РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1314 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, Франция чрез клона си в България „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, представляван от юрисконсулт М., твърди, че между
него и ответника А.С.Ч. е сключен Договор за потребителски заем № РLUS-15359604 от 11.10.2017 г., по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски
заем в размер на 3 200 лв. и застраховка в размер на 215,04 лв., а ответникът
се е задължил да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които
в размер на 323,61 лв. при ГПР от 36,47 % и ГЛП от 24,79 %.
Твърди, че
е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума,
но той от своя страна погасил едва пет вноски и е преустановил плащанията.
За остатъка от дължимата главница
в размер на 2 168,21 лв., остатъка от възнаградителната лихва в размер на 60,64
лв. и лихва за забава в размер на 123,96 лв. за периода от 20.05.2018 г. до
11.12.2018 г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5222/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
След
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по договора били
направени плащания, както следва: на 14.01.2019 г. – 100 лв., на 12.02.2019 г.
– 200 лв., 13.03.2019 г. – 200 лв., с която сума по правилата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, били погасени изцяло възнаградителната и законната лихва и част от
главницата.
Моли да бъде установено със сила
на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът му дължи главница
по договор за потребителски заем в размер на 1 852,81 лв., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на
разноските в заповедното и исковото производство.
Представя
писмени доказателства.
С молба от
03.10.2019 г. ищецът чрез пълномощника си юрисконсулт Палазов прави изявление,
че след предявяване на исковата молба са направени следните доброволни
погашения на дълга, които се признават от ищеца: на 13.03.2019 г. – сума в
размер на 200 лв., на 11.04.2019 г. – сума в размер на 200 лв., на 14.05.2019
г. – сума в размер на 200 лв., на 17.06.2019 г. – сума в размер на 200 лв., на
17.06.2019 г. – сума в размер на 200 лв., на 12.07.2019 г. – сума в размер на
200 лв., на 13.08.2019 г. – сума в размер на 200 лв. и на 13.09.2019 г. – сума
в размер на 200 лв.
Ответникът А.С.Ч.
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез особения си представител адвокат М. намира
исковата молба за допустима, но неоснователна.
Прави
възражение за недействителност на договора за потребителски кредит поради
накърняване на императивни законови правила, а именно разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, изискваща посочване в договора на методиката на формиране на ГПР
по кредита – лихви, други и преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид и други подобни, каквато в случая не е посочена.
Поради
недействителността на договора за кредит счита, че ответникът дължи единствено
чистата стойност на предоставения финансов ресурс, от който до момента е
погасена сума в размер на 2 118,05 лв.
Сочи, че по
делото не са представени доказателства за настъпването на предсрочната
изискуемост и за уведомяването на длъжника за това.
Счита, че
уговореният размер на възнаградителната лихва и ГПР противоречи на добрите
нрави.
Не ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателства по делото намира за установено следното:
Съгласно представените по делото писмени
доказателства – извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър
към 13.03.2018 г. от Секретариата на Търговския съд в Париж (в края),
Нотификация за презгранично сливане, издадено от Канцеларията на Търговския съд
в Париж и писмо от Канцеларията на Търговския съд в Париж, ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, Франция е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********.
Установява от приетия по делото Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15359604
от 11.10.2017 г., че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на кредитор и ответникът А.С.Ч. в качеството на кредитополучател
са сключили договор, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 3 200 лв., а той се
е задължил да върне сумата на 12 месечни погасителните вноски в
размер на 323,61 лв. всяка, съгласно описан в договора погасителен
план, при лихвен процент в размер на 24,79 % и годишен процент на разходите в
размер на 36,47 %. Общата стойност на плащанията по договора е 3 883,32
лв.
Съгласно раздел „Удостоверявания“ (стр. 6 от договора) с полагането на подписа си върху договора кредитополучателят
удостоверява, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ сума по
посочената в чл. 1 от договора банкова сметка.
***ата сметка на ответника в
„Банка ДСК“ ЕАД, съвпадаща с тази, посочена в договора за потребителски кредит,
както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, подписан от ответника.
Съгласно признанията на ищеца
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по договора
за потребителски кредит са постъпили следните плащания – на 14.01.2019 г. – сума
в размер на 100 лв., на 12.02.2019 г. – сума в размер на 200 лв., 13.03.2019 г.
– сума в размер на 200 лв., на 11.04.2019 г. – сума в размер на 200 лв., на
14.05.2019 г. – сума в размер на 200 лв., на 17.06.2019 г. – сума в размер на
200 лв., на 12.07.2019 г. – сума в размер на 200 лв., на 13.08.2019 г. – сума в
размер на 200 лв. и на 13.09.2019 г. – сума в размер на 200 лв.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
съществуване на вземане за главница по договор за потребителски кредит.
