РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1902/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 394 от КЗ
и чл. 86 от ЗЗД от С.Г.М. срещу „Д.З.“ АД за осъждането на застрахователното
дружество да заплати на трето лице – болница St. V.S.H.– Sydney, Австралия,
сума в размер на 29 950 щатски долара (с левова равностойност 48 219,50 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Помощ при пътуване и злополука на притежателите на кредитни карти“, по
застрахователна полица №150608020949/31.08.2009 г., към издадена в полза на
ищеца международна кредитна карта *1934 Diners Club MasterCard Evolve Classic
от „Д.к.Б.“ АД, и която сума представлява медицински разноски, дължими на
горепосочената болница от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.02.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.05.2019 г. между „Д.к.Б.“
АД и С.Г.М. е бил сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта *1934 Diners Club MasterCard Evolve Classic, валидна до м. април
2022 г. По силата на застрахователна полица № 150608020949 от 31.08.2009 г.
ищецът, като притежател на въпросната кредитна карта е застрахован от
дружеството-ответник по застраховка „Помощ при пътуване и злополука на
притежателите на кредитни карти“. На 15.01.2020 г. С.Г.М., пътувайки от
България за Австралия, почувствал на разположение по време на полета от Дубай
до гр. Сидни, което прераснало във влошаване на здравословното му състояние,
придружено от силни болки в стомашната област и повръщане на кръв.
Непосредствено след пристигането си в Австралия е бил хоспитализиран в болница
„Сейнт В.С.Х.“ /St. V.`s H./, където бил лекуван до 07.02.2020 г. Стойността на
лечението му била в размер на 114 511 австралийски долара. Част от стойността
на лечението в размер на 9767 австралийски долара е била заплатена от ищеца по
време на болничния престой; сумата от 17 024 евро, равняваща се на 26 623, 84
австралийски долара, е била платена на 25.06.2020 г. от „К.Б.“ ООД като
кореспондент за уреждане на претенции на ЗД „Б.И.“ АД по индивидуално сключена
застраховка „Помощ при пътуване с асистънс“. Остатъкът в размер на 78 120,16
австралийски долара следвало бъде платена от страните по настоящото
производство по силата на сключената между тях застраховка „Помощ при пътуване
и злополука на притежателите на кредитни карти“. След постъпването на болнично
лечение дружеството ответник е било уведомено, че ищецът е постъпил за лечение
в болница, както и че притежава горепосочената банкова карта, която е била
използвана на летище Дубай на 15.01.2020 г. за сумата от 1,00 АЕD (дирхам).
Ищецът е заявил застрахователна претенция на 03.08.2020 г., по която е заведена
преписка по щета № *********, но е постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение поради липса на активирано застрахователно покритие
по застраховката, тъй като с банковата карта не е било извършено разплащане, а
извършената на 15.01.2020 г. операция с нея е представлявала проверка за
нейната активност и наличност, като впоследствие сумата от един дирхам е била
освободена.
Предвид изложеното ищецът намира,
че е настъпило застрахователно събитие, покрито от застрахователния договор,
поради което настоява дружеството ответник да бъде осъдено да заплати по сметка
на „Сейнт В.С.Х.“ /St. V.`s H./ Сидни максимално предвидения в
застрахователната полица размер за спешни медицински разноски от 30 000
американски долара, при прилагане на 50 американски долара самоучастие,
доколкото стойността на извършеното лечение на ищеца надвишава
застрахователната сума по договора, като се претендира и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото - 12.02.2021 г. до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът „Д.З.“ АД оспорва претенцията
като неоснователна, тъй като не е налице активирано застрахователно покритие по
застраховката, доколкото процесната кредитна карта не е била използвана – с нея
не са били извършвани разплащания по повод конкретното пътуване. Сочи, че съобразно
представения Сертификат за застрахователно покритие и т. 2 от ОУ на
застраховката, които представляват неразделна част от групова полица №
150680209049, за да се осигури застрахователното покритие за конкретната
издадена карта, следва да се активира чрез закупуване на туристически пакет или
част от него; или услуга, свързана с пътуването, посредством застрахованата
банкова карта на територията на Р България /закупуване на билет за самолет,
автобус или друг транспорт, резервация за хотел, рент-а-кар/ или след
използване на картата на АТМ или ПОС в чужбина по време на пътуването, но преди
настъпването на събитие. Според ответника, ищецът не е доказал да е използвал
банкова карта *1934 Diners Club MasterCard Evolve Classic преди настъпването на
застрахователното събитие при или по повод конкретното пътуване, предвид което
не е било активирано покритието на застраховката, което е било основание да
откаже плащане по извънсъдебно предявената застрахователна претенция.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предвид изявленията на страните и приложените писмени
доказателства, безспорно по делото се установява проявлението в обективната
действителност на описаните в исковата молба факти, касаещи: 1) сключен между „Д.к.Б.“
АД и С.Г.М. договор от 10.05.2019 г. за издаване на револвираща международна
кредитна карта *1934 Diners Club MasterCard Evolve Classic, валидна до м. април
2022 г.; 2) наличие на валидна застрахователна полица № 150608020949 от
31.08.2009 г., по силата на която ищецът, като притежател на въпросната
кредитна карта е застрахован от дружеството-ответник по застраховка „Помощ при
пътуване и злополука на притежателите на кредитни карти“; 3) във връзка с
влошаване здравословното състояние на С.Г.М. на 15.01.2020 г., пътувайки от
България за Австралия се е наложил болничен престой в Сидни, Австралия, в
болница „Сейнт В.С.Х.“ /St. V.H./, където бил лекуван до 07.02.2020 г.; 4) че лечението
представлява покрит застрахователен риск, при настъпването на който се
предвижда изплащането на застрахователно обезщетение с лимит до 30 000
щатски долара, намален с полагащата се на застрахования сума за самоучастие – в
случая 50 долара.
