№ 15
гр. Велико Търново , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000225 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл., във връзка с чл.
422 от ГПК.
С Решение № 36/ 26.02.2020 г., постановено по т.д. № 187/ 2019 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, че ответницата А. И. Х., ЕГН
********, от гр. Плевен, дължи на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, по силата на Договор за ипотечен
кредит от 10.08.2006 г. и допълнителни споразумения към него от 17.12.2009
г., от 24.10.2013 г. и от 23.09.2014 г., сумите, за които е издадена Заповед №
5138/ 03.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 6281/ 07.11.2016 г. по
ч.гр.д. № 7843/ 2016 г. по описа на РС – гр. Плевен, които суми са както
следва: главница-72 057,44 лева; договорна/възнаградителна/ лихва-
13 502,61 лева за периода 23.12.2014 г.-19.10.2016 г.; санкционна лихва-
1
251,34 лева за периода 15.04.2015 г.-19.10.2016 г.; заемни такси-788,54 лева,
както и законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2016 г. до
окончателното погасяване на задължението; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати
на ответника сумата 3 428,49 лева, представляваща част от разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, съразмерна с уважения
спрямо ответника иск, както и сумата 2 031,99 лева, представляваща част от
направените в исковото производство разноски от ищеца в исковото
производство, съразмерна с уважения спрямо ответника иск; ОТХВЪРЛИЛ е
като недоказан предявеният от ищеца срещу ответницата А. Г. Х., ЕГН
*********, от гр. Плевен, за признаване на установено, че тази ответница
дължи на ищеца, по силата на Договор за ипотечен кредит от 10.08.2006 г. и
допълнителни споразумения към него от 17.12.2009 г., от 24.10.2013 г. и от
23.09.2014 г., сумите, за които е издадена Заповед № 5138/ 03.11.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и Изпълнителен лист № 6281/ 07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 7843/ 2016 г. по описа
на РС – гр. Плевен, които суми са както следва: главница-24 019,15 лева;
договорна лихва-4 500,87 лева за периода 23.12.2014 г.-19.10.2016 г.;
санкционна лихва-83,78 лева за периода 15.04.2015 г.-19.10.2016 г.; заемни
такси 262,84 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от
20.10.2016 г. до окончателното погасяване на задължението.
Недоволен от постановеното Решение в отхвърлителната му част, в която
е бил отхвърлен иска, с правно основание чл. 422 от ГПК срещу ответницата
А. Г. Х., ищецът „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, чрез пълномощника юрисконсулт С. С. П., със съдебен адрес: гр.
София, **********, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, в обжалваната част. Твърди се, че в
производството пред първостепенния съд, ищецът е доказал съществуване на
вземането си във връзка с отпуснатия ипотечен кредит, включително и по
отношение на ответницата А. Г. Х. и тъй като тази ответница не е оспорила
исковата молба и не е представила вписан отказ от наследството, то изводът
е, че същата е приела наследството, оставено от починалия й баща. Твърди се
също така, че неправилно съдът е формирал извод, че не е установено по
делото дали тази ответница е приела или се е отказала от наследството.
Доколкото този извод касае по-нататъшното развитие на процеса и правната
2
възможност ищецът да предяви цялото си вземане спрямо другата ответница -
А. И. Х., съдът е следвало изрично да се произнесе, че А. Г. Х. е загубила
правото си да наследи починалия си баща. Излагат се съображения в
подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в
обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи иска спрямо
ответницата А. Г. Х., алтернативно – да бъде признато вземането по
издадената Заповед за изпълнение като дължимо изцяло от ответницата А. И.
Х.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В частта, в която е бил уважен установителния иск за вземането на ищеца
спрямо ответницата А. И. Х. и същата е била осъдена да заплати направените
от ищеца разноски в заповедното и исковото производство, решението не е
било обжалвано в срок и е влязло в сила.