Налице са процесуалноправните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За основателността
на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит, по който ищецът е изпълнил задължението си
да предостави на ответника отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за
връщане на заемната сума.
Особеният
представител на ответника е направил възражение за нищожност на договора за
потребителски кредит поради несъответствие с императивни законови разпоредби и
накърняване на добрите нрави, чиято основателност следва да се установи от
него.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото съдът намира за установено
от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски
паричен кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, които са двустранно
подписани, съдържат необходимите реквизити и надлежно удостоверяват
възникването на облигационна връзка между страните.
Допълнителен аргумент за това са извършените от ответника плащания в
полза на ищеца, включително след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и след завеждане на исковата молба, които имат характер на извънсъдебно
признание за съществуването на валидно обвързващ страните договор.
Договорът за заем, от който ищецът
черпи правата си, е сключен от ответника в качеството му на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК – физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, поради което представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на ЗПК.
Процесният договор съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за
потребителски кредит и отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която в договора за
потребителски кредит следва да е посочен годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, доколкото годишният процент на
разходите е посочен в раздел „Параметри и условия“ на договора в процентно
отношение – 36,47 % и като абсолютна сума, представляваща общата стойност на
плащанията – 3 883,32 лв., а методиката за изчисляването на годишния
процент на разходите е законово установена в Приложение № 1 към ЗПК съгласно
чл. 19, ал. 2 ЗПК. По този начин за потребителя не са останали скрити никакви
разходи или допълнителни такси.
Уговорените между страните годишен лихвен процент и годишен процент на
разходите не накърняват добрите нрави, тъй като от една страна са в рамките на
максималния размер на разходите по кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
равняващ се на петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, а
от друга страна са съобразени с обстоятелството, че се касае за заем, който не е обезпечен,
отпуснат е в рамките на един ден, но за сравнително дълъг период от време, и е
високорисков за кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез
заплащане на по-висока договорна (възнаградителна) лихва в полза на кредитора, респективно с по-висок процент на разходите по кредита.
Предоставянето на заемната сума на ответника се установява от договорната клауза, според която
подписвайки договора кредитополучателят декларира, че е получил от кредитора
отпусната в заем сума, а и от извънсъдебното поведение на ответника, насочено
към погасяване на заема.
Изпълнението на задължението на
ищеца да предостави сумата в заем е породило и насрещното задължение на
ответника да я върне в уговорените срокове.
Настъпил е крайният срок за
погасяване на заема – 20.10.2018 г.
Направените до момента плащания
от ответника не са достатъчни за погасяване на всички задължения по кредита.
Дължимите към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК суми по договора за потребителски кредит са в размер
на 2 168,21 лв. главница, 60,64 лв. договорна (възнаградителна) лихва и
123,96 лв. лихва за забава. В исковата молба ищецът признава, че след тази дата
по договора са постъпили плащания в общ размер на 500 лв., с които са погасени
изцяло задълженията за договорна (възнаградителна) лихва и лихва за забава,
както и частично задължението за главница. Остава дължима главница в размер на
1 852,81 лв., която е предмет на настоящото исково производство.
След подаване на исковата молба,
според признанието на ищеца в молба от 03.10.2019 г., по договора са постъпили
плащания в общ размер на 1 200 лв. (плащането на 13.03.2019 г. е признато
с исковата молба), с която сума на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
намалена главницата от 1 852,81 лв. След приспадането на тези плащания остава
дължима главница в размер на 652,81 лв., до която сума искът следва да бъде
уважен. За горницата над тази сума искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената
част от иска, както и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство,
определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
Ответникът също има право да му бъдат заплатени разноските по делото с
оглед отхвърлената част от иска съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но искане за това
не е направено, а и няма доказателства за сторени от ответника разноски.
По изложените
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.С.Ч., ЕГН ********** *** дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1766, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от
652,81 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит
№ РLUS-15359604 от 11.10.2017 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД
(праводател на ищеца) и ответника А.С.Ч.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.12.2018 г. до окончателното
изплащане, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5222/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 652,81
лв. до пълния предявен размер от 1 852,81 лв.
ОСЪЖДА А.С.Ч.,
ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег.
№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 14, разноски в исковото производство съразмерно
на уважената част от иска, както следва: държавна такса в размер на 48,13 лв.,
депозит за особен представител в размер на 126,73 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., както и разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от иска, както следва: държавна такса в
размер на 16,58 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 17,61 лв.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: