ПРОТОКОЛ
№ 3009
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Р Н. К
СъдебниД П. П
заседатели:Г Ц. В
при участието на секретаря А И. И
и прокурора С. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Р Н. К Наказателно дело от общ
характер № 20231110200870 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
СЪДЪТ, след съвещание след като съобрази становищата на страните и
служебно се запозна с материалите по делото и след извършване на
проверката по чл. 248, ал. 1 НПК, намира за установено следното :
Делото е подсъдно на СРС като първоинстанционен съд. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Но
съдът намери, че на досъдебното производство по делото са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и пострадалата.
Макар такива възражения да не са изразени от страните в днешното
заседание, съдът е длъжен да извърши служебна проверка и като констатира
нарушения, да процедира съгласно чл. 249 от НПК. В обвинителния акт не са
допуснати очевидни фактически грешки.
Видно от текста на Обвинителния акт, в него са изложени следните
твърдения относно намеренията и действията на подсъдимия, а именно, че
същия е заявил на свидетелката И., че иска да прави секс с нея. След това
действията му са описани със следния цитат „… се опитал да вкара и половия
си орган във влагалището на пострадалата, но не успял, понеже тя се дърпала
1
и започнала да вика за помощ“. А относно неговото намерение е посочено, че
взел решение да извърши блудствени действия със свидетелката, като „се
опита да осъществи вагинален полов контакт с нея“. Същите твърдения са
намерили отражение и в диспозитива на Обвинителния акт, където въпреки
правната квалификация на деянието като „блудство“ по чл. 150, ал. 1 от НК
изрично е посочено, че освен опипване на гърдите и интимните части на
пострадалата, подсъдимият се опитал да осъществи вагинален акт с нея. Но
въпреки това деянието е квалифицирано като извършване на действия с цел
възбуда и удовлетворение, без съвкупление.
Очевидно е смесването на характеристиките на съставите по чл. 150 ал.
1 НК и чл. 152 ал. 1 от НК описващи престъпленията „Блудство“ и
„Изнасилване“, като основната разлика между тях е в наличието на
съвкупление, което правната теория и практика определя като проникване с
половия орган на извършителя във влагалището на пострадалата.
В конкретния Обвинителен акт обаче, макар от фактическа страна да е
описан класически опит за изнасилване, изразяващ се в целенасочени
действия за осъществяване на вагинален полов контакт, т.е. съвкупление с
пострадалата, прокурорът е преценил да повдигне обвинение за блудствени
действия по чл. 150 ал. 1 от НК.
Безспорно е, че съгласно Конституцията на Република България
единствено представителите на държавното обвинение имат правомощието да
преценяват какво обвинение да повдигнат, но когато повдигат обвинение,
същото трябва да е описано по достатъчен ясен и недвусмислен начин, което
да позволява на обвиняемия и пострадалата да разберат параметрите на
обвинението. Такова изискване е поставено освен в чл. 246 ал. 2 от НПК и в
Тълкувателно решение 2/2022 г. на ОСНК на ВКС. Но в случая е налице
тотално разминаване между фактическото описание на деянието /сочещо за
опит за изнасилване/ и дадената на деянието правна квалификация по чл. 150
ал. 1 от НК като „Блудство“. Доколкото изнасилването и съответно опита за
него, са по-тежко наказуем състав, в случая е невъзможно за съда да
постанови присъда съгласно фактите по Обвинителния акт, пренебрегвайки
правната квалификация на деянието дадена от прокурора.
СЪДЪТ намира, че така допуснатото процесуално нарушение при
описанието на деянието в обвинителния акт, което е налице и в
2
Постановлението за привличане на обвиняем, несъмнено нарушава правото
на защита на подсъдимия и пострадалата, доколкото създава пречки същите
да разберат какво конкретно е обвинението и съответно да организират
адекватна защита.
Това нарушение е отстранимо с връщане на Обвинителния акт на
прокурора, който следва да прецизира привличането на обвиняемия и да
отстрани посочените процесуални нарушения в Обвинителния акт.
Поради така достигнатия извод за необходимост от прекратяване на
съдебното производство по делото, е безпредметно произнасянето по
останалите въпроси по чл. 248 ал. 1 т. 4 и сл., както и по ал. 2 от НПК, което
включва и искането на пострадалата за конституирането й като страна в
процеса.
Воден от всичко изложено и на осн. чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3
от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 870/2023 г. по
описа на СРС,НО,17 състав
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на констатираните
съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен
срок от днес пред СГС по реда на глава 22 от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
3