В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни не
са подали отговор.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред СГС е била подадена искова молба, с вх. № 33672/ 12.03.2019 г., от
ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
срещу ответниците А. И. Х., ЕГН ******** и А. Г. Х., ЕГН *********, и двете
от гр. Плевен, с правно основание чл. 422 от ГПК. Ищецът твърди, че въз
основа на Договор за ипотечен кредит от 10.08.2006 г. е предоставил на
кредитополучателите Г. Х. Х., ЕГН ********* и А. И. Х., ЕГН ********, и
двамата от гр. Плевен, банков кредит в размер на 100 000 лева, усвоен изцяло
еднократно на 11.08.2006 г. На 17.12.2009 г. между страните по договора за
банков кредит е било подписано допълнително споразумение. На 24.07.2013
г. кредитополучателят Г. Х. е починал, като на 24.10.2013 г. е било подписано
ново допълнително споразумение между банката и кредитополучателя А. И.
Х.. На 23.09.2014 г. между банката и А. И. Х., действаща лично и в качеството
3
на законен представител на дъщеря си А. Г. Х., е било подписано ново
допълнително споразумение. През месец април 2015 г. е престанало
обслужването на банковия кредит и банката го е обявила за предсрочно
изискуем, за което е уведомила кредитополучателя А. Г. Х. – лично и чрез нея
наследниците на починалия кредитополучател Г. Х. – децата му Ф. Г. Х. –
направил отказ от наследството пред Районния съд и А. Г. Х.. В рамките на
заповедното производство, въз основа на заявление от 20.10.2016 г., е била
издадена Заповед № 5138/ 03.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 6281/
07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 7843/ 2016 г. по описа на РС – гр. Плевен, срещу
длъжниците А. Г. Х. и А. И. Х.. Образувано е било изпълнително дело №
20169060400840 по описа на ЧСИ В. С., с рег. № 906 към КЧСИ, с район на
действие – РС – гр. Плевен, което било спряно от съда, като в срок ищецът е
предявил исковете. Иска се от съда да постанови Решение, с което да признае
съществуването на вземането на банката по ипотечния кредит спрямо
ответницата А. И. Х. за главница-72 057,44 лева; договорна/възнаградителна/
лихва-13 502,61 лева за периода 23.12.2014 г.-19.10.2016 г.; санкционна
лихва-251,34 лева за периода 15.04.2015 г.-19.10.2016 г.; заемни такси-788,54
лева, както и законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2016 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и спрямо ответницата А. Г.
Х. за главница-24 019,15 лева; договорна лихва-4 500,87 лева за периода
23.12.2014 г.-19.10.2016 г.; санкционна лихва-83,78 лева за периода
15.04.2015 г.-19.10.2016 г.; заемни такси 262,84 лева, както и законната лихва
върху главницата, считано от 20.10.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението. Претендират се разноските, включително и направените в
заповедното производство.
Пред СГС е било образувано гр.д. № 3384/ 19 г. по описа на съда, което е
било прекратено и изпратено по подсъдност на Плевенския Окръжен съд,
където е било образувано т.д. № 187/ 2019 г. по описа на съда.
С молба от 21.02.2020 г. ищецът, чрез пълномощника си по делото
юрисконсулт Петкова, е поискал от съда да уважи исковете, като доказани и е
представил списък на разноските.
С отговора на исковата молба, пълномощникът на ответниците – адвокат
4
Д. И. М. от АК – гр. Варна, е заявил, че ответниците признават иска и че
ответницата А. Г. Х. се отказва от наследството.
По отношение на фактическата обстановка по делото така, както тя е
била изложена от ищеца в исковата молба, няма правен спор между страните,
поради което въззивният съд я приема, без да я описва в мотивите на
решението си.
Спорен по делото е въпросът: Основателен ли е предявеният иск, с
правно основание чл. 422 от ГПК, срещу ответницата А. Г. Х.?
За да е основателен иска, с правно основание чл. 422 от ГПК, следва да
се установи наличието на валидно сключен договор, в случая за ипотечен
кредит, между ищеца и ответника, по който ищецът е изпълнил задължението
си, а ответникът не е изпълнил своето задължение, като вземането на
кредитора е станало изискуемо, за което следва да бъдат уведомени
кредитополучателите.