Основният спор между страните е дали към момента на
хоспитализирането ни ищеца в болничното заведение в гр. Сидни, е налице
действащо застрахователно покритие за притежателя на кредитната карта.
Съгласно представения от ищеца Сертификат за застрахователно
покритие (л. 68-69 от делото) същият удостоверява, че притежателят на кредитна
карта, издадена от „Д.к.Б.“ АД,, е застрахован от „Д.з.“ АД и „FIHealth застраховане“ АД със застраховка „Помощ при пътуване и
злополука на притежателите на кредитни карти“ при пътувания в цял свят със
застрахователна полица 150608020949 от 31.08.2009 г. В сертификата е посочено,
че номерът на съответната кредитна карта представлява и номер на индивидуалната
застраховка, а покритието по приложение №1 в чужбина е в сила за неограничен
брой пътувания в рамките на валидността на картата с максимален срок на
отделното пътуване от 90 дни. Предвидено е изискването, че активирането на
застрахователното покритие настъпва със закупуването на туристически пакет или
част от него (билет за самолет, автобус или друг транспорт, резервация за
хотел, рент-а-кар) или други услуги, свързани с пътуването или осъществяването
на поне една трансакция чрез кредитната карта в чужбина през срока на
пътуването. На страница втора от сертификата в раздел „Спешни медицински
разноски вследствие на злополука/заболяване“ е предвидено, че застрахователят
ще изплати тези разходи, само когато застрахователното покритие е задействано
преди настъпване на злополуката или заболяването.
Съгласно чл. 394 КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение
съгласно условията на застрахователния договор. Според чл. 351, ал. 1 и 2 КЗ период
на застрахователното покритие е периодът, в който застрахователят носи риска по
застраховката и същият може да бъде определен в минути, часове, дни, седмици,
месеци или години или чрез изрично определяне на начален и краен момент.
Видно от съдържанието на представения сертификат,
застрахователното покритие за предвидените рискове, макар и да е в сила за
неограничен брой пътувания в рамките на валидността на кредитната карта, се
активира за всяко конкретно пътуване при посочените условия, обвързани с
използването на кредитната карта за закупуването на услуга по повод пътуването
или извършване на поне една трансакция в чужбина. В този смисъл застрахователят
започва да носи риска не във всички случай, когато картодържателят е предприел
пътуване извън страната, а единствено, ако е използвал кредитната си карта по
посочения по-горе начин, което обстоятелство подлежи на доказване от ищеца. По
реда на чл. 192 ГПК е изискана информация от „Д.к.Б.“ АД, по повод на което
дружеството е депозирало молба от 09.06.2021 г. с приложено счетоводно
извлечение за движението по процесната кредитна карта на С.М. за периода
01.09.2019 г. – 29.02.2021 г.. Видно от справката за периода 01.01.2020 г. –
31.01.2020 г. (л. 124), която е релевантна към твърдяната дата на настъпване на
застрахователното събитие (15.01.2020 г.) не са извършвани трансакции при или
по повод пътуването на ищеца в чужбина – отразеното плащане от 09.01.2020 г. с
описание „36 6 M.;PLOVDIV9392312863.6 PANAIRA“ няма данни да касае предстоящото пътуване на ищеца до
Австралия, а плащането от 24.01.2020 г. към St. V.M.He, е последващо датата 15.01.2020 г. Следва да се отбележи и
че от ангажираните по делото доказателства не се установява кредитната карта да
е използвана на 15.01.2020 г. на ПОС терминал на летище Dubai
International Ho Dubai 784, за сумата
от 1,00 АЕD (дирхам).
Предвид изложеното съдът намира за недоказано в процеса, че
е налице действащо (активирано) застрахователно покритие в полза на ищеца по
повод пътуването му в чужбина по
застраховка „Помощ при пътуване и злополука на притежателите на кредитни карти“
по процесната застрахователна полица към дата на настъпването застрахователното
събитие - 15.01.2020 г. Ето защо и за ответника не е възникнало задължение за
заплащане на претендираното застрахователно обезщетение от 29 950 щатски
долара, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. предвид
отсъствието на фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Г.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 394 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД, за осъждането на застрахователното дружество да заплати на трето
лице – болница St. V.S.H.– Sydney, Австралия, сума в размер на 29 950 щатски
долара (с левова равностойност 48 219,50 лв.), представляваща дължимо на
С.Г.М. застрахователно обезщетение по
застраховка „Помощ при пътуване и злополука на притежателите на кредитни
карти“, по застрахователната полица №150608020949/31.08.2009 г., към издадена в
полза на ищеца международна кредитна карта *1934 Diners Club MasterCard Evolve
Classic от „Д.к.Б.“ АД, и която сума представлява медицински разноски, дължими
на горепосочената болница от ищеца, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.02.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
С.Г.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: