспореното
решение. В съдебно заседание се явява лично
и със своя упълномощен процесуален представител адв. С.Д. ***, като
двамата поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят за отмяна на
оспореното от тях решение на Кмета на Столична община. Сочи се, че
регистрацията е извършена при допусната грешка. Сочи се, че са налице множество
доказателства, които да установяват , че за периода на регистрация е пребивавал
в гр.Варна и никога не е живял на адреса в гр. София. Претендира сторените по
делото разноски.
Ответникът – Кмета на Столична община оспорва жалбата в
представено писмено становище. Сочи се, че представените от жалбоподателя
доказателства не установяват липсата на основания за извършената адресна
регистрация в гр.София. Сочи се, че за административния орган не е възникнало
задължение за заличаване на адресната регистрация.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и
законосъобразността на оспорвания административен акт, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорването
и срещу акт , който подлежи на съдебен контрол на основание чл.54,ал.6 от ЗКИР.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:
Жалбоподателят и неговата съпруга
– В.П.Г. са подали заявление до Столична община с писмо вх.№
СОА20-ВК08-3828-/3/05.05.2020 г. , с искане за заличаване на „неправомерно“
извършените на адрес *** адресни регистрации на тях и
техните деца- Г. С. Г. и Г. С. Г.. Заявлението е изпратено с писмо изх.№ СОА20-ВК08-3828-/4/15.05.2020 г.
до кмета на район „Младост“ за
назначаване на комисия. Със Заповед № РМЛ20-РД91-37/18.05.2020 г. на кмета на
района е определена комисия за извършване на проверка във връзка с направеното
искане. Представена е докладна записка вх.№ 3382р-16780/20.05.2020 г. от МПИ Я.Я.за извършена проверка въз основа
на Заповед № РМЛ20-РД91-37/18.05.2020 г. на кмета на район „Младост“. Видно от
данните в същата при проверка на адреса по регистрация на С.Г.Г. *** е
установено, че на този адрес живее собственичката К. К. И., заедно с дъщеря си К. Б. Д.. Посочените лица обитават
жилището от 1993 г. и са заявили, че не познават лицето С.Г.Г.. Собственичката
на жилището е заявила също, че няма близки от гр.Варна, не е отдавала жилището
под наем и не е давала съгласие С.Г.Г. да се регистрира по настоящ адрес.
Резултатите от проверката на
назначената със заповедта на кмета на район „Младост“ комисия, са обективирани
в Протокол от 21.05.2020 г. Видно от данните в протокола при направена справка
в НБД „Население“, адресната регистрация е № 4173/05.12.2003 г. и е извършена
от длъжностно лице от общинската администрация. Копия от документите, въз
основа на които е извършена не се съхраняват, тъй като срокът за съхранение на
този вид документи е 5 години. Няма данни за налични документи за ползване на
имота. Съгласно докладна записка от представителя на СДВР , става ясно, че
собственичката на жилището не е давала съгласие за адресната регистрация.
Лицето С.Г. няма родствена връзка със собственичката на жилището, нито е във
фактическо съжителство с нея. Адресно регистриран по настоящ адрес е само С.Г.
, който не живее там повече от 30 дни. Регистриран е на 25.11.2003 г. само по
настоящ адрес. През 2009 г. е подал заявление за адресна регистрация в гр.Варна
и оттогава има постоянен и настоящ адрес ***. Предвид констатираните
обстоятелства, комисията е установила, че не е налице основание за заличаване на адресната
регистрация от 25.11.2003 г.
На 03.08.2020 г. е издадено
оспореното решение, с което е отказано заличаване на адресната регистрация по
настоящ адрес на С.Г.Г. / адрес от 25.11.2003 г. до 22.01.2009 г./, извършена
на адрес ***.Видно от изложеното в
обстоятелствената част на акта, на адреса е бил регистриран само жалбоподателя
за периода от 25.11.2003 г. до 22.01.2009 г.
Обосновавайки своите твърдения,
жалбоподателят е представил в хода на административното производство по
издаване на решението служебна бележка от „Домоуправител България“ ООД, в
качеството на управител на Етажна собственост с адрес ***. В същата е посочено, че на този адрес, по домова книга в апартамент № *** се водят да живеят по настоящ и постоянен адрес лицата С.Г.Г.,
В.П.Г., Г. С.Г. и Г. С. Г..