Тъй като единият от двамата кредитополучатели по договора – Г. Х. е
починал през 2013 г., освен доказване на горните обстоятелства, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже и че ответницата А. Г. Х. е
наследница на починалия кредитополучател.
Обстоятелствата, че Г. Х. е починал и че А. Г. Х. е негова наследница по
закон, в качеството си на негова дъщеря, са установени безспорно от ищеца
чрез представените Препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници. По делото са доказани и останалите предпоставки, а именно
валидността на сключения договор за ипотечен кредит, изпълнението на
задължението на ищеца за привеждане изцяло на сумата 100 000 лева по
сметка на кредитополучателя Г. Х., неизпълнение на задължението за
плащане на вноските по договора от кредитополучателите, изискуемостта на
вземането на банката и редовното уведомяване на кредитополучателите. Тези
обстоятелства се установяват основно от изготвената по делото СИЕ и от
някои писмени доказателства, като извлечението от счетоводните книги на
банката и разписката за връчената нотариална покана.
Според настоящия състав на въззивния съд ищецът е осъществил
доказателствената тежест, възложена му с доклада по делото от съда, поради
5
което искът срещу ответницата е доказан.
Не е в доказателствена тежест на ищеца да доказва, че тази ответница,
станала пълнолетна по време на процеса пред първостепенния съд, е приела
наследството. Същата не е взела участие в процеса и не се е явила в открито
съдебно заседание, както й е указал първостепенния съд, за да потвърди
направените, без представителна власт, с отговора на исковата молба от
адвокат Мичев заявления, че оспорва иска и че се е отказала от наследството
на починалия си баща, нито пък писмено е потвърдила тези действия на
адвокат Мичев.
Не е налице и хипотезата на чл. 51 от ЗН, както се твърди във въззивната
жалба, тъй като нито е било направено изрично искане за определяне на срок
от съда, в който наследницата да заяви приема ли наследството или се отказва
от него, нито пък съдът е определил такъв срок, за да бъде приложена
последицата на чл. 51, ал. 2 от ЗН – наследникът да загуби правото да приеме
наследството, като с неговия дял да се уголеми дела на другата ответница А.
И. Х..
С оглед обстоятелството, че искът срещу ответницата А. Г. Х. е доказан
по основание и размер, той се явява основателен и следва да се уважи.
Като е стигнал до противоположния правен извод и го е отхвърлил,
Плевенският Окръжен съд е постановил неправилно Решение, което в тази му
част следва да се отмени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане за разноски, на ищеца
следва да се присъдят направените разноски пред първата съдебна инстанция
в общ размер от 2 293,54 лева, както и направените разноски пред въззивната
инстанция за държавна такса в размер на 577,33 лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 36/ 26.02.2020 г., постановено по т.д. № 187/ 2019 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, в обжалваната част, в която е бил
отхвърлен иска, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, спрямо ответницата
А. Г. Х., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че А. Г. Х., ЕГН *********, с адрес: гр. Плевен,
**********, ет. 2, ап. 5, дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. София, **********, по силата на договор за ипотечен
кредит от 10.08.2016 г. и допълнителни споразумения към него от 17.12.2009
г.; от 24.10.2013 г. и от 23.09.2014 г., сумите, за които е издадена Заповед №
5138/ 03.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 6281/ 07.11.2016 г. по
ч.гр.д. № 7843/2016 г. по описа на РС – гр. Плевен, които суми са както
следва: главница-24 019,15 лева; договорна лихва-4 500,87 лева за периода
23.12.2014 г.-19.10.2016 г.; санкционна лихва-83,78 лева за периода
15.04.2015 г.-19.10.2016 г.; заемни такси 262,84 лева, както и законната лихва
върху главницата, считано от 20.10.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА А. Г. Х., ЕГН *********, с адрес: гр. Плевен, **********, ет.
2, ап. 5, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, **********, направените разноски пред първата съдебна
инстанция в общ размер от 2 293,54 /две хиляди двеста деветдесет и три лева
и петдесет и четири стотинки/ лева, както и направените разноски пред
въззивната инстанция за държавна такса в размер на 577,33 /петстотин
седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ лева и 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8