В съдебното производство е
представен отговор от „Домоуправител
България“ ООД по повод на постъпила
молба вх.№ 008/05.04.2021 г. Видно от същия началната дата на обитаване на
семейството на жалбоподателя на *** на адрес *** е посочена края на месец декември 2007 г. Представен е
документ за уволнение от военна служба на 30.12.2003 г. с основание чл.237,ал.1
от ЗОВС, копие на лична карта, трудов
договор № 140/05.12.2005 г. между „Кооперативна охранителна фирма“ ООД в качеството на работодател и С.Г.Г. в качеството на служител за изпълняване длъжността
охранител на обекти на територията на район Варна, Трудов договор за работа до
5 дни в месеца № 05/01.03.2006 г. сключен между РД „БСТ“, гр.Варна и
жалбоподателя за изпълняване на задълженията на длъжността охрана, Допълнително
споразумение към посочения договор от 01.05.2006 г. , Трудов договор №
430/08.08.2007 г. сключен между „Кооперативна охранителна фирма“ ООД в качеството на работодател и С..Г. в качеството на служител за изпълняване длъжността
охранител на обекти на територията на град Варна, Договор за жилищен кредит от
20.09.2006 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, гр.Варна и С.Г.Г. и В.П.Г., Справка
актуално състояние на действащи трудови договори за период от 01.01.2002 г. до
31.12.2009 г. , регистрационна форма за първоначален избор на семеен лекар от
04.05.2000 г. и др.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът следва да прецени
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК съобразно изискването на чл.168,ал.1 от АПК и прецени
следното:
По валидността на акта:
Процесното решението е издадено от компетентен орган, съгласно чл.92,ал.14,
във връзка с ал.1 от Закона за гражданската регистрация и чл.99б, ал.3 от ЗГР,
в кръга на неговите правомощия и в предвидената от чл. 59 от АПК
форма и съдържание. Решението е издадено в условията на заместване на Кмета на Столична община от
Заместник-кмета на Столична община- Д. Б., съгласно Заповед за заместване № СОА
20РД15-998/30.07.2020 г. и разрешение за ползване на шест работни дни платен
годишен отпуск за титуляра на длъжността.
По съответствието с процесуалния и материалния закон и целта на закона:
При издаване на процесната
заповед не са нарушени правилата на процесуалния закон. Решението е издадено
въз основа на Протокол от 21.05.2020 г. изготвен от назначена от Кмета на район „Младост“ при Столична община
комисия за извършване на проверка, съгласно изискването на чл.99б,ал.3 и ал.1 от
ЗГР. Комисията е извършила проверка на всички обстоятелства съгласно
изискването на чл.140а,ал.1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за
функциониране на Единната система за гражданска регистрация.
Съгласно
чл.99б,ал.3 от ЗГР в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по
ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации,
за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92
или на чл. 99а,
и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено
"Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна
дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното
им заличаване в регистъра на населението.
За периода 25.11.2003 г.-
22.01.2009 г. жалбоподателят има адресна регистрация на адрес ***. Съгласно действащата към 2003 г. разпоредба на чл.92 от
ЗГР / обн. ДВ бр.67 от 27.07.1999 г. / адресната регистрация се извършва само
въз основа на заявление на лицето, без да е въведено изискване на представяне
на документи за собственост или ползване на имота.
Съдът намира, че липсват
доказателства, които да установяват, че при извършване на процесната
регистрация са допуснати нарушения на чл.92 и чл.99а от Закона за гражданската
регистрация. Представената в хода на административното производство служебна
бележка, издадена от дружеството „Домоуправител България“ ООД няма никаква
посочена дата на съставяне, а и от съдържанието й не става ясно за кой времеви
период или към кой времеви момент се отнася обективираното удостоверение на
факти и обстоятелства, конкретно, че жалбоподателят живее в жилищна сграда на ***. Видно от
изготвената информационна справка за собствеността на апартамент № *** със застроена площ 52, 16 кв. м., приложена към
служебната бележка е отбелязано, че жалбоподателят и членовете на неговото
семейство са започнали да живеят в това жилище на 06.11.2007 г. – времеви
период, който е след датата на регистрацията на жалбоподателя на адреса в
гр.София-25.11.2003 г.
Не се установяват основания за
дерегистрация и от представените и приети от съда писмени доказателства /л.
43-87 от делото/. Видно от представеното копие на лична карта на жалбоподателя,
постоянният му адрес е ***, но в случая предмет на делото е регистрацията на
настоящия, а не на постоянния адрес. Представените трудови договори също не
установяват факта на допусната грешка при регистрацията. Още повече видно от
представената справка за актуално състояние на действащи трудови договори към
31.12.2009 г. , жалбоподателят е извършвал трудова дейност в полза на
предприятия със седалище в гр. София , през 2005 г., 2007 г. и 2008 г.. От
представеното извлечение от военна книжка е видно, че е уволнен от военна
служба, която е упражнявал в гр. София на 30.12.2003 г., т.е. след датата на
регистрация на адреса в гр. София -25.11.2003 г.
При издаване на решението е
спазена процедурата по чл.99б от ЗГР. Решението е издадено въз основа на
данните от протокола от извършената проверка, който представлява официален свидетелстващ документ.
Жалбоподателят не е оспорил материалната доказателствена сила на протокола,
поради което отразените в него данни следва да се кредитират от съда. Липсата на
доказателства, които да установят, че адресната регистрация на С.Г.Г. *** е
извършена в нарушение на чл.92 от ЗГР обосновава отказа на Кмета на Столична
община за заличаване на адресната регистрация за периода от 25.11.2003 г. до
22.01.2009 г.
Предвид изложеното жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното, и на основание чл. 143, ал.
1, чл. 172, ал.
2 и чл. 173, ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.Г.Г., с ЕГН: ********** срещу Решение № СОА20-РИ01-35/03.08.2020 г.
издадено от Кмета на Столична община, с
което е отказано заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на С.Г.Г.
/ адрес от 25.11.2003 г. до 22.01.2009 г./, извършена на адрес ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.92,ал.14 от Закона за гражданската
регистрация.
СЪДИЯ: